Преди няколко дни пътувам с две малки деца в автобуса. Жега е, рейса е претъпкан. Малкото дете, с което путувах беше само 3 г. Единственият, който стана да ни отстъпи място (1 седалка за трите ни, не повече), беше един възрастен господин, може би над 60, който определено имаше нужда да е седнал. Беше циганин (това между другото). А около мен имаше доста млади седящи: и жени и мъже. Не че държа да седна...ако някой беше предложил да вземе в скутра си поне малкото...ама не.
На запад също едва ли някой би станал.
Моите критерии са:
- да не гледа сърдито изпод вежди към мен;
- да не ми се стряска за щяло и не щяло;( продавачки, на опашка и т.н.)
- и разбира се пръцкане, оригване и т.н. да си ги прави в 00 или вкъщи.
А всички онези поздрави, отстъпване на място и мили жестове са въпрос на вежливост.
И общо взето за слабо познати и непознати хора са това.