Как се справихте с чуството на самота ?

Кой те измами, ада ще продължи месец-два?! Докато си жив и детето също е живо винаги ще има ад...Изобщо не се заблуждавай, че като пораства ада намалява....Вени, виждам, че твоето дете е в кротката фаза, която трае  докъм 6-тата година - градина, пордреденост....ела, да ти покажа какво започва с началото на училището! А, тези, които имат пубери ще ти покажат продължението на ада.... ....А ако питаш майка ми -и 40 годишните деца могат да ти правят адски живота
А за бебешкия период - много индивидуално е. Някои се кротват след втория месец, други пощуряват като започнат зъби да растат....Някои са социални и сладки бебета, предразполагащи към усмивка...други са си проклето-ревящи капризници, които трудни изтърпяваш....Та, ангелче, стискай палци и се моли да имаш бебе от първия вид. Тогава ще е по-лесно порастването.

Е, Morgana, не прекалявай де! Естествено, че притесненията за влюбена тинейджърка не са равни на притесненията за дерящо се новородено, на което не знаеш какво му е! Да не говорим, че някои родители просто прекаляват, като 84 годишната ми баба, която третира 62 годишната ми майка като малко дете... И там тровенето не е в тази посока, а в обратната - бабето прави луди всички, които се прежалят да се доближат до него... Май само майка ми има нерви да я търпи, ли просто го приема като дълг, защото и нейните нерви са здраво разклатени...

Както Вени* го е написала, най-първият ад приключва с втория-третия месец, после към шестия бебето започва да сяда, да пълзи, да се заиграва, към годинката прохожда... Всяка от тези стъпки й освобождава ръцете и времето, а и става по-лесно да намери доброволец, на който да го връчи за малко... Моята маймуна е във  втори клас и съвсем спокойно си я оставям сама да си играе, всъщност тя предпочита да се изнесе в другата стая... Мога да си позволя дори да отида до магазина или до съседите, а тя си седи кротко на компютъра или си пуска филми на DVD-то. А като новородена до годинката не спеше повече от 15 минути и задължително висеше захапана за гърдите ми... Цяла година сън не съм видяла, но пък първите два-три месеца трябваше да я люлея права по цяла нощ и по цял ден, после стана доста по-човешко - изискваше само присъствието ми - първоначално до нея, после в рамките на стаята - но не можех до банята да отида, без да озвучи блока до осмия етаж... Сега, нещата са несравними.... Едно е да се ядосвам, че не иска да чете и пише, съвсем друго бе когато трябваше да я дондуркам на ръце, защо не можеше да стои на крачета, а все искаше да е изправена....

 Morgana   !  Толкова общи неща имаме с теб !
 Моето дете слава богу се хранеше , но как плачеше само !!!

И аз дори и сега ( вече е на 11 год. ) се разтрепервам , като чуя бебешки плач ! Единствено като спеше не плачеше , добре , че поне през нощта спеше , иначе през деня беше ад !
 И наистина , angel , да не те отчайвам , но се подготви психически , да бъдеш постоянно на разположение на детето си още дълго време . Моя приятелка ми каза , че ще се почувствам по - спокойна откъм ангажименти , когато детето стане на 10 г. Току що се бяхме разделили с БНД , дъщеря ми беше на година и половина и си мислех , че приятелката ми преувеличава , но се оказа точно така ! И ще ти кажа  защо . Права е Моrgana , не е само бебешкият период , всеки следващ е труден , но по раличен начин .   Ангажиментите и грижите за детето са за цял живот , просто са различни . И наистина , дано имаш късмет с по- кротко и спокойно дете  ! Затова в момента е много важно да успееш да съхраниш себе си . Аз съжалявам , че търпях манипулациите и безотговорността на БНД почти 3 години , въпреки че от началото на брака ни ми стана ясно , че нищо добро не ме очаква с него . Както казва Abies в една двойка хората трябва да имат сходен начин на живот , за да има синхрон . На мен ми е уютно в къщи , не обичам шумните компании , той с дни не се е прибирал...Аз планирам до детайли ежедневието си , за да избегна неприятни изненади , той живее ден за ден... Аз обичам точността във всичко и държа на думата си , той само говори , но не изпълнява нищо... За алкохолната зависимост няма да споменавам...
 И пак ще ти кажа Angel , този човек , който не приема детето ти не може да ти бъде голяма любов , но... ти си знаеш .Не че нашия БНД не ходеше да спи по приятели , че малката плачела ! Нищо , че е негово дете !
 Пожелавам ти да си здрава , детенцето ти да е здравичко , социални контакти ще имаш , но step by step !

Аби, да поспамя малко. Хич недей да мислиш, че пубертета е само влюбени тийнеджъри. Знаеш ли, че моя близка приятелка изпадна в изключително дълбока депресия по време на пуберството на дъщеря си- Нямаше ден без проблеми - то не беше бягане и заплахи за бягане от къщи, не бяха опити за зарибяване откъм пласьори на трева, бодигарда на училището звънеше да казва кога онази пикла бяга от час...изключваха я от 2 училища и какво ли още не...а година преди това дъщеря й беше най-кроткото дете, отличничка в класа...Та какво треперене с таз приятелка сме брали кога какво ще стане.....вярвай ми, че бебешкия рев ти се струва песен...Аз и дсега стискам палци и се моля никога да не ми се налага да минавам през такова нещо.....А сега същата давойка изобщо не може да си представи как може да е била такова чудо! Съвсем читава и нормална си е вече...ама на 20 години....

браво, морг. върха на успокоението си ти.
аз между другото , онея 21 салюта на 3 добре, 4е не ги изстрелях, щото после между 4 и 5 - ми взе си4кото зраве, разбирай и буквално.
пак, 4е към края една книга за мом4ета си купих, та там ме светнаха за прилив на хормони в 4тата.
баси и прилив.
пубертетния, бил по-страховит.
да зем да по4на да се занимавам, с йога, каланетика или да навиквам на успокоителните 50 грама, 4е на мен и 20 са ми много ве4е.

Моргана, що угризения ми спести, ако знаеш. Само като си помисля за бебе и за мен това се равнява на кошмар изтъкан от неспане и вечен рев и досега все ми беше съвестно, че мисля така, но явно не съм сама. И много си зависи от детето. Една колежка докато беше в майчинство каза "толкова много никога не съм спала в живота си, умрях от скука". Е после аз като родих 24/7 ревящо бебе, че и с колики, си припомнях думите й и направо я мразех. Ангелче, важното е, че това минава! След годинка нещата се нормализират със съня, често и доста по-рано. А започнеш ли да общуваш пълноценно с детето си (като започне да показва, че разбира и проговаря, т.е. след втората година), няма по-хубаво нещо от майчинството!  

А по темата, т.е. чувството на самота, не се справям.    Уикендите сама с детето особено са ми най-трудни. Така че ако някой го е измислил, ама за вариант, в който почти няма на кого да оставиш детето и е изключено да го водиш със себе си на разни занимания, да свирка.

Милки, а аз все завиждам на мъжките майки...недей сега да разбиваш всичко детско в мен....Явон девойките си пощуряват в реалния пубертет...може младежите вече да са го минали беснеенето до тогава?
А това за успокоителните 50 г аз ще взема от сега...особено като се върне госпожицата с тетрадка, цялата в червено със забележки от вида - говори! не внимава! и работи бавно!.....
Ангелче, сори че оспамихме нещата...ама ако не друго поне можеш да се забавляваш с нещо по-различно от бебешки проблеми

Никога не ми се е налагало да се справям със самотата. Може би, защото нямам време за нея или тя няма време за  мен.
Човек може да е самотен и сред тълпа от хора и не, дори и сам със себе си.

Дъщеря ми не ми е създавала сериозни проблеми,когато съм я оставяла някъде/беше в друг период/...дори не е плакала дълго за мен,разсее се с играчка и забрави..От 6 месеца сме плътно сами двете/плюс брат и,разбира се/.Спяла си е по цели нощи,будела се е само от мъки по растящи зъби,жега или студено време и такива неща.Бели не е правила кой знае какви,и сега рови и пипа тук-там,но съм обезопасила всичко и няма кой знае какво да си грабне.
Но сина ми е...ужас!!!На 15 год.и половина!!Ляга когато си знае,спи когато иска,изчезва когато ще,прави тотално каквото си ще!А аз съм му пъдар!Бебешките проблеми на сестра му са нищо в сравнение с неговите!Лежи и спи на компютъра и с кран не можеш да го вдигнеш от там.Крещи като побъркан на компютърните игри,все едно го колят!Псува на почивки,а аз никога не съм била вулгарна и смятам,че съм възпитан човек.
Жива,подвижна лудница.Как да не му се ще на човек да изчезне нанякъде..
Късно си дадох сметка,че ми се излиза понякога...Реших,че децата ми са ми достатъчни.Ама не е така.И аз съм жив човек.Наистина,Савина е на 2 години и 1 месец е,вече спокойно я оставям на брат и,но изляза ли,мисълта ми е заета само с тях двамата.А живо пиле няма да ми помага.Като я вземе някой да и се порадва,аз се чувствам облекчена.Но тя ходи е залепена за мен като гербова марка и рядко дава на друг да я гушка..
На моменти ми иде да се обеся-сама,по 24 часа тук,макар и с кротко дете...Плюс един див тинейджър.Не е леко.
Но съм се озъбила и заинатила,че ще се справя!
Ох,оплаках се...сори.

Моргана, аз имам и момиче на 11! А и сина ми е в буйния период - между 4 и 5 тестостерона скача и за първи път сега го виждам да лудее. Дъщеря пък беше с хиперактивност та нямах и миг спокойствие с нея, докато не я оправихме с хомеопатия, така че...А сега ни хванала една треска...С пуберски истории се сблъсках, без да са лични - страшно е! Така че знам, че всеки период си има своите моменти, просто исках да я успокоя, че нещата са на периоди. Редуват се лоши и добри и всичко преминава. Исках да го знае и да си го повтаря в лоши моменти и да не се отчайва. И все пак да не забравяме, че всичко си е до дете и до контрол. И трябва да сме максимално ангажирани и да не изпускаме нещата, че после да се чудим от къде ни е дошло. Защото приятеля ми сега бере плодовете на останалото си без надзор дете след развода, защото майката въобще не може да го контролира.

А, само да ви напомня, че има тема за предпубертета - точно за възрастта 8-12 г..)
Елате там да си се оплакваме дружно..

 И за да не е съвсем като спам , но предпочитам бебешкия период пред започващия пуберитет! Много ми е актуален в момента 
Всъщност като се замисля при дъщеря ми бебешкия пуберитет се сля със същинския  . Не е имала кротки периоди  Все нещо се бунтува , все не е съгласна , добре че поне в училище всичко е ОК  !

Абе, хора, padnaliatangel има бебе на два месеца! Дайте да дискутираме бебешките проблеми! Далеч не всички деца карат тежък пубертет (работила съм около 5 години като учител в гимназия и имам мнооого подробни наблюдения върху всякакви тинейджъри). И моята е хиперактивна и с дефицит на вниманието, и аз ходя всяка седмица на среща с директорката да давам обяснения защо не я дисциплинирам повече, срещи с психолог, срещи с помощната учителка, дето също не й смогва на магариите и накрая събота и неделя прекарвам цялото си време в довършване на несвършената работа в училище... Ама това за мен пък се преживява в сравнение с времето, когато не можех дори в тоалетната да вляза без да запищи, нито да я оставя за минута на леглото - само на ръце искаше (благодарение на свекърва ми, която се намеси тактично точно в първите дни след излизането ни от родилното, после се изнесе, ама късно....). С бебе е трудно и самотно, това никой не може да го отрече. Достъчно е padnaliatangel да си знае, че и това ще отмине, да стиска зъби още няколко месеца. И да си строи "голямата любов", щото ако обича нея, няма начин да не обича и детето й, нали е плът от плътта й, кръв от кръвта й...

Вчера ходихме на един водопад с гореща минералва вода и имаше едно семейство белички и русички германци с беличко момченце и едно негърче, на една и съща възраст. Не забелязах никаква разлика в отношението им към двете момченца, а очевидно черничкото не им е кръв... Не мога да си обясня защо западняците нямат проблем да осиновят деца от друга държава или от съвсем друга раса, и ги гледат като писани яйца, а тоя екземпляр ще й натяква за нейното собствено бебе?! То не е и само той де, българинът има навик да не гледа и собствените си отрочета, та какво остава за чуждите... Тук италианците, дори разведени, са много съвестни бащи. Рядко някой мъж не поглежда детето си, независимо докъде го е докарал с майката след развода... Имаме едно познато семейство, едва 9 години след като гледат едно момиченце им разрешиха да я осиновят, а тя е с безумно много проблеми, що пари са потрошили по лечението й и по отклоненията в поведението й.... Но... отношението е като към свое, не като към чуждо....

padnaliatangel, строявай си мъжа, отстоявай си твоите права и твоя избор. И си се радвай на бебето... дори и да ти е самотно, това са ти наистина най-хубавите мигове с него, когато е все още бебе. После пораства и се отдалечава от теб. Да, ще ти е по-лесно да излизаш, да го оставяш на други да го гледат, или на детски клубове, или на детска градина, а по-късно и на училище... Проблеми винаги има, сякаш ние самите си нямаме нашите като възрастни?! Но никога няма да е толкова сладко да си го гушкаш и да сте само двамата толкова близки, толкова сляти един с друг.... Да не говорим, че момчетата доста по-рано от момичетата почват да не дават да ги гушкаш и да им се радваш... Ще отмине самотното време. После ще си го спомняш с умиление. И пак ти казвам, ако ти се излиза, дори с бебе можеш да го правиш, въпрос на организация. Аз започнах да водя бебата на лекции от 20-я ден след раждането. Гледам, че италианките си разнасят бебетата от новородени на всякакви места - сватби, рожденни дни, приятелски събирания.... Не съм видяла една да се е окопала в къщи и да не смее да излезе или да си покани гости. Между другото, тук майчинството е 4 месеца само.... После или се наема бавачка, или майката напуска работа, за да си го гледа.... и нито една не страда от самота, веднага си намират някакви занимания, с които да си направят интересен живота - курсове по нещо, хоби в къщи, разходки из града, по магазините или музеите (естествено, не всеки ден  ). Та дори и клюки със съседката, но пак не са самотни...

Аби, пробвейте с хомеопатия - моята щерка се оправи още навремето с това.

Вени*, благодаря! Така правя, преди няколко месеца ни дадоха координатите на много добра хомеопатка и имаме много добри резултати. За сега сме в процес на промяна...