Коми - една забравена дестинация.

Боя се че точно тогава и аз учех там, бях 4-ти клас!!!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=531228.90

На най горната снимка е класът ми заедно с класната  , проблемът ми вече е че си поодъртях, но пък спомените си остават!!!

Здравейте и аз съм от живелите в Коми, Усогорск. Въпреки, че бях там само около година 89-90г., имам много хубави спомени. Помня дори името и номера на улицата и апартамента, където живяхме.
 Там учех в 3-ти клас, но вземахме материлала и за 4-ти, и после направо преминахме в 5-ти клас.
 Не видях някой да споменава големите локви, които се образуваха есента и пролетта. И без гумени бутуши беше невъзможно да излезеш навън, но пък падаше голяма игра в тях.

Пиша книга и ми трябва информация по - специално за с. Кослан. Кой може да ми помогне?

Малееееееее, къде ме върнахте?  Аз съм родена в Кослан, живях в Благоево 6 години, от 79 до  84 година, за 1 клас се прибрахме за постоянно, брат ми е учил там от 1 до 4 клас, с класна другарката Александра Алексеевна Юдина - голем дзвер Много ми липсва Коми, баща ми е бачкал там 9 години, майка ми - 7, той беше товарач на вагони, а тя май касиерка, не помня. Помня как ходехме на плаж на Вашка лятото, как майка ми правеше луканки и суджуци от еленско месо - няма такава вкусотия Понякога си идвахме в БГ за 1 седмица и с нетърпение чаках да се приберем в Коми. Като си дойдохме за постоянно много страдах, София беше гадна, много жегава, майка ми беше купила по 1 банан за мен и брата и на първата хапка повърнах, бях свикнала на компоти и консерви, пресен плод или зеленчук беше рядкост, но както някой беше казал преди мен - освен шарките от ДГ и училище, които брата мъкнеше у дома, не съм боледувала, гнойните ангини и проблеми започнаха тук. То там на тоя студ вируси не виреят  Понмя белите нощи, как се правехме, че спим, а като видим на майка ми гърба и кацахме с брата на прозореца да зяпаме Имахме и ние котка, намери я майка ми една вечер на стълбите във входа - Замбо, черен с едно малко бяло петно на врата. Живеехме в блок, в прилично голям апартамент на 2 етаж, и съм била на поне 4 сватби там - на колеги на баща ми с комячки, които бяха уникални същества Помня другарката Масларова в детската - голямо зло беше това, тия дни ще изровя снимки като ходя до баща ми и ще сканирам Най-хубавите ми години, още ми е мъчно Помня още, че баща ми зимата като падне под -30 якъде, ходеше на работа по тениска с къс ръкав, сух студ, помня и как ни плашеше с куката за товарене, като не слушаме с брата, помня как брата се загуби/избяга в гората и маса колеги начело с баща ми го търсиха сума ти часове, лапешка работа, ама като се стъмни към 4 следобед и майка ми беше пред инфаркт. Намериха го де  майка ми е разказвала как като ме е раждала и рускините казали: Ууууу, кричит по болгарский!!! Не са искали да ме запишат, Петя там е съкратен вариант на Пьотр - Петя у нас мужское имя  Ама майка ми се развикала и тя по болгарский, та са ме записали

Благодаря ти, Соте, много мило и тъжно ми стана 

аз пък бях в Междуреченск от 80-89 г направо суперско си беше.........

И аз бях в Усогорск в първи и втори клас. Помня много неща. По физическо карахме ски и обикаляхме едно езеро, боклука изхвърляхме като се качвахме на едно дървено съоръжение със стълби, взимах прясно мляко с котле с талон с предимство, редях се на огромна опашка пред нещо като зеленчукова лавка май за кисели краставички. В Кослан имаше приказни къщи, там ходих и на руска баня. Руснаците правиха някакъв сок, не помня от бъз или бреза, много се пиеше. В сладкарницата се продаваха огромни палачинки и бозата течеше от чешма. Един човек пред киното редовно продаваше нарове, вадеше по няколко от един куфар. Веднъж в годината имаше някакъв висок гладък стълб и който можеше да го изкачи, си взимаше подарък от върха. Помня и тайгата, и гъбите, и комарите. Имаше едно растение с червени дребни плодчета, мисля, че му казваха рябина и го беряха за ядене, а тук имаме същото изглеждащо и съм чувала, че плодовете са отровни. Също зимата си правихме "землянки" под снега.

Много мило че се върнахте към тази позабравена тема. 
Дааа... спомените от това място са невероятни... изпитвам носталгия.. често си връщам спомените от снимките.
Помня че имаше някакъв празник... намазваха дървен стълб с нещо хлъзгаво... на върха имаше наредени пакети с подаръци... а юнаците се катереха... голямо шоу. 
За съжаление за Кослан нищичко не знам.. баща ми е бил там известно време, след туй се е преместил в Благоево.
Мама беше магазинерка в магазина за дрехи, текстил и парфюмерия... та помня и руснаците как рано сутрин се редяха за "Тройной"  ... после цял ден ходят парфюмирани!!! 
Най ми липсват големите риби... та точно от Коми ми остана страстта към риболова...  в Бг може само да си мечтаем. 

Ех, Зелен дух, къде ме върна пак 
Съвсем бях забравила за кофите за боклук и опашките за мляко и сметана
И тези ски, толкова ме беше страх от тях, че въобще не ги носех в училище, докато не ми направиха забележка в дневника
Жалко, че нямахме масово фотоапарати тогава и сега трябва да караме на спомени само. Имам само една снимка с класа за целия си престой в Коми.

И ние живеехме в Благоево, в Кослан само съм раждана КАто се прибрахме тук и първата зима викам на баща ми, а, ми аз сега нямам валенки, с какво ще ходя?

Там сух режим ли имаше или какво беше това нещо, ние в нещо като килер държахме един бидон пълен със стафиди за да правим алкохол и много хора така процедираха.
Спомням си, че в училище беше страшен ред и дисциплина, носихме обувки, специално за училище, на които им казвахме сменки и се преобувахме, имаше си дежурни по коридорите с червени ленти на ръкавите, нямаше тичане, бутане, не можеш да се изкажеш без да вдигнеш ръка и да те посочат, полетата на тетрадките се правиха само от лявата страна, не като тук двустранно. Като се върнах в България и отидох на училище, ми се стори голяма анархия и разпуснатост в сравнение с руското училище.

Благодаря на автора за хубавата тема, много ме развълнува... Живях в Усогорск 3 години-87-91 на Советская 27/кв. 39. За съжаление нашият блок в момента е необитаем, пострадал е от пожар. Спомените  ми са страхотни- тайгата, блатото зад блока и дървения сал, снега, северното сияние, кошчетата за боклук, бозата от сладкарницата, която течеше от чешма,училището, сменките, часовете по физическо на ски по заледената река и т. н. Влюбих се в тази далечна земя и езика, когато се върнах в България завърших Руска филология и станах учител по руски.
Ще следя темата с интерес!

Ех Усогорск - любимо много любимо място.Живяхме там 7години  80-87. Най хубавите ми спомени са от там, как зимата ми отнемаше сума ти време да се опаковам за да изляза защото на вън беше - 30/40 градуса, белите нощи, как при най големите студове всичко в къщи замръзваше. Как карахме кънки по леда зимата.  Много хубави спомени имам от там. Преди няколко години заведох мъжа ми там да му покажа Усогорск  - нищо не се е променило от 87 на сам. Града се руши стана ми много криво след като видях какво е останало от моят град.

Един забележителен поглед от района, показващ днешната действителност.

http://7x7-journal.ru/opinion/19567

От превод едва ли се нуждаете. 

Между другото, да взема компетентно отношение  /нали съм си даскалица/ - макар, че никога не съм ходила в Русия, знам, че обичая с кола, намазан с нещо хлъзгаво, е част от празника Масленица. Това е еквивалент на нашия празник Сирни Заговезни и май се празнува както и нашия, през пролетта. Ако сте гледали филма "Сибирският бръснар" - там е показан много образно - сергии, хапване, пийване, музика, песни, акробати, мечки...бой...
А колкото до Кослан, трябва ми описание на разположението на селото - къде е реката, гарата,училището... исках и информация за музикалното училище, но едва ли някой от вас ще я има.
Завиждам искрено на всеки, който е имал късмета да усети с всички сетива тази уникална страна. Аз съм страшен русофил, обожавам руската музика и единственото място в света, което искам да видя, е Русия... за съжаление, като кажа на някого накъде ме тегли, всеки започва да ме гледа странно, както се гледа човек с психични отклонения.

И аз съм русофил и американофоб . Въпреки че в последните години съм разочарована от поведението на руснаците, които идват у нас.
Много интересно там посещавах детски хор и имаше една приспивна песен на комски език. Бях на 7г и мислих, че съм я забравила, но като се роди дъщеря ми и се вкисваше и не искаше да спи, някак се сетих за тази песен и като я запея веднага заспиваше. Не знаях, че този език е толкова красив, чак като запях и се чух установих, че е много красив. После потърсих песни на комски език и намерих много красиви, но точно тази приспивна я няма.