или ги оставяте сами да си решат конфликта?
Ако се намесвате - казвате и на двете да престанат, или търсите кой крив, кой прав?
Ако се намесвате - казвате и на двете да престанат, или търсите кой крив, кой прав?
- Публикувана: 11 ян. 2011, 14:12 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2011, 11:20 ч.
Намесвате ли се когато децата ви се карат помежду си
- Кака ме удари
- Тя ми скъса книгата
Престанете и двете казвам.
- Няма! Тя започна първа. Тя да престане
И понеже аз не съм от най-умните майки, казвам нещо, което е погрешно, но друго не мога да измисля - Ти спри първа, защото си по-голяма.
И понеже голямата е кротка и добричка, малката я надвива, включително с моя помощ. Гадно се чувствам.
Затова се чудя дали не е по-добре да се правя на глуха като чуя индиански крясъци.
- Тя ми скъса книгата
Престанете и двете казвам.
- Няма! Тя започна първа. Тя да престане
И понеже аз не съм от най-умните майки, казвам нещо, което е погрешно, но друго не мога да измисля - Ти спри първа, защото си по-голяма.
И понеже голямата е кротка и добричка, малката я надвива, включително с моя помощ. Гадно се чувствам.
Затова се чудя дали не е по-добре да се правя на глуха като чуя индиански крясъци.
Намесвам се и то редовно, добре че не го правят чак толкова често и никога не е било сериозно.
Първо се опитвам да разбера кой крив- кой прав, ако не съм била свидетел. Ако съм била задължително се карам на виновния инициатор за конфликта. Ако не мога да установя- задължително и на двамата.
Обясняваме се, когато съумея да разбера причината за кавгата.
Умишлено избягвам: "Ти спри първи, защото си по-голям.", т.к. това, лично за мен, е крайно погрешно и е бомба със закъснител- и за отношенията ми с децата и за отношенията помежду им.
Не ми е разумно и да ги зарежа "сами да се оправят". Това ми граничи с родителска безпомощност или липса на желание за упражняване на основните род. функции по възпитанието на хлапетата. Какво значи сами да се оправят лично аз не знам. Това ще да представлява като резултат по- силният физически да се налага винаги, понеже друг начин не би имало. Означава, че големият /и силният/ винаги ще е прав. Което е също толкова погрешно, колкото и предходното.
В училище и в ДГ също ме дразни подобна проява на незаинтересованост "Оправяйте се сами.".
Първо се опитвам да разбера кой крив- кой прав, ако не съм била свидетел. Ако съм била задължително се карам на виновния инициатор за конфликта. Ако не мога да установя- задължително и на двамата.
Обясняваме се, когато съумея да разбера причината за кавгата.
Умишлено избягвам: "Ти спри първи, защото си по-голям.", т.к. това, лично за мен, е крайно погрешно и е бомба със закъснител- и за отношенията ми с децата и за отношенията помежду им.
Не ми е разумно и да ги зарежа "сами да се оправят". Това ми граничи с родителска безпомощност или липса на желание за упражняване на основните род. функции по възпитанието на хлапетата. Какво значи сами да се оправят лично аз не знам. Това ще да представлява като резултат по- силният физически да се налага винаги, понеже друг начин не би имало. Означава, че големият /и силният/ винаги ще е прав. Което е също толкова погрешно, колкото и предходното.
В училище и в ДГ също ме дразни подобна проява на незаинтересованост "Оправяйте се сами.".
Намесвам се почти винаги, оставям ги да се разберат сами, само ако преди това съм обяснила поледсвтията от дадена игра/ситуация. И да, първо се опитвам да разбера кой е виновен, ако не стане ясно /защото виновни май никога няма/ се карам и на двамата, пък те от солидарност ми се сърдят двамата 
И така до след..... 5минути
И така до след..... 5минути
Аз ги оставям да се покарат, ако не успеят да разрешат спора, постъпвам , като Дзвер, но задължително все пак се опитвам да разбера кой крив, кой- прав. Така или иначе обикновено обяснявам и се карам и на двете. Недей да караш винаги голямата да отстъпва, защото е по-голяма, много е гадно, тя не е виновна, че се е родила първа. Освен това не правиш услуга и на двете. Едната започва да си мисли, че винаги е права и ще и се отстъпи, каквото и да направи, а голямата започва да се натъжава, да ревнува, дори озлобява понякога, освен това в един момент започва сама да отстъпва и да не си отстоява мнението или желанията. Казвам го от личен опит, защото и аз съм правила тази грешка, в егоистичното си желание да има тишина, не мир... Сега се старая да бъда много справедлива и то благодарение на голямото ми момиче, която ми е голям коректор и е непримирима с неправдата. В интерес на истината с много говорене, вече се карат много по-малко и все по-лесно разрешават нещата си помежду си без моя намеса, защото започнаха да си говорят и да се убеждават една друга. Обикновено скандалите стават за това, че играта се развива по начин нежелан от едната. В края на краищата трябва да отгледаме личности, които да отстояват правата си, започва се от най-ранна възраст. Не е лесно...
Намесвам се и още как,
гледам да съм обективна,без значение,че баткото е с четири годни по-голям, за мен това не е причина все той да носи отговорността,
сега изисквам да ми се казва истината за случилото се,като го направят просто разговаряме,
ако обаче нещата ескалират- разделям ги в различни стаи....време за размисъл....
гледам да съм обективна,без значение,че баткото е с четири годни по-голям, за мен това не е причина все той да носи отговорността,
сега изисквам да ми се казва истината за случилото се,като го направят просто разговаряме,
ако обаче нещата ескалират- разделям ги в различни стаи....време за размисъл....
Понякога се намесвам, друг път - не. Наблюдавам ги внимателно за да видя накъде отиват нещата с караницата. Понякога престават сами. Моите обаче са с малка разлика и ако решат да се ступат, често малкият побеждава. Пояснявам им, че трябва да си говорят, а не веднага да започват да крещят и да се нахвърлят един върху друг. Това основно към баткото, защото комуникацията с него е все пак на по-високо ниво. Все още се налага да му напомням, че вместо да крещи "Оги ми разваля играта, Оги ми взе играчката", трябва да се обърне към него и да му каже какво да прави или да му предложи друга играчка. Уча ги да не си дърпат нещата от ръцете, а да си ги поискат любезно. Като цяло се разбират добре и сериозните конфликти са редки. Надявам се, че когато малкият напредне още с говора, ще се карат още по-малко.
на мен ми е интересно - как определяте, кой е виновника? Нали за да стане една разправия и двамата имат пръст - например единия ядосал с думи другия, а другия крещи или единия взел играчката от ръцете на другия, а втория вместо да говори с него, му я издърпал обратно - кой е виновния?
Повечето пъти - не. Само ако нещата загрубеят, тогава.
В ситуация, в която съм видяла кой е виновен, се карам на него. Ако не съм видяла, го отнасят и двамата. Като се замисля, всъщност няма виновни, или по-точно 50:50 е всичко - почти винаги ситуацията е такава - дракат се за дреболийка (което не че го искат, просто единия без да иска предизвиква другия), единия казва нещо - другия противоречи, разговорът преминава в крясъци, току се посбият (силна дума е ''посбият'', но не се сещам за друга), сдърпват се за една играчка, при наличието на 20, като петлета са. След 5 минути забравят, прегръщат се, и вече са на друга вълна. И така до след малко.
В ситуация, в която съм видяла кой е виновен, се карам на него. Ако не съм видяла, го отнасят и двамата. Като се замисля, всъщност няма виновни, или по-точно 50:50 е всичко - почти винаги ситуацията е такава - дракат се за дреболийка (което не че го искат, просто единия без да иска предизвиква другия), единия казва нещо - другия противоречи, разговорът преминава в крясъци, току се посбият (силна дума е ''посбият'', но не се сещам за друга), сдърпват се за една играчка, при наличието на 20, като петлета са. След 5 минути забравят, прегръщат се, и вече са на друга вълна. И така до след малко.
И аз поделям вината, освен в случаите, когато единия ударил другия.
Ако мрънкат един срещу друг, не се намесвам веднага или изслушвам всеки поотделно и обикновено им казвам да се опитат да намерят разрешение сами. Малкият е все още първосигнален, но за сметка на това, брат му е дипломатичен и дори да го "прецака", поне парира страстите, задоволявайки интересите и на двете страни.
Ако ситуацията загрубее, всеки си влиза в стаята си да помисли за няколко минути
Ако мрънкат един срещу друг, не се намесвам веднага или изслушвам всеки поотделно и обикновено им казвам да се опитат да намерят разрешение сами. Малкият е все още първосигнален, но за сметка на това, брат му е дипломатичен и дори да го "прецака", поне парира страстите, задоволявайки интересите и на двете страни.
Ако ситуацията загрубее, всеки си влиза в стаята си да помисли за няколко минути
Изчаквам малко и ако не се разберат строявам и двамата пред мен, питам всеки поотделно какъв е случаят,разрешавам го, напомням им, че са брат и сестра и да се прегърнат и да се извинят един на друг за поведението си (те почват да се хилят тук) и се прегръщат и спора е разрешен. Не се интересувам кой крив, кой прав -последствията са еднакви и за двамата.