Намесвате ли се когато децата ви се карат помежду си

  • 3 451
  • 73
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 715
Снощи се караха за една кола. Взех колата и казах, че докато се карат за нея, тя ще стои за украса. Уча големия, когато дребният му дърпа играчките от ръцете, да му отвлича вниманието с нещо друго, за да не се карат. В общи линии идеята ми е да се научат да търсят компромис, за да няма разправии.

Мен все ме караха да отстъпвам, щото съм била по-голяма и гледам да не го правя с моите деца.

# 16
  • Мнения: 7 837
Снощи се караха за една кола. Взех колата и казах, че докато се карат за нея, тя ще стои за украса.

Повярвай ми, и две еднакви коли да са, пак могат да се скарат.  Laughing  Не им я взимай, остави ги в спора да намерят оптималния вариант, как да играят с нея.

# 17
  • София
  • Мнения: 9 517
Снощи се караха за една кола. Взех колата и казах, че докато се карат за нея, тя ще стои за украса. Уча големия, когато дребният му дърпа играчките от ръцете, да му отвлича вниманието с нещо друго, за да не се карат. В общи линии идеята ми е да се научат да търсят компромис, за да няма разправии.
и аз така учех големия, ама файда няма - той е дете, не иска да търси начини за надмощие, иска да го покаже по директния начин. Успех, може и да успееш, аз се провалих  Peace

а иначе - колкото и да са на брой еднаквите неща, винаги има разлика в тях... разлика, която аз не виждам, но за тях е очевидна, затова и двамата под ножа  Mr. Green

# 18
  • Мнения: 2 142
на мен ми е интересно - как определяте, кой е виновника? Нали за да стане една разправия и двамата имат пръст - например единия ядосал с думи другия, а другия крещи или единия взел играчката от ръцете на другия, а втория вместо да говори с него, му я издърпал обратно - кой е виновния?
Точно, защото винаги и двете са виновни, съм написала, че се карам и на двете

# 19
  • София
  • Мнения: 6 999
У дома споровете са разрешени. Караници, неуважение - не.
Чуя ли и една по-груба дума - намесвам се веднага и изисквам извинение от провинилия се.
За обиди или пък удряне - изобщо не може да става дума.  Naughty

В ситуацията с книгата и удара - виновни са и двете деца. Бих говорила и с двете:

1. Как си позволяваш да удряш сестра си? Знаеш, че у дома насилието е забранено. Как ще се почувстваш ако аз те ударя?
2. Как си позволяваш да повреждаш вещите на сестра си? Как ще се чувстваш ако някой поврежда твоите вещи?

# 20
  • Мнения: 613
на мен ми е интересно - как определяте, кой е виновника? Нали за да стане една разправия и двамата имат пръст - например единия ядосал с думи другия, а другия крещи или единия взел играчката от ръцете на другия, а втория вместо да говори с него, му я издърпал обратно - кой е виновния?

Никога не съм определяла виновника. Много е вероятно да се сбърка в преценката и рядко би могло да има само един виновник. Карала съм се или наказвала всички в такава ситуация.

# 21
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 24 970
В началото мислих да ги оставям да се оправят, но това беше за много кратък период. Малката расте по-яка от каката. Разликата им не е голяма. Дори казвах на Вики да отстъпва, защото е голяма и разбира, но това не е правилния метод. Виждам, че и без това, тя е по-отстъпчива и сега, а смятам това за минус. Когато започнат да се карат ги предупреждавам да спрат, взимам ябълката на раздора и ги насочвам към друго. Има тръшканици, има ядосани погледи и плач, но не трябва да им позволявам да стигат до саморазправа, което се случва често, ако не съм при тях, когато се появи конфликт. Виктория й се кара като голяма, а Димана хич не си го слага на сърце - повтаря й думите и още повече вбесява каката. Надявам се всичко това да отшуми след около година-две, когато и Дима ще се поочеловечи още повече.

# 22
  • Мнения: 3 804
Намесвах се само когато се биеха,породени са и всичко им се купуваше по 2 като на близнаци,но все намирахйа по нещо да се скарат.И до сега на почти на 16 и на 14 от време на време се карат ,но доста рядко.За това пък когато нямат какво да правят започват да дразнят дребната на 5,та тогава вече се намесвам и издавам заповед вместо да я дразнят да хванат учебниците и да преговрят.Тогава всички се кротват. Mr. Green

# 23
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 978
У дома споровете са разрешени. Караници, неуважение - не.
За обиди или пък удряне - изобщо не може да става дума.

Същото. Намесвам се когато има ексцесии или предусещам такива. Вина не търся. Това, че някой първи започнал да навиква, не е картбланш за другия да му отвръща по същия начин. Аз също не навиквам.

Иначе, колкото по-малки на възраст са били, толкова повече съм се намесвала в конфликтите им.  Защото малките деца са импулсивни и не владеят особено много социални умения. Та постепенно се учихме на разнообразни  умения като да се изчакват, да се редуват, да си споделят, как да говорят и да реагират когато искат нещо, когато са ядосани и подобни. Колкото по-малки са били, толкова повече готови решения или алтернативи за разрешаване на конфликти им предлагах аз,  с възрастта започнах постепенно да ги провокирам сами да си търсят решения на конфликтите - сядаме и си говорим какво и как може да се направи. Основно големия е активен по разбираеми причини.

# 24
  • Мнения: 3 715
Е и аз се карам на двамата, но малкият още вятър го вее на бял кон повече от батко му и с него оправия още няма. Затова уча големия засега да забаламосва брат си с нещо друго, за да има спокойствие. Не винаги работи, но най-малкото големият се учи да търси решения без разправии. Но съм им казала, че братята не се карат и съм ги предупредила, че видя ли ги да се карат или бият, ще се разправям и с двамата.

# 25
  • Мнения: 989
Когато малкия беше наистина малък, се намесвах, за да не го нарани кака му по невнимание. Сега ги оставям сами да се оправят, но ако видя че нещата загрубяват, се намесвам. Не търся виновния. Обяснявам и на двамата защо не е редно това, което правят. То поне вече и караниците им не са толкова чести.

# 26
  • Мнения: 2 674
Обикновено споровете им са за играчки или как точно да протича играта.Ако не се обиждат и нараняват,не се намесвам.Ако ме извикат да "раздам справедливост"изслушвам и двете и отнемам нещото,за което спорят.

# 27
  • Мнения: 958
Болна тема...
Каката изведнъж стана много добричка, дребното расте много диво.
Вчера се скараха за една химикалка, малката не търпи в ръцете на кака и, да има нещо, веднага го иска. Малка е още...та вчера голямата се хвали и пише буквички, а малката се върти около нея пищи и дърпа листа от ръцете и. Каката реве че иска да пише, гонят се. Дадох на дребното една химикалкаи един лист уж да остави кака си, ама тя иска и нейната химикалка пак, накрая я докопа и започна да си рисува мустаци, каката се разрева. Взех химикалката от малката, дадох я на каката и я пратих да пише в детската. Малката порева малко и забрави. Ама това е през 10 минути, за всичко, преди и аз казвах на каката да отстъпва, ама то вече няма на къде. Малката на коледа даже не си погледна нейните подаръци, веднага отиде да граби на кака си кутиите....
А все говорим, обясняваме, тя ми се усмихва, и пак си знае нейното. Дано се справим  Praynig

# 28
  • София
  • Мнения: 395
Никога не съм определяла виновника. Много е вероятно да се сбърка в преценката и рядко би могло да има само един виновник. Карала съм се или наказвала всички в такава ситуация.

Така правя и аз....оставам известно време да видя дали сами ще разрешат спора....правя няколко бързи забележки....ако не ме чуят скачам и се карам....и накрая наказвам и двамата.

# 29
  • София
  • Мнения: 1 529
 Намесвам се ,когато голямото може реално да нарани малкото. Те обаче за играчки не се дърпат.

Общи условия

Активация на акаунт