Намесвате ли се когато децата ви се карат помежду си

Понеже и моят, големият, е ученик, и съм наясно, че за да се свърши работа, а тя трябва да се свърши и за определено време, то малкото трябва да не е в нашата стая. Затова в такива моменти с него се занимава баща му в друга част от апартамента. Достатъчно ни е трудно с обясненията на задачите, диктовка или упражнения по език, че да трябва и аз и ученикът да обясняваме в същото време и на дребос кое трябва и кое не трябва. А той е издръжлив, може и стотина и повече да му обясниш и той пак да си напира за внимание.
Така сме разпределили функциите у нас. Писах го и в темата, посветена на това колко време прекарваме с децата си. Таткото сам каза, че предпочита с уроците на големия да не се занимава, поех ги аз, а той- малкото в тези моменти. Не виждам друг по- добър изход засега.
Да се пише в учебниците и тетрадките на големия съм забранила още в началото и никога не съм правила компромиси. Не съм късала листи от тетрадките- това би било знак, че си може. Директно вземам и казвам, че това са тетрадки за училище на брат му, ако иска и той- имаме достатъчно, да си пише в неговите. Пособията на големия за училище не давам, освен ако собственикът им не позволи изрично.
Аз се занимавам с "уроците" и на малкото, когато големият си пише домашни или дадени от мен допълнителни задачи за изясняване или тренировка на материала.

"докато не се намеся с реплика ..."дай и го, моля те, да спре да вика", или въпросното нещо не и бъде дадено"-
До това у нас сме гледали да не се стига и двамата, с таткото, не до викането, а до удовлетворяването на искането поради него. Свикна се още в ранна възраст, горе- долу на към 2 години. Важно е човек да е твърд и това, което не може- не може. Защото винаги ще има по нещо недопустимо- в зависимост от възрастта и от ситуацията. 

Temida,ситуациата с листите и тетрадките се опитвам да овладея като обяснявам на малкия,че не бива да пипа нещата на кака си,че на него няма да му е приятно ако кака му му пипа или къса нещата.Но и това не помага .Взех му и на него тетрадки,които той сам си избра,та сега си пише в тях,но въпреки това от време на време пак пипа и къса .Може да вземеш на малката тетрадка същата като на кака и.Като пише домашни голямата малката също може да си драска.Опитай и това,но вземи същата тетрадка,дай и книжки и тя да учи и т.н.може да помогне,а и твоето детенце е по-мъничко по-лесно можеш да го залъжеш.Като голямото ти пише домашни дай и на малкото някаква задачка.Например да нарисува къщичка или нещо друго.

Мисълта ми беше в тоя случай конкретно какво направи. Освен обясненията, защото в тоя случай, /както често и при нас се случва/, не са били достатъчни, нали?

Определено.... си права! 

Аз вече си мисля, че обясненията изобщо не са достатъчни, колкото и подробни и настоятелни да са..... 

Мхм,не са достатъчни винаги.Ами след като чух викове и рев отидох да видя какво става.Каката беше ядосана и ми каза,че малкия и е скъсал листи от тетрадката за домашна.Попитах го защо го е направил след ката съм обяснила защо не бива да го прави и има свои тетрадки,но отговор не получих,защото хленчеше.Попитах го пак защо къса при положение,че има своя.Каза ми,че и той иска да  е ученик и той иска да пише в тетрадката на кака си.Кака му пък му дръпнала листите от ръката и го бутнала леко без да иска и той затова плачел .Взех ги тия листи и ги хвърлих.На каката казах по-леко да му дърпа нещата от ръката,за да не го нарани и я накарах да го гушне.Него пък накарах да се извивини и разреших на Ема да му взима тетрадките и да пише в тях,за да види малкия приятно ли е.Той още повече се разсърди,но отиде в хола да гледа филмче.Два дена ги държа тая караница.Като видя,че кака му му взима тетрадките взе да се сърди и цупи,но така е, нека се научи .Днес тя му ги върна и той с радост си ги взе .Не съм привърженик на точно тоя тип наказания,но това с пипането се повтаря вече десетки пъти,обяснявам му,но той явно не разбира,защото не знае какво е да ти вземат на теб нещо,надявам се сега вече да е осъзнал,че не е приятно.

И при нас го има този момента с "Не".  Преди по-често, сега по-рядко. Като нараснат децибелите и аз се намесвам, но не с "престанете." В началото беше да седна и да помоля притежателя да го дадена на другия само да го види, като едновременно с това уверявам, че ще му бъде  върнато. А другия мога да питам "нали така?" - при което съгласие получавах веднага с кимане (един вид, да ще го върна ).   Грижих се да бъде изпълнено обещанието. Ако пък притежателят откажеше и на моята молба, обръщах се към другия "Нека да изчакаме малко, сигурна съм, че брат ти след малко ще ти даде да го видиш". И в повечето случаи точно така ставаше. Отделно съм обяснявала, че ако не иска да го даде веднага може да каже "След малко ще ти дам или след като свърша" или нещо таков. Действително много рядко са били случаите, в които се отказва каквото и да е даване и дискутиране кога и как ще се даде.

Сега общо взето ги чувам да си казват или "Ето виж" или "Ей сега като свърша", "Ей, сега след малко ще ти го дам". Е, налага се някой път да се намесвам да се доразбираме колко точно е това "малко" и кога точно е "свършилото".  Общо взето на мен целта ми е да ги провокирам към това да водят диалог и да търсят начини да се разберат, а и да са търпеливи.

Не. Това си е между тях. А и съм забелязала, че ако някой се намеси когато се карат близначките, то те се обръщат срещу него и започват да се защитават. Ако тръгнат да се бият може и да се намеся, но не ми се вярва това да стане. Може ли като порастне още малко малкия може да има по-сериозни пререкания, но за сега съм на това мнение.

бих се намесвала, ако видя, че сами няма да излязат от ситуацията или ако почнат да се бият и дърпат и бих търсила кой е крив и кой прав, независимо кой е голям и коймалък(естествено ако малкият не е съвсем бебенце).
много е тъпо когато все  голямото трябва да си го отнася или то да се примирява и т.н. само защото е голямо.

Естествено, че не ги оставям сами да се оправят. Нали затова съм майка и затова съм с тях по 24 часа седем дни в седмицата. Ако смятах, че е възможно малки деца да изглаждат конфликтите си, сигурно щях да ги оставям по цял ден сами вкъщи, а вечер да изслушвам сводката.
Поради тази причина ги придружавам по детска площадки и градинки.
Физическата саморазправа ме отвращава, затова я пресичам още в зародиш.

Ако 1 проблем се повтаря и пак и пак виновни сме ние,не децата.Намесвам се и още как,и то предварително,ако знам че ни чака ситуация която преди е завършила с драма.
Крясъци и физ.разправа не търпя,от поне 2 години + никой не си е позволявал да посяга,скубе и пр.защото знаят че последиците са много неприятни за всички.Никога не наказвам по възраст и не изискавам от по-големия повече акъл.
Конфликт резолюцията е умение,което отнема много учене и време.Не разчитам "сами да се оправят",от години и още много занапред ще ги учим как да се справят с конфликт, агресия, собствените си емоции и пр.Това са умения като яденето с вилица и нож,само дето отнемат повече време и усилие.

Какво е това умение?

Намесвам се, но не за да реша конфликта, а да им дам жокер как сами да се справят.
Т.е. чуват се писъци, викове и други всякакви шумове - отивам и започват едни обяснения: ама тя направи еди какво си, а това пък се е мое... Обикновено казвам - не ме интересува точно какво е станало - разберете се помежду си. Щом тя ти е взела играчката, кажи й, че в момента си играеш с нея и ще й я дадеш после. Ако пък предпочиташ - дай я сега или измислете как да играете заедно. От викове и двамата не чувате кой какво предпочита и т.н.
Молко хипотетична ситуация, то те са общо взето от този сорт.

Точно!

Много съжалявам, обаче, че в училище, поради нежелание за полагане на каквито и да било усилия  и незаинтересованост, "Оправяйте се сами", "Какво да правя с вас" и "Момчетата са винаги виновни" /при нас е така/ е водеща позиция, но лично аз не мога да направя нищо, освен да говоря с децата, че просто това е погрешно и че съответните учители, прилагащи "метода" /ако може да е метод въобще/ са в грешка и че в нормална учебна среда това не се прилага.
А това създава големи проблеми. То е причината, не друго.
Успокоявам се, че поне домашните отношения зависят от нас.

Разрешаване на конфликт.
Вчера малкия събрал на пода една купчина възглавници, на дивана нищо не останало. Големия иска една, но не коя да е, а точно тази която малкия не дава  ....не е нужно да уточнявам, че разликата е само в цвета на калъфката. Ръчкаха се известно време. Големия не иска друга възглавница...точно тази и дразни дребния. Дребния отвръща подобаващо...пратих големия да пише домашно. Утихнаха. Големия написа, беше забравил за възглавниците, но дребния му припомни и пак почнаха....явно на дребното това му беше "играта", придружена с викане, скачане, боричкане.
Рядко са се карали сериозно за нещо. Като бяха по-малки, нагледно показвах на баткото как да забаламоса малкия и да спре да му иска играчката и той (големия) взе да го прилага и дърпане от ръцете е имало инцидентно.