Американски колеж - тема 2 (втора)

Критиката ми не е заяждане, в нея има болка, желание това да не е така. И аз обичам това училище, иска ми се нещата в него да бъдат почтени, това е. Иска ми се то да не се превръща в поредното частно училище за печелене на много пари. И силно се надявам, че родителите и бившите ученици няма да допуснат това да се случи.

....

Аглая Епанчина, аз съм от първия випуск. От учителите ми българи там, които са учили мен или които са назначени по мое време и си спомням, са останали следните - по англ. език за 8 клас, по математика, по изобр. изкуство, по география, по физика, по спорт, по втори чужд език, по история.    

Явно съм пропуснала факта, че момчето е от ЕГ. Ама от четенето на коментари бях останала с друго впечатление. Но все едно, не е от АК, а нали само там се научавало

====

Много е трудно да критикуваш колежа пред родител на ученик, който е записан там. Как да му кажеш, че от даването на толкова много пари няма полза; освен това се полагат огромни усилия (дни на отворените врати, представления, атракциони), които да внушат, че това е най-доброто място, че възпитаниците му са безподобни, че самочувствието им е не само основателно, а наложително. Месечните информационни бюлетини излъчват подобна пропаганда, на честите общоучилищни срещи президентът тръби (не знам дали така е още, но сигурно, такава е стратегията) поредните постижения. Самите ученици заживяват с усещането за богоизбраност и неповторимост. Много странно нещо наблюдавам при тях – в лични разговори, в стеснена публичност обикновено се оплакват, критикуват системата, съвсем не изглеждат „промити мозъци“. Но пред външни хора се включват охотно с пропагандата, яростно отбраняват училището си.
Доста съм критична към колежа, вярно е. Но „проглеждането“ дойде постепенно. През първата година на работа там бях впечатлена: всекиго убеждавах как по-прекрасно място няма – романтичен кампус, градинари, зеленина, свръхстарание на преподавателите, информираност за всичко, разчертаност на графика, логика, яснота, за всичко е помислено. През третата година тези впечатления се разколебаха, идиличната картина рухна – станаха ми ясни двойните стандарти, начините, по които някои се облагодетелстват, цензурата, невъзможността за критично тълкуване, следенето, спадът на нивото като цяло, напускането на цели департаменти с учители, подмяната им с далеч по-посредствени фигури – и това, като стратегия – не са нужни най-умните, не са нужни хората с докторат и опит, нужни са административно приемливите.
Критиката ми не е заяждане, в нея има болка, желание това да не е така. И аз обичам това училище, иска ми се нещата в него да бъдат почтени, това е. Иска ми се то да не се превръща в поредното частно училище за печелене на много пари. И силно се надявам, че родителите и бившите ученици няма да допуснат това да се случи.

Kритикари, що не се осъзнаете. Родното образование го докара до такава разруха, че в нета периодично се спори коя е най-добра от десетината елитни гимназии в страната. За останалите е по-добре да помълчим. И тук сме си зачесали езиците как едно от тия десетина училиуща , видиш ли, колко лошо било. Е много ви бърка в очите, че е платено. Ми спестете си 30 000 евра и си увеличете екстрите на джиповете, може и някое околосветско пътешествие в повече да организирате. Като гледам софийския автопарк, каква криза ви гони незнам.

Извинявам се за сърказъма, но един пубер, дето точно днес не му се учи, гракнал в нета и всички му припяват. И аз съм имала моменти някога в елитната ми за времето си гимназия, дето ми беше черен света че учех, докато другите се шляеха. Е днес не съжалявам за това.