Хиперактивен или просто много разсеян???

Топъл дъжд, и синът ми е близнак  
Често оправдавам поведението му със зодията, още повече, че и аз и мъжът ми сме тази зодия и имам "по задълбочено наблюдение" ако мога така да го нарека върху поведениетона тези субекти   както и доста детски спомени, които не са за разправяне.

Просто съм се замислила и запритеснявала защото явно много съм стресирана от предстоящия първи клас. Сега не е като едно време. СЕга ги побъркват децата, а аз много държа на образованието. За да получи добро такова той трябва да учи. Няма как. А такъв мъглив незнам как ще стане.
Също така не искам да има моите училищни драми, затова и не го пуснах от 6 години. Аз съм учила в руска гимназия от 6 годишните, много сериозно училище и много се учеше, дори по онова време. Като не ми харесаше нещо ставах и си тръгвах. Нямаше сила на земята, която да ме накара да стоя в час например. Това го правех в първи клас. Много пъти искаха да ме изключат и даже се стигна до там баба ми да ме води на психолог и да представя тест на директорката за това, че не само, че не съм бавноразвиваща се, а с доста висок коефициент. В следващите една-две години се поочовечих и влязох в релси, но още имам кошмарните спомени от тези години, а сега като родител само се опитвам да си представя какво им е било на нашите...
Не искам с него да вървим по такива пътечки. Искам да си ходи с желание, да му е интересно

моят син е същия... страшен мотльо... и на всичко отгоре живее в някакви негови си фантазии, например сутринта му чета менюто в детската - на обяд доматена супа, мусака с кайма и картофи и за десерт киви... а той ме пита - риба с какво ще ядем, че не чух... и постоянно и с всичко е така... правихме му изследване на слуха - нищо му няма, просто си фантазира постоянно... но определено не е хиперактивен - от него ако зависи, няма да стане от дупето си - хич не е по тичането, надбягването... на пък е толкова бавен и муден, че по някога ми иде... няма да казвам какво ми иде  .

А за миенето на зъбите... сутрин като влезне в банята и 20-тина минути няма излизане, то е пеене, играене с водата, оглеждане в огледалото... и накрая ми излиза с гурелите на очите

И аз имам такива наблюдения.

"Невнимателен" и "нетърпелив"-това не е моето дете, това бях аз като дете.Но същевременно отлична  ученичка и като студентка също се справях без проблеми.От др. страна колко чанти с екипи по физическо, чадъри, протмонета и какво ли не съм изгубила- на майка ми и се ревеше от мояа  разсеяност.

Все ми се струва, че днес  има една идея малко повече вторачване в изявите на детските характери.Всъщност кога е открита  тази болест?И какъв е процентът на  децата напр. в БГ с тази диагноза?  

Само да не  помислите, че омаловажавам научните  постижения в тази област, просто ми се струва, че малко се преекспонира.

Аз далеч от мисълта, че ще израсне ненормален  
Досега и не се бах замисляла за тези неща като за проблем защото е дете и защото и аз съм била такава. Дори в момента разсъждавайки не съм сигурна дали е проблем, но със сигурност знам, че трябва да му се обърне внимание за да му е на него по лесно.

Светкавица, това беше и мнението на педиатърката му, когато споделих с нея вчера за притесненията си. Според нея в последните години проблемите в детското поведение се преекспонират твърде много в последните години.

Според мен не е хиперактивност. Просто си е до  характер. За твое успокоение можеш да го заведеш на психолог . Дъщеря ми на тази възраст пък имаше проблеми ,че беше доста свита и притеснителна. Заведох я на психолог , понеже се притеснявах как ще почне 1 клас. Оказа се ,че е нещо временно. Само дето си се притеснявах.

Здравей, Доня Коприва,
Майка ми все ми казваше, че от тази разсеяност професор трябва да стана. Е, професор не знам дали ще стана, но все още съм си разсеяна.
Определено е трудно да се живее, когато си по-разсеян от нормалното.
Особено след като тръгне на училище.
Тъй като съм майка на две дъщери с подобно поведение, а и съм психолог, и поради това често чета за всякакви "диагнози" и "нови" типове поведенчески прояви аз лично поддържам следното мнение.
Моето лично мнение е, че децата са бомбандирани с информация - всеки ден, всяка минута. Те трябва да преработят и да се справят с всичко, което виждат в ежедневието си, често се случва с тях и покрай тях. Като добавим и постоянно включените телевизори, радио често като фон на семейния шум, мозъчетата им буквално се "задръстват".
Тъй като сме много претоварени и имаме много малко време за общуване с децата си, тъй като рядко говорим, а и дори да имаме нужното време не можем да изговорим и обясним за всичко, което се е случило и впечатлило детето, напрежението вътре в тях нараства.
Това поражда безпокойство, разсеяност, трудност в общуването с децата, а най-често се изразява чрез хиперактивност.
Хиперактивността е модерна напоследък диагноза за БГ. В западния свят и САЩ от доста време. За мен не е страшна и опасна - просто на тези с този тип поведение име по трудно и се нуждаят от повече внимание и грижи.
Освен хранителния режим - като намалиш Е-тата и захарите (въглехидратите също се преработват в захари) до минимални количества, промени и режима за игра. Колкото се може повече да играе и лудува, защото по-този начин се намалява вътрешното напрежение и след като се приберете вкъщи, колкото по-тихо и спокойно, толкова по-добре.
Изключвайте ТВ или радио - да звучи спокойна и тиха мелодия в дома е много по-добре. Приучи го, например, да се занимава с рисуване, изрязане, оцветяване, лепене на фигури - започнете от една цяла фигура, после и кола, колело, може на един голям картон да ги лепите и да направи цяла композиция с времето. Това са няколко дейности - последователни. Опитай се да се включвате цялото семейство. В началото по-възрастните да правят повечето неща, независимо от играта, да обясняват защо ги правят и после да се преотстъпват повече дейности на детето, когято изрази желание. Насочвай вниманието му по време на обикновена игра. Говори с прости и ясни изречения. Обяснявай кратко и на неговия език.
Колкото се може по-често правете разходки сред природата. Не в парка, а в планината, на плажа, до язовира, на полето, някъде сред истинска природа. Колкото по-малко хора и в тесен семеен кръг, толкова по-добре за детето. Разбира се, не бива да сте асоциални))
Опитвай се да играете на лесни вербални игри - дори когато готвиш, или простираш, така че да се опитва да следи мисълта и линията на логиката.
Тъй като имат нужда от много движение, ако видиш, че вече не го свърта да рисува, го пусни да побеснее из къщата. Но отново да е тихо или да звучи спокойна мелодия.
Просто днес децата имат нужда от много отделено за тях внимание, а ние ноистина нямаме толкоз.
Всеки звук или шум отнема вниманието им, но ние майките на дейните деца знаем най-добре как да се справим.
В нета има много инфо за хирепактивността - от строго научни до холистични и езотерични теории. Препоръките за това как да се грижим за хирепактивно дете почти се припокриват.
Все пак и в БГ повечето лекари вече не препоръчват силни психотропни, които буквално приспиват за действие децата.
А за дислексията - колкото по-рано се открие, толкова по-добре за детето.

Не ме притеснява да изразя невежеството си, но тази област взе да ме смущава сериозно.
Смущава ме, че в клиничните описания по-горе, практически във всяка група - класическа
или не, мога да видя себе си, мога да видя детето си, а се имам за нормална, а детето за
чудесно. Та, ако детето ми не би проявявало всичките тези "симптоми" накуп, тогава бих
се притеснила Какво дете ще е, ако е в състояние да си организира работата на 100%,
да завършва всяка започната работа, ако е в състояние да седи за дълго на едно място,
ако е в състояние да НЕ загуби нещо, ако е в състояние първо да изслуша въпроса и после
да отговори (предполага се обмислено), ако изобщо се затича, то то да е с пределно ясна
цел (сигурно за да си довърши нещо започнато) ...
Изобщо, моето дете бих завела на психолог, ако правеше точно онова, което се приема
за нормално.

Аз бих се притеснила не толкова от множествеността на симптомите, а от интензивността и честота на тези, които има и доколко те създават проблеми на детето.

Та, обшо взето за мен много важен ориентир за проактивност е доколко особеностите на детето му пречат и създават неудобства, тревожност и подобни при нормалните ежедневни комуникации и/или задачи у дома, в училище, навън. Осъзнаването на подобна ситуация е просто база за адекватна работа и помощ за детето, които биха му облекчили живота и създаде условия да прояви потенциала си. Ключовата дума тук е адекватна.

Ние с мъжът ми направихме теста поотделно. Излезе нормален резултат и се поуспокоих. Мъжът ми казва, че прекалено много се вглеждам в детето. За сметка на това във някой въпроси и отговори открих 2 от децата на мои приятелки и ще им пратя да го направят.

Доня Коприва, големият ми син (сега на 9г и половина) имаше много големи проблеми в училище.... много! няма да изпадам в подробности, но ходихме по доста психолози. С времето достигнах до мнението, че проблемът не е бил в детето, а в училищната система и учителката. Детето ми е изживяло ужасен шок със започване на първи клас и от там са се отключили всички възможни поведенчески проблеми. След края на първи клас замина за Англия при баща си (бившият ми), изкарал е 2 седмици като гост на класа без да знае английски. Началото на новата учебна година започна направо 4-ти клас в Англия, а сега е 5-ти. Говори и пише отлично английски (съпругът ми е американец и го казва), отличник е в училище, ходи със желание, адаптирал се е в средата, има приятели..... всичко лошо е зад гърба му. Някой може да мисли, че съм лоша майка отделяйки се от детето, но аз виждам толкова положителни промени, и едно спокойно дете.... затова и мисля, че образователната система ни е кофти - децата са натоварени безумно много. Да не говорим, че прехвалената учителка делеше децата и те го усещат, а по чуствителните като моят син още повече.

Много си права. За съжаление, обаче, прекомерно движещите се деца са пречка и в тягост на много хора. Моето на 1г. 2м. го, окачествиха като хирепактивно в лекарския кабинет))
Просто на по-разсеяните малчугани им е по-трудно в ученето и седенето на чина в училище, дори и да знаят нещо от разсеяност правят грешки и получават по-ниски оценки, все бутат нещо и ги гледат накриво, постоянното подскачане на стола и тропкане с крака изкарват от равновесие, който и да е учител.
Последните 10тина години не се дават успокоителни от лекари на всяко дете, заведено със съмнение за хирепактивност.
Изследванията показват, че всеки 7 от 10 убийства в САЩ, извършени от непълнолетни са били от деца пили психотропни за хиперактивност. Цената, която се плати е много висока.
Както казах и по-горе, хирепактивността е нещото с което децата заплащат времето на информационните технологии, на свръхзаетостта на родителите, на това, че не може да пуснем децата си спокойно в градинката да си ожулят колената и капнат от умора от търчане, а до 9-10 години излизаме с тях и само, когато ни е възможно.
А изследователската детска беснотия и разсеяност я препоръчвам на всяко дете)))
 

Позната картинка /дъщеря ми също е зодия Близнаци/.
Засичала съм, че 10 минути обува един чорап...  Вечер минаването през банята и обличането на пижамата отнемат поне половин час.
Понякога се ядосвам, друг път си казвам, че е нормално.
"-Изми ли си ръцете?
 -Не.
 - Защо?
 - Забравих."
Подобни диалози са ежедневие...

Ох, моля ви, недейте с тази категоричност, с която се отхвърля сериозността на ХАДВ. Най-малкото ви липсва база за такава.

Да, вярно е, че масата хората не са наясно що е то ХАДВ (включително и медицински лица) и обикновено го асоциират с енергично дете, което предполага спекулации, предубеждения, безразборно изписване на лекарства и т.н. и т.н. Да окачествиш едно 1, 2 годишно дете като хиперактивно е безумие просто. Тази диагноза не се поставя преди поне 4 годишна възраст, а тенденцията е възрастта да се качи поне до 5-6. Да не говорим, че диагноза не се поставя с един поглед само.

Тези думи ме накараха много да се замисля....
В детската градина на моя син имаше учителка по заместване за 2 месеца, детето ми се промени коренно, търсих какви ли не причини в мен, в семейната среда и т.н...
От около 2 седмици има нова учителка (онази я уволниха), нещата се подобряват в поведението му, но чак не смея да кажа нещо положително от страх.... 

ЧеКа, разбирам и знам, че ХАДВ може да е нещо много сериозно. Това разбирам.
Даже съм съгласна с написаното от NadiaAndreeva за причините на проявление
на прекалено активно поведение у малчуганите - прекаленият поток от възприя-
тия, едно от друго по-стимулиращи и без това крехката психика.
Но не оправдавам лекотата, с която психолози, психиатри и педиатри не само
диагностицират, но и изобщо насочват родителите да заподозрат, че детето
е такова. Ами страшничко си е.
Майки, моля ви, посягайте към подобни евентуални диагнози, в наистина краен
случай. Обикновено всичко може да се обясни с темперамент, възраст и недоста-
тъчно възпитание. Или с ДВ (дефицит на вниманието) на самите родители.