Хиперактивен или просто много разсеян???

За съжаление само мога да се присъединя и да следя темата,защото все едно описваш моя син.

С какво го храните?

Нормална храна. Готвя, сухоежбини почти не яде, старая се да яде максимално качествена храна...Макдоналдс не знае какво е, нито пък чипс, зрънчо и подобни боклуци...та.. струва ми се го храним добре. Риба яде не особено често защото просто не обича. Яде много месо защото него го обича и яде с охота.

доня КОПРИВА,
Има една книжка за концентрацията на вниманието за деца.
Упражненията в нея не са сложни, а забавни и дават резултат - изпитано на собствен гръб!  
Прочети и това тук - също има конкретни предложения.

А що се отнася до това, че детето ти е хиперактивно - от написаното виждам, че е разсеяно, не хиперактивно.  

Стига да не поема големи количества Е-та, че тогава ще има причина за хиперактивност. Но, както написаха по-горе, вероятно просто е разсеян и това ще премине по някое време. Децата са различни, има някои, които толкова могат да се вглъбят в едно занимание, че да се почудиш дали са добре.
Моят веднъж, когато беше на 2 години и половина, седна с голям лист хартия на пода и с ножичката започна да реже на миниатюрни парченца. Беше толкова вглъбен и мълчалив, че започнах да се притеснявам Аз само стоях до него и обирах от килима каквото падне, а той си реже... Мина повече от половин час! Не си представях, че на 2г има такова търпение. Иначе си е нормално активен.

Инка, благодаря ти. Ще си купя тази книжка, изчетох и упражненият, които си ми пуснала. Ще се пробват още тази вечер.

Надявам се да  е просто мъгла. Винаги съм го смятала за такъв, но тази статия ме стресна. Помолих да ми я снимат и ще я пусна тук ако ви е интересно.

Иначе е много умен и когото има стимули е като светкавица. Учи и запомня много бързо, но само нещата, които го вълнуват. Ако не му е интересно не го търси. Е да де, но в училище не всичко е интересно, а трябва да се учи. Сутрин оправянето за градина например може да влуди човек. Ако го оставя на собствен ход 10 минути ще си мие само зъбите, да не говорим за обличане и излизане   , но когато например отиваме на ски е първи на вратата облечен и нагласен с цялата ски екипировка. Може значи...

Това за е-тата ми го каза и учителката му в градината като ми даде да прочета статията.
Истината е, че от тях не можем да избягаме изцяло, но поне гледам да ги ограничавам максимално. Хлябът у дома  го пека в машинка, както казах вече готвя, купувам по-скъпа храна с идеята, че е по качествена. Разните му там близалки и шарени бонбонки ограничавам максимално. Яде шоколад, но и там слагам ограничения. Не яде на корем защото ако го оставя да се наяде с шоколад после откача...
като спомена за изрязването с ножичка. Като започне и няма спиране. Само че там се дебнем защото зарязва ножиците където му падне, а си има една палава сестричка, която само дебне да гепи нещо 

Хиперактивните деца са като свободни електрони - бягат, скачат, правят 100 неща на куп които незавършват, имат проблем с концентрацията (примерно при четене на приказка) , немогат дълго да седят и рисуват или играят с пластелин... и т.н.
Така ли е при синът ти? Според мен е по-разсеян, но те много деца са такива, аз също бях много разсяена дори в по-горни класове в училище. Дори сега съм такава - имам избирателен слух - ако не ме интересува нещо просто не го чувам или виждам.

Аз имах съмнения че синковеца е хиперактивен, но говорих с 2 психоложки и се успокоих. Синът ми може 2 часа да се концентрира и гледа филм без да мръдне (ако му хареса) или цирк. Рисува по час в тишина, обича и сам се научи да чете и пише и пак много се концентрира. Явно израстява вечното бягане и правене на 5 неща накуп. И твоят син ще го израсте, кога обаче, незнам.

За да го накарам да се концентрира по-дълго над нещо му купих карти Черен Петър, домино, не се сърди човече и Микадо. Е, няма такъв кеф - 2 часа играем някой от игрите. Примерно Микадото изисква много търпение и концентрация, но е една от любимите ни игри. Пробвай, може да имате напредък и подготовка за училище.

Може ли наистина линк към статията?

Добре е родителите да са с отворени очи за възможните проблеми на децата.Но в  последно време имам чувството, че  малко от малко някое дете да има по-различна проява веднага се лепят етикети и се слагат диагнози.

моето дете също има някои особености.От много четене започнах да се взирам не, ами направо  да го дебна.Заведох го веднъж и на психолог, нищо лошо, но реших, че ако тръгна в тази посока ще се задълбаят проблемите.

И мен ме интересува какъв е разграничителният критерий между хиперактивно дете и  дете, което просто е палаво, динамично и трудно подаващо се на дисциплиниране.

Кога при децата можем да говорим за особености на  характера и кога за проблем.

винаги ли трябва да се насочваме към специалист , дори и при най-малката неплриемлива от наша гледна точка  проява?

 

Моето дете не е палаво,но просто е много разсеяно(за това лек няма,съдя по себе си) и страшно бавно ,поне за моите критерии, просто е такъв тип нервна система.
Няма да те успокоявам ,че в училище ще му е лесно-напротив миналата година беше много трудно(в първи клас),но лека полека още към края на първия срок влезе в крачка и няма проблеми,в момента е един от най-добрите в класа.Препоръчвам ти ,ако имаш възможност да избереш учител за първи клас да потърсиш спокойна и уравновесена жена-ние попаднахме на такава и тя винаги му даваше кураж,че може повече и стимулираше децата...А иначе и до ден днешен понякога е забравил да си отбележи кое му е за домашно и разни подробности,не се случва толкова често,но се случва...Само ,че той има доста добра памет,помни много и в повечето пъти даже след часове си спомня кое е за домашно,въпреки,че не е отбелязано.

Леле, моя син описахте. Ама съвсем точно 
А утре става на 11 

   Хиперактивните деца не са в състояние да концентрират вниманието си за дълго време върху едно занимание. Дълго време е периодът от време, характерен за възрастта, а не преценката на родителя за такова.
   Имат проблем със съня, имат проблем със стоенето на едно място /буквално/, с финната моторика, по-късно четене и писане, колкото повече натоварване им се събира за деня, толкова по-неуморни изглеждат. Още от годинка и нещо започват първите признаци за хиперактивност, т.е има си история. Има доста малко специалисти, които биха се наели да поставят подобна диагноза /в БГ/.
   Иначе е любима на доста хора, които препочитат детето им да взема някакви лекарства, вместо да работят заедно с него за развитие на концентрация на вниманието, развитие на паметта и волеви самоконтрол.

Така е наистина.
Имам приятелка с хиперактивно дете в Поругалия. Детето повтаря първи клас, защото не е могло да се научи да чете. Много такива деца имат и дислексия - примерно прочита думата, но не я свързва с предмет. Аз се притеснявах, защото мъжът ми е бил с такава диагноза и дислексия, дори неможе да ми обясни как е виждал думите и буквите. Лекували са го в САЩ с хапчета, които са го успокоявали (това май за удобство на свекърва ми). Сега вече чете и няма дислексия, незнам как се е преборил, освен това е много по-спокоен от мен.
Сега го питах за хиперактивността и той каза, че всъщност такива деца се концентрират, но само когато те искат и върху това което на тях им е интересно.

Доня КОПРИВА, хиперактивността е диагноза, която може да се постави от специалист. Не става така лесно - никой тук не познава детето ти, не зная и колко са специалисти.  Ако имаш някакви съмнения, първо поговори с учителките в ДГ (макар че тези неща не се учат в университета, а трябва  хората да са се сблъсквали с такъв проблем, за да могат да те насочат), после с психолог.
svetlaem, не се притеснявай за това, че детето ти забравя за домашните. Учител съм, от години работя с деца на тази възраст и мога да ти кажа, че бих се учудила, ако не забравя. Това е толкова ново за него, че ще трябва да мине доста време, докато свикне.
Доня КОПРИВА, дано притесненията ти да са напразни.Успех!

Доня КОПРИВА, това все едно аз съм  го писала. И именно защото знам, че когато нещо е интересно на момчето ми - няма жива сила, която да го разсее, съм сигурна, че не става дума за хиперактивност. А относно разсеяността - преди време пуснах следното питане към психолога:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=521874.0
Пък по темата за училището си мисля - все повече деца ще се чувтват отегчени от това че "трябва да се учи" и затова училището трябва да се промени, а не децата 

Благодаря за успокоението - и аз съм колега,но работя с по-големи,така че съм наясно   Иначе синът ми попадна в много силен клас,с добри деца и между другото си има и такива ,които винаги са разбрали и запомнили (най-вече от женски пол ). По наблюдение момченцата са по-разсеяни,иначе и те са умнички,но просто човек трябва да им напомня и ръчка да правят,каквото трябва. Не напразно са казали ,че зад всеки успял мъж стои една умна и амбициозна жена  

Простете за невежеството, но някои неща не ми се връзват.

По-точно понятието "хипер-активност" в комбинация с ...

Не са ли противоположни по значение? Разсеяни хора винаги е имало и ще има. И добре, че е
така. А кой няма разлика в концентрацията, когато му е интересно и когато не му е интересно?
Вярно, че проблемът с дисциплината е сериозен, и си е проблем, но той е проблем с дисципли-
ната, не с нещо друго.

Асса, така е. И според мен са твърде различни тези понятия. Ако бях съвсем наясно нямаше да питам и да събирам мнения. Той е бавен защото се разсейва. Гледа се в огледалото например, пее докато си мие зъбите...ей такива...не че е флегматичен. Ако иска е много бърз, учудващо даже. Иначе все едно шило има в дупето. Не го свърта. Постоянно търчи и врещи. Винаги съм го отдавала на възрастта. В никакъв случай не искам да му лепвам етикет "хиперактивен". Това е последното нещо, което искам. Днес се консултирах и с педиатърката му, тя го познава доста добре.
Мисля да го заведа тези дни и на детски психолог да видим какво ще каже.
Другото, което ме притеснява, че има натрупана агресия и на моменти избива. ЯВно на човекът му дойде в повече появата на сестра му, това, че вече не е център на внимание,  промени си поведението не към добро, тогава се засили и разсеяността му, сестра му го тормози, постоянно му разваля игрите искайки да играе с него. С мъжа ми сме като звероукротители. Те постоянно се карат за нещо. Отчитам, че и аз имам вина за всичко това. Като че ли го ощетявам от внимание заради малката и ежедневието и той явно страда.
Благодаря за споделеното, ще предприема мерки, занимания повечко и дано нещата тръгнат в правилната посока.

Колкото до статията, която провокира тази тема, помолих учителката му, която ми я даде да я прочета, да ми я снима и ще я пусна тук. Не обърнах внимание дори кое е списанието за да я потърся в електронен вид. защото и аз съм мъгла...
Може пък да е наследствено

При нас положението е подобно, още на 1 година започна да ни подлудява, бързаме за всичко като че ли някой ни гони, всичко ни омръзва много бързо, още недовършили едно се втурваме да правим друго или по няколко неща едновременно, но когато нещо ни е интересно например филм можем да го гледаме с часове, иначе на 2 години познаваше цялата азбука, на 3 я пишеше печатно а сега вече и ръкописно и четем, но пак сме много диви и не се подчиняваме на никой, напротив постоянно се опитва да се налага, имахме съмнение за хиперактивност още когато беше на 1 годинка, но понеже има спокоен сън и определени неща могат да го накарат да седне за определено време нашето ДП каза че няма достатъчно данни за тази диагноза, но каза че е невероятно инатливо, та нашата диагноза е ИНАТ

Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност е диагноза и се поставя от оторизирани лица.  Не знам как е в Бг, но тук, където живея, под тази диагноза се подписват клинични психолози и психиатри. Може и педиатри, но аз лично бих се доверила само на хора, които имат по-специализиран и богат опит с такива деца. Симптомите могат да са характерни за съвсем "нормални" хора, просто не с такава интензивност, та никак не е изключена вероятността от грешно диагностициране ако специалистът не е добър. Самото обследване не става с едно посещение при специалист. Би трябвало да се правят предварителни тествания и интервюта, не само с родителите, но и с учителите на детето. А симптомите трябва да се прявяват често и в продължение на не по-малко от 6 месеца.

Има тема за този синдром в "Деца с увреждания и хронични заболявания" с интересни линкове (които биха били полезни не само на диагностицирани деца, но на всички по-трудно концентриращи се и разсеяни деца), а предполагам там биха ти дали и по-подробна информация.


Иначе има и он лайн тестове, които можеш да попълниш, за да ти дадат някакъв ориентир и евентуално да ти помогнат да решиш дали да се обърнеш към специалист.

А може ли някой да ми каже /да прочета,статия или нещо друго/ по колко време горе-долу трябва да си задържа вниманието едно дете,за съответната възраст? Разбирам че всичко си е до детето, но дали няма нещо като норма или база, примерно...нещо такова.

Ще препиша само най-важното, това което провокира в мен въпросите

Съществуват няколко типа поведение, които могат да ни подскажат наличието на ХАДВ. Обобщено те са:

Класически тип:
лесно се разсейват, кипят от енергия, трудно стоят на едно място или в една дейност, говорят много, и то високо,импулсивни са, имат проблеми с изчакването на ред в общуването и в игрите.

Невнимателен тип:
Лесно се разсейват, имат неустойчиво внимание, замечтани и "отнесени", когато им говорят, все си забравят или губят нещата, вечно закъсняват, лесно се отегчават.

Свръхсъсредоточен тип:
Тревожни са дори и за незначителни неща, обичат да спорят и да противоречат, припряни, трудно превключват от една дейност на друга, винаги искат да е "по техния начин".

Нетърпелив тип:
Лесно се поддават на немотивирано безпокойство, нервни, с по-ниско самочувствие, понякога запъват речта си от безпокойство, често изпитват социална или училищна тревожност.

Депресивен тип:
Невнимателни, с малко енергия, без траен интерес към нещо, движат се бавно, не завършват нищо започнато.



Разбира се тези типове са донакъде условни защото родителите прибавят към тях и агресивното поведение, нестабилното настроение, прекалената чувствителност към околната среда и останалите хора.......


Следват съвети за  полезните Омега -3 киселини и DHA(докозахексаенова kиселина) и разбира се реклама на такъв продукт. 

Mоят юнак поразително прилича на описаният "класически тип".

Ами значи моят син е класически тип. Преди беше по-засилено, сега започна да "успокоява топката" и се съсредоточава доста дълго върху дейност която му харесва. Имаме много работа, но не мисля че хиперактивен, а просто по-буен. Искаше ми се кротко дете, ама ми се е родило такова - умно, приказливо, шавливо - типичен представител на зодията Близнак - в него живеят поне 5 деца.

Ето тук има един предварителен тест, който може да служи като ориентир доколко са "тревожни" симптомите. Ние попълвахме подобен тест, ако не и същия, за големия ми син. Учителите му от ДГ - също.  Резултатите са под формата на сбор от точки, като се разделят на "нормални", "с риск" и "с висок риск". А типовете ХАДВ според този тест са 7 - колкото са отделните секции на теста.

Тестът е много субективен и позволява широк диапазон от неточности според мен. Аз си спомням, че не на едно-две места се чудих кой отговор да избирам. Мъжът ми също. Двамата трябваше да попълваме отделни тестове - без да преписваме един от друг.   В ДГ също двама учителя поотделно попълваха. Идеята е за по-обективни резултати.

Жалко, че не работя добре с английският.
Доня Коприва, не знам какво да ти кажа. За 2 години минах през какви ли не съмнения, през какви ли не диагностики ( аз ги поставях). Но никой специалист не постави диагноза на детето ми, въпреки че работят с него. Да, на пръв поглед, той също отговаря на критериите от класическият тип, но пък има и други признаци, които го дистанцират от там.
Моят съвет: посетете клиничен психолог, всичко е под формата на игра, интересно е. Но не се поддавай на филми, влияят много зле на психиката ( от опит).

Как сте с руския? Това е отрязък от едно ръководство за работа с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието на руски учени, провели доста задълбочени изследвания на заболяването.

"1.5. ДИАГНОСТИКА СДВГ
Диагностика СДВГ проводится в критериях DSM-IV. Для постановки диагноза достаточно
соответствия диагностическим критериям. Данные опросников для родителей, результаты
психологических и нейрофизиологических исследований носят лишь дополнительный
характер.
Диагностические критерии DSM-IV (1994)
Особенности поведения:
появляются до 7 лет;
обнаруживаются по меньшей мере в двух сферах деятельности (в школе, дома, в труде, в
играх);
не обусловлены психотическими, тревожными, аффективными, диссоциативными
расстройствами или психопатиями;
вызывают значительный психологический дискомфорт и дезадаптацию.
Невнимательность (из перечисленных ниже признаков минимум 6 должны сохраняться не
менее 6 месяцев):
неспособность выполнить задание без ошибок, вызванных невозможностью сосредоточиться
на деталях;
неспособность вслушиваться в обращенную к ним речь;
неспособность доводить выполняемую работу до конца;
неспособность организовать свою деятельность;
избегание нелюбимой работы, требующей усидчивости;
потеря предметов, необходимых для выполнения заданий (письменные принадлежности,
книги и т. д.);
забывчивость в повседневной деятельности;
отвлекаемость на посторонние стимулы.
Гиперактивность и импульсивность (из перечисленных ниже признаков минимум 4 должны
сохраняться не менее 6 месяцев):
1. Гиперактивность
Ребенок:
□ суетлив, не может сидеть спокойно;
□ вскакивает с места без разрешения;
□ бесцельно бегает, ерзает, карабкается в неадекватных для этого ситуациях;
□ не может играть в тихие игры, отдыхать.
2. Импульсивность
Ребенок:
□ выкрикивает ответ, не дослушав вопрос;
□ не может дождаться своей очереди.
Согласно этим критериям, отвлекаемость, впервые появившаяся у девятилетнего ребенка, не
будет считаться признаком СДВГ. Необходимо отметить, что тревожные расстройства
(неврозы), депрессия, стрессорные факторы не являются причиной СДВГ. Симптомы СДВГ
приводят к возникновению значительных школьных проблем, и небольшое снижение
успеваемости («четверка по физике») у подростка, который раньше учился на отлично, — это
тоже не СДВГ.
Дифференциальный диагноз при СДВГ проводится с такими патологическими состояниями,
как посттравматическая энцефалопатия, неврозы, цереброастенический синдром при
соматических заболеваниях, последствия нейроинфекций и рядом других патологических
состояний (табл. 1).
Отвлекаемость на уроках в рамках клинических проявлений СДВГ необходимо отличать от
снижения мотивации к школьным занятиям. В первом случае неуспешность ребенка
наблюдается на большинстве уроков, особенно на тех, где требуется наибольшее
сосредоточение внимания (математика, русский язык).
Некоторые трудности возникают при дифференциальной диагностике гиперактивности с
индивидуальными особенностями темперамента, особенно в дошкольном возрасте. У детей
дошкольного возраста с СДВГ гиперактивность зачастую носит ненаправленный характер.
Проблемы с поведением у детей с СДВГ наблюдаются и в детском учреждении (школа,
детский сад), и дома. В тех ситуациях, когда ребенок плохо ведет себя только дома, чаще всего
являются последствиями неправильного воспитания.
Поскольку СДВГ — медицинский диагноз, ни педагог, ни психолог не вправе делать
заключение о его наличии или отсутствии."

Подкрепям напълно казаното!

Ако щете ме бийте, но както и да го чета, все ми се струва, че разсеяността,
подвижността, забравянето, разконцентрирането са все нормални неща за
децата за тази възраст. В моите спомени, в моето детство, всяко второ мом-
че отговаряше на тези описания. Израснаха си напълно нормални хора.

Абсолютно вярно, че и не само за момчетата.

Топъл дъжд, и синът ми е близнак  
Често оправдавам поведението му със зодията, още повече, че и аз и мъжът ми сме тази зодия и имам "по задълбочено наблюдение" ако мога така да го нарека върху поведениетона тези субекти   както и доста детски спомени, които не са за разправяне.

Просто съм се замислила и запритеснявала защото явно много съм стресирана от предстоящия първи клас. Сега не е като едно време. СЕга ги побъркват децата, а аз много държа на образованието. За да получи добро такова той трябва да учи. Няма как. А такъв мъглив незнам как ще стане.
Също така не искам да има моите училищни драми, затова и не го пуснах от 6 години. Аз съм учила в руска гимназия от 6 годишните, много сериозно училище и много се учеше, дори по онова време. Като не ми харесаше нещо ставах и си тръгвах. Нямаше сила на земята, която да ме накара да стоя в час например. Това го правех в първи клас. Много пъти искаха да ме изключат и даже се стигна до там баба ми да ме води на психолог и да представя тест на директорката за това, че не само, че не съм бавноразвиваща се, а с доста висок коефициент. В следващите една-две години се поочовечих и влязох в релси, но още имам кошмарните спомени от тези години, а сега като родител само се опитвам да си представя какво им е било на нашите...
Не искам с него да вървим по такива пътечки. Искам да си ходи с желание, да му е интересно

моят син е същия... страшен мотльо... и на всичко отгоре живее в някакви негови си фантазии, например сутринта му чета менюто в детската - на обяд доматена супа, мусака с кайма и картофи и за десерт киви... а той ме пита - риба с какво ще ядем, че не чух... и постоянно и с всичко е така... правихме му изследване на слуха - нищо му няма, просто си фантазира постоянно... но определено не е хиперактивен - от него ако зависи, няма да стане от дупето си - хич не е по тичането, надбягването... на пък е толкова бавен и муден, че по някога ми иде... няма да казвам какво ми иде  .

А за миенето на зъбите... сутрин като влезне в банята и 20-тина минути няма излизане, то е пеене, играене с водата, оглеждане в огледалото... и накрая ми излиза с гурелите на очите

И аз имам такива наблюдения.

"Невнимателен" и "нетърпелив"-това не е моето дете, това бях аз като дете.Но същевременно отлична  ученичка и като студентка също се справях без проблеми.От др. страна колко чанти с екипи по физическо, чадъри, протмонета и какво ли не съм изгубила- на майка ми и се ревеше от мояа  разсеяност.

Все ми се струва, че днес  има една идея малко повече вторачване в изявите на детските характери.Всъщност кога е открита  тази болест?И какъв е процентът на  децата напр. в БГ с тази диагноза?  

Само да не  помислите, че омаловажавам научните  постижения в тази област, просто ми се струва, че малко се преекспонира.

Аз далеч от мисълта, че ще израсне ненормален  
Досега и не се бах замисляла за тези неща като за проблем защото е дете и защото и аз съм била такава. Дори в момента разсъждавайки не съм сигурна дали е проблем, но със сигурност знам, че трябва да му се обърне внимание за да му е на него по лесно.

Светкавица, това беше и мнението на педиатърката му, когато споделих с нея вчера за притесненията си. Според нея в последните години проблемите в детското поведение се преекспонират твърде много в последните години.

Според мен не е хиперактивност. Просто си е до  характер. За твое успокоение можеш да го заведеш на психолог . Дъщеря ми на тази възраст пък имаше проблеми ,че беше доста свита и притеснителна. Заведох я на психолог , понеже се притеснявах как ще почне 1 клас. Оказа се ,че е нещо временно. Само дето си се притеснявах.

Здравей, Доня Коприва,
Майка ми все ми казваше, че от тази разсеяност професор трябва да стана. Е, професор не знам дали ще стана, но все още съм си разсеяна.
Определено е трудно да се живее, когато си по-разсеян от нормалното.
Особено след като тръгне на училище.
Тъй като съм майка на две дъщери с подобно поведение, а и съм психолог, и поради това често чета за всякакви "диагнози" и "нови" типове поведенчески прояви аз лично поддържам следното мнение.
Моето лично мнение е, че децата са бомбандирани с информация - всеки ден, всяка минута. Те трябва да преработят и да се справят с всичко, което виждат в ежедневието си, често се случва с тях и покрай тях. Като добавим и постоянно включените телевизори, радио често като фон на семейния шум, мозъчетата им буквално се "задръстват".
Тъй като сме много претоварени и имаме много малко време за общуване с децата си, тъй като рядко говорим, а и дори да имаме нужното време не можем да изговорим и обясним за всичко, което се е случило и впечатлило детето, напрежението вътре в тях нараства.
Това поражда безпокойство, разсеяност, трудност в общуването с децата, а най-често се изразява чрез хиперактивност.
Хиперактивността е модерна напоследък диагноза за БГ. В западния свят и САЩ от доста време. За мен не е страшна и опасна - просто на тези с този тип поведение име по трудно и се нуждаят от повече внимание и грижи.
Освен хранителния режим - като намалиш Е-тата и захарите (въглехидратите също се преработват в захари) до минимални количества, промени и режима за игра. Колкото се може повече да играе и лудува, защото по-този начин се намалява вътрешното напрежение и след като се приберете вкъщи, колкото по-тихо и спокойно, толкова по-добре.
Изключвайте ТВ или радио - да звучи спокойна и тиха мелодия в дома е много по-добре. Приучи го, например, да се занимава с рисуване, изрязане, оцветяване, лепене на фигури - започнете от една цяла фигура, после и кола, колело, може на един голям картон да ги лепите и да направи цяла композиция с времето. Това са няколко дейности - последователни. Опитай се да се включвате цялото семейство. В началото по-възрастните да правят повечето неща, независимо от играта, да обясняват защо ги правят и после да се преотстъпват повече дейности на детето, когято изрази желание. Насочвай вниманието му по време на обикновена игра. Говори с прости и ясни изречения. Обяснявай кратко и на неговия език.
Колкото се може по-често правете разходки сред природата. Не в парка, а в планината, на плажа, до язовира, на полето, някъде сред истинска природа. Колкото по-малко хора и в тесен семеен кръг, толкова по-добре за детето. Разбира се, не бива да сте асоциални))
Опитвай се да играете на лесни вербални игри - дори когато готвиш, или простираш, така че да се опитва да следи мисълта и линията на логиката.
Тъй като имат нужда от много движение, ако видиш, че вече не го свърта да рисува, го пусни да побеснее из къщата. Но отново да е тихо или да звучи спокойна мелодия.
Просто днес децата имат нужда от много отделено за тях внимание, а ние ноистина нямаме толкоз.
Всеки звук или шум отнема вниманието им, но ние майките на дейните деца знаем най-добре как да се справим.
В нета има много инфо за хирепактивността - от строго научни до холистични и езотерични теории. Препоръките за това как да се грижим за хирепактивно дете почти се припокриват.
Все пак и в БГ повечето лекари вече не препоръчват силни психотропни, които буквално приспиват за действие децата.
А за дислексията - колкото по-рано се открие, толкова по-добре за детето.

Не ме притеснява да изразя невежеството си, но тази област взе да ме смущава сериозно.
Смущава ме, че в клиничните описания по-горе, практически във всяка група - класическа
или не, мога да видя себе си, мога да видя детето си, а се имам за нормална, а детето за
чудесно. Та, ако детето ми не би проявявало всичките тези "симптоми" накуп, тогава бих
се притеснила Какво дете ще е, ако е в състояние да си организира работата на 100%,
да завършва всяка започната работа, ако е в състояние да седи за дълго на едно място,
ако е в състояние да НЕ загуби нещо, ако е в състояние първо да изслуша въпроса и после
да отговори (предполага се обмислено), ако изобщо се затича, то то да е с пределно ясна
цел (сигурно за да си довърши нещо започнато) ...
Изобщо, моето дете бих завела на психолог, ако правеше точно онова, което се приема
за нормално.

Аз бих се притеснила не толкова от множествеността на симптомите, а от интензивността и честота на тези, които има и доколко те създават проблеми на детето.

Та, обшо взето за мен много важен ориентир за проактивност е доколко особеностите на детето му пречат и създават неудобства, тревожност и подобни при нормалните ежедневни комуникации и/или задачи у дома, в училище, навън. Осъзнаването на подобна ситуация е просто база за адекватна работа и помощ за детето, които биха му облекчили живота и създаде условия да прояви потенциала си. Ключовата дума тук е адекватна.

Ние с мъжът ми направихме теста поотделно. Излезе нормален резултат и се поуспокоих. Мъжът ми казва, че прекалено много се вглеждам в детето. За сметка на това във някой въпроси и отговори открих 2 от децата на мои приятелки и ще им пратя да го направят.

Доня Коприва, големият ми син (сега на 9г и половина) имаше много големи проблеми в училище.... много! няма да изпадам в подробности, но ходихме по доста психолози. С времето достигнах до мнението, че проблемът не е бил в детето, а в училищната система и учителката. Детето ми е изживяло ужасен шок със започване на първи клас и от там са се отключили всички възможни поведенчески проблеми. След края на първи клас замина за Англия при баща си (бившият ми), изкарал е 2 седмици като гост на класа без да знае английски. Началото на новата учебна година започна направо 4-ти клас в Англия, а сега е 5-ти. Говори и пише отлично английски (съпругът ми е американец и го казва), отличник е в училище, ходи със желание, адаптирал се е в средата, има приятели..... всичко лошо е зад гърба му. Някой може да мисли, че съм лоша майка отделяйки се от детето, но аз виждам толкова положителни промени, и едно спокойно дете.... затова и мисля, че образователната система ни е кофти - децата са натоварени безумно много. Да не говорим, че прехвалената учителка делеше децата и те го усещат, а по чуствителните като моят син още повече.

Много си права. За съжаление, обаче, прекомерно движещите се деца са пречка и в тягост на много хора. Моето на 1г. 2м. го, окачествиха като хирепактивно в лекарския кабинет))
Просто на по-разсеяните малчугани им е по-трудно в ученето и седенето на чина в училище, дори и да знаят нещо от разсеяност правят грешки и получават по-ниски оценки, все бутат нещо и ги гледат накриво, постоянното подскачане на стола и тропкане с крака изкарват от равновесие, който и да е учител.
Последните 10тина години не се дават успокоителни от лекари на всяко дете, заведено със съмнение за хирепактивност.
Изследванията показват, че всеки 7 от 10 убийства в САЩ, извършени от непълнолетни са били от деца пили психотропни за хиперактивност. Цената, която се плати е много висока.
Както казах и по-горе, хирепактивността е нещото с което децата заплащат времето на информационните технологии, на свръхзаетостта на родителите, на това, че не може да пуснем децата си спокойно в градинката да си ожулят колената и капнат от умора от търчане, а до 9-10 години излизаме с тях и само, когато ни е възможно.
А изследователската детска беснотия и разсеяност я препоръчвам на всяко дете)))
 

Позната картинка /дъщеря ми също е зодия Близнаци/.
Засичала съм, че 10 минути обува един чорап...  Вечер минаването през банята и обличането на пижамата отнемат поне половин час.
Понякога се ядосвам, друг път си казвам, че е нормално.
"-Изми ли си ръцете?
 -Не.
 - Защо?
 - Забравих."
Подобни диалози са ежедневие...

Ох, моля ви, недейте с тази категоричност, с която се отхвърля сериозността на ХАДВ. Най-малкото ви липсва база за такава.

Да, вярно е, че масата хората не са наясно що е то ХАДВ (включително и медицински лица) и обикновено го асоциират с енергично дете, което предполага спекулации, предубеждения, безразборно изписване на лекарства и т.н. и т.н. Да окачествиш едно 1, 2 годишно дете като хиперактивно е безумие просто. Тази диагноза не се поставя преди поне 4 годишна възраст, а тенденцията е възрастта да се качи поне до 5-6. Да не говорим, че диагноза не се поставя с един поглед само.

Тези думи ме накараха много да се замисля....
В детската градина на моя син имаше учителка по заместване за 2 месеца, детето ми се промени коренно, търсих какви ли не причини в мен, в семейната среда и т.н...
От около 2 седмици има нова учителка (онази я уволниха), нещата се подобряват в поведението му, но чак не смея да кажа нещо положително от страх.... 

ЧеКа, разбирам и знам, че ХАДВ може да е нещо много сериозно. Това разбирам.
Даже съм съгласна с написаното от NadiaAndreeva за причините на проявление
на прекалено активно поведение у малчуганите - прекаленият поток от възприя-
тия, едно от друго по-стимулиращи и без това крехката психика.
Но не оправдавам лекотата, с която психолози, психиатри и педиатри не само
диагностицират, но и изобщо насочват родителите да заподозрат, че детето
е такова. Ами страшничко си е.
Майки, моля ви, посягайте към подобни евентуални диагнози, в наистина краен
случай. Обикновено всичко може да се обясни с темперамент, възраст и недоста-
тъчно възпитание. Или с ДВ (дефицит на вниманието) на самите родители.

Моето е зодия везни,но картинката е същата  ,та явно не е от зодията.

Асса, съмнявам се някой да оправдава лекотата, с която се раздават диагнози и спекулациите с поведението на децата. Но не по-малко сериозно е детето да има проблем, а ти да се самозалъгваш или да се страхуваш да се обърнеш към специалист, че да не го диагностицират.  На тези деца реално може да се помогне чрез индивидуален подход и работа с тях не само от родителите, но и от учителите. Нещо, което няма как да стане ако отричаш, че проблем има. Отделно съвсем по-друго би било и отношението на учителите към детето, които до момента може да са гледали на него като невъзпитано и глезено.

Аз нямам съвест да агитирам родителите да не ходят на психолог ако нещо ги притеснява. По-скоро стигне ли се до това той да изкаже съмнения (само клинични психолози и психиатри са оторизирани да правят диагнози тук, т.е. един "обикновен" психолог може да изкаже съмнение и до там) - да се информират максимално по въпроса - как се прави диагноза, къде има специалисти, какво представлява ХАДВ и т.н. Иначе дори поведението да е е въпрос на възпитание или стрес и проблеми, провокирани от средата и учителите в училище - добър психолог винаги би бил от полза.

ЧеКа, в България учителите определено ще погледнат с друго око на такова дете....като на малоумно и не достойно за масова ДГ или училище.
Иначе заставам зад всяка твоя дума

Но е трудно да се открие добър психолог,особено извън София.Затова като се прибави , че всички чули-недочули започват да се правят на "разбирачи" и ето-едно такова лутане за често незначителни неща може да доведе до още по-големи проблеми.

Една учителкаот ДГ в която детето беше временно ни посъветва да идем на психолог, защото детето ми нарушаваше "демаркационната линия".Т.е. на двора по време на игра не спазва неговите си плочки, а преминава линията/ открита от мен с много пулене и очевидно по-скоро мислена/.Ходи да играе на другите люлки и пързалки.

Представяте ли си докъде са изкривени представите за нормално детско поведение-ако на двора има две пързалки, ще се пързаляш само на тази, на която посочи госпожата и не на съседната.В противен случай си или хиперактивен, или нарушител на реда.

Е, ходихме и на психолог.
Затова съм толкова скептична, но ако трябва да презумираме винаги неадекватно и проблемно поведение, май няма да сме много от полза на децата

За това говоря, Светкавица! Първият ден в ДГ на синът ми, ми обявиха, че детето не е за масова градина, защото излизало извън очертана площадка, бягало щастливо по двора и не слушало какво говори г-жата. Дори и диагноза му поставиха. Сега го разказвам с лекота, но тогава ме вкараха в такъв филм, че самата аз имах нужда от разговор с психологът, който да ми потвърди, че мястото на детето ми е там и никъде другаде.

И аз се бях наслушала на глупостите на бившата учителка на сина ми. Слава Богу, че я уволниха и нейно място дойде страхотна учителка с подход, любов и разбиране към децата. Синът ми я обича много, слуша я, осезаемо почти седмица след нейната работа се усети разлика в поведението на детето. Предишната за най-малкото е наказвала децата с вдигнати ръце към стената, но да не я подпират. Излишно е да пиша с какво "желание" синът ми ходеше на градина. Говореше ми как щял да остане в първа група защото неможел да оцветява (не че неможе, а не му харесва) и други подобни глупости.

Светкавица, да презумираш винаги неадекватно поведение на детето, може да е толкова вредно колкото и да презумираш, че на теб това не може да ти се случи - дете с ХАДВ, аутизъм и т.н. Неадекватността и неподготвеността на персонала, некомпетентността на уж специалистите е еднакво вредна и за "нормалните" деца, и за "другите". От това страдат всички.

Ами какво да ти кажа, Le Soleil, нещата пак опират до там, че това състояние не се познава, а и до това, че може би в Бг няма адекватна нормативна уредба, с която да се гарантира правото на децата с ХАДВ да посещават масовите ДГ и училища и правото им на индивидуален подход и помощ в обучението. Децата с  ХАДВ не са нито малоумни, нито пък трябва да живеят в изолация от "нормалните" деца.

Здравейте,
ЧеКа, абсолютно съм съгласна с твоите думи. Асса - аз не съм специалист, който може да диагностицира СХДВ. Областта ми на консултиране е различна от тази да поставям диагнози. Просто порявленията на различните типове поведение у децата са ми необходими в работата.

Също така, обаче, смятам, че не може да има епидемия на СХДВ.
 
Името на Синдрома е - ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder) - Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието. Диагностицирането му се състои от комплексни действия и ако извън София няма специалисти, то при реални съмнения детето е необходимо да се прегледа от такъв в Сф.

Популяризирането на думата "хиперактивен" сред лекарското съсловие и оттам в обществото като съкращение на Синдрома, внася смут сред родители и учители. Все пак с тази дума може да се определи всяко буйно дете или около 3-4 деца от една група в ЦДГ.

За всяко едно поведенческо разтройство родителите е хубаво да се консултират със специалист, защото само по този начин наистина ще бъдат насочени едекватно за необходимост от лечение или поведението е следствие на друго.

     Учителките в детската градина трябва да познават много добре характеристиките на внимание, памет и вазможности на децата, с които работят във всяка от възрастите. Тези, описани от вас, явно имат доста серизен дефицит на знания, относно елементарни неща, свързани с работата им. Това поставя въпроса за компетентността им и качествата им като учителки. А за генералните заключение относно това кое дете е за градина и изказвания пред детето за това за какво става и за какво не, от мен биха отнесли доста сериозно конско /не само преподаватели, но и директор/. 

Все едно става въпрос за моя син.
Така беше в детската градина, но го израстна.Не съм го водила по психолози, просто нещата си дойдоха на мястото.Трябва търпение и много разбиране, да приемете нещата нормално, да не се дразните, а спокойно да си говорите.

Съгласна, че не може да има. Обаче има епидемия от диагностициране на СХДВ или по-точно
от съмнения и подозрения за всяко по-динамично дете. Не знам кой е по-виновен - учителките,
които с лекота го вменяват на родителите или родителите, които си търсят оправдания.
Да не говорим, че ако в тази компилация на съвременността се добавят и деца-индиго и прочие
"алтернативности", то направо си страшно. Не бих искала да засягам някого, честно.

Убедена съм, че всяка от майките, тръгващи по тази пътека, го правят единствено и само от
позицията на загриженост за детето, но от това не става по-спокойно, на мен поне не ми
става, даже напротив.

И при нас беше така в детската градина .
Като тръгна на училище , обаче нещата си дойдоха на мястото .
Според мен не е хиперактивно детето , просто е разсеяно и неорганизирано .
Оставете го да порасне !

Асса, аз разбирам позицията ти, но тя е едностранчива или поне на мен така ми звучи. Проблемът с овър-диагностицирането на ХАДВ е масово афиширан, така че мен не ме учудва, че повечето хора насочват мисълта си само в тази посока. Проблемите обаче на деца с ХАДВ, които не са диагностицирани и не им е оказана нужната помощ, не са по-маловажни.

ЧеКа, всъщност позицията ми не е едностранчива. Това, което не дописах в предишния си пост,
беше следното - сега ще мине "вълнАта" на овър-диагностициране, което ще помете всякакъв
авторитет и доверие към работата с реално проблемни деца, и именно те, уви, накрая ще са
двойно потърпевши. Да не говорим, че общото отношение на останалите, не очаквам да се
подобри, а напротив.

Какви да са децата ни в това хипер динамично време, в което живеем? По какъв начин им осигуряваме спокойствие? Как провокираме любопитството им? Опитваме ли се да ги разберем въобще или направо ги диагностицираме. Те са различни и вероятно имат нужда от различен начин на живот...мечтая да намеря начин всички деца да се чувастват спокойни, сигурни  и любопитни.

Много е лесно да се поставят диагнози.

Аз лично поразпитах родителите и се оказа, че не само моето дете е такова, а голяма част от съучениците му и това ме успокои.Щом не е изключение, значи всичко е наред.
Явно е такова поколението, а ние искаме непременно да го диагностицираме.

И на всяка крачка - психолози, центрове, "облъчваха" ни в училището как трябвало да вземем мерки.Някои родители се "хванаха", дадоха си парите, но като гледам резултатите.......
Децата в един момент просто си порасват и имат нужда от любов , топлота и разбиране.
Не е толкова много.........

Това с този синдром е сериозна диагноза.Непослушно,палаво,не следващо изискванията дете е едно,а СХДВ е нещо различно.И не е работа на учителите да са запознати с въпросния синдром.

Хмммм, думите ти ме карат сериозно да се замисля дали да причиня това на детето си.... 

Здравейте,
Това, което разбирам от постовете е, че са диагностицирани много деца със Синдрома.
Аз лично съм препоръчвала за успокоение на родители да посетят Клиничен детски психолог в ЛЕЧЕБНО заведение (с направление от личния лекар). Нямам наблюдение да се поставени на всяко или повечето деца диагнози.
Моля Ви, родители, правете разлика между това учители и съседи да подхвърлят в празното пространство диагнози и такива направени от компетентни лекари и КЛИНИЧНИ психолози.
Всяка една майка се притеснява за детето си, всяка една от нас желае най-доброто за него.
Няма нищо по-хубаво от това, ако съмненията са ни продиктувани от реални факти да се консултираме с компетентен за това психолог. По този начин само можем да помогнем на децата си.
Често се губи ценно за децата време, когато изчакваме проблема да отшуми или изчезне. Най-малкото ще спестим изхабени наши нерви и поставени етикети на детето.
 

NadiaAndreeva, добре де, препоръчай моля компетентен клиничен психолог за София!   

За всеки случай направих теста и по всички показатели резултатът е нормален.
Опасно е да се неглижира проблем на дете.Но и да се тръби толкова по въпроса, да ти подхвърля който и да е също е не по-малко опасно, защото се настройваш на една вълна като че ли п о-редното е детето ти да има проблем отколкото да няма.Защо трябва да се настройват родителите, че  едва ли не  по-типично е да има проблем.То така излиза и от разлепени плакати къде ли не и от призоваване за посещаване на обучения за родители и от подхвърляния на  госпожи и т.н.

Мисля  си друго, че  това  слагане на етикети си има някакво обяснение.  Имах някакви съмнения/съмнения, защото не съм  педагог/, че има едно изначално изкривяване към очакванията от децата.Някои от постовете в които се разказваха случки,  подобна на моята ме убедиха:

Още в градинска възраст е прието за норма послушанието, умението да оцветяваш, да изрязваш, хеле пък ако четеш и пишеш си е постижение  ,достойно за  адмирации.Вероятно е така.Но колко от нас ще се похвалят, че госпожите са казали-"Браво, детето ви надбягва всички на гоненица!"Или "Браво, детето ви е смело и координирано, спуска се от най-високата в градината пързалка"/тук вероятно много майки биха примрели от ужас/

Защо на три да има умения за концентрация, запаметяване и обучение като за 5 годишно, съответно на 5 като за 7,  а да не се цени, че на три надбягва и надскачва  петгодишните?В моето детство си беше гордост да носиш лента "отличник", ама на "Да бие, да бие"ако останеш последен/хм..нееднократно ми се е случвало/ береш не по-малък срам,  отколкото ако си с ненаучени уроци.А ако "изгориш" първи на народна топка, хептен увесваш  нос.

Всичко това го пиша, защото на  родителите на   много деца в норма се подхвърля "за  всеки случай"да  се консултират, да се замислят,  но често едно такова  подхвърляне води до невероятни  филми.Да не говорим за околните  неспециалисти, които  при едно  по-буйно, палаво или просто динамично  дете те поглеждат къде със съжалителни, къде с насмешливи  погледи.Ами не го приемам това.

За всичко друго, което си писала също съм съгласна с теб.
За този текст също съм съгласна, но искам да уточня за това, и се надявам да е така, че се подхвърля да се консултира детето, когато наистина има повечето симптоми - и не постоянно търчи и се катери, много е палав и буен и това, което не му е интересно не го вълнува.
Тези дечица не могат да разберат какво ги вълнува, защото нищо на довършват, защото не могат да седнат и да се заслушат, защото не просто от тревожност или свръх любопитство тичат към следващото предизвикателство, а защото не могат да спрат вниванието си на нищо. И точно в това е разликата.
Този Синдром лишава детето от процеса на учене, който е по-важен от самото научено.

T_ilieva - Аз лично бих завела моето дете в Детска консултативна клиника, работят с направления.

Има специалисти, които биха били от полза на притеснен родител. Всяка възраст си има определени характеристики при развитие на внимание, памет, реч, моторика и др. Те познават нормата и отклоненията. Етикетите не се лепят от тях, те просто правят изследвания, на чиято база, правят заключения.
   

И на нас скоро учителката от детската градина на сина ни (на 3 годинки и няколко месеца) ни посъветва да се консултираме с лекар по същия повод. И нашето дете се гледа трудно и като се зачетох в литературата, разпознах доста симптоми. Но на този етап не мисля да се консултираме с лекар. Поръчахме си книги и усилено четем. Имаме още година и половина до училище (тук започват на 5) и дотогава ще направим всичко, което е по силите ни, за да му помогнем сами. Ако в училището има проблеми и се стигне до това че настояват да пие Риталин, сме готови да го спрем от училище и да го обучаваме вкъщи.

Не успях да изчета цялата тема, т.к съм твърде афектирана, но видях че става дума за разсеяни деца и веднага искам да се включа.

Има ли лек, как се справяте и как да им помогнем.
Моят син е много умно и будно дете, но за сметка на това безкрайно много разсеяно.
Скоро ще бъде ученик и се притеснявам, че може да се превърне в проблем, той не може да е самостоятелен по тази причина.
Редовно не чува какво му се говори, дори и след многократни повтаряния, забравя какво му е казано, не внимава когато трябва.... от друга страна пък смята без проблем, каквото му е интересно го запомня и помни дълго....
За пример ще дам: връща се от ски училище, без никакъв напредък - не за друго, а защото не се концентрирал и не слушал какво му се говори.
Казвам му - не минавай оттам, повтарям за всеки случай, но той минава точно откъдето не трябва, не напук, а защото го виждам, че се е разсеял и въобще не е тук.
Някои неща въобще не ги осмисля ..... и не ми се изброява повече защото продължавам да се нервирам.

Мога ли аз нещо да направя, за да подобря положението??

Сигурно някой ще ме осъди, но да си кажа моето мнение.
За мен ХАДВ е измислена диагноза. Измислена от някакви американци, които не смеят да възпитават по-буйни деца и затова ги тъпчат с лекарства.

И моето дете е доста активно и леко разсеяно, но мисля че с правилно възпитание всичко може да се оправи.

Много често  съм си мислела подобни неща.Не съм посмявала да  го кажа, защото не съм специалист.Но съм споделяля с приятелки следното изречение"На това, на което  баба ми  казваше на нас, внуците-  почудихте се вече какво да направите, сега му казват хиперактивност"
Разбира се, приемам да не съм права.

майка ми е пенсионирана учителка с близо 40г. стаж.как за тези години не и се случи едно хиперактивно дете.Ставало е въпрос с нейни колежки, обсъждани са проблеми на деца- имало е с умствена изостаналост или др. проблеми, но точно хиперактивно нямаше.нито в нашия клас, нито в нашата махала, нито където и да се сетите.Сега, почти нямам  позната с  дете  на възрастта  на  моето, на  която  поне да не  са и правили намеци./На мен директно ми го казаха/

Само че  ,когато аз бях в ДГ са  ни водили не в двора, а пеш в градинката през няколко улици да събираме кестени, задължително  на една-две седмици-  на екскурзия в околностите на града,  да  бягаме по цял ден из гората, да събираме жълъди,  после да правим  фигурки с тях.Водили са ни от ДГ вкл. и на  плаж.От всичко това съвременните майки вероятно би  ги втресло.

Ами като не си изразходваш енергията, като ти "кипи" от вътре, защото освен много умно и напредничаво дете, детето има и др. потребности,  как да се получи тази концентрация на вниманието?То не си е отиграло, не се  е набягало и наскачало, ще се концентрира.някъде се  получава,  някъде не.

Малко повече ако се отдава значение на играта, отколкото на ученето "под форма на игра",  малко повече ако в ранното детство се дава възможност за бягане, скачане, катерене, то и мозъчето на  детето ще се освежи и концентрацията ще си дойде на  мястото.Огромно значение има и свежата и прясна храна, разбира се и ред др. фактори.

Приемам, че може всичко това ,което пиша да е дълбоко невярно.Но заставам зад всяка моя дума, че към децата от най-ранна възраст в момента има изначално сгрешени представи за развитие.

Светкавица, Дилянка, да, аz също съм си мислила подобни неща 
Не zнам де, аz никак не съм специалет, раzбира се, но... и преди си имаше буйни и трудноконтролируеми деца, но тогава те си бяха просто буйни и трудноколнтролируеми... Сега пък всяко второ или трето пък е хиперактивно, или поне се раzглежда тааква въzможност... 
А според мен истината е някъде по средата, между тогава и сега..

Светкавица , Дилянка ,

Напълно споделям написаното и от двете ви .
Моята майка също е пенсионирана начална учителка и в нейния стаж не е имала хиперактивно дете във въда описан като диагноза .
Не са й подбирали децата със сигурност !

По мое мнение хиперактивността в днешно време се дължи на различната храна ( в т.ч. консерванти ), липсата на достатъчно подвижни игри и огромното количество информация , която ни залива отвсякъде и която е невъзможно да бъде преработена от детския мозък !

ДА, това е абсолютно вярно. Абсолютно вярно е, че не само американците, а и други нации се затрудняват да гледат деца, които подскачат и искат да правят бели. Не е възможно едно дете да седи на на пейката да майка си и да разглежда книжки.
Често са ме питали как гледам тези бесни деца. Казвам им децата са ми палави и да, дори бесни, но са разбрани и послушни. Когато ги помоля да не правят нещо поне в 50% от случаите имам успех))

Храната е от изключително значение, Ние също сме яли шоколад и захари, но пилето не е било с хормони за растеж и какво беше не помня, доматите не съдържаха ген от риба, за да не замръзват, млякото не беше пълно с антибиотоци, и всички знаем проблемите на храната, с която се храним.

Много малка част от дечицата, които се охарактеризират като Хирепактивни са наистина със Синдрома.

Съгласна съм с това мнение и го подкрепям. В никакъв случай твоето дете не е хиперактивно.Казваш, че е по-бавно, е това е друго състояние , но не е хиперактивност или хиперкенетичност.Все едно да сравним сол със захар на вкусови качества.Това си е характер, такъв психологичен тип е твоя син, по спокоен от останалите.А това хич не мисля , че е проблем , а напротив.

Здравейте!
Искам да споделя идея, с която се срещнах наскоро и буквално съм полудяла по нея. Свирене на барабани и ударни инструменти за деца и родители в група - нещо като импровизирано думкане,но с помощта на инструктор. Това нещо се казва ритъм терапия и на запад масово го използват за проблемни деца и всякакви болести. Много е забавно и децата без никакви услия се концентрират- просто защото е весело. А в същото време целта на инструктора е да им предлага игри, с които да упражняват фината си моторика, да изчакват ред и въобще от каквото имат нужда съответните деца. И май могат да участват деца на най-различна възраст. Много ми харесва такава терапия  . Всъщност аз не съм сигурна ,че на това, което бяхме беше точно терапия, но май и за това става.
На нещо такова бяхме, но с по-малки деца: