Какви да са децата ни в това хипер динамично време, в което живеем? По какъв начин им осигуряваме спокойствие? Как провокираме любопитството им? Опитваме ли се да ги разберем въобще или направо ги диагностицираме. Те са различни и вероятно имат нужда от различен начин на живот...мечтая да намеря начин всички деца да се чувастват спокойни, сигурни и любопитни.
- Публикувана: 1 фев. 2011, 10:18 ч.
- Последно мнение: 5 март 2011, 10:53 ч.
Хиперактивен или просто много разсеян???
Много е лесно да се поставят диагнози.
Аз лично поразпитах родителите и се оказа, че не само моето дете е такова, а голяма част от съучениците му и това ме успокои.Щом не е изключение, значи всичко е наред.
Явно е такова поколението, а ние искаме непременно да го диагностицираме.
И на всяка крачка - психолози, центрове, "облъчваха" ни в училището как трябвало да вземем мерки.Някои родители се "хванаха", дадоха си парите, но като гледам резултатите.......
Децата в един момент просто си порасват и имат нужда от любов , топлота и разбиране.
Не е толкова много.........
Аз лично поразпитах родителите и се оказа, че не само моето дете е такова, а голяма част от съучениците му и това ме успокои.Щом не е изключение, значи всичко е наред.
Явно е такова поколението, а ние искаме непременно да го диагностицираме.
И на всяка крачка - психолози, центрове, "облъчваха" ни в училището как трябвало да вземем мерки.Някои родители се "хванаха", дадоха си парите, но като гледам резултатите.......
Децата в един момент просто си порасват и имат нужда от любов , топлота и разбиране.
Не е толкова много.........
.....
И на всяка крачка - психолози, центрове, "облъчваха" ни в училището как трябвало да вземем мерки.Някои родители се "хванаха", дадоха си парите, но като гледам резултатите.......
Децата в един момент просто си порасват и имат нужда от любов , топлота и разбиране.
Не е толкова много.........
И на всяка крачка - психолози, центрове, "облъчваха" ни в училището как трябвало да вземем мерки.Някои родители се "хванаха", дадоха си парите, но като гледам резултатите.......
Децата в един момент просто си порасват и имат нужда от любов , топлота и разбиране.
Не е толкова много.........
Здравейте,
Това, което разбирам от постовете е, че са диагностицирани много деца със Синдрома.
Аз лично съм препоръчвала за успокоение на родители да посетят Клиничен детски психолог в ЛЕЧЕБНО заведение (с направление от личния лекар). Нямам наблюдение да се поставени на всяко или повечето деца диагнози.
Моля Ви, родители, правете разлика между това учители и съседи да подхвърлят в празното пространство диагнози и такива направени от компетентни лекари и КЛИНИЧНИ психолози.
Всяка една майка се притеснява за детето си, всяка една от нас желае най-доброто за него.
Няма нищо по-хубаво от това, ако съмненията са ни продиктувани от реални факти да се консултираме с компетентен за това психолог. По този начин само можем да помогнем на децата си.
Често се губи ценно за децата време, когато изчакваме проблема да отшуми или изчезне. Най-малкото ще спестим изхабени наши нерви и поставени етикети на детето.
Това, което разбирам от постовете е, че са диагностицирани много деца със Синдрома.
Аз лично съм препоръчвала за успокоение на родители да посетят Клиничен детски психолог в ЛЕЧЕБНО заведение (с направление от личния лекар). Нямам наблюдение да се поставени на всяко или повечето деца диагнози.
Моля Ви, родители, правете разлика между това учители и съседи да подхвърлят в празното пространство диагнози и такива направени от компетентни лекари и КЛИНИЧНИ психолози.
Всяка една майка се притеснява за детето си, всяка една от нас желае най-доброто за него.
Няма нищо по-хубаво от това, ако съмненията са ни продиктувани от реални факти да се консултираме с компетентен за това психолог. По този начин само можем да помогнем на децата си.
Често се губи ценно за децата време, когато изчакваме проблема да отшуми или изчезне. Най-малкото ще спестим изхабени наши нерви и поставени етикети на детето.
За всеки случай направих теста и по всички показатели резултатът е нормален.
Опасно е да се неглижира проблем на дете.Но и да се тръби толкова по въпроса, да ти подхвърля който и да е също е не по-малко опасно, защото се настройваш на една вълна като че ли п о-редното е детето ти да има проблем отколкото да няма.Защо трябва да се настройват родителите, че едва ли не по-типично е да има проблем.То така излиза и от разлепени плакати къде ли не и от призоваване за посещаване на обучения за родители и от подхвърляния на госпожи и т.н.
Мисля си друго, че това слагане на етикети си има някакво обяснение. Имах някакви съмнения/съмнения, защото не съм педагог/, че има едно изначално изкривяване към очакванията от децата.Някои от постовете в които се разказваха случки, подобна на моята ме убедиха:
Още в градинска възраст е прието за норма послушанието, умението да оцветяваш, да изрязваш, хеле пък ако четеш и пишеш си е постижение ,достойно за адмирации.Вероятно е така.Но колко от нас ще се похвалят, че госпожите са казали-"Браво, детето ви надбягва всички на гоненица!"Или "Браво, детето ви е смело и координирано, спуска се от най-високата в градината пързалка"/тук вероятно много майки биха примрели от ужас/
Защо на три да има умения за концентрация, запаметяване и обучение като за 5 годишно, съответно на 5 като за 7, а да не се цени, че на три надбягва и надскачва петгодишните?В моето детство си беше гордост да носиш лента "отличник", ама на "Да бие, да бие"ако останеш последен/хм..нееднократно ми се е случвало/ береш не по-малък срам, отколкото ако си с ненаучени уроци.А ако "изгориш" първи на народна топка, хептен увесваш нос.
Всичко това го пиша, защото на родителите на много деца в норма се подхвърля "за всеки случай"да се консултират, да се замислят, но често едно такова подхвърляне води до невероятни филми.Да не говорим за околните неспециалисти, които при едно по-буйно, палаво или просто динамично дете те поглеждат къде със съжалителни, къде с насмешливи погледи.Ами не го приемам това.
Опасно е да се неглижира проблем на дете.Но и да се тръби толкова по въпроса, да ти подхвърля който и да е също е не по-малко опасно, защото се настройваш на една вълна като че ли п о-редното е детето ти да има проблем отколкото да няма.Защо трябва да се настройват родителите, че едва ли не по-типично е да има проблем.То така излиза и от разлепени плакати къде ли не и от призоваване за посещаване на обучения за родители и от подхвърляния на госпожи и т.н.
Мисля си друго, че това слагане на етикети си има някакво обяснение. Имах някакви съмнения/съмнения, защото не съм педагог/, че има едно изначално изкривяване към очакванията от децата.Някои от постовете в които се разказваха случки, подобна на моята ме убедиха:
Още в градинска възраст е прието за норма послушанието, умението да оцветяваш, да изрязваш, хеле пък ако четеш и пишеш си е постижение ,достойно за адмирации.Вероятно е така.Но колко от нас ще се похвалят, че госпожите са казали-"Браво, детето ви надбягва всички на гоненица!"Или "Браво, детето ви е смело и координирано, спуска се от най-високата в градината пързалка"/тук вероятно много майки биха примрели от ужас/
Защо на три да има умения за концентрация, запаметяване и обучение като за 5 годишно, съответно на 5 като за 7, а да не се цени, че на три надбягва и надскачва петгодишните?В моето детство си беше гордост да носиш лента "отличник", ама на "Да бие, да бие"ако останеш последен/хм..нееднократно ми се е случвало/ береш не по-малък срам, отколкото ако си с ненаучени уроци.А ако "изгориш" първи на народна топка, хептен увесваш нос.
Всичко това го пиша, защото на родителите на много деца в норма се подхвърля "за всеки случай"да се консултират, да се замислят, но често едно такова подхвърляне води до невероятни филми.Да не говорим за околните неспециалисти, които при едно по-буйно, палаво или просто динамично дете те поглеждат къде със съжалителни, къде с насмешливи погледи.Ами не го приемам това.
Всичко това го пиша, защото на родителите на много деца в норма се подхвърля "за всеки случай"да се консултират, да се замислят, но често едно такова подхвърляне води до невероятни филми.Да не говорим за околните неспециалисти, които при едно по-буйно, палаво или просто динамично дете те поглеждат къде със съжалителни, къде с насмешливи погледи.Ами не го приемам това.
За този текст също съм съгласна, но искам да уточня за това, и се надявам да е така, че се подхвърля да се консултира детето, когато наистина има повечето симптоми - и не постоянно търчи и се катери, много е палав и буен и това, което не му е интересно не го вълнува.
Тези дечица не могат да разберат какво ги вълнува, защото нищо на довършват, защото не могат да седнат и да се заслушат, защото не просто от тревожност или свръх любопитство тичат към следващото предизвикателство, а защото не могат да спрат вниванието си на нищо. И точно в това е разликата.
Този Синдром лишава детето от процеса на учене, който е по-важен от самото научено.
T_ilieva - Аз лично бих завела моето дете в Детска консултативна клиника, работят с направления.
Има специалисти, които биха били от полза на притеснен родител. Всяка възраст си има определени характеристики при развитие на внимание, памет, реч, моторика и др. Те познават нормата и отклоненията. Етикетите не се лепят от тях, те просто правят изследвания, на чиято база, правят заключения.
И на нас скоро учителката от детската градина на сина ни (на 3 годинки и няколко месеца) ни посъветва да се консултираме с лекар по същия повод. И нашето дете се гледа трудно и като се зачетох в литературата, разпознах доста симптоми. Но на този етап не мисля да се консултираме с лекар. Поръчахме си книги и усилено четем. Имаме още година и половина до училище (тук започват на 5) и дотогава ще направим всичко, което е по силите ни, за да му помогнем сами. Ако в училището има проблеми и се стигне до това че настояват да пие Риталин, сме готови да го спрем от училище и да го обучаваме вкъщи.
Не успях да изчета цялата тема, т.к съм твърде афектирана, но видях че става дума за разсеяни деца и веднага искам да се включа.
Има ли лек, как се справяте и как да им помогнем.
Моят син е много умно и будно дете, но за сметка на това безкрайно много разсеяно.
Скоро ще бъде ученик и се притеснявам, че може да се превърне в проблем, той не може да е самостоятелен по тази причина.
Редовно не чува какво му се говори, дори и след многократни повтаряния, забравя какво му е казано, не внимава когато трябва.... от друга страна пък смята без проблем, каквото му е интересно го запомня и помни дълго....
За пример ще дам: връща се от ски училище, без никакъв напредък - не за друго, а защото не се концентрирал и не слушал какво му се говори.
Казвам му - не минавай оттам, повтарям за всеки случай, но той минава точно откъдето не трябва, не напук, а защото го виждам, че се е разсеял и въобще не е тук.
Някои неща въобще не ги осмисля ..... и не ми се изброява повече защото продължавам да се нервирам.
Мога ли аз нещо да направя, за да подобря положението??
Има ли лек, как се справяте и как да им помогнем.
Моят син е много умно и будно дете, но за сметка на това безкрайно много разсеяно.
Скоро ще бъде ученик и се притеснявам, че може да се превърне в проблем, той не може да е самостоятелен по тази причина.
Редовно не чува какво му се говори, дори и след многократни повтаряния, забравя какво му е казано, не внимава когато трябва.... от друга страна пък смята без проблем, каквото му е интересно го запомня и помни дълго....
За пример ще дам: връща се от ски училище, без никакъв напредък - не за друго, а защото не се концентрирал и не слушал какво му се говори.
Казвам му - не минавай оттам, повтарям за всеки случай, но той минава точно откъдето не трябва, не напук, а защото го виждам, че се е разсеял и въобще не е тук.
Някои неща въобще не ги осмисля ..... и не ми се изброява повече защото продължавам да се нервирам.
Мога ли аз нещо да направя, за да подобря положението??
Сигурно някой ще ме осъди, но да си кажа моето мнение.
За мен ХАДВ е измислена диагноза. Измислена от някакви американци, които не смеят да възпитават по-буйни деца и затова ги тъпчат с лекарства.
И моето дете е доста активно и леко разсеяно, но мисля че с правилно възпитание всичко може да се оправи.
За мен ХАДВ е измислена диагноза. Измислена от някакви американци, които не смеят да възпитават по-буйни деца и затова ги тъпчат с лекарства.
И моето дете е доста активно и леко разсеяно, но мисля че с правилно възпитание всичко може да се оправи.
Сигурно някой ще ме осъди, но да си кажа моето мнение.
За мен ХАДВ е измислена диагноза. Измислена от някакви американци, които не смеят да възпитават по-буйни деца и затова ги тъпчат с лекарства.
И моето дете е доста активно и леко разсеяно, но мисля че с правилно възпитание всичко може да се оправи.
За мен ХАДВ е измислена диагноза. Измислена от някакви американци, които не смеят да възпитават по-буйни деца и затова ги тъпчат с лекарства.
И моето дете е доста активно и леко разсеяно, но мисля че с правилно възпитание всичко може да се оправи.
Много често съм си мислела подобни неща.Не съм посмявала да го кажа, защото не съм специалист.Но съм споделяля с приятелки следното изречение"На това, на което баба ми казваше на нас, внуците- почудихте се вече какво да направите, сега му казват хиперактивност"
Разбира се, приемам да не съм права.
майка ми е пенсионирана учителка с близо 40г. стаж.как за тези години не и се случи едно хиперактивно дете.Ставало е въпрос с нейни колежки, обсъждани са проблеми на деца- имало е с умствена изостаналост или др. проблеми, но точно хиперактивно нямаше.нито в нашия клас, нито в нашата махала, нито където и да се сетите.Сега, почти нямам позната с дете на възрастта на моето, на която поне да не са и правили намеци./На мен директно ми го казаха/
Само че ,когато аз бях в ДГ са ни водили не в двора, а пеш в градинката през няколко улици да събираме кестени, задължително на една-две седмици- на екскурзия в околностите на града, да бягаме по цял ден из гората, да събираме жълъди, после да правим фигурки с тях.Водили са ни от ДГ вкл. и на плаж.От всичко това съвременните майки вероятно би ги втресло.
Ами като не си изразходваш енергията, като ти "кипи" от вътре, защото освен много умно и напредничаво дете, детето има и др. потребности, как да се получи тази концентрация на вниманието?То не си е отиграло, не се е набягало и наскачало, ще се концентрира.някъде се получава, някъде не.
Малко повече ако се отдава значение на играта, отколкото на ученето "под форма на игра", малко повече ако в ранното детство се дава възможност за бягане, скачане, катерене, то и мозъчето на детето ще се освежи и концентрацията ще си дойде на мястото.Огромно значение има и свежата и прясна храна, разбира се и ред др. фактори.
Приемам, че може всичко това ,което пиша да е дълбоко невярно.Но заставам зад всяка моя дума, че към децата от най-ранна възраст в момента има изначално сгрешени представи за развитие.
Светкавица, Дилянка, да, аz също съм си мислила подобни неща
Не zнам де, аz никак не съм специалет, раzбира се, но... и преди си имаше буйни и трудноконтролируеми деца, но тогава те си бяха просто буйни и трудноколнтролируеми... Сега пък всяко второ или трето пък е хиперактивно, или поне се раzглежда тааква въzможност...
А според мен истината е някъде по средата, между тогава и сега..
Не zнам де, аz никак не съм специалет, раzбира се, но... и преди си имаше буйни и трудноконтролируеми деца, но тогава те си бяха просто буйни и трудноколнтролируеми... Сега пък всяко второ или трето пък е хиперактивно, или поне се раzглежда тааква въzможност...
А според мен истината е някъде по средата, между тогава и сега..
Светкавица , Дилянка , 
Напълно споделям написаното и от двете ви .
Моята майка също е пенсионирана начална учителка и в нейния стаж не е имала хиперактивно дете във въда описан като диагноза .
Не са й подбирали децата със сигурност !
По мое мнение хиперактивността в днешно време се дължи на различната храна ( в т.ч. консерванти ), липсата на достатъчно подвижни игри и огромното количество информация , която ни залива отвсякъде и която е невъзможно да бъде преработена от детския мозък !
Напълно споделям написаното и от двете ви .
Моята майка също е пенсионирана начална учителка и в нейния стаж не е имала хиперактивно дете във въда описан като диагноза .
Не са й подбирали децата със сигурност !
По мое мнение хиперактивността в днешно време се дължи на различната храна ( в т.ч. консерванти ), липсата на достатъчно подвижни игри и огромното количество информация , която ни залива отвсякъде и която е невъзможно да бъде преработена от детския мозък !