Публикувана: 22 фев. 2011, 11:27 ч.
Последно мнение: 7 март 2011, 14:32 ч.

За лудостта и други творчески добродетели

10 259
226
1

1
...
5
6
7
...
16
Всички

# 75 22 фев. 2011, 15:01 ч.

Мнения: X

Цитат на: Red в вт, 22 фев 2011, 11:27

...................................
И значи:
Иде ли ви отвътре да аплодирате възторжено подобни форми на изкуството? Доставя ли ви удоволствие и/или възхита досегът с творби, провокиращи негативни или изкривени емоции? Или сте склонни да квалифицирате авторите им просто като луди? След което не заделяте за тях ни зрънце от онази част от душата ви, която копнее за изкуство.
Въобще как приемате съвременното по-странно изкуство?

Казват ,че всички гении са малко или много луди...сигурно има истина в това.
За мен:
Приемам го като напъни да ги забележат.
Ако нарисува дърво ,колкото и да е професионално,едва ли ще впечатли някого.
Същото е и в киното...не създадеш ли нещо скандално, никой не те отразява.
Човешкото съзнание е толкова преситено от теми ,и теми...че вероятно наистина трябва да е нещо разтърсващо,за да се забележи.
Явно на това и разчитат...

По подобен начин възприемам и лейди Гага...бледи напъни да се открои на фона на масовото...
Елементарно,инфантилно....

# 76 22 фев. 2011, 15:01 ч.

Мнения: 3 405

А, бе, гледам аз тази инсталация "My bed" и единственото, което ми казва тя е да ида да си оправя леглото Mr. Green

# 77 22 фев. 2011, 15:03 ч.

Ænima/Albuquerque
Мнения: 3 821

Цитат на: Анджелина в вт, 22 фев 2011, 15:01

А, бе, гледам аз тази инсталация "My bed" и единственото, което ми казва тя е да ида да си оправя леглото Mr. Green

И да прибера бутилките от пода. hahaha

# 78 22 фев. 2011, 15:08 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Red в вт, 22 фев 2011, 14:55

Което значи, че към някои неща човек (или поне аз де) априори е резервиран, предубеден, не желае да ги допусне в личното си пространство, и си търси достатъчно доказателства за това.

А не би трябвало. Какво значение има, че някой е имал родители комунисти-нудисти (егати комбинацията Joy

), или че баба му е била алкохоличка, а дядо му се е разорил на карти... Лудостта (и в добрия, и в лошия смисъл) може да избуи на най-неочаквани места Peace

# 79 22 фев. 2011, 15:13 ч.

София
Мнения: 7 209

Ми не трябва, знам.
Обаче аз се усещам, че го правя.
Може и да е инстинкт за самосъхранение - "моят свят не е такъв като този на автора и никога няма да стане Crossing Arms

" - примерно.

Опростявам значително, но ми схващате идеята предполагам.

Тоест когато нещо е твърде гадно, можем да реагираме на много по-ниски нива от пирамидата, и инстинктите ни просто да не позволят да стигнем до възприятие на ниво "изкуство".

# 80 22 фев. 2011, 15:17 ч.

Мнения: 2 867

Цитат на: краси.мира в вт, 22 фев 2011, 15:01

Цитат на: Red в вт, 22 фев 2011, 11:27

Не съм съгласна, имам чувството (то така и беше зададена темата първоначално от авторката), че задълбаваме нарочно в шокиращото, а има много уникални творци, които нито са луди нито странни, а изкуството им е гениално без да е скандално. И на всичкото отгоре се забелязва. Другото е преходно.

# 81 22 фев. 2011, 15:42 ч.

Мнения: 249

Мисля, че хората реагират на това. Реагират на скандалното. Но пък този вид изкуство, според мен, е мимолетно. Събужда някакви емоции, но за кратко.

# 82 22 фев. 2011, 15:47 ч.

Мнения: X

Arizona, аз го написах именно по първия пост...по-нататък не съм чела.
И визирах основно скандалните прояви на ..."изкуството".
А другите,уникалните,не мисля ,че са предмет на тази тема. Peace

# 83 22 фев. 2011, 15:56 ч.

Мнения: 21 632

И Гойя показва грозни и покъртителни неща, не вярвам някой да оспори обаче принадлежността им към изкуството.
Щом буди емоции и предизвиква някакъв отговор, независимо на какво ниво, за мен е сполучливо. Изкуството не е нито красиво, нито грозно по презумпция. Единственото което е от значение е да има отклик - може да не е сега, а след време, дори след десетилетия се преоткриват неща, които когато са създадени са будили смях и недоумение или отвращение... също както сега се чудят на модерните инсталации или филмите на Гилиъм или Триер.
Ами на някой не му допадат, друг не им обръща внимание, пък трети ходи като треснат цяла седмица... въпрос на вкус и светоусещане.

# 84 22 фев. 2011, 16:03 ч.

Пловдив
Мнения: 23 836

Цитат на: Мишона в вт, 22 фев 2011, 13:48

Имаше навремето един японец /може и да е починал вече, щото беше бая възрастен/, който бидейки изящен фотограф, бе направил поредици от снимки на своята любима в предсмъртния й час.

Моне има нещо подобно. Рисува първата си жена Камий Моне на смъртния и одър. Обаче не мога да намеря линк към картината в нета.

# 85 22 фев. 2011, 16:07 ч.

Ænima/Albuquerque
Мнения: 3 821

Цитат на: Янтра в вт, 22 фев 2011, 16:03

Може би тази?

# 86 22 фев. 2011, 16:11 ч.

Пловдив
Мнения: 23 836

Цитат на: Sarcasm™ в вт, 22 фев 2011, 16:07

Цитат на: Янтра в вт, 22 фев 2011, 16:03

Може би тази?

Да

# 87 22 фев. 2011, 18:26 ч.

Варна
Мнения: 1 744

Не всеки луд е гениален, както и не всеки гений е луд.
Показаните 'артисти" в първия пост са някакви жалки подобия на членоблудци. Извинете ме за френския.
Истинското изкуство няма нужда от подобни пошли прояви.

# 88 22 фев. 2011, 21:52 ч.

Мнения: X

Не знам дали лудостта е задължителна, но за мен може би най-важното условие, за да приема нещо за изкуство, е нещото да е красиво.
Например ей това ми ти произведениене го намирам нито за красиво, нито за изкуство.
Не, че например като погледна майката на Дюрер, я намирам за особено очарователна, но тук изобщо не се съмнявам в уменията на твореца.
За абстрактната грозота/красота нямам необходимата сетивност. В смисъл, че ако видя няколко надрискани триъгълника, опасани с кабели, може и да ми харесат, ако ми допадне цветовата гама, но едва ли ще си разкъсам дрехите от екстаз.

# 89 22 фев. 2011, 22:13 ч.

Варна
Мнения: 1 744

Понеже съм блондинка имам официалното позволение да не разбирам много неща. Изключително странна ми беше експозицията, извинете, инсталацията от различни по вместимост бутилки с минерална вода, носеща съдържателното название .... "Вода". Това арт-произведение бе изложено в Музея за съвременно изкуство в Париж. Бих казала, че всяка складова база е един мини-музей и всеки малко по-хаотичен подреждач на стока може да се величае "артист'.
Пак там имаше бяло платно, нарязано на 5 /пет/ ивици с остър предмет. Платното беше в рамка с антирефлексно стъкло.
Аз съм блондинка.

Препоръчани теми

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Фауната около нас

Времето е пари – колко ви „струва“ да намерите точните професионалисти?

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Причина:

Причина: