не знам дали точно така да го нарека, но мисля че е това - нервни тикове. вече е в първи клас. има ги от 2 години близо. преди даже бяха повече. ходихме на лекар и ни изписаха едно хомеопатично - Седатиф ПС. помогна. после пак почна да има тикове, но по-малко. пак пи същото и пак се пооправи. и сега пак има от известно време, макар и не много. преди си свиваше и краката и ръцете, и зяпаше с уста. сега само с уста зяпа но забелязвам че понякога и малко ръцете си свива. той е много енергично дете, толкова много че чак нервен понякога. някой имал ли е такива проблеми и как се лекувате? на лекар не смея пак да го водя, защото каза, че ако не му е минало ще му изпише Атаракс. засега мисля да продължа пак със Седатифа.
- Публикувана: 13 апр. 2011, 15:38 ч.
- Последно мнение: 14 май 2011, 21:19 ч.
тикове
Отидете на преглед при добър детски невролог!
Това, че те е страх да го заведеш на лекар, е нормално, но така не помагаш на детето.
Трябва ви нова консултация. Преглед, правен преди две години не дава ясна картина за настоящото състояние. И не е задължително, да ви изпишат Атаракс.
Това, че те е страх да го заведеш на лекар, е нормално, но така не помагаш на детето.
Трябва ви нова консултация. Преглед, правен преди две години не дава ясна картина за настоящото състояние. И не е задължително, да ви изпишат Атаракс.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=394459.0
Аз определено смятам, че няма нужда от невролог. Потърси помощ от хомеопат. Успех!
Аз определено смятам, че няма нужда от невролог. Потърси помощ от хомеопат. Успех!
Отидете на преглед при добър детски невролог!
Това е задължително.
Тиковете в детска възраст не са изобщо за подценяване!
Синът ми е на 18 години.Започна да прави тикове в предучилищна възраст.Така и не изчезнаха напълно.Мени ги през годините, от похълцване, до смъркане, шаване на пръстите на ръцете, мърдане на устните и др.Ходихме на психиатър, психолог, детски невролог, две ЕЕГ правихме, няма изменения.Последно беше в 6 клас, водихме го при професор в София.Потвтрди първоначалната диагноза, психосоматична невроза, и категоорично отказа да го лекува с медикаменти.Каза , че детето е много чувствително, с лабилна психика и всяка ситуация с която не може да се справи го притеснява, от там и изблиците на тикове.Не е приятно, знам че търпи и подигравки, но той свикна да живее с този си проблем, ПОВЕЧЕ ОТ МЕН САМАТАДори когато му направя забележка, ми отговаря-"ми такъв съм си"Дано намерите лечение.При нас казаха ,че в пубертета нещата ще се нормализират от самосебе си, не се получи
И моят син като малък -точно на същата възраст-получи тикове. Менеше ги, но най-дразнещо беше мигането. Водила съм го по невролози,но не съм му давала никакви лекарства, освен тиоридазин веднъж. Попремина ,но временно. Накрая го заведохме на психолог. Жената близо 2 часа си говори с него и нас и така явно измъкна информацията,която и трябваше. Каза, че е надраснал възрастта си,много умен и чувствителен и преживява всяко нещо като проявява нервност. Посъветва ни да сменим училището ,даде ни и на нас съвети как да променим отношението си към него- да сме по- търпеливи, справедливи в отношението си към него и брат му и т.н. Каза ,че тиковете са упорити и евентуално могат да изчезнат през пубертета. Никакви лекарства. За радост при нас се получи-първата година ,когато отиде в езиковата гимназия някой като че с магия ги премахна. Вече е на 28 години.
Синът ми е на 12г.Тиковете започнаха преди 3 години.Ходихме на невролог,правиха му ЕЕГ,кръвни изследвания за хорея,гледа го и педиатър.Заключението-тикове.Изписаха му атаракс,но ето след 3год.пак почна да върти главата.Поглежда зад себе си,сякаш очаква да има някой там.Не искам пак да го водя ,но ако се засилятняма начин.Засега го наблюдавам-не се увеличават.Започва лятото,а когато е на въздух и плува в морето ,сякаш се успокоява.