Публикувана: 18 май 2011, 08:13 ч.
Последно мнение: 24 фев. 2014, 20:58 ч.

За моето мъжле и неговото семейство

53 533
364
1

# 45 26 май 2011, 11:03 ч.

Мнения: 8 858

Цитат

Виждат и как постоянно дава отчет на техните какво правим, какво сме си купили и кога сме се наспали... Иначе той за пред нашите се държи много добре - все говори как ми угаждал и доста преувеличава и послъгва, което за съжаление също излезе наяве пред майка ми, въпреки редките им срещи. Баща ми се прави на ударен, а от майка ми имам пълна подкрепа-каза да видя как стоят нещата и ако не върви да се връщам. Аз пък засега си трая, защото наистина не знам как да постъпя-хем пред мъжа ми си трая, защото знам, че подхвана ли разговора, ще стане голям скандал

Познато, ама така омръзва накрая, че....

# 46 26 май 2011, 17:59 ч.

Мнения: 4 569

При условие че имаш подкрепата на майка ти, дом в София, лесно ще намериш работа в София ... какво трябва да се случи че да се върнеш?

Я прочети внимателно последното мнение на unadaptable и го осмисли.

# 47 26 май 2011, 18:05 ч.

Мнения: 12 687

А не може ли някакси ти да не напъваш толкова за София, пък той да се пооткъсне от родителите си. Доколкото разбирам, не сте в един град с тях.

# 48 27 май 2011, 04:05 ч.

Мнения: 1 253

Проблемът не е София с/у малкия град за детето. Честно казано, София напоследък е доста нездравословна и неприятна. И хората са други. Казвам го с тъга като човек от София със собствено жилище тук. Когато пътувам все си мисля, че малките градчета в България са по-подходящи за отглеждане на деца.

Проблемът е, че компромисите и промените ги правиш само ти. Той си живее както досега и една промяна не е направил, заради това, че има семейство вече. Та няма и как да разбере. Не само родителите му са направили грешка - и ти я правиш като приемаш всичко. Напълно разбирам желанието ти да проработи това семейство, но така и ти го разглезваш. Не му се налага да прави промени, няма да ги направи.

Сега е време а му кажеш, че така не може да продължава и да му се наложи да избира. Има някакъв малък шанс да избере да порасне.

# 49 27 май 2011, 07:51 ч.

Мнения: 278

Цитат на: Естел в чт, 26 май 2011, 17:59

Все още не мога да разбера какво му е в главата. Понякога мисля, че му е все тая какво се случва с мен, а друг път вземе, та направи нещо, което показва, че иска да бъдем семейство. Имам чувството, че се стреми да огрее навсякъде, иска да угоди на всеки, но все още не е осъзнал, че понякога така не става чисто физически. И понеже явно ме усеща, че напоследък съм замислена и тъжна, все ми повтаря колко ме обича. Наясно съм, че просто трябва той да си вземе решението, аз дори не повдигам въпроса пред него относно постоянната му комуникация с техните, но не искам да го разтълкува сякаш не искам да си говори с тях. Май просто трябва да ми писне съвсем и да се уверя, че в тази обстановка не ми се живее.

# 50 27 май 2011, 07:58 ч.

Мнения: 278

Цитат на: Трещерица в чт, 26 май 2011, 18:05

Не сме в един град с тях, но живеем с други негови роднини, които меко казано ми късат нервите. То ситуацията е много сложна. И затова се ядосвам-защото имаме къде да живеем самостоятелно, а той просто не желае. На мен пък тук ми се показа, че не съм желана и съм чужда. То е ясно, че винаги ще съм такава, защото не съм им от родата, но той някак винаги стои настрана и не прави нищо, за да пооправи нещата. Разбирам, че е между чук и наковалня, но е редно да вземе отношение... или греша? В случая признава, че съм права. Аз просто искам да бъдем самостоятелни, ние да решаваме как да отглеждаме детето си и да живеем като нормално младо семейство. Малък или голям град, или пък село-тези подробности се преодоляват, когато имаш уютен дом, в който се чувстваш добре. Аз просто не виждам смисъл да живея точно в тази обстановка и да отглеждам детето си в тази вредна среда.

# 51 27 май 2011, 08:03 ч.

Мнения: 278

Цитат на: bjørndalen в чт, 26 май 2011, 19:01

Цитат на: Девиатор в чт, 19 май 2011, 18:39

Е, да...успя...ама така успя че имаше периоди дето с месеци не й се обаждахме,защото просто нямахме необходимост от това.

"единствената жена в живота на един мъж която го обича само и единствено заради това което е, е майка му".

Едното е много вярно, за другото си много прав!

Не мисля, че съм като синчето от темата, а мойта майка няма да коментирам - властна е!
Единствено, когато нещата се нажежиха й казах:
"Избирай: или приемаш снаха си, каквато е и мирясваш или губиш сина си!" е кротна се, поне външно.

И ти можеш да му поставиш избор, ако си готова на това. А за детето не се притеснявай, законите ни са шибани!

Не искам да го правя. Осъзнавам, че майка му е едно, аз съм друго. Не трябва да бъдем съперници, не искам да ги лишавам от тяхното си. Ами ако на мен някой ми каже да избирам хич няма да се почувствам добре и затова не искам да го правя с него. Просто ми се иска по деликатен начин да го накарам да си избие от главата някои вредни навици и да си подреди приоритетите, да осъзнае, че ще ни бъде по-добре да бъдем самостоятелни и да не ни се бъркат в живота. Ама май няма да стане по деликатния начин, а?

# 52 27 май 2011, 08:11 ч.

Мнения: 12 687

Май много ти се е насъбрало. Мислех, че поне в града сте самостоятелни.

# 53 27 май 2011, 08:13 ч.

Мнения: 278

Цитат на: Кривошапкова в пт, 27 май 2011, 04:05

Така е. Има си и хубави неща в малкия град. Пак ще натъртя на яслата и детската градина, в които има места, както и чистият въздух. От друга страна пък детето в малкия град няма толкова възможности като образование и развлечения. Кофти ми е обаче, че имам подозрението, че детето ми ще бъде възпитавано от баща си и тукашните си баба и дядо с идеята, че в София е гадно и там не е хубаво да се ходи. Поне натам вървят нещата.

# 54 27 май 2011, 08:20 ч.

Мнения: 278

Цитат на: Трещерица в пт, 27 май 2011, 08:11

Май много ти се е насъбрало. Мислех, че поне в града сте самостоятелни.

Това бяха обещанията като си напусках работата там-че тук ще живеем самостоятелно. Да, ама след като направихме ремонта се оказа, че хич не сме самостоятелни #2gunfire

Малко множко ми идва да ми ровят и в боклука, за да проверят какво съм изхвърлила и дали не е нещо необходимо Laughing

Честно казано, аз съм малко объркана, защото от цялата тази работа не мога точно да осъзная кое е най-генералният проблем и кое точно трябва да се промени, за да живеем нормално. Именно заради това съм на тази крайност-да се махнем оттук и да започнем на чисто.

# 55 27 май 2011, 11:29 ч.

Мнения: 102

До тук получи само мнения, но не и съвети, които да приложиш на практика.Не мисля, че някой от нас може да ти даде съвет, който да ти е от реална полза, защото не сме наясно в детайли със ситуацията в която си изпаднала, не сме ти и не живеем точно твоя живот.Така че РЕШАВАЙ сама!
Шестото ти чувство ще ти подскаже как да постъпиш.Ако по природа си смел човек ще промениш нещата, независимо дали генерално или с някакви си твои женски трикове, ако си страхлива и прекомерно търпелива ще продължиш да живееш по същия начин завинаги или до известен период и после пак ще търсиш промяна за себе си и рожбата си.

# 56 31 май 2011, 14:09 ч.

София
Мнения: 1 395

Колко е годишен? И живял ли е сам, ама наистина сам, преди да се съберете? Без мама да му носи сготвено и да взема мръсните дрехи и да ги носи изпрани.

# 57 31 май 2011, 14:27 ч.

Мнения: 278

На 32. Не е живял сам. Имал е шансове да го направи, но не е пожелал, предполагам защо...

# 58 31 май 2011, 19:42 ч.

София
Мнения: 1 395

Тогава съжалявам, но не виждам как тепърва изведнъж ще поиска да промени нещо. До човека си е, едни са такива, други - не. Или ще станете едно голямо семейство, което включва и маминка и свекъра, или ще останете едно малко семейство от мама и бебе.