Здравейте! Искам съвети за действие, така да се каже, защото имам желание да се опитам да реша този проблем по възможно най-мирния и деликатен начин. Та според вас как е редно да действам във въпросната ситуация:
Женени сме от няколко месеца, имаме малко бебе. Аз се преместих да живея при него, защото той не искаше и да чуе за преместване в София. Доста ми е трудно да свикна с новия си начин на живот в едно село, като се има предвид, че се наложи да зарежа приятелите си и работата, както и всичките си контакти в големия град. Това си е мой проблем, така да се каже, само го споменавам като част от картинката. Така съм се насадила-така ще си живея. Друго ме притеснява. Моят мъж е адски привързан към семейството си. Лошо впечатление ми прави, че винаги обсъжда с тях нещата, свързани с нашия семеен живот, преди да ги обсъди с мен, като например къде ще живеем, къде ще ходим на почивка и т.н. Също така постоянно е на телефона и говори с тях-я с майка си, я с баща си, я със сестра си. Само докато не е на работа преброих поне осем телефонни разговора с тях
, да не говорим за останалото време. Освен това всеки уикенд ходи при тях. Преди искаше и аз да ходя, ставаха скандали ако не тръгна, сега поне с детето ни оставя тук и той отива сам. На почивка винаги сме с тях, по празници-също. Още един пример- докато чаках да раждам в София и като родих той си беше с тях всеки уикенд, а не при мен в София. Естествено, че от този момент нататък отношението ми към него се промени, тоест вече не го чувствам така близък и дори се замислих за раздяла.
Нямаме никакви общи приятели, просто защото всякакво свободно време се прекарва с тях. И така в един момент като се замислих, установих, че водим изключително ограничен начин на живот, който се върти само около неговите родители. Държа да отбележа, че те са сравнително млади и прави хора, които нямат здравословни проблеми и се грижат сами за себе си. А то пък ако имат проблем и на някой му излезе пришка настава пълна лудница-охкане, пъшкане, той веднага пали колата и тръгва. Лошо няма, ама пък не мога да разбера те как постоянно имат някакви проблеми, все се плетат някакви интриги-това е адски изморително за мен, просто не съм свикнала да живея по този начин.
Та очаквам коментари и съвети за действие-как по деликатен начин да разбере тоз човек, че има и по-интересни неща от това да се върти само около полата на мама и да разбере, че като пазарува за вкъщи и изкарва парите не означава, че "ме глези", както самият той се дуе пред майка си.
Женени сме от няколко месеца, имаме малко бебе. Аз се преместих да живея при него, защото той не искаше и да чуе за преместване в София. Доста ми е трудно да свикна с новия си начин на живот в едно село, като се има предвид, че се наложи да зарежа приятелите си и работата, както и всичките си контакти в големия град. Това си е мой проблем, така да се каже, само го споменавам като част от картинката. Така съм се насадила-така ще си живея. Друго ме притеснява. Моят мъж е адски привързан към семейството си. Лошо впечатление ми прави, че винаги обсъжда с тях нещата, свързани с нашия семеен живот, преди да ги обсъди с мен, като например къде ще живеем, къде ще ходим на почивка и т.н. Също така постоянно е на телефона и говори с тях-я с майка си, я с баща си, я със сестра си. Само докато не е на работа преброих поне осем телефонни разговора с тях
, да не говорим за останалото време. Освен това всеки уикенд ходи при тях. Преди искаше и аз да ходя, ставаха скандали ако не тръгна, сега поне с детето ни оставя тук и той отива сам. На почивка винаги сме с тях, по празници-също. Още един пример- докато чаках да раждам в София и като родих той си беше с тях всеки уикенд, а не при мен в София. Естествено, че от този момент нататък отношението ми към него се промени, тоест вече не го чувствам така близък и дори се замислих за раздяла. Нямаме никакви общи приятели, просто защото всякакво свободно време се прекарва с тях. И така в един момент като се замислих, установих, че водим изключително ограничен начин на живот, който се върти само около неговите родители. Държа да отбележа, че те са сравнително млади и прави хора, които нямат здравословни проблеми и се грижат сами за себе си. А то пък ако имат проблем и на някой му излезе пришка настава пълна лудница-охкане, пъшкане, той веднага пали колата и тръгва. Лошо няма, ама пък не мога да разбера те как постоянно имат някакви проблеми, все се плетат някакви интриги-това е адски изморително за мен, просто не съм свикнала да живея по този начин.
Та очаквам коментари и съвети за действие-как по деликатен начин да разбере тоз човек, че има и по-интересни неща от това да се върти само около полата на мама и да разбере, че като пазарува за вкъщи и изкарва парите не означава, че "ме глези", както самият той се дуе пред майка си.
Тогава щеше да го разбере, жалко, че не са били там. 
