За моето мъжле и неговото семейство

  • 53 528
  • 364
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: X
Цитат
но той говори така, сякаш цял живот ще си гнием тук и детето ще учи и работи тук.
Не че не е възможно и така да стане,но в днешното динамично време едва ли.
Хората губят работата си ,закриват се фирми....а и човек не остава цял живот на един и същи акъл.
Знам,отстрани е лесно да даваш съвети .
Макар,че аз също смятам,че тази  привързаност към майката и семейството му не е лечима ,все пак бих дала шанс.Все пак имате дете....
Аз бих си тръгнала само ако съм сигурна ,че съм направила всичко възможно и няма какво повече.
Т.е. да не съжалявам един ден ,че съм прибързала.

# 31
  • Мнения: 871
Тази тема истинска ли е? Shocked Rolling Eyes Не мога да повярвам, че момиче от София, което дори има свой апартамент там, отива в някакво село кой знае къде и търпи някакъв мъж да тича непрекъснато при майка си. Аз не познавам такива. Всички софиянки, включително и двете ми братовчедки, могат да бъдат интернирани, но не и убедени да се преместят където и да е извън София. Ако не е пързалка тази тема все пак, може да се даде само един съвет - пали към къщи и то по-бързо.

Съвсем истинска е темата, точно това е ситуацията, в която съм попаднала. Просто в София така бях зациклила и така не вървяха нещата във фирмата, в която работех, заради кризата, че като ми изпадна бърза възможност да си работя по специалността в малкия град и като така или иначе искахме с него да се съберем, се наложи да се преместя. Понеже неговата работа тук е стабилна и не искахме да рискуваме, пък и той нали не обича София, реших да пробвам. После забременях и така... Аз бях решила, че мога да живея навсякъде, стига да е достатъчно цивилизовано мястото. Е да, ама когато всеки ден ти се качват на главата и нямаш спокойствие започваш да се замисляш дали е имало смисъл. Заради това пуснах темата-защото когато дълго време човек е в дадена ситуация започва да я приема за нормална. Исках да си сверя часовника, така да се каже.

Страх - лозе пази. Така казват хората, надявам се  че разбираш добре народната мъдрост. Ако си решила да живееш в страх, лошо си мислиш.  Страхът и любовта също живеят на два различни полюса. По-зле ще става. На твое място изчаквам да отиде при мама и се измъквам с такси за София (надявам се да има поне такива превозни средства в селото където си се завряла)

# 32
  • Мнения: 12 683
Нали ти е малко бебето, стой там, гледай си го, пък ще видиш. Може да се оправят нещата, все пак отскоро сте женени, така си е свикнал. Чак пък всички да са кифли, трудно понасяш раздялата със София, самонавиваш се.  Но ако така продължава семейната идилия и без да ти казваме, ще си грабнеш багажчето.  Тя тая история като в романите на Талев, ама са пропуснали да му кажат, че времената се менят.   

# 33
  • Мнения: 22
И аз ако съм на твое място ще изчакам да иде при майка си и ще си сбера багажа и детето и за София. Ти си жертвала доста заради него, пък и софиянка да се забие в някакво село това наистина ми се вижда странно. Детето ти има право на бъдеще, защото наистина връстниците оказват доста голямо въздействие, а ти сама казваш, че не одобряваш средата, в която евентуално ще бъде в училище. Кой ли би я одобрил?  Crazy Аз имам снаха софиянка и тя дойде при брат ми, но все пак сме от средно големите градове в България, а и доста добър за живеене. Макар, че пак мърмори, че си иска София и мине не мине ходи там, че да отпусне напрежението  Laughing

# 34
  • Мнения: 0
Грабвай бебчето и изчезвай. Без да правиш скандали или други сцени. Пък той да видим дали няма да те последва.
То не че и София е кой знае какво. Напълнила се е с отрпки и шмекери от всякакъв калибър. Особено по Лъвов мост. Там си е истински Survivor. Ама все пак е по-добре от там дет разправяш на село...

# 35
  • В една Дупка.
  • Мнения: 629
Ми то остана и при проникването мама и тате да светят.  Mr. Green Тогава щеше да го разбере, жалко, че не са били там.
не се знае Wink
А към авторката...ти къде гледа преди това? Не общуваше ли с техните поне известно време? Не усети ли, че положението  е трагично?
 

# 36
  • Мнения: 14
Да не би да се страхува от нещо (или от някого) твоя човек в София и родителите да са само повод да си остане в дън гори тилилейски. Някакви врагове например. Или пък да го гони друга параноя?  Shocked Пробвай да му предложиш да се преместите в друг голям и сравнително развит град, в който има бъдеще. А пък апартаментът в столицата нека да си носи доходи. То пък не е задължително малкия да расте именно в София  Wink

# 37
  • Мнения: 278
Да не би да се страхува от нещо (или от някого) твоя човек в София и родителите да са само повод да си остане в дън гори тилилейски. Някакви врагове например. Или пък да го гони друга параноя?  Shocked Пробвай да му предложиш да се преместите в друг голям и сравнително развит град, в който има бъдеще. А пък апартаментът в столицата нека да си носи доходи. То пък не е задължително малкия да расте именно в София  Wink

Не иска. Иска да си живее тук. Няма от какво да се страхува в София. Просто е възпитаван така, че там не трябва да се живее за нищо на света и че софиянците са гадни. Тази реплика я чувам и от техните. Най-тъпото е, че с голяма гордост казват, че снахата е от София...
Като гледам няма да се навие да се махнем оттук, много си му харесва работата. Не че не може да прави същото и във всеки друг град, ама работодателите му им промиват мозъците, че са най-великите. Ако става дума за парите-и на друго място можем да ги изкарваме същите, че даже и повече, понеже аз тук започнах работа по специалността си, но пък ме попрецакаха със заплатата-едно говореха, друго стана... И от това ми се гади-работодателите тук са под всякаква критика-хем им липсват читави кадри, хем гледат всеки месец да те прецакат и ако може да работиш без почивка. Единственото хубаво е, че тук има места в яслите и детските градини.

# 38
  • Мнения: 278
Ми то остана и при проникването мама и тате да светят.  Mr. Green Тогава щеше да го разбере, жалко, че не са били там.
не се знае Wink
А към авторката...ти къде гледа преди това? Не общуваше ли с техните поне известно време? Не усети ли, че положението  е трагично?
 

Да, гледах, виждах и просто мислех, че ще бъде грижовен и към мен така, както към техните. И не очаквах, че като заживеем заедно положението ще продължи да бъде същото. После вече в един момент нямаше връщане назад-смяната на абсолютно всичко-местоживеене, работа и т.н. не позволяват да реагираш бързо.

# 39
  • Мнения: 278
И аз ако съм на твое място ще изчакам да иде при майка си и ще си сбера багажа и детето и за София. Ти си жертвала доста заради него, пък и софиянка да се забие в някакво село това наистина ми се вижда странно. Детето ти има право на бъдеще, защото наистина връстниците оказват доста голямо въздействие, а ти сама казваш, че не одобряваш средата, в която евентуално ще бъде в училище. Кой ли би я одобрил?  Crazy Аз имам снаха софиянка и тя дойде при брат ми, но все пак сме от средно големите градове в България, а и доста добър за живеене. Макар, че пак мърмори, че си иска София и мине не мине ходи там, че да отпусне напрежението  Laughing

И въпреки това аз никога не съм му натяквала колко много съм направила за него. А може би трябва поне да му го намекна, защото май не го осъзнава. Когато в случаен разговор спомена София, започва да ми се репчи да престана да му говоря за София. А то се случва веднъж месечно, сега да не помислите, че само за това говоря. А за детето реагира адски агресивно във всяко едно отношение, ако мнението ми се различава от неговото или от това на майка му. Затова предполагам, че ще срещна страхотен отпор.

# 40
  • В една Дупка.
  • Мнения: 629
Тогава изчезвай веднага. Мерси от такова семейство Naughty
Само дано не преувеличаваш малко... Peace   

# 41
  • Мнения: 278
Тогава изчезвай веднага. Мерси от такова семейство Naughty
Само дано не преувеличаваш малко... Peace   

Даже спестявам, за да не бъда разпозната...

# 42
  • София
  • Мнения: 17 368
Абсолютно никога и по никакъв повод той няма да мръдне от там. Казвам го и се подписвам.
Или свикваш и живееш по начина, по който живеете сега, или правиш голямата крачка.
Няма опция "той се променя и животът ни става различен".

Ще ми вземе детето е оправдание за пред сама теб, че не правиш това, което разумът ти подсказва Simple Smile Няма лошо, нормално е да има такъв период, ще отмине.

# 43
  • Мнения: 8 853
И аз ако съм на твое място ще изчакам да иде при майка си и ще си сбера багажа и детето и за София. Ти си жертвала доста заради него, пък и софиянка да се забие в някакво село това наистина ми се вижда странно. Детето ти има право на бъдеще, защото наистина връстниците оказват доста голямо въздействие, а ти сама казваш, че не одобряваш средата, в която евентуално ще бъде в училище. Кой ли би я одобрил?  Crazy Аз имам снаха софиянка и тя дойде при брат ми, но все пак сме от средно големите градове в България, а и доста добър за живеене. Макар, че пак мърмори, че си иска София и мине не мине ходи там, че да отпусне напрежението  Laughing


И въпреки това аз никога не съм му натяквала колко много съм направила за него. А може би трябва поне да му го намекна, защото май не го осъзнава. Когато в случаен разговор спомена София, започва да ми се репчи да престана да му говоря за София. А то се случва веднъж месечно, сега да не помислите, че само за това говоря. А за детето реагира адски агресивно във всяко едно отношение, ако мнението ми се различава от неговото или от това на майка му. Затова предполагам, че ще срещна страхотен отпор.
Няма нужда да му натякваш, нито да му намекваш каквото и да е. Човекът съвсем съзнателно те е завел там, защото му е ясно, че на своя територия ще имаш много повече смелост и няма да търпиш поведението му. Мислиш ли, че той не си дава сметка, че няма да намери жена, която ще смята за съвсем естествено и правилно да бъде някакъв придатък към мъжа си, чието семейство са родителите му? Много добре си е направил сметката, че ако сте в София на теб ще те е по-лесно да му дадеш пътя, но откъсната от естествената си среда и без подкрепата на семейството си, ще се решиш много трудно да си идеш. Ето, че се колебаеш, нищо че явно ти е дотегнало вече, щом се оплакваш във форума... Страхуваш се да вземеш решение за нова голяма промяна, трябва пак работа да търсиш в София, място за детето в детска градина, да се учиш да живееш сама с дете и т.н. Това те плаши и притеснява, ако си беше останала у дома, нямаше да се налага нова смяна на мястото, оставаш там, само даваш начална скорост на мъжа и разчиташ повече на семейството за опора. Апропо.....те как гледат на поведението на зетя? Или може би трябва да питам знаят ли изобщо как се държи мъжът ти, споделяла ли си с тях и те какво мислят, можеш ли да разчиташ на пълната им подкрепа? newsm78
Решението си вземи съвсем сама, без да го питаш, заплашваш или да се опитаваш да го променяш. Той е такъв, какъвто е и много добре го съзнава. Няма намерение да се променя. Или приемаш, или си тръгваш.

# 44
  • Мнения: 278
Гледам да не притеснявам родителите ми, та им спестявам някои подробности. Знаят само това, което виждат, а те видяха достатъчно-как майка му граче срещу мен, когато има различно от моето мнение, как той си стоеше при техните докато аз гледах бебето в София когато беше малко, как не идваше да ме вижда докато чаках да раждам и дори празниците не прекара с мен. Виждат и как постоянно дава отчет на техните какво правим, какво сме си купили и кога сме се наспали... Иначе той за пред нашите се държи много добре - все говори как ми угаждал и доста преувеличава и послъгва, което за съжаление също излезе наяве пред майка ми, въпреки редките им срещи. Баща ми се прави на ударен, а от майка ми имам пълна подкрепа-каза да видя как стоят нещата и ако не върви да се връщам. Аз пък засега си трая, защото наистина не знам как да постъпя-хем пред мъжа ми си трая, защото знам, че подхвана ли разговора, ще стане голям скандал, хем пред нашите, защото хич не съм близо до тях и хората ще се побъркат от ядове, а на практика няма с какво да ми помогнат.

Общи условия

Активация на акаунт