Вчера беше черешова задушница.Мир на праха на всички покойници.Младо и старо тичаше ,като щураво да купува раздавки,цветя,свещи и ...череши естествено.Не съм ходила на гробищата,но ми казаха,че там било панаир-народ колкото щеш.Какво обаче искам да споделя и защо пуснах тази тема.Първо:не искам да будя нечий гняв и неодобрение нито пък да опетнявам нечия памет.
Много често ми прави впечатление,че на такива задушници,по разните му помени ,хората раздават и ги правят,не толкова от почит/защото почитта е в душата на човек и за мен не е важно дали ще раздадеш или ще отидеш или няма да отидеш на гробищата/,а от чиста проба"Какво ще кажат хората"...Прибирам се вечер от работа и първото нещо,което ме посреща на входа на блока са 20 от красиви ,по-красиви и изписани некролози /това не е най-точната дума за некролог,но наистина са изписани,"позлатени" и т.н./,половината от,които са на хора,които изобщо никога не съм виждала и никога не са живели в този блок.Сутрин ,когато излизам е същото...От тях лъха ....тъга.Трябва ли да поемам тази тъга и сутрин и вечер?Четох една статия наскоро от някакъв американец написана.Там пишеше следното:"Българите постоянно се оплакват,че са нещастни,тъжни,самотни.И как няма да са,след като сами носят тази печал и правят всичко възможно тя да ги съпътства ,докато са живи.Ето това ги тегли назад.Облепени некролози висят навсякъде.Починалите хора вече са си отишли от този свят и каквото и да правим,не можем да ги върнем.Те трябва да останат в сърцата и душите на техните живи близки,не по оградите и вратите на домовете им,защото това е вид негативна енергия,която ги тегли назад,която не дава покой и на починалите им близки.Ето за това българинът все страда и все е недоволен,защото не умее да възприема живота,защото не може да разбере,че както се раждаме ,така и един ден ще си отидем."...А най-тъжното е,когато цял един живот си тормозел някого,причинявал си му болка,ранявал си душата му хиляди пъти ,но когато той си е отишъл ти си решил да го погребеш в най-скъпият ковчег,решил си да заведеш хората в най-скъпият ресторант след погребението/това не мога някак си да го проумея/ и 15 години след смъртта му на всички дати на които се полага лепиш нови некролози,кои от кои по "екстравагантни" и изчанчени,даваш сума пари за раздавки и се биеш в гърдите"Ето вижте,колко много почитам мъжа си!"....и така хората ще кажат"Браво!"...А ако не го направиш...хората ще говорят...Да не говорим как е по селата.Пена събрала на помен 50 човека,а Гана казва ,че тя трябва да събере 60,че за нея да говорят хората,колко много почита покойника си.От друга страна пък Станка няма пари за помен,подава по една вафличка на две-три съседки за Бог да прости,след което съседките и коментират:"Тая пък не стига човекът догде беше жив,къща и купи,апартамент,на ръце я носи,а тя по една вафличка и се откъсна от сърцето на най-голямата задушница!"....Има ли го някъде това нещо по света?За мен е по-важно да почиташ човек докато е жив и тогава да показваш пред хората,че го зачиташ,а когато си отиде от този свят почитта да си остане в душата ми не пред вратата ми или за пред хората.Плаща си още българинът данък -хорско мнение и това скоро няма да се оправи.Не ме разбирайте погрешно.Нямам нищо против това да се раздава ,да се ходи на гробищата-аз също раздавам и ходя на гробищата,но го правя ,когато преценя,че има нужда от това,а не защото непременно трябва,че какво ще кажат хората...Некролози не лепя-не мисля,че е необходимо да напомням на всички,че мой близък е починал,а и не мисля,че е много приятно да им го навирам в лицата сутрин и вечер,пък и 10 години напред,след като се е споминал.А и онзи ден едно малко детенце попита майка си,какви са тези снимки налепени.Майката отвърна,че това са починали хора.А детето само отговори:"Щом са починали,нали няма да се върнат,за да си разглеждат снимките?Те са на гробищата починалите,там трябва да им ги сложат,защото ще могат да си ги разглеждат."...
А няма да споменавам за детската градина с некролозите,която миналата година даваха по телевизията....
Всичко това написах,защото искам просто да разбера на какво мнение са останалите и само аз ли мисля по този начин.Още веднъж искам да кажа,че с тази тема не искам да предизвиквам спорове и скандали,а само да споделя,това,което чувствам и мисля и да разбера вашето становище по въпроса:Има ли го някъде по света това всичкото за което писах?Ние ли сме най-жалеещата нация?...защото май така изглежда...може и да греша,знам ли?
Много често ми прави впечатление,че на такива задушници,по разните му помени ,хората раздават и ги правят,не толкова от почит/защото почитта е в душата на човек и за мен не е важно дали ще раздадеш или ще отидеш или няма да отидеш на гробищата/,а от чиста проба"Какво ще кажат хората"...Прибирам се вечер от работа и първото нещо,което ме посреща на входа на блока са 20 от красиви ,по-красиви и изписани некролози /това не е най-точната дума за некролог,но наистина са изписани,"позлатени" и т.н./,половината от,които са на хора,които изобщо никога не съм виждала и никога не са живели в този блок.Сутрин ,когато излизам е същото...От тях лъха ....тъга.Трябва ли да поемам тази тъга и сутрин и вечер?Четох една статия наскоро от някакъв американец написана.Там пишеше следното:"Българите постоянно се оплакват,че са нещастни,тъжни,самотни.И как няма да са,след като сами носят тази печал и правят всичко възможно тя да ги съпътства ,докато са живи.Ето това ги тегли назад.Облепени некролози висят навсякъде.Починалите хора вече са си отишли от този свят и каквото и да правим,не можем да ги върнем.Те трябва да останат в сърцата и душите на техните живи близки,не по оградите и вратите на домовете им,защото това е вид негативна енергия,която ги тегли назад,която не дава покой и на починалите им близки.Ето за това българинът все страда и все е недоволен,защото не умее да възприема живота,защото не може да разбере,че както се раждаме ,така и един ден ще си отидем."...А най-тъжното е,когато цял един живот си тормозел някого,причинявал си му болка,ранявал си душата му хиляди пъти ,но когато той си е отишъл ти си решил да го погребеш в най-скъпият ковчег,решил си да заведеш хората в най-скъпият ресторант след погребението/това не мога някак си да го проумея/ и 15 години след смъртта му на всички дати на които се полага лепиш нови некролози,кои от кои по "екстравагантни" и изчанчени,даваш сума пари за раздавки и се биеш в гърдите"Ето вижте,колко много почитам мъжа си!"....и така хората ще кажат"Браво!"...А ако не го направиш...хората ще говорят...Да не говорим как е по селата.Пена събрала на помен 50 човека,а Гана казва ,че тя трябва да събере 60,че за нея да говорят хората,колко много почита покойника си.От друга страна пък Станка няма пари за помен,подава по една вафличка на две-три съседки за Бог да прости,след което съседките и коментират:"Тая пък не стига човекът догде беше жив,къща и купи,апартамент,на ръце я носи,а тя по една вафличка и се откъсна от сърцето на най-голямата задушница!"....Има ли го някъде това нещо по света?За мен е по-важно да почиташ човек докато е жив и тогава да показваш пред хората,че го зачиташ,а когато си отиде от този свят почитта да си остане в душата ми не пред вратата ми или за пред хората.Плаща си още българинът данък -хорско мнение и това скоро няма да се оправи.Не ме разбирайте погрешно.Нямам нищо против това да се раздава ,да се ходи на гробищата-аз също раздавам и ходя на гробищата,но го правя ,когато преценя,че има нужда от това,а не защото непременно трябва,че какво ще кажат хората...Некролози не лепя-не мисля,че е необходимо да напомням на всички,че мой близък е починал,а и не мисля,че е много приятно да им го навирам в лицата сутрин и вечер,пък и 10 години напред,след като се е споминал.А и онзи ден едно малко детенце попита майка си,какви са тези снимки налепени.Майката отвърна,че това са починали хора.А детето само отговори:"Щом са починали,нали няма да се върнат,за да си разглеждат снимките?Те са на гробищата починалите,там трябва да им ги сложат,защото ще могат да си ги разглеждат."...
А няма да споменавам за детската градина с некролозите,която миналата година даваха по телевизията....
Всичко това написах,защото искам просто да разбера на какво мнение са останалите и само аз ли мисля по този начин.Още веднъж искам да кажа,че с тази тема не искам да предизвиквам спорове и скандали,а само да споделя,това,което чувствам и мисля и да разбера вашето становище по въпроса:Има ли го някъде по света това всичкото за което писах?Ние ли сме най-жалеещата нация?...защото май така изглежда...може и да греша,знам ли?
, ясно че не е само бълг.традиция. 
