Мислила съм много по въпроса за смъртта, за погребения, кремаци и т.н. Всеки има право на мнение, съвсем скро промениха закона у нас, защото досега не можеще да си сложиш урната над камината както писа някой по назад. Ако кремират близък задължително се искаше бележка от гробище, че ще приемат урната.
Понякога гледам некрилозите и аз като Тити, понкога това е начинът по който разбирам за починал познат. На работа имаме табло, където се слагат обяви за разни лични неща, вкл. когато някой почине.
Хубаво е че живеем във време с много информация и всеки може да избира как да прави нещата, как да ги усеща и все по малко ще се учудваме и ще забелязваме различията.
Дали ще направиш златен некролог, най скъпата паметна плоча, семейна гробница, урна- има ли значение. Показността си е човещинка, наред със суетата, гордостта, желанието да изкупиш чувство за вина и още кой знае колко качества, които се проявяват всеки ден, не само когато близък почине.