Тоест, като щраусите, да си завираме главите.
- Публикувана: 12 юни 2011, 02:19 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2011, 02:28 ч.
Има ли го някъде по света това?...
на мен ми харесва това с некролозите. понякога ги разглеждам, гледам човека на снимката, мисля си какъв е бил животът му, какво му се е случило, колко ли е било тъжно на близките.... некролози съм виждала в Италия и Албания.
не, нито си навличам мъка, нито ми е неприятно. нито ме подтиска, нито изпитвам терзанията на повечето пишещи в темата
малко повече търпимост към другите е добре да има. не търпите съседите да ви свирят на пиано, не търпите некролозите на другите, не търпите още хиляда неща, нищо чудно, че и най-малките неща ви подтискат.
Мен лично повече ме дразни, че примерно Алисия като реши да пее 1 вечер в Бургас и за целта из целия град се разлепят хиляди афиши. Хубаво, но на следващата вечер в същата кръчма гостува Ивана и хайде още толкова плакати - къде върху предишните, къде на нови места. И целия град облепен с кич, с цици, с джуки, шарения - радвай се, народеее...
Ето това е което първо трябва да се изкорени, а некролозите, те са си самобитна нашенска традиция, с която всички сме свикнали. Нещо, което ни напомня ежедневно да не се самозабравяме, да не се мислим за велики и безсмъртни.
Хубаво е да има места, табла за разлепяне на некролози, не е толкова трудно да се направи.
А относно Задушниците - не виждам какво ви пречи, че едни хора в един определен ден отиват на гробищата и изпълняват един ритуал. Откъде-накъде ще давате оценка на подбудите и мотивацията им?
Ето това е което първо трябва да се изкорени, а некролозите, те са си самобитна нашенска традиция, с която всички сме свикнали. Нещо, което ни напомня ежедневно да не се самозабравяме, да не се мислим за велики и безсмъртни.
Хубаво е да има места, табла за разлепяне на некролози, не е толкова трудно да се направи.
А относно Задушниците - не виждам какво ви пречи, че едни хора в един определен ден отиват на гробищата и изпълняват един ритуал. Откъде-накъде ще давате оценка на подбудите и мотивацията им?
+1
Не разбирам защо всичко се обяснява непременно с лицемерие и показност.
Няма народен обичай, който да ме дразни. Да, имаме си някакви традиции, така правим на погребение, така правим на помен, какъв ви е проблемът? Искате да сте швейцарци? Е, няма как да стане, нищо че България уж е Швейцария на Балканите.
Говорим български език, пишем на кирилица, все неща, които ни отличават от други народи.
Нито ме дразнят некролозите, нито дори ги забелязвам, освен ако не са на познати хора. Не ме дразнят и черните жалейки по хорските врати.
Дразни ме чалгата. Ама много!
Говорим български език, пишем на кирилица, все неща, които ни отличават от други народи.
Нито ме дразнят некролозите, нито дори ги забелязвам, освен ако не са на познати хора. Не ме дразнят и черните жалейки по хорските врати.
Дразни ме чалгата. Ама много!
Е, всички знаят, че българите сме си майстори таби'етлии по оплакването. "Умри, да ми домилееш" не се казва случайно. Понякога сякаш ни е грижа за хората повече, когато вече са си отишли. Но пък не знам кое е по-добре. Някои хора еднакво не ги е грижа, ни за живите, ни за мъртвите. Мъката на хората за мен все пак е неприкосновена.
Повече ме дразни, обаче как някои българи изразяват радостта си. Например това, че за всеки празник, още преди да е започнал даже, започва да се гърми и трещи с пиратки като за световно, е нещо, което винаги ми е бъркало в здравето. Това не вярвам скоро да може да се изкорени, защото се предава от баща на син и досега не съм попадала на тема "против" безразборното гърмене с пиратки, докато за некролозите - само след едно-две поколения, може би ще отмре от самосебе си тази традиция, особено след като идеята има достатъчно противници. От нас зависи - дали ще продължим традицията, за да не кажат нещо хората или от чиста набожност или суеверие, или ще я прекъснем в името на естетиката и доброто настроение на ближния.
Повече ме дразни, обаче как някои българи изразяват радостта си. Например това, че за всеки празник, още преди да е започнал даже, започва да се гърми и трещи с пиратки като за световно, е нещо, което винаги ми е бъркало в здравето. Това не вярвам скоро да може да се изкорени, защото се предава от баща на син и досега не съм попадала на тема "против" безразборното гърмене с пиратки, докато за некролозите - само след едно-две поколения, може би ще отмре от самосебе си тази традиция, особено след като идеята има достатъчно противници. От нас зависи - дали ще продължим традицията, за да не кажат нещо хората или от чиста набожност или суеверие, или ще я прекъснем в името на естетиката и доброто настроение на ближния.
Мен не ме дразни, както казах, ако не е показно. Има хора, които сами си казват, че правят някои неща, за да не ги говорят хората. Това дразни.
Била съм на помен, където няколко лели по пътя коментираха колко хора ще има и как ще видят колко им е мъчно, после реваха и виеха на умряло, а накрая се напиха и почнаха да си разказват мръсни вицове. Това е дразнещото. Другото си е въпрос на възприятие, защото аз не вярвам, че починалите ми близки ще си изпушат оставената на гроба цигара, ама други го вярват. Толкова.
А за чалгата и показната радост - същата работа. Всяко нещо трябва да се прави така, цче да не нарушава чуждото спокойствие. От там насетне всичко е без коментар.
Била съм на помен, където няколко лели по пътя коментираха колко хора ще има и как ще видят колко им е мъчно, после реваха и виеха на умряло, а накрая се напиха и почнаха да си разказват мръсни вицове. Това е дразнещото. Другото си е въпрос на възприятие, защото аз не вярвам, че починалите ми близки ще си изпушат оставената на гроба цигара, ама други го вярват. Толкова.
А за чалгата и показната радост - същата работа. Всяко нещо трябва да се прави така, цче да не нарушава чуждото спокойствие. От там насетне всичко е без коментар.
Е, всички знаят, че българите сме си майстори таби'етлии по оплакването.
Ей това много ме дразни. Ние, българите... А някай вдяна ли защо така? Оплакването го има в много страни.
Че пречи споменът за умрелите- как да е, то от гроба никой не е станал, та да страда. Но ме е яд, че пречат и различните и ги натикват в невидими ъгли, сигурно пак за да не пречат на нечия естетика.
Толкова ли пък не можете да си пренастроите възприятията, че едни некролози и чинийки ви вадят от строя?
Толкова ли пък не можете да си пренастроите възприятията, че едни некролози и чинийки ви вадят от строя?
Предизборните плакати ме дразнят, много ме дразнят. Лозунгите по тях сякаш са отправени към малоумници- "Изберете дълга, гласувайте за отговорността и бъдещето..." ...и прочее бисери...Лепят ги навсякъде, после никой не си прави труда да почисти...
Некролозите са си традиция. В нашия квартал ги поставят на едно специално място, има останало там едно табло от Соца. На него лепят хората, постоянно има някой поспрял се да прочете...
Некролозите са си традиция. В нашия квартал ги поставят на едно специално място, има останало там едно табло от Соца. На него лепят хората, постоянно има някой поспрял се да прочете...
Горките ние!
А какво ли би ни зарадвало? До тук май всичко ни пречи.
не ми отговаряйте, саркастична съм
А какво ли би ни зарадвало? До тук май всичко ни пречи.
не ми отговаряйте, саркастична съм
Нека да ти отговоря. Темата е поставена азбучно. Има ли по света, т.е. ние ли сме най-големите идиоти. На мен ми е интересно какво има по света.
Не виждам никакъв смисъл във въпроса - "Има ли го някъде по света това?..."
Дори не е посочено каква е това "това" в заглавието.
А по света има хиляди традиции за почитане паметта на починали близки и изобщо не е нужно да се прави някакво сравнение.
Темата е жалка и е първата, на която съм пожелавала ключ ...
Дори не е посочено каква е това "това" в заглавието.
А по света има хиляди традиции за почитане паметта на починали близки и изобщо не е нужно да се прави някакво сравнение.
Темата е жалка и е първата, на която съм пожелавала ключ ...
Препоръчани теми