На приказки, колко е хубаво да ти дадат такава роля, значи се справяш добре , правиш нещо най-хубаво отговаря "не искам, не ме интересува" и пак реве. Нито костюми я блазнят, нито почести, нито нищо.
Също така реве и когато предлагам да отидем при учителките и да им кажа, че само ще гледаме - "не, не, те ще се сърдят". Няма как да завлачиш шестгодишно дете някъде културно, без негово съдействие.
Учителките ни са много опитни и с много силен авторитет, явно при тях няма тън-мън и тя се страхува да своеволничи, единствения приемлив вариант за нея е изобщо да не отиде. А като и кажа, че така разваляме сценките казва "не, не те ще сложат друго дете".
На централния празник категорично отказахме да не отидем, защото той беше главното събитие за годината, месеци репетираха и тя имаше много важна роля... перфектно си се справи и аз мислех, че ще преодолее неприятното чувство. Нищо подобно, не ще и да чуе. Единственото което се забеляза, е облекчение, че и това е минало.
Абе трагедия.
А пък тия непрекъсното подготвят разни празници и представяния, то няма месец без такова.