Всичко започна в първа група, когато на края на годината, на празника на групата /само/ той излезе на сцената с другите деца, но веднага след това ме видя, разплака се и дойде при мен. Само той беше без костюмче. Притеснявал се, че ще му се допишка и няма да може да се съблече/ бяха с гащеризони/. Учителките са много внимателни. Не са го насилвали с дрехите и са го оставили с неговите си дрешки.
Цялата тази година малкия обяснява, че не иска и няма да участва на тазгодишното тържество. Аз говорих с учителките и се разбрахме да не му дават реплики.Ходи по репетиции, знае думичките на децата, танцува. На самия празник ме изуми страхотно като стана два пъти да танцува с дечицата, даже единия път грабна микрофона да пее. Но, си беше с децата от неговата група. Никой не го е насилвал. Пак само той беше с цивилни дрехи. Тоест беше спокоен. И в един момент се поотпусна и стана с приятелчетата си.
Но после на празника на цялата градина абсолютно не успя да се отпусне и да се включи.
Приела съм, че синът ми е срамежлив и не го насилвам.
Учителката му казва нещо много хубаво- когато децата имат празник, те трябва да се забавляват, да са щастливи. Ако за едно дете е мъчение да излезе пред родителите и да дакламира или участва в сценка, значи това не го прави щастливо и няма да му причиняваме мъки. Той се чуства добре да гледа отстрани и когато/ ако прецени и пожелае може да се включи.