било трудно да намериш работа

Аз мога. По няколко причини. Първо, заплатите са конфиденциални. А в някои браншове има огромен интерес да се разберат заплатите на конкуренцията. Имама съм хора, идващи на интервю само с цел да проучат заплатата. Едни са директно изпратени от работотделя си, а други просто използват информацията за собствени цели (да поискат повече от настоящия си работодател например.) Независимо от това каква е целта обаче, аз поне не давам информация за заплащането на първо интервю, освен ако не е единствено.

Друг проблем на работодателя е несигурността в кандидатите. Например, бюджетирана е 1 000 лева заплата. Обаче идва кандидат, който може повече, от колкото сме очаквали, може да върши работата по-добре, да започне веднага или друга причина, поради която да сме склонни да му дадем и исканите от него 1300 лева например. Но няма как да му ги дам, преди да съгласувам това.

НА трето място, Кодекса на труда казва, че за една и съща позиция, трябва да се плаща една и съща заплата. Е да, обаче аз например имам две касиерки - едната муден търтей, гледащ клиентите на криво. Другата - усмихната, приветлива, енергична и работлива. Свършва 2 пъти повече работа от първата. Е, как да не и платя на втората повече. Да, ама ако първата разбере, може да ме осъди. Затова заплатите са конфиденциални и се разкриват едва когато сме сигурни, че кандидата наистина се интересува от работата и става за нея.

Това, което мога кажа като успокоение е, че поне според мен, ако твоите очаквания за заплата са по-високи от това, което аз мога да си позволя за позицията - не смятам за редно да те викам на второ интервю. Така че това с разкатаването по 2-3 интервюта и после ниска оферта, може да стане само ако служителя откаже да даде ориентир за претенциите си за заплащане. Тогава може и да се окаже разочарован, но вината няма да е в работодателя.

В компаниите, които работят с бюджет, отпуснат им от вън е обикновено точно така. Ето например аз като наемам човек, предварително трябва да получа одобрение за наемането, което включва и диапазон на заплащане.

Да кажем, че аз обоснова заплата 1500 - 1800 лева за административен асистент. Идва ми някой, който иска 500 лева. Аз, при положение че имам одобрение да му дам 1500 ще му дам 500 ли? По кой повод? Първо, ако мога да дам повече, от колкото си е поискал, това е добър начален стимул. Второ, ако дам 500, следващия път когато тръгна да наемам човек на същата позиция, аз одобрение за повече от 600 лева заплата няма да получа по никой начин. Предпочитам да дам на човека повече, но да си запазя нивото на заплащане за конкретната позиция.

На мен самата са ми предлагали 2 пъти повече, от колкото съм искала.

Пример от вчера-собственик си е обявил свободна работна позиция,в понеделник ще има събеседване с желаещите работа,а вчера ми се обажда да почна работа в понеделник.А сега ми кажете защо си прави труда да се събеседва с хора,които на практика няма да получат длъжността?

Може да се е обадил и да е отменил събеседванията или да му трябва повече от един човек например. Или не е такава ситуацията?

Иначе причини да се среща с хора, които няма да наеме - бол. Мен шефката ми ме е карала да викам на интервю хора, които изобщо не отговарят на изискванията, само защото бил на някоя съседка, на дъщеря и гадже примерно и тя била обещала да му дадем шанс. Полудявам от такива, защото са пълна загуба на време и за двете страни. Обаче срещу шеф вика ли се?  
(Това надали е адекватно на твоя пример, след като човека е собственик. Просто го споделям.)

Наскоро за кратък период бях от двете страни на барикадата. Мисля, че е трудно и за двете страни, въобще да попаднеш на точните хора и като служители, и като работодатели си е чист късмет понякога.
Четеш едно в биографията, на живо се сблъскваш със съвсем друго. Някои биографии (предимно на момичета и момчета между 20 и 30 г.) са написани до такава степен неграмотно, на латиница с 4 и 6, неуважително и без всякаква логика и подредба (дори не знаят как се ползва шаблона, който са избрали), че се чудя тези хора как изобщо са завършили гимназия... Първите 50 екземпляра ми бяха смешни, но после вече не. От 350 кандидати, поканихме 35, дойдоха около 7, от тях ставаха 2-ма.

Стана ми интересно, как точно е формулирано това, ако може цитат от кодекса.
Понеже при нас всички сме на длъжност учител, а сме с различни заплати.

Иначе трудността за намиране на работа идва от по-голямото търсене. Когато търсене и предлагане се изравнят или второто надвиши първото, мисля че няма да е трудно. Тогава на работодателите ще им е трудно да извиват ръце и да си разиграват коня.

За мен най-голямата трудност беше през 2009г., когато почти 5 месеца не можех да си намеря работа. Отхвърлях доста предложения от съмнителни работодатели или такива, които искаха повече, а предлагаха малко. Накрая се хванах за малко пари, но при стабилен. Сега съм пак по професията ми и мисля, че не беше трудно.

Ето:

Чл. 14. (1) Работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.

Моя грешка, извинявам се. Текстът не е в Кодекса, а в Закона от защита от дискриминация. Започнах да бъркам вече кое в кой нормативен акт беше, но това не е от съществено значение в случая.

Важно е обаче да се отбележи, че това касае основното възнаграждение. Разлика на база опит, дължаща се на плащането за прослужено време е допустима. Т.е. ако двама души са на една и съща позиция, но единия има 5 години, а другия има 10 години стаж, тогава брутното възнаграждение ще е различно, защото класа на единия ще е 5*0,6%, а на втория - 10*0,6%. Важно е основното възнаграждение да е равно.

Това може само да ни радва

Ако това ще ти помогне, аз потвърждавам, че е реално, има го и не е чак такава рядкост. Успех. 

Не е чак такава рядкост вероятно за по-големите градове. За малките - колкото по-малко искаш, толкова по-добре за тях.

Това по-скоро важи за малките фирми, от колкото за малките градове. Друг е въпросът, че обикновено в малките градове, големи фирми няма много. Но и в малките фирми в големите градове колкото по-малко искаш - толкова по-добре.

Да, така е.

ZinaSt, не ми се връзва на мен това с минимума за длъжност и би се загубил един стимул да работиш по-добре, че да ти вдигнат заплатата. Аз пак си вадя изводите от моята место работа. Основните ни заплати са различни, дори има бакалаври, които получават повече от магистър. Как ще бъда мотивирана, ако зная, че всеки ще получава еднакво възнаграждение?
И мога ли да възразя, ако някой със стаж като моя и със същата длъжност е на договор с по-голяма основна заплата от моята?

Аз също мисля, че текста е безумен. Напълно редно е ако двама души на една и съща позиция изпълняват с различно качество работата си, да получават различни заплати. Това от работодателска гледна точка.

Законодателната обаче е друга. Ако са на различни заплати, това значи, че работят при различни условия. Което е дискриминация. Ако единия работи по-добре, може да получи по-голям бонус например, но заплатите трябва да са еднакви, за да се счита че условията са равни.

Нещо повече. Практиката на Комисията за защита от дискриминацията показва, че за да имаш право да дадеш различна заплата, не е достатъчно просто да кръстиш единия старши например. Ако по длъжностна характеристика задълженията са еднакви - заплатата трябва да е равна.

Да, можеш да възразиш. По този закон най-богатата практика е точно по този член. Комисията за защита от дискриминация, която за мен е един и безумно събран и безумно действащ орган, се занимава основно с такива сигнали. И има доста глобени работодатели, между другото.

Зина, имам чувството, че явно не си си показвала носа извън София.