Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 19

Виж, госпожата има личностен проблем.
Както и между впрочем всички ние имаме и бихме имали, ако и децата ни да бяха с друг проблем или дори без...

Но, поне според мен, нашите деца, точно нашите, в много случаи..ни помагат да го надраснем и започнем да гледаме на света под друг ъгъл, дори и да виждаме съществените неща, за които преди сме били слепи...

Госпожата видимо има проблем, който не е надраснала и по някаква причина е намерила отдушник да се мери в нас и крехките ни душички- безпомощните ни дечица.

Тук излизам леко от контекста и понеже често родители ми казват, дори и с много добри чувства, че ми е лесно, понеже имам комуникация с детето си, разговаряме, мога за определени неща да разчитам на него....

Всъчщност истината е, че разчитам на детето ми на 100% основно за най- абстрактни неща- като например, когато си правя някакъв график, по- бързо ми е да го попитам еди коя си дата какъв ден от седмицата е, вместо да търся календарче..
Имам комуникация с него, да, но относно качеството..., например казва ми, че нещо вече не го боли, когато е минало, а по- важно е, както правят "немучащите деца", да ми ги каже, когато го е заболяло, за да вземем мерки..
така цяла нощ беше със счупено краче и на сутринта само ме попита защо не може да стъпи на крачето си...

за друго го започнах.., преди дни бяхме на вечеря и в заведението имаше детска стая, където оставих детето..., неговото занимание е било да изважда памка от пухените играчки, за да си прави бебета- облачета, и да ги пуска да летят.., по- малките с по 5-6-7 години от него деца осъзнали странноста на заниманието му и след 15- ина минути ,когато отидох да видя как е, го намерих в ъгъла, където всички "немучащи" малчугани го бяха натирили и го замеряха с кой каквато намери играчка, а той милия, не може да реагира, нито звух да издаде, нито да се оплаче, нито да отвърне....

и аз започвам да обяснявам на децата, че той е много кротък, но да не му се качват на главата и нищо, че е толкова добър, какъвто е голям, ако той започне да ги замеря, няма да им помагам…,  най- доброто дете, което ми изглеждаше, назначих за отговорник за дисциплината и да пази моето дете. Тогава то от лошо стана добро. Каза, че баща му е полицай и е загинал и той е мъжа в къщата и че може да пази и моето дете.., после стана спокойно...

но докъто не ти дойде на главата, за да се удариш и започнеш евентуално личностното си израстване, личностните проблеми те карат да търсиш отдушник и нападаш най- слабите.., както децата без мучене.., както и госпожата...
тя си носи кръста, да не й обръщаме внимание..., може пък да намери причина за личностното си израстване и тя...

Освен това можем да й кажем още, че в повечето случаи извършителите на престъпления, убийства.., серийни убийства, се диагностицират като "психически здрави" и след извършването на престъпленията..

Значи ли това ние да кажем "Пазете се от всички "психически здрави".

Госпожата може само съжаление да предизвика в мен.. горко на хората възпитавани от нея.
 Самата тя има толкова агресия, но едва ли я осъзнава.
До толкова свеждам вниманието, което ще и отделя.

Отново напомням за тренингите за родители!
За 5 януари в София вече са записани 10 родители.
Групите са 2: сутрешна от 10.00 до 13.00 и следобедна: от 14.00 до 17.00 и остават още не повече от 20 места за записване.

ПРОСТАНСТВО ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОДКРЕПА НА РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР


Фондация „Стъпка за невидимите деца на България” съвместно с Център за обучение, психологическо консултиране и психотерапия Джи Ей Ант и Институт по психорама, индивидуална и групова психотерапия Бернхард Ахтерберг, с изключителната подкрепа на Министерството на образованието, младежта и науката и инициирано от Заместник министър Милена Дамянова  стартираме проект за провеждане на групово-динамични тренинги, предназначени за родители на деца от аутистичния спектър.

   Идеята е инспирирана от срещите с родители и деца от аутистичния спектър, наблюденията върху взаимоотношенията и динамиката в семействата им и цели да отговори на осъзнатите и заявени потребности от психологическа подкрепа, характерни за тази целева група с цел подобряване качеството на живот както на родителите на деца с разстройство от аутистичния спектър, така и на децата.


Групово-динамичните тренинги за родители ще се проведат в осем града на страната: София, Варна, Пловдив, Благоевград ( за региона Гоце Делчев, Петрич и Сандански), Габрово, Ловеч ( за региона Свищов, Ловеч и Плевен), Перник, Ст. Загора и ще бъдат формирани групи от родители от 15 до 20 участника с времетраене по 4 часа: от 10.00 до 13.00 и от 14.00 до 17.00 часа. Тренингите ще бъдат проведени от психолози и психотерапевти с дългогодишен опит в психотерапията, клиничната практика, преподаване и работа с групи.

Тренингите стартират в гр. София на 5 Януари 2013 г. в 2 групи от по 15 до 20 родители: от 10.00 до 13.00 часа и от 14.00 до 17.00 часа.

За записвания от родители: invisible.bulgarian.children@gmail.com
Срок за записване: до 18.00 часа на 2 Януари 2013 г., като мястото ще бъде уточнено допълнително и родителите ще бъдат уведомени.
 
    Благополучието на всяко дете е свързано с това на неговите родители.  Да бъдеш родител е голямо изпитание за всеки човек – това е мисия, която поставя големи изисквания и предизвикателства пред личността, мисия за която никога не сме подготвени и се учим да се справяме с нея в движение. 
            Да бъдеш родител на дете от аутистичния спектър е доста по-отговорна задача.  Като започнем с откритието на неговите специфични потребности и голямата трудност те да бъдат разбрани и валидизирани. Част от родителите дълго време отричат особеностите на детето си, „затварят си очите“, намират други, приемливи за тях обяснения  и са неприми към всички /вкл. специалистите/, които твърдят, че детето им е различно и се нуждае от специализирани грижи. Това крие множество рискове за развитието на детето включително и за развитието на семейството. Много е важно възможно най-скоро родителите да спрат да отричат съществуването на проблема, за да предложат адекватен отговор на нуждите на детото. Приемането на реалността такава каквато е  е една от целите на предлагания тренинг.
            Приемането на това, че детето ти „никога няма да е като другите“ води до други психологически феномени. На първо място това е голямата вина, която изпитват родителите, за това „че са причинили нещо“, че са направили или пък че не са направили нещо, което е предизвикало състоянието на детето. Автоагресивното поведение е пречка за спокойното и адекватно родителстване, от което се нуждае всяко дете. Друг феномен е насочването на гнева и търсенето на отговорност от партньора. Това води до тежки семейни скандали и антагонизъм, които могат да доводът до разпад на двойката. Друга срещана реакция е гневът към детето – яд, че „обърква всичко“, обвинения за състоянието му, за липсата на лично време и възможности за работа и за почивка на родителите и особено на този, който се грижи постоянно за него / обикновено майката/. Този гняв често бива изразяван с различна степен на интензивност. Работата върху тези теми е много съществена част от психологическата подкрепа, която също е обект на тренинга.
            Описаното до тук съвсем не изчерпва всички аспекти на комплицираната и трудна ситуация пред , която се изправени семействата на деца от аутистичния спектър. То само подчертава нуждата и значимостта на психологическата подкрепа, която , за да постигне устойчиви резултати е необходимо да не е еднократен акт, а да има систематичини усилия.
Въз основа на очертаните трудности и проблеми като цели на групово- динамичния тренинг определяме работа за промяна на очакванията към детето, работа за приемане на реалността и справяне с гнева, създаване на позитивно възприятие за себе си и за детето, добронамереност и приемане, отреагиране на стреса и увеличаване на ресурсите за възможно най-добро родителстване, нужно на децата от аутистичния спектър

Случи се нещо уникално! В тренингите за родители се включват и 5 двойки - родители на деца с аутистично разстройство от Македония! С подкрепата на партниорите ни от Сдружение "В моят свят" от Македония!

И още нещо уникално се случи- вече имаме записан и баща за една от групите!
С пожелание през 2013 г. все повече бащи да има до децата ни!

Kezaja
Ако са уточнени лекторите за семинара, моля напиши имената им. Ако ли не, кажи, дали наистина са сред тези, за които предположих. Аз няма да се кандидатирам, но предполагам, че за част от родителите е важно, кои са тези хора или поне къде може да се прочете нещо за техния подход към проблемите на родителите от спектъра. Чудих се няколко минути , дали да "изплюя камъчето" и реших да не увъртам. Със сигурност част от родителите не са очаровани от разбиранията/подхода на  психолозите от т.нар. Фройдистско пространство и е по-добре да знаят предварително това, ако е така.

Тренингите ще се водят от професионалисти с богат опит в областта на тренингите и семейната терапия.

Записват се родители, които преценяват и си признават необходимостта от семейна терапия.
Записват се и родители, които оценяват необходимостта от комуникация с други родители в терапевтична общност.

Терапия на сила не се дава!

Макар че тренингите са безплатни, всеки професионалист би казал, че за да е мотивиран човек да получава терапия и променя себе си, в световната практика е прието да плати, дори и символично.
Ние не се придържаме към тези правила на професионалистите...

А залагаме на личностната мотивация и желание за промяна към добро.

Записват се и специалисти, които оценяват работата със семействата като ключов фактор към подобряване състоянието и развитието на детето!

   Kezaja, вече съм изпратила молба да ме запишат....
   Но наистина....И аз започвам да недоумявам, защо да не се кажат имената на специалистите ? Каква е причината да се държат в тайна ?
    Аз нямам неприемащо отношение към която и да е насоченост в психотерапиите засега . Но просто се интересувам с кого ще имам работа ? А ,ако се окаже специалист, с който съм работила индивидуално? Би било много некоректно да дойда на групова терапия при същия . 

Kezaja,
    участвала съм в много тренинги - и национални, и международни и като обучаем, и като обучител, но не мога да си спомня някой, за който да не са били обявени предварително лекторите/фасилитейтърите.
    Извинявам се, ако този мой съвсем резонен интерес под формата на въпрос те е затруднил, огорчил, ядосал или каквото и да е друго.
    Но все пак обучението не е като да насипваш нещо в празни гърнета.  В началото на професионалния ми път като асистент моя по-възрастна и опитна колежка ме успокояваше по отношение на стажантите: "Все едно че са празни гърнета. Каквото сложиш, все е нещо." Не го приех тогава, не го приемам и сега."
    Моля никой да не приема написаното от мен по този въпрос като конфронтация, желание за дискусия и пр. Зададох въпрос и получих отговор, който ми е достатъчен.

Здравейте,
Синът ми е на 9 години и имаме много проблеми в училище, в къщи.
Според вас има ли за какво да се притеснявам?
Това са част от симптомите му:
Има мания за компютри. Може с часове да стои на една определена игра или да гледа клипове за нея.
Избягва очен контакт. От дълго време му правя забележка, че когато се говори с някой трябва да се гледа в очите. В момента се опитва да гледа в очите, но като че ли гледа през мен.
Обича предмети. Преди няколко дни му донесох тефтер и химикалка. В момента ходи само с тях навсякъде и даже спи с тях в леглото си.
Хиперактивен е.
В училище няма устойчивост на вниманието, лесно се разсейва. Непрекъснато дразни децата. Не иска да пише. Вместо да пише си къса хартийки и т.н.
Логопеда от ресурсния център му постави диагноза дислексия.

dessy,
Сигурно питаш, дали да се притесняваш за аутизъм, а не изобщо дали да се притесняваш. Според мен е по-добре да си останеш с притесненията, които имаш за дислексията, дефицита на внимание и хиперактивността и да се съсредоточих върху възможностите за преодоляването им. Не, че няма вероятност за някаква диагноза от нашия спектър, но по-добре е засега да не се задълбочаваш. Видях в един твой пост от миналата година, че синът ти предпочитал занимания само с ресурсната. Мисля, че едно добро решение е, тя да влиза с него в час поне за част от определените му за това часове. Дано ресурсната и учителката му да могат да се разберат за това, тъй като много от "госпожите" предпочитат ресурсните да занимават децата със СОП в ресурсния кабинет.

Благодаря ти за успокоението!
Силно се надявам да си права.
Във връзка с поста ми от миналата година, много неща се случиха. Сменихме класа, миналата година почти бяхме преодолели трудностите, с помощта на новата класна. С ресурсната леко се скарахме, защото ме вкара в центъра на големи интриги.  Както и да е.
Боби от началото на годината се влошава. Не иска да работи в час. Вече не се въргаля, но поведението му ме притеснява. В момента баба му ходи с него в часовете и положението е малко по-добре. Класната му не иска ресурсен в час. Държи се инфантилно, затваря се в света на компютрите и не мога да го отделя от там. Ако се опитам да го махна от компа,започва да реве, да крещи и т.н. Като го попитам нещо ми отговаря с една или две думи. Но ако започна разговор за любимата ми компютърна игра може да си провежда безкраен монолог. На няколко пъти се опита да направи пожар в кухнята. Ако за момент го оставя сам в помещение, започва с глупостите.  Иначе училището е малко по-добре, но с много усилия. Поведението му ме плаши. Преди около месец беше казал на класната си, че е луда. КАто го попитах защо го е направил, ми каза, че много я обича. От ресурсния център ни казаха да отидем в свети Никола.
ЗА колко време стават там изследванията и какво се прави?

dessy,
Мисля, че доброто във вашия случай е, че детето има добър говор (не прави впечатление с граматическа неправилност или нещо друго, нали?). Това е предпоставка за по-добро приемане от останалите деца, независимо от останалите му особености.

Казах "засега" не, за да те успокоя, че  Боби не е от спектъра, а затова, че ако се тушират тези му прояви, ще е по-лесно по-нататък и в училище, и в квартала, и навсякъде. Едно е диагноза "дислексия", друго "аутизъм", колкото и за лека форма да става дума. А аутистичният спектър е толкова широк, че се губи в т.нар. нормално население. Сигурно десетки хиляди българи особняци принадлежат към него.

Това не значи да не си изясниш нещата със "Св.Никола", но мини оттам и после пиши. Да не ти давам направление да мислиш за неща, които може и да не се случат. Координатите ще намериш в началото на темата. Майки, които наскоро са минавали на диагностика, ще ти обяснят, надявам се по-точно. 

dessy, звънни по телефона и поискай час за консултация.Те ще ти кажат има ли нужда от обследване или не.
По-добре отиди вместо да се тормозиш има ли или няма друго.
Днес Хриси взе шала на едно момченце и то си го дръпна доста нервно.Каза на баща си, че Хриси е най-непослушната в групата и въобще не се притесни, че го сподели в мое присъствие.

След Нова година ми записаха час. Трябва да се обадя и да потвърдя за кой ден ще бъде. Силно се надявам да няма лоши неща.
Боби също по някога не разбира смисъла на казаното. Мен веднъж ме оприличи на зомби, което прави смешки. Повода беше един психологически тест, в който той трябваше да си представи, че фея е омагьосала цялото семейство и да каже кой какъв е. Аз съм смешно зомби, което бяга от петела и лисицата, съответно баща му и сестра му.

винаги като нямам време да чета темата и се пръква  от някой ъгъл някоя си livia_tera  ( или както и да се нарича простете възможните грешки в изписването ) - новак с няколко поста и пяна на уста.

Откъде се бълват тези хора бе, дето си нямат представа що е това дете със СОП и как се обучава, как се обича, как се обгрижва и как се живее с него 24 часа на ден.... Аз пък като един интелигентен ползвател на бг мама и интернет глобално , й разгледах профила и личните 23 на брой (!!! )  публикации. Все в темите около нашите деца , от първата публикация е натаралежена и с  възпитателен тон, и с мнооого самочувствие и авторитет (въпросен !)
Чак ми се иска да  й пожелая "близки срещи" с някое дете със СОП , дано да осъзнае че при нашите деца две и две често не е 4. Щом дори Таня се включила в дискусията а тя отдаааавна не е писала значи доста надълбоко е бръкнала въпросната особа в раната ни... което вероятно е и целяла.


Това е адски интерсен тест за който и аз научих наскоро. Това помолиха и моят син- да ни нарисува като омагьосано семейство във вид на животни. Той изобразил себе си като мечка в средата на листа , мен като катеричка, татко си като заек а свестра си като риба , но всички съизмерими като размер. тълкуванието на доцентката било че детето се чувства изключително комфортно в средата на семейството и осъзнава че е обгрижвано. допреди година- две рисуваше мен в средата на рисунката и по скоро ни варираше в цветове ( чеврено жълта гама ) , сега рисува себе си в средата .