Публикувана: 4 окт. 2012, 16:13 ч.
Последно мнение: 28 окт. 2012, 01:58 ч.

За завистта

14 678
134
1

# 15 4 окт. 2012, 22:20 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: минзухар в чт, 04 окт 2012, 21:29

Никога не съм можела да разбера как точно се проявява завистта, как я усещате? Как стигате до извода "тоя ми завижда"?

На мен обидено престанаха да ми говорят, когато си купихме жилище. Направо като лична обида го възприеха някои родственици.
Вярно, че при простоватите е по-осезаема завистта, но и при по-начетените няма начин да сбъркаш кривата усмивка и неадекватните реплики.

# 16 4 окт. 2012, 22:56 ч.

тук-там
Мнения: 4 269

Цитат на: Eлия в чт, 04 окт 2012, 18:25

Страшно е когато идва от близки хора ... колкото и невероятно да звучи при нас това идва от родителите на мъжа ми Confused

Не спряха да си го мерят с това какво имал мъжа ми , а брат му не Confused

1:1 Просто не мога да проумея как се делят деца.... и едното все е криво, щото имало повече! За внуците и дума не ми се отваря! ooooh!

За мен като снаха пък, съвсем.

# 17 5 окт. 2012, 00:22 ч.

Мнения: 1 761

Аз пък много добре разбирам авторката на темата...

Да игнорираш,да не обръщаш внимание,ама все пак,човешки същества сме, имаме социална потребност да общуваме, не сме шкафчета да стоим и да не си говорим съвсем...не,че е невъзможно,но не е никак приятно.

И на мен ми беше чудно,как така си минал 2500, после още 500 км,само да се видиш с някого,отделил си доста от времето и средствата си, а отсреща те гледат в ръцете какво си занесъл,мерят колко ли струва,оглеждат те от главата до петите и цъкат с език "Добре сте вие,добре сте."Като купя на сина ми някаква дрешка,все му казват "Пак те нагласиха."
Като си купихме още едно жилище баща ми каза,че в такъв случай задължително трябва да имаме поне още едно дете,че на всяко дете по едно да остане.Майка ми пък,като идва у дома все коментира "ех, ти в какъв палат живееш, пък аз в каква кочина".Много ми става неприятно,понеже не съм я поканила да ми оглежда къщата, а да прекараме няколко дни заедно в по-удобни условия.Това време,обаче,се превръща в непрестанни коментари колко добре живея аз и колко му е трудно на брат ми и колко би било добре да взема да корегирам тази несправедливост и да компенсирам неговите липси..за моя сметка,естествено.
Най-неприятното е,че всеки роднина се опитва да ми втълпи чувство на вина,че някой друг нямал нещо,което аз имам, а много го искал.Много е тъжно да имаш такива роднини.Защото все едно си сам и нямаш никого.

# 18 5 окт. 2012, 00:34 ч.

Мнения: 326

Аз пък не знам дали ми завиждат. Честно казано не помня някога да съм усещала завист от страна на друг, към мен newsm78

Може би добре са го крили или пък аз съм недосетлива.
Чак сега се замислих да не би да съм зле, че никой да не ми завижда newsm78

Дори в училище не съм усещала Rolling Eyes

Аз съм завиждала естествено, но когато е на близки хора, обикновено е по-скоро тъга за мене си, а не лошо чувство към тях.

# 19 5 окт. 2012, 07:59 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Цитат на: Summer Smile в чт, 04 окт 2012, 20:48

Баба ми казваше: "Щом ти завиждат, значи си добре."

Обичам да ми завиждат Mr. Green

предпочитам го пред " да ме съжаляват" Wink

# 20 5 окт. 2012, 08:02 ч.

София
Мнения: 2 217

Никога не са ми завиждали май....Явно съм в много окаяно състояние..... Laughing

# 21 5 окт. 2012, 09:13 ч.

Мнения: 22 466

Цитат на: GENTIL в пт, 05 окт 2012, 08:02

Никога не са ми завиждали май....Явно съм в много окаяно състояние..... Laughing

И аз така...)))

# 22 5 окт. 2012, 09:14 ч.

Мнения: 768

Да ви завиди човек, че не ви завиждат Wink

# 23 5 окт. 2012, 09:16 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

Цитат на: utro77 в чт, 04 окт 2012, 16:13

Случвало ли ви се е?
Има ли лек за завистта? Има ли безболезнен изход? Някаква надежда?

Много често ми се случва. Отдалечавам от себе си и семейството си всеки, в който усетя подобни чувства. И не го изживявам толкова дълбоко. Пълно е с дребни и злобни душици, не мога да ги променя, по-далече от мен и толкова.

# 24 5 окт. 2012, 09:58 ч.

Мнения: 11 950

Аз не съм много човек за завиждане, но съм усещала макар и не често нечия завист.Да, потвърждавам, че е много неприятно.Самата аз съм лишена от такива чувства и си мисля, че то някак е в човека или го има или не.Затова трудно можеш да убедиш някого, че хората са различни, че животът на едни е един, на други-друг, че ако в един момент нещата при някого изглеждат безоблачно-успешни, в по-ранен момент едва ли някой е видял безсънните му нощи, хвърленият труд и т.н.

Как точно ни пречи нечия завист.Рядко съм била обект за завист, но да, много тегаво усещане е .Защото завистникът не се задоволява вътрешно да се гризе, не.Той задължително трябва да хвърли злъчни коментари, да те "гризне" и теб по някакъв начин, ако имаш успех в едно, в друго да ти напомни,че имаш проблем... и така.Стигала съм до смешни и абсурдни ситуации да крия стойност на покупки/ не кой знае какви/да престана да разказвам приятни и весели случки в семейството си, сакън, някой да не му докривее.

Сега, нещата имат и "обратен медал".Вярно е и друго- има хора които прекалено демонстративно споделят успехите си, тези на децата и т.н.В такъв случай, ако някой те "ухапе", това не винаги е заради завистническо чувство, а желание за "здравословно приземяване"Но мисля, пивечето хора умело разграничават ситуациите.

# 25 5 окт. 2012, 10:20 ч.

Мнения: 1 615

"Който ми завижда, счита ме за по-добър от себе си"
"Кой каквото ми желае, тройно да му се върне!"

Много полезни максими Wink

# 26 5 окт. 2012, 11:27 ч.

Bapнa
Мнения: 762

Цитат на: минзухар в чт, 04 окт 2012, 21:29

И аз това щях да попитам. Peace

3 пъти писах отговор и го изтривах. Обобщавам: нее мога да определя усещала ли съм някой да ми завижда или съм си въобразила...

# 27 5 окт. 2012, 11:59 ч.

Мнения: 326

И аз не знам как се проявява. Мръщи се като се похвалиш ли?
Но това може да е признак на досада по-скоро от хвалене и прекалена лична информация.
Аз не мисля, че съм чак толкова зле, харесвам си живота що годе...но, както казах по-горе, не съм усещала да ми завиждат.

# 28 5 окт. 2012, 12:13 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: kartinka в пт, 05 окт 2012, 00:22

Аз проблем с роднините нямам. Обаче с приятелите ми нещата се промениха драстично, след като се преместих да живея в чужбина. Не всички, разбира се, но много от тях... Тъжно е, защото с нетърпение чакам да се прибера в БГ и да се видя с тях, а се започва една... "добре сте си вие там", "уредихте си вие живота"... И аз се чувствам длъжна да се оправдавам и да се обяснявам, че не е чак толкова розово положението. Знам, че не дължа обяснение на никого, обаче.... Tired

# 29 5 окт. 2012, 12:18 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: Presiqna в пт, 05 окт 2012, 11:27

Цитат на: минзухар в чт, 04 окт 2012, 21:29

И аз това щях да попитам. Peace

Цитат на: Presiqna в пт, 05 окт 2012, 11:27

Цитат на: минзухар в чт, 04 окт 2012, 21:29

И аз това щях да попитам. Peace

И аз.Още вчера се чудих.
Роднинска точно завист даже-не мога да определя.Не по-скоро от това, което чета тук.По-скоро вечно отрицание-каквото и да направим, все не е правилно сякаш.Но завист-не съм усетила, може би прикриват завистниците, идея си нямам в какво като поведение се изразява точно, за какво да следя.

Усещала съм незаинтересованост често, пак не роднинска всъщност.Уж споделяш нещо, може да няма ръкопляскане отсреща, не е задължително, ама поне едно кимване да има.Например-почувствала съм се доволна от нещо-споделила съм, а отсреща репликата е-ами-аз такова не обичам, гадно е, не правя така, мразя така и т.н. сякаш го карам отсрещния да го прави.Направила съм аз нещо, което е било ОК за мен, споделила съм го ей така, започнала съм разговор-а отсреща-отрицание, чак да се почудиш-да си защитаваш ли усещането или не.Ако си го защитиш-натрапваш го, ако ли не-то разговора спира, замира или нещо там се мрънка.

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Гости с пренощуване

Невъзможните хора в живота ни

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: