Новороденото е прекалено малко, за да бъде оставено само в стая. За тях е стрес да са оставени в леглото самички, какво остава за сами в стая. Както са писали и другите, през нощта помрънкват, има постоянно ставане първите месеци, неудобно е да сте в различни стаи.
- Публикувана: 2 дек. 2012, 21:42 ч.
- Последно мнение: 25 март 2013, 22:10 ч.
отделна стая?
На мен ми е абсурдно толкова малко бебе да спи отделно.... 
И аз, докато бременеех си въобразявах, че бебето ще спи в отделна стая. Като наближи момента да раждам прецених, че ще спи в бебешкото легло, но в нашата стая. А, като се роди не се е отделяла от мен, спи плътно до мен, а изместя ли я малко в средата, бебка се връща веднага и се залепя до мен 
Хайде едно по-различно мнение. С риск да шокирам пишещите тук споделям, че на 15 дни синът ми спеше сам в собствената си стая, също както и дъщеря ми. Първите две седмици от живота си прекараха в нашата стая - не успях да кърмя сина си и той не е спал в нашето легло. Дъщеря си кърмя, и първите две седмици, често спеше до мен на леглото.
Не мога да се съглася, че децата ми са били захвърлени като ненужни вещи в техните стаи, защото никога не съм ги оставяла да плачат, нито съм ги лишавала от близост. И двете са заспивали (дъщеря ми продължава да заспива) на ръцете/гърдите ми, след това я оставям в нейното легло, в нейната стая. Не мога да твърдя със сигурност, че това е единствената причина, но синът ми спеше по цяла нощ (от 22 до 07ч) на два месеца. Дъщеря ми още няма навършен месец, но започна да прави по-дълга пауза през нощта (от 01 до 05ч) като се има предвид, че я кърмя на поискване.
За мен спането в отделна стая има само положителни страни, но без да се изпада в крайности- когато синът ми е бил болен или е изпитвал някакво неразположение, винаги е спал в нашето легло, сгушен в мен или в баща си. Спал е с нас и при извънредни обстоятелства: на гости, на почивка....
Не мога да се съглася, че децата ми са били захвърлени като ненужни вещи в техните стаи, защото никога не съм ги оставяла да плачат, нито съм ги лишавала от близост. И двете са заспивали (дъщеря ми продължава да заспива) на ръцете/гърдите ми, след това я оставям в нейното легло, в нейната стая. Не мога да твърдя със сигурност, че това е единствената причина, но синът ми спеше по цяла нощ (от 22 до 07ч) на два месеца. Дъщеря ми още няма навършен месец, но започна да прави по-дълга пауза през нощта (от 01 до 05ч) като се има предвид, че я кърмя на поискване.
За мен спането в отделна стая има само положителни страни, но без да се изпада в крайности- когато синът ми е бил болен или е изпитвал някакво неразположение, винаги е спал в нашето легло, сгушен в мен или в баща си. Спал е с нас и при извънредни обстоятелства: на гости, на почивка....
Ще ти е много по лесно, ако е при теб, а бебето ще е по-спокойно 
Определено е много по -добре да си е при вас. Аз само като се размрънка го взимам при мен и го слагам на гърда, а аз си спя. Не мога да си представя по няколко пъти на нощ да ходя от стая в стая. Мислим малкия да го отделим като стане на 9-10 месеца, но ще решим на момента.
Преди да родя твърдо бях убедена, че бебето трябва да спи в отделна стая.
Друг път - бебето в първите си месеци, че и години трябва да е близо до мама.
П.П. Синът ми е на 5 години. Все още споделяме голямата спалня и спим заедно.
Никога не е имал проблеми със съня, пробуждания, кошмари.
Друг път - бебето в първите си месеци, че и години трябва да е близо до мама.
П.П. Синът ми е на 5 години. Все още споделяме голямата спалня и спим заедно.
Никога не е имал проблеми със съня, пробуждания, кошмари.
Да не говорим,че новородените доста често се давят и връщат по малко мляко след хранене и си трябва бърза реакция.....
И аз съм на същото мнение...
От това винаги ме е било страх най-много и не си представям да мисля по цяла нощ спи ли,да не се задави,завито ли е и т.н.Винаги е бил при нас,а от 6 месеца си спи до мен....мир да има само 
И аз направих стая за бебчо, преди да се роди. Първите месеци спяхме там двамата с него, аз на кушетка и той до мен в люлка. После обаче почна много да мрънка и почнах да го вземам при мен на леглото. Обаче в един момент ни стана тясно и изгонихме таткото от спалнята и отидохме там. Отчитам го като грешка обаче, защото сега вече няма сън за мен, а той е на година и 1 месец и сам не ще и да чуе да спи сам:((((
Та съветът ми е ползвай си стаята, сложи си едно легло и първите месеци спи там, а после ще прецениш според ситуацията. Ако спи сам, не го мърдай: Успех.
Та съветът ми е ползвай си стаята, сложи си едно легло и първите месеци спи там, а после ще прецениш според ситуацията. Ако спи сам, не го мърдай: Успех.