И в предучилищната на сина ми имат домашни. Не съм броила колко листа са изписали, но на буква имат по страница, на цифра - също. Започнали са с елементарни неща, сега са на 10 и на буквата К. Правят звукови модели, всички деца могат поне името си да напишат, решават задачки с научените числа. Аз не виждам кой знае каква драма в това. Нека свикват постепено, че в първи клас ще има двойно или тройно повече.
- Публикувана: 16 дек. 2012, 00:27 ч.
- Последно мнение: 13 март 2013, 10:37 ч.
Не желае да оцветява и да учи на 5г
За момент ми се стори, че нещо пак се повишиха емоциите. Радвам се, че разговорът отново потръгна. След малко се връщам да чета да отговоря на повдигнатите въпроси. Прави сте, че не съм се изразила съвсем ясно. Не, че не иска детето ми да учи нови неща, а не иска да учи букви, да се опитва да пише и такива неща. Много си е добре с фината моторика. Даже е доста сръчен, внимателен и оправен, но явно аз не успявам да събудя интереса му към тези занимания. Преди обичаше да дращи с флумастер. Много обича да му чета, следи с пръст пунктири или лабиринти, но просто упорито отказва да държи молив или химикал. Според мен това се случи в градината ( госпожата каза, че го е оставяла един два пъти да доработи, докато другите деца са играли) и сега той бойкотира това. Не мисля, че те са виновни и не обвинявам госпожите - те си имат планове, които да изпълняват и децата трябва да се съобразят с тях. Въпросът ми по-скоро е как да му покажа, че е забавно и да заобича писането(рисуването). Притеснява ме реакцията му на отрицание при такъв малък проблем ( сигурна съм, че госпожите не са го нагрубили, защото той не им е обиден или поне нищо не ми е казвал или показвал) и ме притеснява как ще реагира на по-сериозни препятствия по-нататък. Освен това той е във 2ра група. Сега през януари ще навърши 5г.
Pani, на 4 и моята не пишеше.И на 5 не пише.Може да си пише името-научи я сестра и.Има догодина ПГУ и по-догодина 1 клас.Ходи на ПГУ в училище иначе, до миналата беше на градина.
За 1 клас знам, че ги оставят да доработват.За трети съм убедена.Имат в класа на голямата деца, които са по-бавни.Децата са различни, не пишат с едно темпо всички.Научи го по-скоро на това-не, че не се е справил, просто е за различно време.Както и тичането-един тича по-бързо, друг скача по-надалече...Няма човек, който да е във всичко първи.
До миналата година на малката не и се различаваше какво е нарисувала.Тази година, на 5 и кусур-вече си личи.Така че-имаш цяла година, докато започнеш да се притесняваш реално.2 група...за Бога...я слезте малко на земята.
За 1 клас знам, че ги оставят да доработват.За трети съм убедена.Имат в класа на голямата деца, които са по-бавни.Децата са различни, не пишат с едно темпо всички.Научи го по-скоро на това-не, че не се е справил, просто е за различно време.Както и тичането-един тича по-бързо, друг скача по-надалече...Няма човек, който да е във всичко първи.
До миналата година на малката не и се различаваше какво е нарисувала.Тази година, на 5 и кусур-вече си личи.Така че-имаш цяла година, докато започнеш да се притесняваш реално.2 група...за Бога...я слезте малко на земята.
Какво толкова ги карат да пишат във втора група? Аз имам книжките на Моливко, но не намерих почти нищо интересно. Има една която е с някакви задачки, но повечето бяха прекалено еднотипни и скучни и не можах да накарам дъщеря ми да се занимава с тях. Не е ходила на детска градина и затова ги взех, да видя какво изпускаме.
За сметка на това има други книжки, които се продават съвсем с комерсиална цел и там вече много повече са се постарали да предизвикат интерес. Има с Дисни герои, с всякакви шарении, лепенки, историйки, мечо-пуховци и т.н. От тях имаме над 10 и всички са направени. Така че пробвай с нещо, което да е свързано с тема, която го вълнува.
Дъщеря ми се научи ка пише, когато на един свой рожден ден получи много картички и това толкова много я зарадва, че ме караше непрекъснато да й чета пожеланията. Слушаше ги с голям възторг, явно приемаше всички на сериозно
и искаше да купуваме всяка втора картичка в магазина, която види. Започна и тя да ги надписва, в началото само с "От мен за мама", но после започна да включва и пожелания, като и диктувах всяка буква. В един момент започна и сама да ги уцелва, като пропуска по някоя гласна тук-таме.
За да има мотивация, трябва заниманието да се прикачи към нещо любимо и вълнуващо, което да повлече нещата. Само със сухо писане на чертички или с принуждаване да се пише, докато другите играят, се стига само до отрицателен резултат.
За сметка на това има други книжки, които се продават съвсем с комерсиална цел и там вече много повече са се постарали да предизвикат интерес. Има с Дисни герои, с всякакви шарении, лепенки, историйки, мечо-пуховци и т.н. От тях имаме над 10 и всички са направени. Така че пробвай с нещо, което да е свързано с тема, която го вълнува.
Дъщеря ми се научи ка пише, когато на един свой рожден ден получи много картички и това толкова много я зарадва, че ме караше непрекъснато да й чета пожеланията. Слушаше ги с голям възторг, явно приемаше всички на сериозно
и искаше да купуваме всяка втора картичка в магазина, която види. Започна и тя да ги надписва, в началото само с "От мен за мама", но после започна да включва и пожелания, като и диктувах всяка буква. В един момент започна и сама да ги уцелва, като пропуска по някоя гласна тук-таме.За да има мотивация, трябва заниманието да се прикачи към нещо любимо и вълнуващо, което да повлече нещата. Само със сухо писане на чертички или с принуждаване да се пише, докато другите играят, се стига само до отрицателен резултат.
Ади, в градината ги карат не да пишат, а да оцветяват. Той мрази това. Онзи ден разглеждаме едно списание Мечо пух и стигаме до страница за оцветяване. Аз му казвам, - Я, виж, тук можем дори да се оцветява!, А той ми изстреля - Аз не! 
.
А колкото до писането - детенцето на моя приятелка е по-голямо от моя син само с 3 месеца, а вече пише букви. Има желание за това и сам иска да му показват. Много майки тук са споделяли какво умеят децата им и това ме провокира да пусна темата. Притеснявам се да не изостане в развитието си. В момента е доста добре развит що се отнася до речево общуване. Има богат речник( вече се повтарям), знае много неща, но ги е научил някак между другото. Дори аз самата се чудя кога и как е научил нещо, но това нежелание ме притеснява. Не искам да е гений, нито да ми рецитира Омир преди вечеря, но .....
.А колкото до писането - детенцето на моя приятелка е по-голямо от моя син само с 3 месеца, а вече пише букви. Има желание за това и сам иска да му показват. Много майки тук са споделяли какво умеят децата им и това ме провокира да пусна темата. Притеснявам се да не изостане в развитието си. В момента е доста добре развит що се отнася до речево общуване. Има богат речник( вече се повтарям), знае много неща, но ги е научил някак между другото. Дори аз самата се чудя кога и как е научил нещо, но това нежелание ме притеснява. Не искам да е гений, нито да ми рецитира Омир преди вечеря, но .....
Че няма да изостане в развитието си- няма, че ще се научи да пише- ще се. По би ме притеснило нежеланието да изпълнява, когато е молен, вижда, че другите вършат същото. Чудесно нещо е индивидуалността, пиша го, защото съм убедена, че ще бъда контрирана, но уви, в масовото образование е не най-важното качество.
Много деца имат потенциал, но ... липсва им хъс, примързява ги, да речем, лесно запаметяват, бързо усвояват, но това, което на тях им е интересно, струва им се лесно и т.н. Голямото ми дете е от подобен тип, но е кротко и послушно и това го "спасява" към момента в училище.
А това че много майки споделят намсикво, се отнася за техните деца. Те пък от своя страна вероятно не могат да правят неща, с които твоето момче се справя с лекота.
И защо не, може да стане невероятен математик, и да цитира Омир, и да пише поеми, но едва ли само с упованието, че детето само ще "влезе в релси".
Много деца имат потенциал, но ... липсва им хъс, примързява ги, да речем, лесно запаметяват, бързо усвояват, но това, което на тях им е интересно, струва им се лесно и т.н. Голямото ми дете е от подобен тип, но е кротко и послушно и това го "спасява" към момента в училище.
А това че много майки споделят намсикво, се отнася за техните деца. Те пък от своя страна вероятно не могат да правят неща, с които твоето момче се справя с лекота.
И защо не, може да стане невероятен математик, и да цитира Омир, и да пише поеми, но едва ли само с упованието, че детето само ще "влезе в релси".
Тъй де! Трябва да го подтикна лекичко някак си. Ако не става с подтикване, на по-късна възраст ще се наложи да го подритвам. Не ми се ще да го мачкам. Признавам, че до сега съм го оставяла да се занимава с каквто му е интересно, но май е крайно време да се попроменят нещата 
.
.
Моят навремето също не си падаше много по рисуването, оцветяването, свързването на обекти и подобни неща. А сестра му не пускаше молива от ръцете си и сякаш вссичко й се получаваше от първия щрих. В предучилищната той узря и без някой да го кара, започна да си прави всички задачи. Сега е в седми клас, и може да не рисува толкова добре като сестра си, но се справя прилично, учителката дори му препоръчала да се яви на олимпиадата по техническо чертане, защото има потенциал. Та, мисълта ми е, че всяко дете узрява по различно време, а аз лично подозирам, че момчетата дори по-късно, и не им харесва да повтарят контури, да оцветяват и подобни.
Извинявам се, че май ставам досадна.
Но защо е нужно да оцветява? Аз нямам много деца, по които да съдя, затова съдя по своето. Дъщеря ми не обича да оцветява. Има много подрени книжки, в които се мъдрят само моите оцветени картини, които съм направила, докато съм се опитвала да я подтикна да го направи. Безуспешно. Но не съм и настоявала.
Не е ходила на детска градина и никой не я е карал да оцветява, че да разбера какъв проблем е това.
Според мен въображението на авторите на програмата за детската градина е толкова ограничено, че единствено оцветяване са предвидили в графата разведряващи дейности покрай ученето. Още повече ме дразни тази коцепция да се концентрираме върху пътя към постигане на дадено умение, а не към крайната цел.
Така че моят съвет е, за да не се тревожиш, виж какви трябва да са уменията за възрастта и провери детето ти кое как прави. Но крайните умения, а не стъпките, по които някой лишен от творческо мислене е решил, че трябва да се постигне това. Давай му да рисува каквото той си иска, а не по зададен от някого модел. И най-добре с водни бои. Там чувството за неограниченост за усеща най-добре от детето.
Но защо е нужно да оцветява? Аз нямам много деца, по които да съдя, затова съдя по своето. Дъщеря ми не обича да оцветява. Има много подрени книжки, в които се мъдрят само моите оцветени картини, които съм направила, докато съм се опитвала да я подтикна да го направи. Безуспешно. Но не съм и настоявала.
Не е ходила на детска градина и никой не я е карал да оцветява, че да разбера какъв проблем е това.
Според мен въображението на авторите на програмата за детската градина е толкова ограничено, че единствено оцветяване са предвидили в графата разведряващи дейности покрай ученето. Още повече ме дразни тази коцепция да се концентрираме върху пътя към постигане на дадено умение, а не към крайната цел.
Така че моят съвет е, за да не се тревожиш, виж какви трябва да са уменията за възрастта и провери детето ти кое как прави. Но крайните умения, а не стъпките, по които някой лишен от творческо мислене е решил, че трябва да се постигне това. Давай му да рисува каквото той си иска, а не по зададен от някого модел. И най-добре с водни бои. Там чувството за неограниченост за усеща най-добре от детето.
е, втора група е друга работа - във втора група не пишат - щерката е във втора група и главно свързват предмети, очертават пътя в лабиринта, зачертават ненужното, да, имат да довършат рисунка и да оцветят, но е по-рядко, учат буквите и цифрите, като ги учат да ги очертават с пръст - определено не пишат букви, различават предмети, започващи с дадена буква, учат по-голямо и по-малко. Не бих се притеснила много, че не желае да пише във втора група 
и подкрепям мнението да се съсредоточиш върху имунната система на детето, така че да посещава по-често детската градина, особено щом си доволна от госпожите - там научават доста неща, защото гледат един от друг.
подкрепям и водните бои, аз дори съм купила темперни и децата много обичат да смесват цветовете, за да видят, какво ще се получи, но тук помага баткото много
и подкрепям мнението да се съсредоточиш върху имунната система на детето, така че да посещава по-често детската градина, особено щом си доволна от госпожите - там научават доста неща, защото гледат един от друг.
подкрепям и водните бои, аз дори съм купила темперни и децата много обичат да смесват цветовете, за да видят, какво ще се получи, но тук помага баткото много
Но защо е нужно да оцветява?
Чак Нужно не е. Рядкост са децата, които не искат и не им харесва да оцветяват на дадена възраст. Както Касита е писала-в масовото образование се водят по масата. Да, индивидуалността е чудесно качество, но в клас, където 30 оцветяват, решават, четат и т.н., а едно отказва-нещата се променят за това едно. Никой не казва, че това едно дете е глупаво и няма да се научи, но пък и няма как 30 деца да не оцветяват. В ПГУ е оцветяването, в 3 клас са задачите, затова го давам като пример. Имам познато такова детенце-дава им се задача-то казва-оооо, аз това го знам/не искам/ сега искам друго и т.н. Ами не става така в училище просто. Същото е и в работен колектив.Т.е. желанието/нежеланието за групово изпълняване на някаква задача се култивира. Дали е хубаво или не-е отделен въпрос.
Оцветяването е част от упражненията за развитие на фината моторика. Като с напредване на възрастта, се намаляват елементите от дадена фигура, които трябва да се оцветят, без да се излиза от очертанията.
Оцветява се дори в началните класове. В първи клас, при уроците по математика се редуват задачи за смятане с такива за оцветяване.
Оцветява се дори в началните класове. В първи клас, при уроците по математика се редуват задачи за смятане с такива за оцветяване.