Публикувана: 16 дек. 2012, 00:27 ч.
Последно мнение: 13 март 2013, 10:37 ч.

Не желае да оцветява и да учи на 5г

15 415
262
1

16 дек. 2012, 00:27 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Съвсем конкретно подхождам към темата - синът ми не желае да рисува с молив, да се опитва да пише и отказва да бъде учен на каквото и да било, което не го интересува в момента. Веднага отбелязвам, че няма проблеми с общуването никакви. Речникът му е изключително богат и се изразява доста добре, а понякога и прекалено цветно ( имам предвид, че обича да използва епитети). Казва, че му е скучно, тъпо или трудно и край. Според мен се страхува от провал. Иска всичко, което прави да е идеално и ако не се получи се отказва. Пробвала съм да оцветяваме заедно, но се оказва, че си оцветявам сама, а той ме гледа и окуражава Crazy

. Не иска да оцветява в Бърбориното, защото в книжките не се драскало Crazy

. Как да му помогна да не се притеснява, ако не се справя добре? ( Никога никой не му се е карал или наказвал, ако нещо не направи както трябва или пък не е бил обиждан, че не умее) Нямам идеи вече. Може би проблемът е, че ходи рядко на ДГ ( често боледува там). Според учителките това, че отказва да работи, е така, защото се отглежда вкъщи и го оставяме да прави каквото си иска. Вероятно е права на 90%, но пък не ми се ще да си призная, че аз не се справям като родител и възпитател Crazy

# 1 16 дек. 2012, 09:26 ч.

Мнения: 25 610

Според мен има за какво да се притесняваш. Взимай мерки, докато е време. Какви точно обаче, не мога да ти кажа. Може би е добре да се консултираш с детски психолог, който да ти даде идеи как да мотивираш детето? Thinking

Не съм сигурна, че учителката е права. Познавах едно дете, което ходеше редовно на ясла и градина, нямаше никакви проблеми в общуването, но когато стане въпрос за учене... Същият като твоя син. Някакъв страх, притеснение или несигурност, че няма да се справи добре, му пречеше в обучението не само в детската градина, но и в училище по-късно. Просто не искаше да прояви никакво усилие. "Не мога" много лесно се превръщаше в "не искам" и край. И това се проявяваше не само при учене, но и в игрите.
За разлика от родителите на познатото ми дете, ти поне усещаш, че има проблем и си готова да търсиш решения. Вярвам, че ще намериш начин да преодолееш тази негова черта, не може да няма такъв.
Успех! Simple Smile

# 2 16 дек. 2012, 09:50 ч.

Мнения: 472

Ние сме в подобно положение- вече е на пет, но оцветява само в градината. Вкъщи не му е интересно и отказва, но пък решава логическите задачи от книгите. Не иска да го уча да пишем буквички и цифри, но пък и аз не мисля да го насилвам. Общо взето е притеснителен и се страхува, че няма да се справи. Опитвам се да го насърчавам и окуражавам. За сега не смятам да се консултирам със специалист. Ще изчакам да видя как ще се развива догодина в предучилищната.

# 3 16 дек. 2012, 10:28 ч.

София
Мнения: 62 595

Каквото и да е, отглеждането вкъщи няма нищо общо. Учителката се опитва да ви набие канчето и да си измие ръцете. За момента просто не иска да прави тези неща и толкова! Не го натискайте и го оставете някакво време. Предполагам, че може все пак да рисува, да дръпне една права линния или да направи търкало. Ако като цяло е добре с фината моторика - умее да играе и манипулира неща с малки части (дребноо Лего, болтове, гайки и др.), то значи проблем там няма. Не е задължително всички да обичат да оцветяват точно когато някой им е казал, нито да го е страх от провал. Учителката го прави проблем, защото "й разваля дисциплината" и никой учител не обича някое дете да не участва в учебния процес. Не може от едно оцветяване да се прави капитален извод за сериозни пробблеми, ако детето се развива нормално психически и моторно.

# 4 16 дек. 2012, 12:09 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Андариел, с фината моторика няма проблеми - много е сръчен - сглобява и разглобява всичките си блейдове, но не желае да държи молив. Не ще и не ще. Сийка е права - страх ме е, че така му е по-лесно и ще стане мързелив и слаб ученик , а това пък от друга страна тегли децата към маргинала, учителите им лепят епитети и т.н.

# 5 16 дек. 2012, 13:03 ч.

София
Мнения: 62 595

И никога, при никакви обстоятелства не иска да пипне молив/химикал или някакъв подобен уред, и да дръпне дори една черта? Shocked

И това цял живот или от някакво време насам?

# 6 16 дек. 2012, 13:18 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Ами не, че никога, ама не обича. Ако ще се рисува е с бои и четка, ама не рисува къщичка, слънце и т.н., а прави примерно кръгче, оцветява го и казва, че е пустинно чудовище, динозавър и т.н. С тебешир също драска. Crazy

Обърках се вече и аз. Дали имам проблем или просто си внушавам Thinking

# 7 16 дек. 2012, 13:30 ч.

София
Мнения: 62 595

Затова те питам разни неща, за да помислиш, понаблюдаваш детето. Не че, ако го заведеш на консултация няма да ти вземат парите, ама какво ще ти кажат от 45 минути общуване с детето? Най-вероятно ще те питат теб какво наблюдаваш вкъщи. Това, което имам като представа е, че никога не е само едно нещо, ако има проблем, а е цял букет от проблеми. Напоследък има залитане на тема детски рисунки и какво рисувало или не рисувало детето, което може направо да те подлуди. Ако смяташ да водиш детето на консултация, внимателно подбери специалиста, защото и там са подвластни на модите и всякакви интерпретации. Лично аз майй повече бих се срещнала с логопед, защото те работят съвсем реално с деца, а не просто с детски психолог, който работи с деца с травми, на разведдени родители, и какво ли не. Трябва ти специалист, който конкретно се занимава с психо-моторното и когнитивното развитие.

# 8 16 дек. 2012, 14:09 ч.

София
Мнения: 9 517

синът ми беше същия на вашата възраст... наскоро ми попаднаха тетрадките му от детската градина - той ходеше и не боледуваше толкова много в 3-та и 4-та група - пълни с драсканици - вместо оцветяване - драскане в кръг върху рисунките... никой тогава от градината не ни обърна внимание, а тетрадките не ни ги връщаха текущо, както е сега при ситната, а на края на годината... първи клас беше много тежък, втори също е така - определено не иска да работи с ръцете и с ума си - ето сега направихме диктовка от 5 изречения, трябва да извади съществителните, обаче го мързи - били 10-тина... не е глупав, но не иска. Не знам, какво да те посъветвам, но потърси някакво решение - аз си изпатих от чакането - все чаках да порасне, е още не е пораснал...

ПП Ние тогава и на логопед ходихме - явно подсъзнателно съм имала притеснения, но логопеда каза, че е добре - обаче обследването от логопед беше устно, а аз не знах, точно какво ме притеснява, докато не тръгна в първи клас...

# 9 16 дек. 2012, 14:14 ч.

София
Мнения: 1 344

Това с разглобяването на блейдовете не е точния пример за добре развита финна моторика,по принцип,щото и малкия ми син го прави,а определено не е вундеркинд...

В детската градина в 3-та група много се набляга на рисуване и всякакви логически игри,в нашата например всичко е направено под формата на игра и децата хем се забавляват,хем учат,може би това е имала предвид вашата учителка,а не да те обиди...

Отделно ние ходим на детски психолог,понеже сина ми заеква,и там му се обръща индивидуално внимание,изключително много знания придоби оттогава,и дисциплина да слуша какво му се говори,предполагам при вас също би помогнало да се занимава с него човек,различен от мама,защото пред нас се лигавят,упорстват,инатят се...

# 10 16 дек. 2012, 16:15 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Дзвер, притесни ме, но ти благодаря Hug

. Логопедът не се ли занимава с речта и проблемите на изразяването? Ние нямаме проблем с речта. Говори и се изразява прекрасно на български, опитва се да говори и на руски ( има си приятелчета, с които общува по цяло лято), та речевото общуване не е проблем. Когато четем приказки в мерена реч помни и е в състояние да я възпроизведе. Проблемът е по-скоро, че не иска да стои на едно място и да се занимава с кротки занимания. Доста е активен. Иска да спортува, да танцува, да скача, да тича. Не зная как да събудя интереса му към това без да го насилвам или да се чувства принуден. Може би с някакво детско филмче? Thinking

П.С. Диди, не мисля, че учителката искаше да ме обиди. Аз и споделих, че ми прави впечатление, че не иска да оцветява и тя каза, че това и при нея се е случвало няколко пъти, но в ДГ го прави, защото е принуден и защото и другите го правят. Каза, че вкъщи се глези, защото го оставям да прави каквото си иска. Доволна съм и от двете ни учителки. загрижени са за децата и ги обичат.

# 11 16 дек. 2012, 18:25 ч.

София
Мнения: 9 517

Е, сега ще те успокоя - малкото е почти на 5 г., но и тя не рисува къщички - рисува чудовища също като твоя, и по някой човек и снежен човек от време на време, но чудовищата са й любими Wink

# 12 16 дек. 2012, 19:07 ч.

София
Мнения: 389

моето дете, подчертавам момче също на 5, не проявява никакъв интерес към рисуването. Бях чела, че рисуването е пряко свързано след това с писането и затова се тормозя и го карам да твори, гледам да го правя когато той пожелае иначе нали знаете - мъж-инат, насила не става. Най-голяма трудност има да оцвети нещо без да излиза от контурите, ако му вися на главата се получава сравнително добре, но самостоятелно е една драсканица. Най-обича да ми прави портрет, за мой ужас това е един голям балон, ама усмихнат поне, с ръце, излизащи от ушите, нищо подобно на човешка фигура, обаче се кефи и аз реших, че това е по важното. Laughing

явно вижда мама като дебела и щастлива

# 13 16 дек. 2012, 20:41 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

Моят син преди също не обичаше да оцветява, но у дома го оставях да рисува свободно, дори да е някаква драсканица. Постепенно драсканиците придобиха вид. Но той беше по-малък от твоя син. Сега е на 6 и половина, ходи на предучилищна (друг е въпроса, че материала го знае отдавна защото е любопитко), но всеки следобед имаме поне 2 часа занимания, точно заради моториката. Справя се чудесно с Лего, но да рисува по пунктир, да оцвети без да излезе от очертанията му беше трудно, защото лесно се разсейваше, не му се седи на едно място.
Ние винаги започваме с една книжка, на която се очертават различни кунтури и после оцветява, минаваме през 2 странички с цифри (смята добре) или букви и за награва давам да реже с нижица различни форми, които с времето стават все по-малки и по сложни. Това хем упражнява пръстите, хем го отморява. С тежи изрезки правим картички. Вечер понякога плетем заедно, научих го на най-елементарни бримки и си плетем шалчета.
За концентрация и търпение сме оцветявали бобчета, рисуваме им лица, броим леща... и всякакви подобни пипкави занимания. За поущрение винаги снимам произведенията му (с него) и му казвам колко добре се е справил.

# 14 16 дек. 2012, 20:49 ч.

при палмите и алигаторите,FL
Мнения: 1 001

Аз нямам такъв проблем, но ще ти кажа каво бих направила аз.
Ще предлагам различни варианти за рисуване, дъска, било с тебешир или маркер, има различни килимчета за рисуване с вода, дори с бг.азбуката. Ние у дома оцветяваме водни боички миди, камъчета, макарони(тях после ги нижем на гердани, вие може да си правите украси за елхата),очртаваме си ръцете с молив и после ги оцветяваме. Трябва да намериш начин да го заинтригуваш, да събудиш интереса му към моливите и пастелите.
Успех Hug

Препоръчани теми

Вдигане на вноска по ипотечен кредит: Уведомява ли се клиентът или не?

Високи нива на B12 - каква може да е причината?

Месец МАРТ не е далече, а дечицата ни стъпват вече. Време им е за игри и хубави рождени дни - тема 3

329
Родени 2023 г.

Теглене на ипотечен кредит – неща, които трябва да знаем! - тема 6

Причина:

Причина: