Защо се пораждат конфликти за режима на виждане на детето?

Не е ясно има ли....Важно е да се пише по темата 

Всъщност с предните си 2 поста се опитах да обясня защо в моята ситуация се поражда конфликт. Както е зададена и темата.
Относно това специално аз не съм от тези дето дращят по всякакви теми само, за да се изкажат някъде.

Не, няма кнфликт. синегушка е споделила ситуация, която би могла да породи конфликт ( нали това е темата ). Малко дете и  пиян родител е кофти комбинация и достатъчно основание да се ограничи контакта, което ще доведе до конфликт.

Сега и моя милост е тук с въпрос.
За Събота и Неделя Ванката беше при родителите на БНД. Когато се прибра детето беше криво и дрънкаше странни неща. Започна с приказки от рода на " Калин/мъжа ми/ съжалява , че се е оженил за теб", "Ти винаги си на страната на Калин, а не на моята", "Аз имам семейни проблеми. Не мога да преживея развода". Последното беше придружено с рев.
Това не е поведение на моето дете. Думи от рода на семейни проблеми и т.н. аз не ползвам. Мъжа ми най - малко е показвал нещо от изприказваните неща. А никога детето не е било в надпревара с него. Т.е. никога не е било или то или мъжа ми. Доста се старахме, за да постигнем това и в един момент детето ми се прибира видимо превъзбудено, издрънква всичко това и изпада в ревливо състояние и ми казва "Не мога да преживея развода" .
Изключвам всичко това, когато го прибираха направо ми кипна канчето. Качен в колата, на предна седалка и доволен, че се е крил от катаджиите. И двамата знаят, че не позволявам Иван да се вози на предна седалка. Изрично го знаят още от преди години. И ще го вземат, за няма и ден и ще почнат с такива неща. Не е ли редно поне тези неща да се спазват? Ми те ми се изплюха на възпитанието на детето. Аз мога да мрънкам с години - на задна седалка, с колан, а те ще го вземат и ще го изтипосат отпред, че и ще се крие Това сигурно е най - малкото. Как мога да бъда спокойна, че детето няма да бъде лигавено и няма да се "плюе" на правилата, по които е учено да живее? Как мога да бъда спокойна, че другия път като се прибере пак няма да е филмирано и да плаче? В крайна сметка той е на 9 години, а не е бебе.

Никак не можеш да си спокойна .
Аз по тези причини съм доволна , че БНД почти не взема детето , защото усилията , които полагам , за да създам навици и правилно поведение ще отидат по дяволите .

БНД не прави тези неща. Ванката когато е при него се връща ОК. В смисъл няма драма, нищо. И при баща му правилата са си правила. Няма сълзи и сополи. Аз там нямам притеснения. Детето си разказва какво е правило, как е играло и, че е било хубаво. Най - важното е, че се прибира спокоен.
Ситуацията се породи от гостуване на детето при бабата и дядото без присъствието на баща му.

Проблем с бабата и дядото имам и аз макар и от доста по-различно естество.
Просто водя тиха война за по-рядко гостуване, дребната изпада в истерия, че не иска да ходи и става мазало! Но стискъм зъби щото още малко и ще пубертяса и тогава просто ще престанат да я искат. Ама още две-три години време ще си късам нервите 

Аз пъкпроблеми с бабата и дядото нямам, хората са по-изпълнителни и отговорни от БНД. Какво да кажа като децата ми не искат да ходят при баща си. Искат, но него да го няма.По възможност само приятелката му да е там.  Говорихме, говорихме, говорихме...., но не. Той си знае неговото - прав съм, те трябва да се променят и да правят каквото кажа. Ей заради тази му черта в характера се разведохме, заради нея ще отблъсне и децата са, но не мога да му го обясня.

Да си призная, аз искам да се постигне положение, в което всички са спокойни, но само времето ще покаже дали това е възможно.
Поне едно е факт, когато хлапето е при баща си няма глезотене, а това не е никак малко. Правилата са правила. Спокойно е там, добре му е. Това не е никак малко.
Идеята ми е, че все трябва да има начин да се изгладят по един или друг начин тези възникнали проблеми. Дали чрез баща му, дали директно с бабата и дядото. Смятам, че чрез БНД е най – добрия вариант. Но времето ще си покаже. 

Понякога има причини, поради които с времето става ясно, че няма как да се постигне някакво компромисно решение.
Да кажем, тотално различни светогледи, най-общо. Затова вече не се и напъвам да постигам каквото и да било с другите баба и дядо. Мирът и равновесието с БНД е крехък почти като палестинско-израелски преговори и вечно съм върху някакъв тънък лед 
Но! Още някакви 8 години все някак ще се изтърпи, после дребната става пълнолетна и тя може да си решава какви точно ще са контактите с баща й.

Здравейте мили момичета... и Бонго  Много отдавна съм просто един постоянен читател по форумите и досега не се бях осмелила да вмъквам постове или да взимам отношение по една тема или друга. Не знам сега дали нуждата да говоря с някой, дали умората да се справям с всичко сама, дали страха от това, което ме очаква или просто му е дошло времето реших да почна да споделям. Историята ми е по малко от всичко, което човек може да прочете тук. Запознах се с бившия преди 8 години. В началото всичко вървеше по мед и масло, после свърши медът, а след това и маслото и дойдоха дни, в които дори нямаше какво да се яде. Но пък имахме бебе на път. Когато се запознахме и двамата работехме, после господинът реши, че е по-мъжко да седи с бира пред телевизора, докато аз, бременната работех. Семейната ни идилия свърши, когато за пореден път, прибирайки се позвъних и попитах какво да купя с последните 5 лева, които бях изпросила от една колежка и той ми каза: "Вземи цигари и бира". Детенцето ни беше само на 3 години. И той се правеше на бавачка, докато аз бях на работа. Имаше случаи да изляза в понеделник сутринта, сготвила и подредила дрешки за 5-6 дни, а като се върна да намирам малкия с това, с което съм го оставила и къщата не с краката нагоре, а с хастара навън. Разделихме се, което той не прие много въодушевено и ме заплаши, че ако посмея да откажа да вижда детето ще ме пребие. Думите му бяха: " Когато и където ти кажа да го доведеш да го видя". И когато му се нагледа да отида да си го прибера. Симпатично, а?!? Не мога да обясня на никой как съм се чувствала по това време. Да спиш на пресекулки, чакайки да звънне телефона, защото се вбесява, ако не вдигна. Да се стряскам от всеки шум на кола пред дома, да не би да е дошъл да прави циркове... Сега чакам след Нова Година да излезе от затвора и отново започва да ме обзема едно нервно, идиотско напрежение ... какво ще се случва. От две години е затворен и успявах да си гледам детенцето спокойно. Междувременно водих дело за издръжка и получих родителските права. В съдебната зала дори не ме погледна, но аз го познавам много добре. Очаквам доооооооооооста проблеми като излезе, особено за виждането на детето. Само да вметна, когато се разделяхме в речника на тогава 3 годишния ни син преобладаваха фрази от рода на " На майка ти п.....а" и други в този дух ... Стана дълго излияние ... А не съм написала и една десета от това, което съм преживяла. Ще има конфликти за режима на виждане на детето. Ще се боря със зъби и нокти да избегна влиянието му върху малкия  Опитвах много пъти да бъда бяла и добра, но когато непрекъснато изливат помия върху теб, не ти остава друго освен да се пребоядисаш.