Темата ми е по - скоро теория. Доста често се сблъсквам с точно определен проблем. Ограничаване на контакта с родителя, който не отглежда детето. Доста се чудих защо се случва и реално от моята си гледна точка не мога да стигна до някакъв отговор. Но това си е моята гледна точка. Никога не съм спирала детето да ходи при баща си. Не спазваме режим... звъни и казва, че ще го вземе и го взима. За ден, два, три....
В началото след като се разделихме имахме проблем за взимането с нощувка, но само за първото взимане. Решихме го с едно обаждане. Взе го за няколко часа и го върна. След това вече детето си спеше при него. Не казвам, че с бащата си гукаме, но има ли проблем се казва и се търси решение. Имало е точно 1-2 спора и то жестоки, но се говори и се отработва за не повече от няколко дни.
Чудя се какво би накарало един родител да престане да гледа на другия родител като такъв? Т.е, за да ограничиш един контакт, ти ограничаваш родител и дете. Поне в моята глава е това.
В цялата тази питанка изобщо не вкарвам драми, раздели, терзания...те нямат отношение към връзката на детето и родителя. Те...как решаваш еднолично, че детето ти няма нужда от другия родител и удряш спирачката и защо би го направил?
В началото след като се разделихме имахме проблем за взимането с нощувка, но само за първото взимане. Решихме го с едно обаждане. Взе го за няколко часа и го върна. След това вече детето си спеше при него. Не казвам, че с бащата си гукаме, но има ли проблем се казва и се търси решение. Имало е точно 1-2 спора и то жестоки, но се говори и се отработва за не повече от няколко дни.
Чудя се какво би накарало един родител да престане да гледа на другия родител като такъв? Т.е, за да ограничиш един контакт, ти ограничаваш родител и дете. Поне в моята глава е това.
В цялата тази питанка изобщо не вкарвам драми, раздели, терзания...те нямат отношение към връзката на детето и родителя. Те...как решаваш еднолично, че детето ти няма нужда от другия родител и удряш спирачката и защо би го направил?
