Защо се пораждат конфликти за режима на виждане на детето?

Не ограничавам срещите , тъкмо обратното , винаги и по всяко време може да я вижда .
Проблемът е , че той не се възползва от това .

Това и то е гадно. А там въпроса е как решаваш да абдикираш от родителството и не са ли ти казали, че не може? За съжаление тук няма кого да питам това  
Престъпно да можеш по всяко време да вземеш детето си и да прекараш с него време, а да се отказваш от това.

Явно в ситуацията има три вида що годе ситуации:
1. Нормални: детето вижда баща си, не ги ограничават с часове, присъствия и други глупости и всички са щастливи. За мен оптималното решение.
2. "Нормални": единия не дава хлапето, а другия не го иска. Единия остава недоволен, другия също. А дечицата...дано успеят да се справят.
3. Конфликтна: Детето не се дава или пък не се търси. Т.е едната страна бърка жестоко ролята на родителя/според мен/. Както е и при теб Хепи.  Също най - много страда детето.

И какво излиза в тая схема? Че ако не се полагат усилия и от двамата родители страда детето. Поне това е в моята глава. И ако реално е така...то трябва след раздяла, развод...не само с адвокат да се контактува, а и със специализирани служби, които да се грижат, да се гарантира максимума за детето, посредством "усмиряване на страсти на родители" ако е нужно. За жалост такова нещо в БГ - няма, а би трябвало да има.

Така, така ... обаче има родители които умишлено го правят.
Защо ли.
1 . Да наранят другия.
2. Да го накарат да се чувства ненужен и унизен.
3. Да го изключат от живота на детето (-цата)
4.
5.
Много са... особено, ако низвергнатит родител настоява срещи..
Понякога може да е прав родителя, отглеждащ сам децата, но понякога си е чиста проба наказание над напусналия семейния дом... А това в общи линии е многократно срещано явление 
 
След определен период ...колкото да не им се иска всеки един от тях си "взема поуката", но вече е късно за всички.
Ограничаването с месеци, години отчуждават деца и родител и е много трудно да се опознаят отново.

Егоизма на единия води точно от тези последствия.
Доста често монетата, за която не искат да признаят има две страни...
А годините доказват на по късен етап кой е прав, кой е крив в историята.
Но това го разбират децата след доста пропуснато време 

Аз пък мисля, че ако/като четеш съответните теми ти става пределно ясно кой за какво се бори и защо.
Не виждам смисъл от темата 

Не става дума за темите тук. Виждам много и различни теми с различни проблеми. Много рядко виждам тема: "няма да му давам детето" или "ще му орежа режима щото е ...".  Смятам, че това се дължи на социалната група, която взима участие тук.
Питането е базирано на наблюдения, които съм събирала не само тук. Просто и ясно съм си задала въпроса, какво би ви накарало да ограничите контакта на детето си с другия родител. Това предполага, че другия родител търси контакт, но вие решавате да ограничите. Поставям на страна всички терзания от една раздяла....лош, изневеряващ, .... защото за мен те нямат отношение към детето или пък имат... И се чудя защо се случва. В моята глава няма много причини. Може би една: бащата представлява заплаха за физическото и психическото здраве на детето. Но в голяма част от историите с ограничаване това не е факт.
Та простичък въпрос и нищо повече.
Аз лично съм по толерантна по тези въпроси. Но това пак казвам е мое мнение, което не означава, че е правилно. И поради тази причина е и питането ми.
 

Конфликт според има винаги,когато някой го пере сачмата..понякога и двамата родители са изпаткали.
Ако има двама готови на разговори и компромиси...е,това е идеален вариант,ама рядко срещан по географските ни ширини. 

Конфликтите, по отношение личните отношения с  детето се пораждат по една единствена причина - егоизъм и желание да нараниш другия, като оръжието е единственото срещу което не може да се бори, а именно собственото дете. Винаги ме е възмущавало в крайна степен и съм съдействал на родители, на които по една или друга причина са ограничавани правата на лични отношения с детето след развода. Това обикновено са постъпки на хора с изключително изкривено светоусещане, при което интересите на детето не са водещи, а действията им се ръководят от дребна злоба, реваншизъм, желание да нараниш. Проблемът е обаче, че не нараняват само бившата половинка, а и детето, което обаче не е толкова важно защото дребнавото желание за мъст ги заслепява и не виждат разрушителния ефект върху всеки един аспект от собственият им живот и този на детето.

Ех,Sesana,ако всички мислеха  като вас и имаха подобно поведение!!Една от причините взета от реалността е следната:Когато детето е съвсем малко при раздялата и няма спомени от баща си,и майката желае то да расте с убеждението,че баща му е нехранимайко,побойник,пияница,наркоман,п*дераст и т.н.,единственият й шанс е да нямат никакъв контакт.И тогава се вкопчва и "дава"всичко от себе си детето да познава баща си само по това,което му разказва,за да го мрази.Защото в противен случай,при нормални контакти баща-дете всичко би рухнало.

Тази техника се използва и от бащите    Упира до човек, не до пол 

Така е   . Ползва се от лицето, при което се отглеждат децата  .
Преди говорех за една моя позната... така беше манипулирала децата си, особено малката си дъщеря (три годишна, тогава) , че обиждаше баща си винаги когато го виждаше...
Не знам как се развиват в момента нещата, но човекът след известно време се ожени, има си детенце от друга и живее много щастливо, а бившата така и не успя да "преживее" омразата си и да зарови томахавката в името на дъщерите си, и с това и продължи да наранява общите им деца без да се усеща 

  Напълно вярно   При нас няма проблеми с виждането, може да ги вземе всеки път когато пожелае и за колкото пожелае. Желание обаче от негова страна няма, били си моя отговорност, аз трябвало да се грижа за тях. А ако го помоля за помощ злобата му излиза веднага и отговора винаги е НЕ, оправяй се.

Мен ме обвиняваха, че от злоба крия детето. А истината беше, че
бившият и цялата рода са хора, които много малко държат на
чисто физическия, биологичен комфорт на човека. Самите те са
силни и яки, издържат и на жега, и на пек, и на екстремни емоции.
Не си дават сметка, че детето до 3-4 години е почти бебе, уморява се
по-лесно и иска да се гледа леко и комфортно.

Затова- давах го по съдебно споразумение и после буквално
реанимация на дете, скапано от умора, изгладняло, слънчасало.
Самото дете не харесва да го гледат по този начин. Аз нищо лошо не му
казвам- кой какъв е, но той сам вижда разликата между подредено и фино
ежедневие и умората и хаоса, който царят в другата къща.

За тях той е "кукленце", някаква играчка. За мен е личност, с нужди,
които добре познавам и слагам на първо място.

Значи, много съм лоша и отчуждаваща, щом детето си знае вече, че татко
е за игра, ама за почивка и храна трябва да си се прибере у дома. Но какво
да правя, такъв им е битът на хората, по-стоически и явно обичат дискомфорта и
хаоса. Аз обичам сядане на маса, режим- особено за малко дете. Да се учи на
хубаво, не на хаотичен бит. Ако това е отчуждаване, нека го отчуждавам.

Пък той някой ден ще си направи цивилизационен избор.

Mamacita Bandida - а не ти ли идва на ума, че искат да наваксат пропуснатото време в тези часове ... но бъркат подхода , но и ти да се сетиш за това, ако те не започнат да го карат по спокойно, няма да стане по добре 

От твоя пост това ми изниква в главата? 

  Подкрепям изцяло и абсолютно целият пост, най-вече цитираното. И хайде няма нужда да се правим на чак толкова либерални, свободомислещи и "изключение от всички дребнави и злобни жени" с изказвания "Аз не ограничавам" и т.н. Ако става на въпрос и аз позволявам когато иска, ако ще всеки ден да е. Не в това е въпроса обаче. Най-важното е детето да се чувства добре. А това не значи автоматично неограничен контакт и с двамата родители. Ако детето не се чувства добре, контактувайки с даденият родител, било физически, било емоционално и т.н. хич не ме интересува, че видиш ли, щото му бил баща, трябвало. Не, не трябва. Трябва детето ми да се чувства добре и да расте нормален човек, ей това трябва. И всеки, който пречи на това, е ненужен и излишен, да. Без значение баща му, баба му, чичо му, леля му... Понякога дори майка му.

Не, те винаги се държат така с детето, още от началото.
Според тях детето е хубаво да се хили нон-стоп, да се гъделичка,
да се щипе и да се писука възхитено около него.

Да, определено бъркат подхода. Какво да направя, големи хора са,
трудно ще ги науча, че детето може да се оцени и ако си контролираш
емоциите, гласа и маниакалното поведение. Някой като е свикнал да
кара на 6, трудно е да му свалиш оборотите. Подлежат на обучение само
в много малки граници. От години прокарвам политика и ефектът е
поне малко от малко да си успокоят ентусиазма.

Между другото на делото се бореха режимът да е такъв, че
да може детето, по-малко от тригодишно, да пътува веднъж месечно
повече от 4 часа с кола, за да го водят при бабите. От една страна на практика
с моята позиция "ограничих контактите", "а те все пак са му баба и дядо".
От друга страна отървах детето от хора, които не мислят, преди да го
нахранят с цаца от квартално заведение и детето после да повръща
и да ми го върнат със спаднали бузи и броящи се ребра. Това по
време на лятното посещение.

Както казах, нека съм лошата, ако в крайна сметка ще е
добре за детето.

До някъде те разбирам. Колкото и да съм "либерте" и аз не бих позволила 8 часа път. И въпреки, че давам детето сме се споразумели - без излишни емоции. 

Sesana, да ти кажа безразборно взимане на дребната от баща й не бих позволила щото съм човек на реда.
Най-мразя неочаквани гости или разбъркване на планираната седмица! 
Затова имам късмета да съм успяла да се споразумея с БНД на оптимален режим на виждане, който е добре за всички ни. Не казвам, че сме го постигнали веднага, но с годините видяхме, че така е удобно за дребната най вече и го спазваме.
Проблемът вече е, че дребната не е толкова дребна и не иска да стои при другата баба/дядо повече от 4-5 дни лятото, но и аз не насилвам.
Колкото до взимане с преспиване при БНД - просто от самото начало имаме уговорка да не се случва. Не ми се коментира, но след като всички са доволни, проблем няма.
Така, че винаги опира до хората и желанието им за разбирателство. Иначе колкото и да си пишем тук, нищо няма да се промени - колкото хора, толкова и случаи.

 Хората са различни, разбиранията им също. На мен не ми пречи, че БНД има нова жена и те прекарват повече време с нея, отколкото с баща си. Децата я харесват, тя за сега се държи добре с тях, грижи се за тях, играят заедно. Баща им е щастлив и за мен всичко е наред. За повечето жено ибаче в тази ситуация настава драма, детето се дава с условия да не се срещат с нея, тя да не ги доближава и т.н И от там идват много проблеми, изключително много. Не сме се разбирали, разделили сме се, от тук нататък всеки има право да е щастлив, стига да не вреди на децата си.  

     Никога не сме имали проблеми в това отношение, но моето спокойствие за детето (вече е голям и е абсурд тези въпроси да се поставят при тинейджър) беше гарантирано от присъствието на бившата ми свекърва. Тя е прекрасен човек, приятел и гледа детето в от една до три години, защото тръгнах на работа. Макар много да се спорили с Мамасита на тази тема, в конкретната ситуация напълно я подкрепям. Никакви неосъществени родителски щения не оправдават нарушаването на режим, съобразен с възрастта на едно дете. Инцидентно се налага, но когато е правило ...  
      Мамасита, не помня точната възраст на детето ти, вероятно около 4-5 години, но идва времето само да иска от баща си спазване на режима, на който е свикнало.  
      По темата, най-много конфликти се пораждат от желанието да накажеш другия, да продължиш да определяш правилата на живота му. Това, от професионални наблюдения.

  Аз давах детето много повече от графика,винаги когато поиска. Детето ни е момиче и той много настояваше като е  вземе да спи при него В един от извънредните случаи какво стана. Отказах да я дам с приспиване и стана война и то пред детето. Подадох жалба в полицията и така стреснаха го. Той пък подаде жалба,че ограничавам личните му контакти с детето. Искам да кажа ,че това се с прави с нормални хора, а не с  психопати.Така, че за да има режим на личен контакт има защо. Всичките му писания в жалбата са опашата лъжа. Сега следва - доказване. Вземе ли детето подпис. И знаете  ли, сега  заради тази лъжа, вече ще взема детето с подпис и то наистена само график.

Синът ми е на 4 без два месеца. Донякъде има режим, но
това зависи и от външни фактори- огладнява, но очаква някой
възрастен да му сложи. Иначе може и да не се сети и да ходи
изнервен и гладен. Той е момченце и е още по-лесно да се заиграе
и да не го е грижа за режими. Но и това го преодоляхме.

Да, наистина- налага се да задавам тон, но то е защото не мога
с чисто сърце да кажа, че всички стилове на живот са еднакво
полезни. Затова доста съм се карала и съм оказвала натиск и като
че ли има известен ефект. Години наред да учиш възрастни хора, че
човек има нужда от спокойствие и комфорт...не съм очаквала, че ще
го правя, но се наложи. Отстрани наистина изглеждах като отмъстителна
бивша жена, която на всичко намира кусури.

Докато не видяха, че тригодишните повръщали от цаца, а от жега
и прекалени игри буквално се поболяват. Опитът учи най-добре.
Даже и аз не очаквах, че наистина си имам работа с хора, които
не знаят какво да правят с тригодишно дете, не внимават и са непохватни.
Щото като кажеш на свекърва си- моля те, не се опитва да
разсмиваш силно дете на годинка, което сега се учи да се храни и има
най-голяма опасност от задявяне, излизам лоша.

Като им го дадох без моя надзор, почнаха да се усещат. Най-обичам
правотата ми да се доказва без моя намеса.

     Това имах предвид, не някакъв казармен режим от типа "детето се храни в 12.00 и в 12.10 вече си закъснял = лош родител". Обикновено се знае през какъв приблизителен интервал от време се храни, почива, активно е едно малко дете. Дори да ти липсва и да искаш да наваксаш игрите, лишиш ли го от храна или сън се налага да се справяш с кисело дете. Ще се научат, няма начин. 

  Такаа....ами  нашия  бнд  не  се  е  скъсал  да  го   търси   ,  но  съм   се  замисляла  за   ограничаване на   режима   защото  не   е   способен  и   10  мин   да  огледа  малкия   първо  - или  ще   се  пребие  някъде ,  ще  го  изгуби  ,  ще  го  държи   гладен  без  да  се  сети  -  до  ден   днешен   не  му  е   дал  1  пакетче  солети  ,  а  съм  му   казвала  ,  че  като  идва  при  детето  е  хубаво   да  му  донесе  поне  вафла  ,  играчка  ами  не..
     Не  може  да  му  говори  ,  просто  го  гледа   тъпоумно  и  отегчено   ,  а   малкия  вече  разбира  и  ще  го  наранява  това  отношение  от  баща  му  .  На   редките  срещи  ,  на  които  е  идвал  сигурна  съм  по  съвет   все   пак  да   се  вясва  от  адвокат   и  за  да  се  хвали  какъв  е добър  баща   ,  а  аз  каква  съм  зла  ,  да  ме   види  ,  за  да  ме  обижда  и  т,н.  ,   нито   веднъж  не  го   е  прегърнал  ,   целунал  НИЩО  .  Е   ,  айде  кажете  как   ще  се   чувства  детето  ми  като  започне  да  разбира  !
      Тъпака  идва  с  ръцете   в  джобовете  ,  себе  си  не  забравя  обаче  -  сладоледче  ,  биричка  си  взема  ,  а   аз  му  бутам  тайно   пари  в  ръцете  да  повози  детето  на  люлка  ,  все  едно  ,  че  е  от  баща  му  и  т.н. 

Примерно,защото ме остави с бебе на 12 дни, а през целия девети месец от бременността ми афишираше връзката си с най добрата ми приятелка, докато аз се гърчех вкъщи с контракции и се молех да се прибере(грешката си е моя,че не му набих шута)...после,докато бях в родилния-окраде всичко вкъщи..след това ми искаше пари,за да ми разпише декларацията за чужбина(разбира се-не я разписа)..а сега от 6 мес дори не е питал за детето..мисля,че е ясно и че не иска да плаща издръжка...а за тези 12 мес не и е купил и един памперс. и питам аз:с какво точно този човек ще допринесе за щастието на моето дете, при все,че го изостави тогава,когато имаше най-голяма нужда, за да задоволява личните си желания и сигурно и през ум не му минава,че детето също е човек......няма да продължавам,че се ядосвам..надявам се,че схванахте мисълта ми..

Схванах я, но в случая вие нямате конфликт. Той не иска да взима детето, а ти нямаш намерение да даваш детето.
ПП: Търси си издръжката по съдебен път. Тоя човек поне това може да направи.

Аз се сещам за още една хипотеза. "Аз няма да вземам да гледам детето, за да не може тя да ходи да се развява". Сещате се за какво развяване става въпрос. Тоест да не може майката евентуално да се сближи с друг мъж.

Странно ми се вижда. Дали реално има мъже, които не биха си взели децата да ги гледат, за да може майката да си седи и да не излиза  То сигурно има, просто на мен ми е странно.
Докато си проучвах и четох стигнах до извода, че се случват много неща. И за мен са странни, за други оправдани. Реално много малко хора /бащи и майки/ успяват да загърбят миналото, да поставят детето си над всичко, да не прехвърлят собствена емоция и да продължат. А това е гадно и за децата и за тях. Излиза, че една раздяла би мога да бъде фактор в целия ти живот, ако не си способен да я отработиш правилно.
А всичките ми чуденки, питанки и проучвания идват от следното: Станах пряк свидетел в опит за отчуждаване от родител. /това се случваше в рамките на година "успешно", а сега чрез съда се възстановяват отношения/. През цялото това време не се намери нито една институция, която да защити интересна на детето и да проучи проблема на възрастните.
Т.е въпреки, че имаме закон, той няма как да бъде следен. Нито един експерт не работи с родителите. Стигнах, до генерален извод, че при конфликт експерти и помощ идват, чак след като детето вече покаже симптоматика. Това не е редно. Не може да чакаш първо една крехка душица да бъде смачкана, че после да я оправяш. Проблема не е в самото дете, а в родителите му и точно с тях трябва да работят експертите. И след  като реално конфликта и след съда пак е факт, то не е разрешен.
Проучвах и чужди законодателства и видях, че на места родителите първо минават курсове и чак след това могат да влязат в съда.
За това ми беше и питането за конфликтите и какво би могло да ги породи. Реално излиза, че  рядко се поражда конфликт на база - детето. Почти винаги има лична емоция насочена към другия родител.

Има го. Реален човек, мой познат. Но много въртоглав и незнаещ какво иска.

1000 % съм сигурна , че един от мотивите на нашия БНД , да не кажа единствения , да не взема детето с преспиване е точно такъв .
Той даже беснееше , че до миналата година ходела с баба си на село , а аз оставам сама и сигурно денонощно с мъже се занимавам .

 Това и за съм го чувала от БНД. Страшен мотив  да не искаш да си виждаш децата. 

Много добра тема!!Прочетох всичко много внимателно.Искрено подкрепям всички майки,защото наистина от това колко често детето ще се вижда с другия родител,според мен зависи и от двамата родители как ще се разберат без ,,задни мисли'' кое ще е най добре за детето им и най-вече как ще се чувства то.
Моето дете все още не е дете на разделени родители,но ми предстои тази крачка и тази ваша тема ми дойде доста добре и на време,защото аз съм широко скроена майка,която мисли за детето си и иска то да се чувства добре.Знам че за напред ще имам проблем именно с този режим за виждане на детето,защото бащата и семейството му са много запънати хора и никога не слушат какво им се казва или какъв съвет им се дава в името на детето-не точно обратното правят каквото те си знаят и не дават човек дума да им каже.Но въпреки всичко аз ще се опитвам по нормален начин,както всеки път правя,да оправя този проблем,но едва ли....

Пример-детето ми 2 годинки и половина,но от малко е калено и всички го знаят това и постоянно се говори за това нещо,зимно време е облечено с един потник и отгоре тънка блузка с дълъг ръкав,но много често го заварвах когато детето е при свекитата-облечен с три блузи дълъг ръкав или вечер завит с юрган,при положение че детето и зимно време с тънко одеало и чаршаф..

Оо, има, има.
Това ме подсети за моя "любим" татковец , който профилактично всеки месец пуска по един "безкрайно съдържателен" СМС на майка ми, в който я ѝ държи сметка с кой се задява, я ѝ напомня "откъде е тръгнала" и "кой я е създал" ... не че нещо, ама да не се забравят. На нея и толкова и дреме де , но пичът прекали миналия месец, когато реши и на мен да ми "възпроизведе" репертоара си. Мисля, че няма нужда да споменавам как лице в лице си глътва езика. Може би технологиите са неговият "афродизиак на словото".

Бившият ми, пък се терзаеше, дали не използвам издръжката за лични цели  Дори веднъж ми вдигна скандал, от къде съм имала пари за дискотека  (бях безработна, тогава)

 
По темата:
Бих ограничила контактите, само ако ако психически или физически не се отразяват добре на детето.
За момента дори ми се иска по-често да го вижда, на детето му липсва тати  И колкото и да искам  да разстрелям  тати  , нямам право една лоша думичка да кажа за него пред детето.  Дори често напомням на малкия, че тати го обича 

         Мда, много актуална ми е темата.
         Аз пари този и предния месец не получих, точно заради това - че си черпя любовниците с неговите пари / да е жив и здрав, бе!!!/ . Преди поне ми казваше, че не може да прати пари, а сега откровено ме лъга ден след ден две седмици поред, даже телефона си не вдигаше. Ох, дано да си е хванал друга най-после....По едно време и от бащинство искаше да се отказва  . Помолих го, да не си изказва тези мисли на друго място, че ще му се смеят с години.../ тези мисли у БНД дали са унаследени, въпрос на възпитание и ценностна система, или???/
        Като отворя дума за разходите по детето, ми казва тъпкача ми да плащал, от него пари за детето да взема. Бре, толкоз лесно ли било да си прехвърлиш отговорностите 
         Ако се случи на 3 месеца /за нова година последно/ да вземе детето, то ми звъни през 5 минути да проверява дали не се възползвам от свободата си с някой друг мъж.
А малката ми тайна, че благодарение на опита ми с него, никой мъж няма шанс пред мен, ще споделя само у форУмО. Тотално отвратена съм..... мъж вече САМО за секс.Точка.

Аз съм от тези, които не могат да накарат бащата да се види с детето си. Честно казано, вече не го и питам. Преди го питах кога ще дойде да я види - той все казваше "Утре или вдругиден", и така - от август месец. Ако ще, насила хубост не става.

А що се отнася до ограничаване от моя страна - бих го направила само при заплаха от физическо или психическо насилие, иначе не. Но и аз имам наблюдения, че много разделени родители използват децата си като изкупителни жертви, като разменни монети и оръдия на отмъщението, без изобщо да си дават сметка какви щети нанасят на крехката детска психика. Ужасно е, но е факт.

Ох, това ми прозвуча като закана за половината човечество (мъжкото) 

Като стана въпрос за ОНЕЗИ пари: тържествено съм обещала, че получа ли някога пари от БНД-ще дам банкет (и смятам да платя с МОИ пари, а не с евентуалната издръжка на детето). 

И аз имах този проблем със съмнения, че харча от издръжката(която е 60 лв месечно) за свои нужди, при положение, че детето е на 13 год. и само джобните му са 60 лева   

,,Аз от къде да знам, че парите дето ти пращам за детето, не ги харчиш за себе си,, ... на това се бях наслушала и аз преди развода. Всички знаят, че само основните нужди на детето са много повече от тези 60 лв. на месец. Обаче след развода човека се успокои и повече не съм чула подобни изказвания. За сега нямаме проблем с плащането на издръжката, която е 120 лв., а при всяко идване дава на детето и по 20 лв. да се почерпи  . Никога не съм отказвала да се виждат и чуват, няма и да го направя. Децата са много умни и сами могат да преценят кой, какъв е. Единствено бих отказала на таткото да вземе детето, ако самото то не желае да му отиде на гости или ако е застрашено физически или психически. Виновниците за развода сме двамата възрастни, детето не трябва да бъде изкупителна жертва в случая.Доволна съм, че до момента и двамата се държим като големи и разумни хора и не си създаваме проблеми един на друг. Дори срещите на дъщеря ми с баща й присъствам и аз, това е по желание на таткото. Излизаме на разходка, после на обяд или кафе, разходка, приказки и после всеки по пътя си. Дано и в бъдеще запазим тези отношения, не заради мен и него, а заради детето. А само като си помисля, колко обиди и скандали имаше преди самия развод ....   

 При нас обидите за съжаление продължават. Обясняваше на децата, че новата ми половинка е психично болен, рови се в живота ни. Клюкарства по наш адрес, направо в чудо съм се видяла.  Разведени сме от 3 години и се чудя кога ще се кротне и ще ни остави на мира.

Подобен случай сме. Много се дразня, че използва децата, за да ги разпитва за личния ми живот и то буквално тормозейки ги, за да изкопчи някоя пикантерия. Надявам се да вземе да си намери някоя и да се кротне вече, ама надали  .

Нашият стигна до там, че собствените си майка и баща нарече сводници...

Lib, Торнадо, много съжалявам, че се налага да минавате през това. 
Няма ли начин да се задължи тоя човек да престане? Примерно по някакъв начин да му светнете лампата, че ако продължава ще вземете мерки. Ако има някакви мерки де. Това си е тормоз над децата. Те не са шпиони, нито пък кукла на пружина.

Приемам идеи за някакъв начин  .

 Докато чисто физически не е навредил на децата, законен начин няма. Но вече ме е страх, че и този момент не е далече, защото започна да обяснява на неподходящите хора подробности за това къде живеем, къде учат и в кой клас са децата ни. Това искренно ме притесни, проведохме дълъг разговор. Дано нещо е разбрал от него.

Личният ми опит показва, че единствения начин е да си намери нова жертва, опс .... любов и да изгуби интерес към старата.
И на мен ми беше отказана издръжката от 100 лв. по споразумение, за което той много настояваше, с мотива че съм щяла да си купувам рокли. Идеята му обче беше друга - да не мога да се справям с разходите на детето, а роклите да ми ги купува той срещу ..... . Пропусна обаче една важна подробност, детето го гледахме петима възрастни с доходи и въпреки че заплатата ми беше "никаква" нито на него му е липсвало нещо, нито на мен. От тогава мина доста време и сега като се сещам за разни грозни моменти се чудя колко съм била глупава за да не огранича срещите му с детето, защото един откачен баща не може да даде нищо добро на детето си, напротив, пораженията могат да бъдат катестрофални.

Няма как да се ограничат контактите, за съжаление. На моменти ми минава идеята да потърся психолог, защото не знам вече как да представям ситуацията на децата. От една страна не искам да ги настройвам против БНД, от друга - трябва да знаят, че това поведение е нередно.

Да си призная аз точно два пъти съм ограничавала. Т.е две срещи.
1. След като го изгоних не беше виждал детето може би повече от 2-3 месеца, защото беше болно от скарлатина, а него го беше страх да не се зарази, че не я бил карал   Ходи му обясни, че и да я кара, пак може да го повтори, защото е единствената шарка причинена от бактерия. Просто не е имал желание. И след това време ми сервира, че ще го вземе с нощувка. ОК ама с новата жена и дъщеря и. Нямам нищо против двете дами, но детето не ги познава. Тогава бях кратка и ясна. "Ще го вземеш и ще го върнеш да си спи у нас.". Мрънка, нарежда, но бях толкова твърдя, че нямаше мърдане. Взе го и после аз си го прибрах посред нощ на една улица извън града. Т.е се срещнах с баба му и дядо му по бащина линия на пътя и детето скокна от тяхната кола в моята   След това детето винаги е ходило с преспиване и без проблем. То голямото ходене един път в месеца, ама не зависи от мен.
2. Беше лятото 2012. Звъня на детето и то ми сервира, че е само с доведената си сестра. Баща му го оставил в къщата и запрашил в друго населено място. Ей пощурях. Изчаках 30-40мин. Позвъних на детето и то още беше само. Ей тогава нотата беше строга. Казах му, че има точно 30 мин. да доведе детето. Скарахме се и това беше. Тогава си позволи да ми крещи пред детето и да вика, че щял да го потърси като стане на 12-13 години, за да не мрънкам, че го оставял само.   При което получи от мен отговор, който до сега никога не беше получавал: "Върви на майната си". Срам ме е, че си изтървах нервите, но след всичкото викане пред човечето и това, че ме обвини едва ли не, че заради мен нямало да го търси ме извади извън релси.
След последната случка проблем няма. Разбра, че по отношение на детето съм твърда и не толерирам никакво изнудване. Също, че съм готова да порежа всяко едно поведени, което сметна, че вреди на детето. Уви повод повече не ми е дал. Новата му съпруга се грижи за детето, без по никакъв  начин да бърка авторитета ми на родител. Общо взето нямам повече поводи за караници.
Но през всичкото това време никога не съм им отказвала виждане. Единствено съм отказвала да се виждат в мое присъствие. Но това беше още докато живях в стария апартамент. Когато идваше да го вижда /цели два пъти/ се изнасях.

Потърси, ама за БНД 

Идея си нямаш колко пъти съм го пращала  . По едно време, след като се бяхме разделили, твърдеше, че ходел и му помогнало. Аз не съм усетила, поне в дългосрочен план...

 A aз какво да кажа като БНД е завършил психология 

Основното което най-често се среща (да не кажа масово) е майка не дава детето на бащата или бащата не иска да го вижда. Писалите тук или си дават децата или така наречения БНД не му пука. Странно къде изчезнаха всички жени дето по една или друга причина отчуждават децата от бащата?!?!
Не мога да приема за нормално, нарочното отчуждаване независимо от причината. За това и аз и много други бащи се надяваме един ден отчуждаването да се приеме за насилие на детето и да е строго наказуемо. Това ще е от полза не само за бащите.
Пример: това да твърдиш пред детето че баща му не му е семейство, да му ограничиш родителските права до 30 минути на седмица(или когато ти е кеф на две три) и на 31та минута да грабваш детето крещейки "времето ти свърши", или пък после(след съдебно решение) при положение че трябва да дадеш детето с приспиване да го даваш голо като врабче с думите "оправяй се", или пък да лъжеш че е детето е болно или че вече не иска да вижда баща си (нищо че не говори), и всякакви такива неща не мога да ги разбера като нормални действия на една майка. И лошото е че това е само върха на айсберга. А по-лошото е че има много бащи със сходни изживявания.
Затова остава само за се надяваме да се приеме това за отчуждаването, както и споделените родителски грижи след развода. Макар че ако се замисля реално България е единствената държава в която има толкова много организации за какво ли не и резултати никакви... но туку виж и нас ни огряло по случайност.

П.С. За тези на които мъжете им правят проблеми - има си социални, психолози, полиция и т.н. Като минимум можете да уредите да му направят една консултация или серия от консултации. Повечето институции "по default" защитават майките, така че имате поле за изява. Последното го казвам с надеждата да не злоупотребявате
Успех на всички !

От една страна си прав за отчуждаването на детето. Има много какво да се прави там. Но за другото не си. Няма нито една регламентирана стъпка, която да накара бащата да бъде такъв за огромно съжаление.
Давам ти веднага пример: има право на всяка 1 и 3 та събота и неделя. Взима го през студените месеци най - много един път месечно за два дни. Т.е нито с някаква рутина, нито често. Няма нито една институция, която ще го задължи да взима детето по - често и редовно. Та той се само-отчуждава. Това също трябва да бъде санкционирано като поведение. Детето не е куче.
Кой точно ще помогне? Какво ще направят социалните за детето? Ще напишат на бащата бележка "Виждай го по - често?" или пък "Режима и спазването му най - малкото ще дадат на детето ти усещане за сигурност". Ма дет се вика що освен всичко да не мяткам и по 40лв. седмично за психолози. Отчуждаването трябва да се санкционира и когато е наложено от отглеждащия и когато другия родител сам се откаже от правото си.

Сесана, затова трябва да се въведе споделената родителска отговорност след развода. Защото колкото и да е, едно дете има нужда от баща. Социалните не могат да му кажат да си вижда детето, но могат да му обяснят, че това дете има нужда от него, това ще се отрази на психиката на детето и т.н и т.н. Не е задължително той да се съобрази и да почне да му пука,  но си струва да се опита заради детето. Може да накараш и познати и приятели да поговорят с него. В случая детето един ден ще порасне и ще го накара да съжелява, но това няма да върне времето за съжаление.
И при положение че има толкова бащи които не им пука за децата им .. да има толкова майки които вместо да се радват нарочно да отчуждават допълнително децата .. е това също не мога да го разбера.
Сбъркана държава, че и ние сме сбъркани

Извинявай, но това звучи наивно. Ако един човек не иска да бъде родител няма сила която да го накара да се промени.
За споделената родителска отговорност съм напълно съгласна. Така няма да има ощетени бащи, които искат да бъдат родители.

Объркани хора по - скоро. Толкова ми е писнало да се боря, защото съм и от двете страни, че ми идва просто да повърна. От една страна е моето дете, а от другата е детето на съпруга ми, което в продължение на една година не бяхме виждали. Даже като се замисля, ако БНД беше паднал на бившата на мъжа ми проблем нямаше да има. Тя нямаше да дава детето, а той нямаше да го търси.

Наивно или не .. продължавам да смятам че понякога човек сам се замисля(прочита нещо или някой му казва нещо или без причина) по отношение на детето и се променя. Знам за такива случаи и искрено се надявам да има и други.
Сесана, малко не разбрах точно твоя случай, но ако можеше да събираме мъжете и жените дето не си дават/не търсят децата си, всичко останали щяхме да сме най-щастливите хора на света

БНД се сети че има син три години след като отиде, измъкна го от час, хвърли му някакви пари и му каза да не го търси вече защото гаджето му е бременна и се притеснява много от обажданията и изчезна от живота му. Мотива да го потърси беше да му честитял рождения ден със закъснение, а всъшност се беше раделил с въпросната и проверяваше бившата будала т.е. аз дали съм на разположение. Като разбра че не съм не го потърси повече. От тогава минаха още 3 години.
Това как ти звучи - виждаш ли промяна към нещо положително. Аз очаквам да го потърси отново след години, когато е самостоятелен с цел да му се натресе да го гледа, щото това се очакваше от жените му. Познавам доста такива паразити и за съжаление номера им минава.

Хм, с това не съм съгласна. Децата дали биха били щастливи? И на мен ми е много по-лесно, когато не се налага да комуникирам с БНД, но тъй като друг баща няма как да им нарисувам, съм щастлива, когато са щастливи и те.

Lib, права си. За моето дете татко е един. Липсва му, радва му се и т.н. Жалко е, само че татко не знае и не желае да е до него както би трябвало. Няма я стабилната увереност, че през седмица ще е с него. Той просто не знае кога ще го види пак.
И при детето на мъжа ми е така. Тя си има само един татко. Жалкото тук е, че татко и иска да бъде част от живота, но не му се дава шанс.
Най - грозното е, че сме принудени да се примирим и докато това се случи е голяма борба. Да те молят да бъдеш поне татко по график и да не го правиш. Да се молиш на съда да бъдеш поне татко по график, за да си виждаш детето.

Наистина нелепи ситуации и за съжаление успешна рецепта явно няма. Не знам дали дори съвместното попечителство е добър и работещ вариант във всички случаи - по-скоро не  . Или има отговорен родител, който поставя интересите и чувствата на детето си преди своите, или озлобен или незаинтересован индивид, който не може да надскочи собствения си егоизъм. Иска ми се да има задължителни програми с психолози, които да се назначават след всяко решение за определяне на родителски права, и там да се обяснява бавно, методично и напоително и на двамата родители кое поведение до какво води и какво е задължително да се прави и да не се прави, ако искат детето им да израстне нормален и щастлив човек. Мечти...

Както върви, че разведените вече почваме да надхвърляме 50то %, скоро ще трябват психолози за семействата с двама родители  Защото това ще бъде новата нетипична форма на семейство.

Те там и сега си трябват в много голяма част от случаите... съвсем типично 

Права си.  не всичко идва от броят на родителските тела в къщата.

  И аз изцяло подкрепям тази идея.
                  Ние с нашия БНД нямах ме проблеми,да взема детето(когато се разделихме то нямаше и година).Нямахме графици и съдебни решения и някак всичко се разбираше от самосебе си,че трябва да правим най доброто за детето.
            Но дойде другата в живота му.Освен че тя мътеше нещо водата,но беше и факт че всъщност при посещенията на детето при бащата ,Тя го гледаше в повечето случай.Аз и на това не се противях,защото пак нямаше кой знае какви проблеми.НОО.........когато се появи и тяхното общо дете,и броя им стана общо 3 ТЯ не можеше да се справя все пак с трите,по мое виждане той не й помагаше особено,нищо че се води лични контакти с бащата,не с "мащехата".Аз и тогава не се противих на контактите,когато го искаше тогава го вземаше,Но ..........като стана така,че заради капризи,за една седмица  приготвях детето си ,посрещах и изпращах общо 7 пъти,казах КРАЙ.
     Ограничих контакта на минус,и заявих ,че докато не,минем през съда да има ясен режим а такива контакти няма как да стане.
             Е и това мина,бях доволна че ще се съобразяваме с това.Ама не,детето вече е голямо има телефон,то само се обажда и се уговаря с баща си,и той нагло идва и казва "АМА детето иска"  Ако аз отказа,съм лоша,и не го давам.Но ако приема това става навик и дефакто ме разиграват пак. Ако аз не го дам по график,или поискам да е с мен ,защото е 8 март,това е проблем.
            До такава степен е промито малкото мозъче на моето дете от баща му и другата баба,че то само това повтаря."Ти не ме пускаш при тати"
          И нашия ТАТИ може и има право да я вземе цял месец за лятото,никога не го е правил дори за седмица,той все работи.Няма време за това.Но истината в очите на детето ми е ,че мама не го пуска.
                   Иска ми се да ги огранича тези срещи,защото дефакто бащата не се грижи за детето и не му обръща достатъчно внимание.Колкото и да се опитвам да му кажа,че да гледат мачове заедно и да карат колело за 1 час, или пускането на детско,или разходка с кучето пак за толкова(което всъщност на бащата е задължение) пак не стига на детето. Бащата казва,че детето при него е щастливо,но то се прибира и казва ,че тати не ми обърна много внимание. НЕ винаги е така,но..

  И в този смисъл пак искам да ги огранича тези срещи,защото детето се дразни,хем е с баща си ,хем не е . С две думи потребностите на детето въпреки срещите не са задоволени.  А и на бащата сега проблемите са по малко------детето е голямо,справя се самостоятелно ,само му се нарежда.а то милото изпитва желание да навакса пропуснатото и тати да го обгрижва дори.Е при нас се намесва и друг вариант,изцяло поемане на бащинските задължения от бабата.
                 ТОва е емоционален стрес,детето ми само мисли кога ще стяга куфари,при кого ще е,и дали мама и тати пак ще се карат за графика,защото аз обичам да знам и да планувам нещата,особено за през ваканциите.НО бащата казва дай ми я,аз ще се оправя.А истината е ,че детето не е при него,а е или само или  с баба си

Е, точно последния коментар изразява цялото мое виждане за ситуацията, в която съм! Не мисля,че е добре за детето то да бъде прехвърляно от едно семейство в друго, да не знае къде е мястото му и да се създава напрежение в малкия му мозък...е, аз лично ще направя всичко възможно, за да огранича това! искал да бъде баща-ами да е бил!!!

Не мисля че на бащата трябва да му се ограничат правата, защото бабата била настройвала детето. Ако тръгна да изброявам колко случаи има майките да промиват малкия мозък .. няма да му се види края. Само че в тези случаи всички казват, че майката била права да промива мозъка, защото просто била майка. И за капак като едно дете в малкото думи които ползва няма "мама", а има "баба" и други думи.
В духа на предния пост трябва да кажа - искала е да бъде майка, ами да е била! И да и вземат детето. Е няма как да стане, защото на майката и е позволено много повече. Толкова много че си е направо чиста гавра, непукизъм и незнам какво ли още не.

Да си призная понякога се ядосвам, но никога няма да огранича контакта на детето с БНД. Никога. Ако имам проблем казвам на баща му, ако разбере - ОК. Ако не повтарям докато разбере. Аз съм избрала този мъж за баща на детето си, сега ще си живея с избора. Ограничения не поставям, защото нямам право. Това си е тяхно време. Да ходят където и при когото искат. Държа да си спазваме установения режим и възпитание.
С баща му имаме сделка да се държим добре и аз не си позволявам никога да подбия авторитета му или да го черня. Мозъка на детето ми не е бананова каша.

   И аз това правя,не ги ограничавам,просто си спазваме режима.Изисквам само ако детето ходи извън града независимо дали е с преспиване или не,да бъда информирана,нищо ,че това си е тяхно време. 
          Но при нас е факт и то вече явен,че откакто детето взе да разбира много повече ситуациите,типовете семейства,да страда много за това че то не живее в нормално такова,бащата и "милата" му баба взеха директно да го настройват.Но дори и това не става директно,като и говорят,а си говорят помежду си пред нея,обиждат ме пред нея,говорят и "какви ги върши майка й и се оплакват от мен", но тя не е глуха все пак.

              И аз така ,ако има проблем ,говоря,ама в повечето случай не се разбираме,и последните завършиха не със скандал ,ами с юмруци за мен естествено. Така че и да говоря престанах.
             Но аз каквото и да правя,"дупката и празнотата в "детската главица не мога да запълня никога.А от  това много ме боли.За детето дори не мога да си представя каква мъка е.
               

Пораждат се конфликти, защото режимът за взимане се използва като инструмент за изнудване от моя ввече слава богу бивш съпруг. Аз не искам да го ограничавам да взима детето, но той нарочно никога не казва предварително кога ще го вземе. Правим си планове примерно да отидем в Зоологическата градина в петък и бившият съобщава час преди това, че  е решил да си види сина. Но после като дойде да го вземе, решава, че в крайна сметка няма да го вземе, защото аз съм се държала нелюбезно и не съм го поканила да влезе. 

и аз го давам когато поиска за да е мир,но... като го взема после  почва да реве да го вика,търси го ,много го обича, и докато не заспи ми се къса сърцето  да се успокои,
но така ще е ние сме лошите водиме на ясли,даваме лекарства,караме се,а те кога?? за няколко часа освен да му се радва....

Подкрепям последното мнение. Ние нямаме режим наложен от съда, защото не сме и били женени. Сами се разбрахме в кои уикенди бащата ще взима детето. Извън тези дни го взима когато позвъни и пожелае....но, той го вземе за 2 часа, позволява всичко- игра до дупка, студени напитки и всичко което мама не дава. Накрая детето ми се връща превъзбудено, сега в жегата претоплено, не е рядкост да вдигне температура след тези "сеанси". Да, детето може да се разболее при всеки и във всеки момент, но аз като знам какво ме чака добре обмислям какво да позволявам и какво не, а бащата само позволява.....Ами не ми се дава!

Много точно и добре си го казала,браво.Това се случва и при нас,малката за тези хора е играчка,а не личност със собствени желания,искаш да ядеш сама,примерно,не няма да ядеш сама,аз ще те храня или искаш да си играеш с куклата,не може, ще си играеш с топката.Детето е болно на антибиотик,настояват да я вземат,съгласявам се,обаче бабата решава че аз не съм достатъчно компетентна,нито пък педиатърката,спира антибиотика в средата на лечението и си й дава нейните си бабини илачи,в които няма нищо лошо,но не и когато детето е започнало лечение.Таткото липсва по цял ден и после по цяла нощ,ако не е бабата няма и да я иска,така че кажете ми вие,как да си пращам детето при един човек който хич не го е еня за дъщеря му и който откакто сме се разделили умолявам да вземе столче за кола за сигурността на дъщеря му и той отказва само и само да ми прави на мен мръсно(а не че няма пари-има собствен много преуспяващ бизнес),а не го интересува колко опасно е за малката да се вози така,2 годишно дете е в крайна сметка.Или последната изцепка-отивам да си взема малката,пребива ме пред нея защото съм отишла един час по-рано и постоянно й се говори че няма мама,само тати,един човек който не се е погрижил за нея един час дори.Тук трябва да вметна че сме и в друга държава,ееее там цялото му семейство започва да бълва какви лоши хора са българите,как крадат  и лъжат и как и мама е българка,значи не е добра.Това са най-малките примери от купищата които имам но не е времето и мястото.И как да пратя детето си при една жена която НЕ задължавам  да следва моя модел на хранене и възпитание,защото разбирам че няма как да стане,различни хора сме все пак,но поне да не е нещо абсолютно тотално различно каквото на нея й хрумне.
Така че мили дами повярвайте ми има много причини поради които една майка решава да спре детето си да се вижда с родителя който всъщност е родител само по документ,нали 2-ма души като се разведат при развода съдията казва че се гледат интересите на детето-еми точно заради интересите на детето ми аз ще направя всичко по силите си да не ходи тя там.Не искам още малко като порасне  да е психически обременено че мама е българка и това е нещо лошо и да я е срам да ходи дори и на детска градина,защото това й се наслоява постоянно,както и много други неща,а докато дойде време да разбере ще има зад гърба си едно обременено детство с мисли които не трябва да има едно подрастващо дете.

Вашата монета обаче си има и обратна страна.
Едно дете на две години и половина не казва мама, а баба, "барни"(основното с което го хранят) и още само 3-4 думи.
Една майка дава редовно бира на малко дете, а после бащата се чуди как да го успокои като ревне че не му дава бира.
Същата тази майка след като е завела детето си на село със съмнителна хигиена, вкарва детето си в болница с 2 различни вирусни инфекции и за капак защото не го е погледнала и с втора степен дехидратация. Е да но според майката за това е виновен бащата, защото дал едно парченце печено филе на детето и то оттам се разболяло. На тази майка не и пука че детето и е още с памперси и няма да го вземат на детска градина - ако го отучели в яслата - отучели .. не й се занимавало.
Същата тази майка преди привременни мерки крещи пред детето си много пъти, че бащата не им бил семейстово, не и пука, че бащата бие по 400+400 километра да види детето си и се крие, но за сметка на това може спокойно да вози детето си без столче в колата на новия си "партньор", който спокойно да си пуши вътре независимо че вози малко дете.
Това е само върха на айсберга и за съжаление, това е моето дете.
Така че майки всякакви. Не съм и очаквал тук да пише някоя майка която използва детето като оръжие, но да знаете че и такива има доста.

Наблюдавала съм ситуации, при който детето е при баща си и се тръшка неистово в продължение на 20-30 минути и когато го пита татко му защо се държи по този начин детето казва: "Така каза мама". "Защо ревеш, какво се е случило?"- това е отговорът, който получава бащата. А когато го пита в подобна ситуация иска ли да си ходи при мама, детето отговаря, че не иска...мама така му е казала да прави. Става дума за 5 годишно дете. Това си е абсолютен ПАС синдром, който се насажда от семейството на майката спрямо бащата и роднините по бащина линия. Както споменах в подобна тема, аз съм близка приятелка на бащата и ходя при взимането на детето му всеки път като свидетел, защото имаше доста дълъг период- миналото лято, в който майката измисляше куп оправдания и болести ,за да осуетява срещите между моя познат и детето му. Тя се поспря малко с тези схеми/да не го дава/ едва след като таткото си извади изпълнителен лист и започна при  взимането на  детето си да пише  протокол със свидетел, в какво състояние е детето/физически-имаше случай, в който детето беше цялото в рани и в абсолютно неадекватно състояние/. Естествено таткото пусна сигнали до ДАЗД и ЗД за проверка на грижите, които полагат роднините на майката, а и тя самата. Не искам да разказвам, че телефона никога не се вдига и таткото не може да чуе детето, ако не е време за среща. Независимо, че с СК е описано, че когато не съжителстващия родител е възпрепятстван да осъществи срещата с детето, това е възможно да стане като го вземат родителите на бащата/ баба, дядо/-при болест или друг ангажимент, който не може да се отложи, в неговия случай не се получава. Майката категорично отказва да даде детето на баба/дядо-"Нямала отношения с тях"...Правете си изводи що за човек е тази жена. Добре, че таткото не се отказва да се бори за присъствие в живота на детето си и твърдо е решил да се бори да бъде част от бъдещето му. Ако се стигне до тотално откъсване от страна на майката на детето му от него ще заведе дело за промяна на родителските права.
Цялото това безумие се отразява на детето със сигурност и това е ужасно. Описвам този случай тук, продължаващ вече няколко години, защото знам, че не единствен и уникален. Подобно поведение имат доста майки, а от това страдат децата най-много.

подобни поведения напоследък доста се увеличават. 

"интересите на детето"  са за развода. просто така се формулира. на всички е пределно ясно , че страничен човек , какъвто е съдията, надали ще има представа къде е по-добре за детето. доста са случайте когато тази преценка е грешна. но какво му пука на съдията ???
а ако трябва да бъдем още по-точни навсякъде тръбят ,че за децата е по-добре да са с двамата родители. след като ти не го възприемаш това явно си извън общоприетите виждания.
гледай си детето спечелено законно. другият родител вълците го яли ..... за теб това е щастието /color]

Бонго, това че някой законно е "спечелил" детето не означава че другия родител вълците го яли. Грешката на някои майки е че победата, спечелването и побеждаването ги кефят много повече отколкото грижата за самото дете което е само оръжие в ръцете им.
В момента в който има съдебна практика за равни родителски права и работещ отдел ЗД, много такива майки ще останат без оръжия и тогава за тяхно съжаление освен да използват децата си да издевателстват над бившите си половинки ще трябва и да ги гледат тези деца.

П.С. Проблема наистина е че или майката или бащата правят номера .. като че ли нормално по български.

цитирах пишещата. 
иначе си прав/а   

ДА аз затова им викам съботни татковци,(и банкомати де,ама това е друга тема) Защото тях ги интересува само кога ще го вземат детето,кога трябва да го върнат и нищо друго----------какво иска детето,как се чувства то,има ли проблеми(емоционални),щастливо ли е то всъщност. Това са неща,който детето дори и да не коментира това при бащата то изпитва,и когато се върне аз съм пак тази която всичко трябва да обяснява,да помага в решаването на въпроса,да отговаря на такива.И ако случайно нещо сгафя или не правя според общоприетите норми правилно,то аз съм негодна майка,не ставам и т.н.
           Само мога да коментирам,че не случайно Господ ние създал така ,че ние да сме майки.И каквито и затруднения ,и мъки да имаме и грешки да допускаме,имаме защо да се гордеем---ние даваме нов живот.

Да, майката дава живот. Но тя ли е съдникът, комуто е дадено свише да  решава съдбата на детето и да решава дали то да познава татко си, дали да го вижда, кога да го вижда и тн? А защо има майки като цитираната от мен, които си позволяват да използват детето си като разменна монета?
Детето е плод от действието и на двамата, то не се е самосъздало все пак...
Аз съм на мнение, че детето трябва да познава и двамата си родители и подобно отчуждаващо поведение спрямо единия трябва да е подсъдно и то е нужно доста отговорни действия да се предприемат спрямо родителя, насаждащ омраза и отчуждение. Това в повечето случаи е майката, защото у нас се взима под внимание постановление от 1974 г. и на него се базират решения и определения при делата за права и отглеждане. До като това не се промени децата у нас ще страдат от действията на основния си отглеждащ родител...
Не можели бащите, не притежавали умения и тн...Ами защо тогава майките ограничават контактите с децата и бащите само по присъден режим? Колко малко са наистина майки, които мислят за децата си и за това, че всяко дете трябва да познава баща си... Тук има и такива мами, но не са много- това са мислещи майки, а не таива, които казват, че в името на детето е добре да не ходи при бащата, но ако може -издръжка да се дава...Нооо, без да се вижда детето-това е най-добре за тях.
Как да знаят татковците какви са емоциите на детето им, след като то се предава като торба с картофи на срещите, без дума и звук от любящата майка? /детето е малко, не говори още и тн/... Много въпроси и все без отговори, които да показват, че на някой му пука за емоциите на собственото му дете.

Най ми е непонятно защо доста хора считат издръжката за "цена", която бащата трябва да плаща, за да види детето/децата си.  И обратното, че за да получава детето издръжка, майката трябва задължително да се грижи за емоционалното равновесие на бащата. Аз мисля, че едното няма нищо общо с другото.

Ами когато бащата не го интересува детето и не иска дори и срещите които са определени от съда и ако не е бабата(майка му) която постоянно му мрънка и се опитва зорлем да го направи баща или докато бях бременна в 3ти месец ме понаби добре и аз си заминах и ми се обади когато бях вече в 7ми без да знае какво е станало с детето и аз се върнах,защо-за да имало детето баща,да не се срамува като порасне че ще носи на мама фамилията,най-голямата ми грешка сега страдаме и аз и малката,затворници в една държава от която не можем да мръднеме,мизерия и УЖАС!!!!!!Така че майки криви сигурно има,но бащите хем са повече,хем са по-злобни защото малко са тези бащи които чувстват детето така,както го чувства една майка.Поне майките които познавам.Как да обясниш на един "татко" какво обича детето му,като не го интересува и той е само преносвача на детето-да го вземе от майката и да го предаде на майка си.Нито издръжката му искам,нито нищо,с някакви си малки пари които я даде ,я не,зависи какво му е настроението детето ми не е по-щастливо.
Не съдете хората,защото не знаете кой през какъв ад минава 

Майката трябва да се грижи за емоционалното равновесие на детето. А не е за пренебрегване и грижата за собственото й емоционално равновесие, в случаите когато тя е отглеждащия родител. Издръжката е задължение и на двамата родители, това го знае всеки. Задължение на отглеждащия родител е да осигурява срещи на детето с другия родител и тези срещи да се насърчават,именно в името на детето и неговото нормално емоционално и психично развитие . Не е опция за трезвомислещ отглеждащ родител да насаждА омраза у детето спрямо другия родител и неговото семейство. А това се случва доста често у нас. После се чудим защо децата ни имат куп проблеми като уж сме ги възпитавали чудесно...Информирайте се за синдрома на отчуждение и неговите последствия върху психиката на децата на разделени родители и пак ще обсъждаме. Аз го наблюдавам в действие и никак не е приятно за детето.
mu6moro4kata,
 аз коментирам случаите , в които бащите не са абдикирали от децата си. Не знам,но все ми се струва, че в повечето случаи майките с поведението си често подпомагат отдръпването на бащите от децата им, чрез действията си -ПАС синдром/отново/. Пък и защо когато майката не може да отглежда детето не предостави грижите му на другия родител. Детето в крайна сметка е и на двамата. Щом като единият не се справя, то него другия го отглежда. Не мисля, че има нещо апокалиптично в това децата да се отглеждат в режим 50/50 примерно...

ако са в различни населени места и ако децата са на училище почти е неприложимо.

Прав си, bongo_2007.
Но пък има доста много случаи, при който е приложим такъв режим. Но при желание от двете страни е възможно да се дава детето при режим, различен от постановения- факт! Но е факт и че голяма част от майките целят детето да не се среща с баща си. Мислят си, може би, че наказват бащата за нещо. И това в един момент се обръща в пълна незаинтересованост на бащата/майката, които не отглеждат детето към срещи с него. Няма как цял живот да се чудиш до минути преди срещата с детето си дали то ще е пред входа или ще трябва да се обаждаш на ЧСИ и да пишеш протокол със свидетел. Колко време ще продължи подобно виждане във времето- месеци, година-две...? Когато майката не желае детето да познава баща си няма сила, която да я накара да се замисли какво причинява на детето с действията си. За жалост...

  Познавам 2 такива "семейства".

В единия случай майката успя да пооткаже бащата да се интересува от детето си, остана му по задължение виждането, детето е още малко.

В другия случай - детето вече е в опасната възраст тийн.  Майката не дава и законните виждания да се състоят в повечето случаи, защото уж то не искало! Бащата водеше някакви дела относно финансовите въпроси, отнесъл е и този факт (невиждането) до съда, но май само я били предупредили.

Биси 13, добре ли разбирам от думите ти, че има начин (чрез ЧСИ) да се застави тази майка да осигурят срещи на бащата с детето му? Моля те кажи към кой да се обърне човекът, към адвокат или направо ЧСИ.

  Да ви кажа в някои случаи егото на майката е голямо. Първия описан от мен случай е такъв. Жената има много добри финансови възможности, "отегчена" от не се знае какво, този "мухльо" й диша въздуха, "златотърсач" бил, още какъв бил - така допусна един ден детето й да презре също баща си  , а човекът е много добър.

Когато има влязло в сила решение или определение за привременни мерки/което принципно има силата на решение до влизане на присъдено решение/ на виждане-да. За това и моят познат си е извадил изпълнителен лист и взима детето си със свидетел от доста време. Ако майката не даде детето се сигнализира ЧСИ отдел ЗД и тогава даже се налагат и глоби на майката... Това знам аз по този случай. В неговия случай за сега не се е наложило да се стига до ЧСИ, но и делото още не е приключено- в момента тя обжалва пред ВКС решението за виждане и размера. Може би когато делото най-накрая приключи тогава ще се развихри тя тотално с възпрепятстването на срещите между детето и бащата. Та все още таткото си вижда детето с привременни мерки и въпреки това тя си позволява да не го дава/миналото лято почти цяло възпрепятстваше срещите и таткото си извади изп. лист и я уведоми за това. Сега сякаш я е страх да няма последствия и единственото,което прави е да настройва детето да се тръшка, че не иска при татко си например, "защото щели да ходят с мама точно днес някъде, но нямало как да отидат-нали трябва да е с татко си"...Тежка и тъжна история. А и детето и таткото се чувстват много добре когато са заедно.

Децата не са глупави и манипулирането е до време. В един момент ще порасне, ще разбере що за простотии е творила родителката му и кой знае какво ще се случи.
Аз съм присъствала на предаване на дете за свиждане в присъствието на ЧСИ, такъв отвратителен цирк беше, че никога няма да го забравя - баби, дядовци, крясъци, припадъци, линейки ....- добре че детето чакаше в близкото кафене. Така и не разбрах кому беше нужен целия този панаир.

Правилно определение- панаир! Да, така е- детето ще порасне и ще разбере за безумието и тъпотиите на майка си...Но за сметка на какво? Трябва ли децата да са инструмент на болното съзнание на майките си в такива предизвикани от тях ситуации. Тази въпросната майка по делата твърди, че детето има куп болести и проблеми, които били наследени от по бащина линия, а дори не познава бащата на таткото, нито ли дядо му... Пълен отврат и погледнато от страни има нужда от консултации и лечение, защото явно сама не може да се справи със себе си. Детето в момента е на 5 години и до скоро не можеше само да се обуе/обувки с лепки/, да не говорим да се облече... Но тези ненормални неща, насаждани умишлено у детето с цел то да е зависимо от майка си никой не ги отбелязва и явно не смята за притеснителни- бащата е подавал куп сигнали до институции и тн...резултат- ясно какъв е: майката има капацитет да бъде майка.