Отровните родители

 Виж Judy, някак си не мога да приема толкова категоричния начин, по който разглеждаш поставения въпрос.Писах доста по-горе, че по принцип съм съгласна с това, че всеки сам отговаря за това доколко и как ще се пребори . Но не можеше да отречеш, че случаите на отровни родители/ говорим за наистина отровните, каквито много момичета описаха/оставят траен отпечатък върху характера ти и начина на общуване с околния свят. Аз примерно се държа студено и на дистанция от хората и рядко допускам някого близо да себе си.Изградила съм имидж на силен човек, на който не му пука кой какво ще каже или направи.Но никой не знае по колко плача в къщи насаме. А иначе не съм нито студена, нито високомерна, но това се разбира едва след като ме опознаят/ и пак не до край/.И не искам да бъда такава, но така се държа и това е по-силно от мен.Съзнавам защо го правя, опитвам се да не е така, но все едно не ми се получава добре, защото такава защитна стена съм изградила, че сега и сама не мога да я разруша.И не мисля, че психолог може да ми помогне да стана по-отворена към хората, защото колкото и архаично да звучи аз съм расла по татово време когато семеството значеше нещо повече отколкото сега се приема.И факта, че си мачкан и отхвърлен от собствените си родители винаги поставя въпроса щом те са го направили какво остава за другите хора?

Значи десетина години опитваш да се детоксикираш от годините наред тровене и в един момент виждаш, че не е това начинът и пробваш друго. Няколко години се мъчиш, не става, пробваш друго...И животът в един момент почти си е отишъл.
Лошото е, че много от отровените хора не съзнават, че проблемът им се корени в детството, че да тръгнат да се борят срещу това. А не го съзнават не защото са тъпи, а защото отровното родителско поведение не е било епизодично (за да се плеснеш по челото и да кажеш "ей, животът сега ми е такъв и такъв, защото майка ми навремето веднъж..."), а перманентно и изначало е моделирало по крив начин детската психика, възприятия и разбиране за света. Малко като при психично болните - един шизофреник не си казва "Аз съм болен от шизофрения, дай сега да си търся доктор".
Колкото до т.нар. вечно жалване, хленчене и самонавиване- това, че си простил и си се "излекувал", не значи, че си забравил. Между прошката и амнезията има разлика. Говоренето за проблема не е задължително да е равнозначно на мрънкане, жалване и пр. Може да е просто споделяне. Разказване.

Бе не сме длъжни да се оправдаваме на Джуд как възприемаме родителите си, ама ако трябва, ще се призная ''вечно недоволен мрънкач'' , само мир да има! Дъновистите не са луди, Мамацита, но поста ти за ламята кърти мивки, суперски е!

Judy,

Ставам дълбоко подозрителна, когато някой с такава категоричност "лее мозък" (Пънки ) по  тема, която (по собственото му признание) му е безкрайно далечна. Хем твърдиш, че "не си от тия", хем се пънеш да се самодоказваш пред форумната общественост. Което ме кара да се замисля върху два възможни варианта:

а) от "тия" си, но толкова те е страх да си го признаеш, че се самонавиваш публично как всичко в живота ти е цветя и рози и мама е била права да те пошляпва с дилафа за твое добро ;

б) умираш си от страх някой ден детето ти да не пропише за теб в подобна тема;

Е, кое е по-близо до истината?

Щото подобен нездрав интерес не е характерен за човек, който тръби, че е щастлив, балансиран и има отговори на всички житейски въпроси.

И аз я попитам абсолютно същото. Не отговори.

Не си падам по проповеди и секти, но в този текст за себе си поне намерих доста отговори:
http://www.astrohoroscope.info/poslania14.htm

Възпитан човек съм и отговарям, но не сме на норма, все пак, нито пък човек виси тук денонощно, че да отговаря моментално на всяко писано нещо, адресирано към него.  
А и аз, лично, отговарям, на нормален въпрос, не на подобни нездрави емоционални изливания, като долното.

Ето едно обръщение към мен от човече, към което аз не съм отправяли ни обида, ни обвинение някакво, ни дори обръщение конкретно:

 
Като човек, водещ основно дискусии, а не участващ в махленски свади, не виждам какво да отговарям точно на това. Ако решиш, че можеш И да комуникираш нормално, нямам нищо против да се включа. Това горе е ненормално. Даже за Клюкарника.
Иначе от така прочетеното у мен се затвърди убеждението, че човек, навикнал да си теслеми проблемите другиму, на една средна възраст няма да се промени. Понеже не желае, не за друго. И все ще му е кисело. По чужда вина, разбира се.
Можете, уважаема госпожо, да се пробвате в психоанализата по- успешно след проведена терапия на личните проблеми и една минимум бакалавърска степен по съответната специалност. Желая успех в начинанието.



Зимна роза, не е задължително да се мъчиш десет години, за да смениш тактика, да потърсиш помощ. Аз съм търсила- не боли, напротив- помага. Само да е своевременна, че ако се забави много човек става и по- трудно.

Разбира се, че не е нужно да се правиш, че сте в добри отношения, след като не сте. Стига да не ти тежат срещите много. Ако са много болезнени не виждам смисъл от тях. Това само ти можеш да си прецениш.

Малко отнесено, но е добро. Особено към края, ако човек изтърпи. 

  Разваляте темата.

 А има хора, които биха могли и желали да споделят личен опит, а не хипотетични съвети, повечето от които неадекватни.
 

Така мисли, най- вероятно, всеки, който пише тук.  

Пък аз препоръчвам
http://pims.ucoz.net/load/knigi/d_r_uejn_dajr/vashite_slabi_mest … n_dajr/32-1-0-450

  Може, но от повечето ти постове се създава впечатлението, че по принцип отричаш съществуването на отровни родители и прехвърляш обяснението за влиянието им върху порасналите им деца върху собствената им лигавщина и желание за мрънкане - тоест повтаряш точно това, което вероятно вече са чували от баща си или майка си.
 

Честно казано, не знам доколко споделянето на личен опит може да помогне някому, по няколко причини. От една страна, и родителите, и децата, и обстоятелствата, са твърде различни, съответно начините за справяне също са различни. От друга страна, тук пишем възрастни хора (достатъчно пораснали имам предвид), и ако някой до 30-40 годишна възраст не си е "излекувал" миналото, вече е доста късно да го прави, по моето скромно мнение.
Поне съдейки от собствения си опит, оптималното време за една такава интервенция, е от 18 до към 23-24 години, максимум. До осемнадесет няма как, защото не можеш да бъдеш самостоятелен юридически. А за да се предприемат каквито и да е оздравителни действия, човек трябва задължително да се отдели от отровната среда, и да започне да се самоизгражда наново. 
Мине ли се тази възраст, без да е постигнат някакъв душевен мир и вътрешно равновесие, шансовете за справяне намаляват. Особено ако междувременно по инерция е намерен и същия такъв отровен партньор, който да продължи линията на поведение, заложена от родителите. И като резултат имаме невротизирани хора с непропорционално самочувствие - дали ще мрънкат отчаяно, или ще разказват през розовите си очила колко им е хубав живота - все тая.

?


И да, никой тук не е споменал, че ще се заличи спомен, рана, усещане за минали моменти или че нещо ще се навакса. Друг е въпросът- защо СЕГА човекът продължава да се тормози и да позволява на тези спомени да го поболяват.
[/quote]

А за мен се създава не впечатление, а увереност, че не се четат, но се обсъждат чуждите постове.
И малко да убиват- вземаме ги "на нож". 

А книгата съвсем сериозно я препоръчвам. Който иска, пак казвам, че тук се налага по няколко пъти- "препоръчвам", не задължавам. С ясното съзнание съм, че идва нагорно на някои хора и не биха я понесли. Но пък за други, ако са и по- млади, може да е полезна или поне най- малкото забавна.   

"Поне съдейки от собствения си опит, оптималното време за една такава интервенция, е от 18 до към 23-24 години, максимум."
 
И аз споделих, че това е възрастта, сложих 25 даже, че някои учат до толкова и ги издържат, отделят се след това. Препоръчаната от мен книга също е основно за хора около тази. След това става по- трудно.

Джуди, оспорваш някакво твърдение, което в тази тема никой до момента не е заявил или поне аз не съм го прочела, а да спориш самоотвержено със себе си е безполезно във всяко едно отношение. Има ли причина да си поставяш сама теза и антитеза? Дори да приемем, че 25 е горната граница за справяне с каквото там имаш да се справяш, какво постигаш, като го повтаряш вече няколко страници на потребители, които не са на 25? ОК, така е, съгласяват се те. Пропуснеш ли момента за изплуване и самоосъзнаване, се превръщаш в безпомощно мрънкало, задушено в самосъжалението си. Е, и? Някаква алтернатива на тези изгубени души ще предложиш ли или просто ей тъй си говориш, на общо основание? Приличаш малко на човек, който упорито иска да вмени на изнасилена жена или осиновено момче (например), че се превземат и че е вече крайно време да спрат да мислят за болката си. Така де, какво толкоз - просто се пресягат, натискат копчето или прочитат Нея, Книгата! и спират да мислят, спират да помнят, спират да чувстват. Толкова е лесно.

Аз съм съгласна с написаното от Bird'sFlu, но с уговорката, че промяна е възможна на всяка възраст, по всяко време и при всякакви условия. Никой не бива да се отказва. Може да е по-трудно, когато си вече възрастен и самият ти си родител, но не е невъзможно.

Уважаема госпожо, съжалявам, че не мога да отговоря на завишените Ви изисквания за "една минимум бакалавърска степен по съответната специалност". Ще се задоволите ли с магистърска плюс  специализация или ще почакате още две години да се сдобия с пи-ейч-ди?

Ако толкова държите да водим дискусия на научен език, няма проблем. Но аз не гледам на форума като на място за демонстриране на ерудиция и професионализъм - това го правя в работно време и срещу заплащане

Изписването на чаршафи с красиви думи и бодряшки лозунги (които, признавам си, изчетох много внимателно ) за мен е сигнал, че човекът има да доказва нещо на себе си, не на околните. Което пък неизменно събужда професионалния ми интерес

Аз бях дотук.