- Публикувана: 12 фев. 2013, 06:22 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2013, 15:51 ч.
Отровните родители
Не помня да съм ги мразила като малка или до преди аз да стана родител. Към майка си изпитвах страхопочитание, което на моменти се примесваше с истински страх.
Баща ми нищо не е направил за мен, не сме се виждали редовно и не помня да съм изпитвала към него нещо особено. Май досада. И той е подобен на мъжа на крийм - свикнал е всички да му угаждат, че дори все още иска да му угаждаме, когато се виждаме (добре че е 1 път на година-две - той не живее в България) и ако не му угодим, се сърди. С такъв баща се чудя кой е родителят - децата му сме поставени на мястото на родители, които да се грижим за него сякаш ни е дете. Ако не се грижим добре, почва едно цупене, едни фасони, чак почва да не се сеща и за внучетата си.
Какво да ти кажа, някои хора за родители не стават. Радвам се, че нищо не ми зависи от него. Той ми е като чужд и да умре ще ми е безразлично.
А майка ми е такъв кошмар, че малко мъже /бащи/ могат да й стъпят на малкия пръст по тормоз. ТО беше един денонощен тормоз докато живеех при нея. Едва чаках да завърша училище и да се махна. Най-големият ми кошмар е да не се наложи да се върна да живея с нея ама сега и аз не съм лесна, в смисъл не съм онова малко момиче и ще става война, ако се опита да ме третира като тогава.
Баща ми нищо не е направил за мен, не сме се виждали редовно и не помня да съм изпитвала към него нещо особено. Май досада. И той е подобен на мъжа на крийм - свикнал е всички да му угаждат, че дори все още иска да му угаждаме, когато се виждаме (добре че е 1 път на година-две - той не живее в България) и ако не му угодим, се сърди. С такъв баща се чудя кой е родителят - децата му сме поставени на мястото на родители, които да се грижим за него сякаш ни е дете. Ако не се грижим добре, почва едно цупене, едни фасони, чак почва да не се сеща и за внучетата си.
Какво да ти кажа, някои хора за родители не стават. Радвам се, че нищо не ми зависи от него. Той ми е като чужд и да умре ще ми е безразлично. А майка ми е такъв кошмар, че малко мъже /бащи/ могат да й стъпят на малкия пръст по тормоз. ТО беше един денонощен тормоз докато живеех при нея. Едва чаках да завърша училище и да се махна. Най-големият ми кошмар е да не се наложи да се върна да живея с нея ама сега и аз не съм лесна, в смисъл не съм онова малко момиче и ще става война, ако се опита да ме третира като тогава.
Имала съм и имам трудности във взаимоотношенията с майка ми. Властна и контролираща, внушавала ми е, че не мога да се справям сама, че съм неуверена и безсилна, чувство за вина и страх. За баща ми – той може да се каже, че е бил „безгласна буква”. На 49 години съм, а тя е на 77. В определени моменти имам енергия и воювам вътре в себе си за независимост, постигам я, но в общи линии нейното отношение е дало отражение върху целия ми живот. В никакъв случай не й желая лошото. Сега тя е слабо подвижна, с Паркинсон, остеопороза и не знам си още колко болести. Днес търсих нещо за енергийните вампири и попаднах на книгата „Отровните родители”. Ще я прочета сигурно на един дъх и дано намеря сили и смелост да се отърся от властта й, защото почнах вече да си мисля, че дори и да си отиде, енергийната й зависимост ще ме преследва.
Еее, стига де, не се вкарвайте в такива филми! Колкото повече мислите за тези неща, колкото повече "литература" на тази тематика четете, толкова повече ще се (само)убеждавате и внушавате, че родителите ви ви тровят живота! На тази възраст, на която сте (сме), е смешно да ги твърдите тези неща!
Ми на мен няма как да ми трови живота вече, защото от 10 години съм независима и самостоятелна и от тогава си живея в мир и хармония без нея. 
С баща ми пък никога не сме живели заедно, затова и не е имал възможност да ми трови живота, но на мен ми е достатъчно, че е безгранично безотговорен като за баща. В майка ми обаче забелязвам тенденция към добро откакто всички я напуснаха. 
Та всеки си получава заслуженото. 
С баща ми пък никога не сме живели заедно, затова и не е имал възможност да ми трови живота, но на мен ми е достатъчно, че е безгранично безотговорен като за баща. В майка ми обаче забелязвам тенденция към добро откакто всички я напуснаха. Та всеки си получава заслуженото.