Как да помогнем на детето да отслабне?

Темата ми е безкрайно интересна и много наболяла. Опитвам се да ограничавам вредните храни като цяло, записах я на плуване. Постоянно обаче се притеснявам, че мога да насадя комплекс с това мое постоянно вторачване с какво и колко се храни. Все още не и пука от това, че има някое и друго излишно кило. На 6 години е. 

Нямам персонален опит, но имам наблюдения от един от близките приятели на големият ми син, който по принцип винаги си е бил едричък, но дойде момента, в който педиатърът вече им обърна внимание, че нещата много лесно могат да излязат извън контрол и процесът вече е започнал. На 8 г. е, не е свръх пълен, но определено се отличава от децата на неговата възраст. Тъй като ограничаването само на детето, наистина не е най-правилният подход, цялото семейство промениха навиците си, както откъм хранене, така и откъм движение. Карат заедно колело, разхождат се редовно. Определени храни вече не влизат в къщата им, като обяснението е, не че Х не трябва да ги яде, а че цялото семейство се хранят здравословно.  Не само сладкото, но и всякакви преработени храни.
Децата на тази възраст се развиват с бързи темпове. Резултати няма да има веднага, но дългосрочната промяна на начина на хранене и движение на цялото семейство, няма да доведе именно до насаждане на комплекси.
Моят съвет е, да се обърнете към личния лекар или диетолог. Колкото по-рано, толкова по-добре.

Благодаря на всички включили се 

Проблемът в повечето килограми при децата не спира само със здравословното хранене и движението, но нека се спрем и на тях.

equinox, ти какъв режим си си изградила или се опитваш да изградиш на детето си? Моето дете има 1 филия хляб /никога бял/ на закуска и едно сладко нещо след като се наобядва. Понякога има тестяна закуска и за следобедна закуска ако много се примоли. Детето ОБИЧА въглехидрана храна. Мисля всички се досещат, че с майка анорексичка не е видяло такъв начин на хранене 

Скоро ще сканирам и кача едни материали за хранене на детето с диабет, които могат да бъдат полезни за всички нас.

Та повечето диети и съвети за хранене са изградени на логиката, че детето е като съд с отворена устица и поема всичко, което сипеш в него. Ще ми се да видя диетолог, който може да изгради балансирано, полезно и разнообразно хранене като изключи: грах, зеле, зелен боб, чушки, домат, леща, цвекло, лук, бамя, бакла, дини, круши, субпродукти, пуешко, заешко, агнешко и да не продължавам нататък ... Затова трябва МАМА да стане по-добра от диетолозите за да помогне на детето си, защото е важно децата ни да изкарат пубертета слаби. Ако постигнем това ще сме им помогнали до края на живота им да поддържат лесно здравословно тегло.

При положение, че ти си анорексичка, да не би само да ти се струва че детето е дебело?
Може би си е съвсем нормално, колко килограма е?

Иначе ако вярно има проблеми с килограмите, най-въздействащ е личния пример.
Но не става с глад. Спри изцяло да купуваш тестените сладки неща, яжте повече салати и спортувайте заедно.

Абсолютно подкрепям идеята, че личният пример е най-добър.

Промяната в храненето трябва да не се отнася само до детето. То е все едно да принудиш дългогодишен пушач да откаже цигарите, докато всички около него пушат. Цялото семейство трябва да мине към по-ниско калорично хранене. Подчертавам: не по-малко като количество, а по-ниско калорично => по-качествено.

Нормално е детето да обича бързите захари. За всеки човек е много лесно да се пристрасти към тях. Те са си точно като наркотик: колкото повече ги приемаш, толкова повече ще ти се ядат. Само не разбирам защо трябва да бъдат изключени всичките продукти, които си споменала. Айде, за субпродуктите е ясно. Но за другите? Детето ли не ги харесва? Под каква форма ги е пробвало?

Другото нещо е, че ако родителите спортуват редовно, детето ще се опитва да им подражава. Казвам го от личен опит: дъщерите ми правят заедно с мен йога, бърпита, високи колене, двойни дуперитки, напади, клекове, лицеви опори, коремни преси, та даже и с гирички се опитват да работят.

Защо не  се обърнете към професионалист, който да изготви хранителен режим на детето?
 Не става ясно нито колко годишно е детето, нито колко кг е....Едно е да е леко пухкаво, а друго е да е затластяло. Едно е да е на 6г, а съвсем друго да е на 16г.....
Виждала съм как буквално за едно лято деца израстват на височина и кг се нормализират

Купувам и осигурявам полезна храна, от която не се пълнее толкова. Старая се да има достатъчно физическа активност детето, игри, спорт и т.н. Опитвам се и аз самата да му давам добър пример.
Ако само това не помага - бих потърсила мнение и съвет на специалист.

Да момичета всяка добра мама това прави - здравословна храна /според това, което детето обича/ и физическа активност /доколкото може да осигури/! Среща със специалист, макар всички ние, които сме срещнали с такъв да се чудим защо така му се вика  Ясно е, че сме минали през това преди да търсим помощ от минали по този път.

Не искам да превръщам темата в разговор за моето дете и затова не пиша годините и килограмите му. Позволих си да напиша какво не яде и какви въглехидрати приема за да инициирам и другите момичета да споделят. Надявам се да се получи полезен диалог с идеи и съвети, които да помогнат на много деца.

Има няколко аспекта при пробема с наднормените килограми, които ми се иска да обсъдим или да намерим материали /приемам и други разбира се/:

- АПЕТИТЪТ и желанието за нещо вкусно;
- Намирането на правилния спорт;
- Режимът на хранене;
- Съпротивата, която детето оказва на диетата, режима и всичко което уж правим за него.
- Личният пример на мама и тати - какъв и как
- Малки хитринки;
- Психологически аспекти:
> какво да отговаря когато децата му казват, че е дебело;
> как да изградим един уведен и харесващ себе си човек без значение колко килограма е.
- Когато мама няма време да готви постоянно и няма кой постоянно да е с детето навън?!

АПЕТИТЪТ И ЖЕЛАНИЕТО ЗА НЕЩО ВКУСНО ПРИ ДЕТЕТО

Ето една що годе добра статия по темата:
http://www.zdravnitza.com/a/nav/list_center/list_center_id/285/color/4/cat/19

Детето склонно към повече килограми има добър апетит - ФАКТ! Но то не е кошче за храна, която изсипва в устицата си, а има желание за определена такава. Нямам как да обобщя ВСИЧКИ деца но от собствен опит си мисля, че децата обичат сладко, тестени закусчици, хляб, пържено и месце. Всяко дете има своите предпочитания за храна!

Диетолозите изготвят режими и смятат, че са решили проблема. Но никъде в техните режими не се включва какво правим когато детето порови и побутне чинията след 2 часово готвене с думите "Мамо, това не искам да го ям." или след като си изяде 2-те кайсии следобедна закуска /по плана на диетолога/ и след 5 минути каже, че е гласно. Какво правите тогава когато детето не се е нахранило?  Не можеш да кажеш на детето да се въздържа от храна и не можеш да го оставиш гладно. До следващото хранене то ще е прегладняло, ще е хапнало всичко, което види по пътя си /солетки на площадката, дъвка от чантата ви, коричка хляб докато готвите и т.н./. Гладното дете не иска и не се нахранва с плод!

Спрете сладкото и въглехидратите! Спрете вредните храни! - ВНИМАНИЕ - това е най-голямата грешка.

Така започна моята анорексия! Това е най-голямата грешка. Ограничавайки нещо любимо на детето си вие не решавате проблема. Детето ще започне да краде храна от хладилника, да си купува тайно от вас, да гледа жално когато другите деца я ядат. И тогава започва да чувства, че е нередно да я яде, че върши нещо лошо. Започа да чувства дисхармония в себе си по отношение на искам и трябва!

Противно на всеки диетолог като изпатила ще ви кажа, че дето трябва да има в менюто си и шоколад и вафли, но е важно кога и колко да е приема им.

Моето дете все още е малко, но аз съм имала хранителен проблем.
Според мен, трябва от рано да се започне още от бебешка възраст. Да се дава личен пример и някои храни да не се дават. Както и със спорта и физическата активност-от малко детето да е извеждано, да се играе с него, да "ритате", да плува, да ходите по горите. За да му се изградят навици. След това, когато е ученик и има изкушения, ще е по-умерен, защото си има изграден начин на хранене. А и ще знае, че трябва да спортува, така че калориите ще се горят.
На мен никой не ми е натяквал, не са ми казвали, че съм дебела...защото не бях.Бях с нормални кила и структура, но други неразбирателства с родител и семейни проблеми ме докараха до това да повръщам и да стигна до 38-39 кг на 19 години.
 
Ако детето е голямо, родителят някак по-деликатно трябва да отвори темата.Може би всичко да започне от самия него-от днес съм на режим на хранене, ще спортувам, хайде да спортуваме заедно, да се учим да плуваме или да ходим на танци. Таткото също да се включи,да правят нещо заедно-например да ходят в близка планина, парк да се разхождат.А не"Ти яж краставици, ние с баща ти ядем пържоли и тайно рупаме чипс".
И да се опъва-постепенно като види, че цялото семейство яде здравословно и се разхожда, ще започне да се включва, да се ентусиазира, да поема инициатива. 
Личен пример и постояннство трябва.Да не се налага, да не се нагрубява, да няма скандали.На моя приятелка, майка и, и контролираше времето за ядене и количеството до там, че тя се криеше да яде. Няма да забравя как спах веднъж в тях и тя беше скрила кренвирши в един шкаф, за да не си ляга гладна.

  Започвам с това,че самата аз съм с много наднормени килограми и не съм пример за детето си,но бих могла да разкажа как му помогнах.
  Наложи се синът ми да живее при майка ми от 1 до 4 клас.Не беше от най-кротките деца и затова за нея беше добре дошло за стои цял ден вкъщи -на компютъра и да не създава проблеми.Имаше една торба със всякакви лакомства,която наричахме вълшебната торба-чипсове,вафлички,бонбони,сухи пасти и т.н,та тази торба преследваше детето ми навсякъде-до компютъра,на вилата ,на морето и така от нормално,по-скоро слабо дете- на 10 год.тежеше 80 кг.при височина около 150
   Когато си го взех при мен първо продадох компютъра,започна да излиза навън,записа се да тренира футбол и джудо.Напълних хладилника с плодове и зеленчуци.В началото все питаше за нещо сладко,тършуваше навсякъде ,обаче-няма и мъкар в началото с неохота-хапваше ябълки и ушите му пукаха!
   Постепенно взе да израства на височина и отслабна с20 кг. и тогава дойде другият проблем-срив на имунната система,но се оправи.
   Сега е на 18 год. 178 висок-72 кг. и хапва всичко,но най-много обича....плодове и зеленчуци.От 3 год. имаме лаптоп,но не стои повече от 1-2 часа на ден.Предпочита срещи с приятели и спорт,има си приятелка от 10 месеца и в момента работи.
   Подчертавам,че при него проблемът бяха сладките и тестените храни-не е имал здравословен проблем.Докато при мен напълняването не е от хранене,а от силен стрес.
  Така,че моят съвет е да се направят всякакви изследвания и тогава с личния лекар да се реши какви мерки да се вземат.
    Успех!

Страхотно! Точно такива постове ми се искаше да прочета! Браво момичета, благодаря Ви за това, че се включихте.   

Моята майка беше анорексичка. Аз съм дебелото дете. Още повече ми се дояждаше като я гледах как се върти пред огледалото и коментира какво е прасе (48 кг на 170 см). Пред своето дете бих спестила всички подобни коментари на самоотхвърляне.

Майка ми се хранеше хаотично и това оказваше влияние на цялото семейство - например вечеряше 2 вафли и това ѝ беше за деня. Затова винаги имаше сладки неща вкъщи. Не се закусваше, вечеря - полуфабрикати. Изцяло ми е изкривена представата какво е нормално хранене и нормално количество. Ти си знаеш във вашето семейство как е и какъв пример се дава.

С горната история искам да кажа, че гледаш на ситуацията през огромния страх детето да не развие анорексия. Но възможна булимия или хиперфагия не са по-добра ситуация... имала съм и трите. Списъкът на храните, които не се ядат, е впечатляващ. Не искам да те засегна, но детето трябва да се научи да яде каквото е сготвено за всички. Ако не е гладно - да не яде. Гладният човек яде всичко. Цялото семейство трябва да премине на здравословно хранене.

При теб може да е било грешка спирането на сладко и тестяно, при детето ти - не се знае. Това, което поддържа моя постоянен глад са точно тези храни. Като наркомания е. 2-3 дена след спирането им гладът за тях изчезва, наблюдавала съм го и при други хора. И обратното - хапването на известно количество захар-тесто буди апетита до зверски равнища. Не при всички е така, но има много засегнати.

Ендокринолог, кръвна захар - проверено ли е, че няма здравословен проблем?

Забравих за спорта - на мен като дете ми помогна плуването, във водата си лек и не се натоварват ставите.