Как да помогнем на детето да отслабне?

Andariel не съм много съгласна с теб, че децата нямали проблеми с килограмите. Ходим с моя син на площадка където се събират около 40-50 деца. Поне 1/3 са с външен вид на пухкави та до дебели. Миналата седмица за първи път видях едно дете от което ми падна чеенето....беше високо колкото моя син и три пъти по широко.
Вярно е, че децата се отказват от много неща след като им се наситят. Моето имаше период от около месец дето всеки ден купувах близалка. Сега не ги поглежда или ако купим я близва два пъти и дотам. Но ако беше пълно дете със сигурност тази близалка щеше да ми е като трън в очите.
И съм на мнение, че децата трябва много да се движат а това зависи от нас - родителите.

Познавам едно детенце, което така го бяха оставили да си яде, каквото си поиска. Той стомахът се разширява и хапка хапка отваря. Така в първи или втори клас момиченцето беше мишелинче. Пред очите ми омахваше 3 филии (от дебелите) под благосклонния поглед на родата: "Ма, много хубаво си похапва това дете, да не му е уруки".
Друго приятелско дете в другата крайност. Мама не готви, отвреме навреме идват буркани от бабата. Никой не го контролира какво и как яде. В момента е клечка и ходят по доктори.

Andariel, не само, че не ти се сърдя а те прегръщам за изказаното мнение    

ТОВА Е ЦЕЛТА НА ТЕМАТА МИ!

Искам да намерим начин да им помогнем без те самите да разберат и да усетят какъвто и да е дискомфорт.

Няма друг начин, наистина.
В началото на създаване на режим би следвало да се предприемат по-драстични ограничения.В по-късен момент вече се създава "вкусова памет", която измества на по-задна редица вкусовите предпочитания към храната, която е не  препоръчителна.

Знам за какво говоря, защото аз буквално съм изпадала в нещо като абстиненция, но само и само да не наруша ограничението съм сдъвквала лакомо една дъвка "Орбит", за да усетя сладкия вкус.
Когато бях дете нямаше под път и над път сладкиши, а и не се купуваха толкова често- една кутия бонбони "за гости" и толкова.Това може би ме е спасило от вредното влияние на предлагането, но в по-късна възраст осъзнах, че ако искам да запазя кг, трябва поне временни ограничения.

Моето дете е друга крайност, беше поднормен доскоро.Но също не му разрешавам вафли и сладкиши безразборно, нито като "наградка"-айде, може, по една на ден.Просто се старая всячески тези неща да не са постоянно пред очите на детето- защото ние си имаме друг проблем, от сладкото става много буен, динамичен, лошо спи и т.н.Има начини да се убеди дете, че определени храни не са нужни.

Набелязваш си един разумен срок- месец ли, два ли- и в този срок се слага ембарго на вафли, сладкиши, произволно изброявам, каквото там любимо.
Съответно се следи детето да не остава гладно.Предлагат се изобилие от зеленчуци, плодове- не чак в изобилие, защото също има много захар в тях, макар и плодова захар.

Готвят се вкусни неща- все нещо детето обича- зеленчуци,тиквички, мляко- сега точно е моментът- казваш, не обичаграх, боб- наготви му миш-маш, тиквички с ориз, пипер с доматен сос- толкова възможности има.Предлагай ментов чай- макар и топъл успява да разхлади .

По-горе писах- има лесни и вкусни предложения от Дюканските- тази диета беше несправедливо оплюта в публичното пространство, макар и да я има разработена и за кърмачки, и за деца.Но както и да е темата не е за нея, а за това, че има изключително сполучливи предложения.

Тук не е диетичен, нито готварски, но класическата дюканска палачинка- 1 яйце, 1 суп лъж. извара, може и малко обезмаслено мляко и 3 лъж овесени трици/Не ядки, а трици!/или 2 овесени, 1 -пшеничени/- с капка мазнина на тигана- но точно капка!-Ако знаеш какво хубаво нещо е това за закуска!Става като питка, като баничка и ако не се яде друга сладка и тестена храна през деня задължително се отслабва.Също и с кексчетата, има страхотни рецепти!

Аз също съм за специалист, да не би да има друг проблем, но мисля, всеки родител би могъл да прецени дали детето "нищо не яде и пълнее" или просто обича да си похапва.

Андариел, казваш- какво толкова ще му стане от една вафла.

Едно дете ще хапне днес вафла, утре няма и да погледне или ще забрави шкафчето, в което стоят вафлите.Има и деца, които ще хапнат парченце, но после ще се случи нещо- ще позвъни някой на вратата , ей така ще остане наръфаната вафла, защото друго се е случило по-интересно.

Но други деца- ще си го чакат, ще си го търсят, ще копнеят- и неусетно ще увеличават "дозата", то е същото като при други пристрастявания.При тях няма начин, само драстично прекратяване поне за определен период от време.

Светкавица, не се хаби....едно 90% от постовете авторката ги пропуска и дори не си прави труда да отговори...

the Дорис, безсмислено е повече да се пише по темата ти, явно е че обръщаш внимание единствено на тези постове, които те устройват и ти харесват.
Не знам какво искаш, но явно не и по някакъв начин да помогнеш на детето, а явно потупване по рамото в стил - ама нищо му няма....

Какво пречи детето да хапва сладки неща, но домашно приготвени?
В един кекс ще сложиш яйца, захар, брашно....и до там. И пак ще е сладък и вкусен...но няма да ги има тоновете подобрители, набухватели и не знам си какви още боклуци.
Един домашен течен шоколад, прави се от какао, сухо мляко и малко краве масло.
Виж, друг е въпроса ако мама я мързи и е по-лесно да купи една вафла, чипс (също може да се приготви в къщи) а после да реве по форумите - олееее, детето ми е дебело. Ами дебело ще е....

Mirama, не пиша нищо за моето дете защото не искам това да е тема за него. Искам тема, която да е ПОЛЕЗНА за много майки.

Искам нито едно дете да не израсне с мисълта, че е дебело, защото ако мисли така и такова ще бъде.
От десетките разговори от менподобни /хора с хранителни разстройства/ всички ние намираме, че тези, които са се грижели за нас като деца са допуснали съществени грешки. Двете основни грешки "пречупили" детската психика са охранването и натрапването на мисълта от родител, че сме дебели.

И да - знам какво значи да наложиш диета на дете. Моето за съжаление е алергично и сме изключвали групи храни - това бе кошмар за всички нас! Само който не е минал през това може да смята, че се превръща в начин на живот. Дори децата с диабет им се дава сладко понякога за да не се чувстват различни.

Не, не ме е страх какво ще покажат резултатите от хормонално изследване, но не бих дала нито един хормон на растящото си дете без значение кой лекар какво мисли, че ще повлияе. Личен опит имам пребогат и съм непреклонна по тази тема.

Защо смяташ това за толкова драматично? На мен ми се случи. Но не една, а десет от най-любимите ми храни, които през целия си живот бях яла ежедневно.
Наложи се по здравословни причини да ги спра за неопределен период от време и нито за миг не наруших диетата с нито хапка от забраненото. Понякога се случваше да сънувам, че ям някоя от тези храни и то в няколко последователни вечери. Но не ми е било трудно да спазвам ограничението, защото разбирах колко е важно.
Когато имах гости им сервирах почерпка, от която аз нямах право да си взема. И пак не съм умряла нито от глад, нито от душевна агония.

Детето ми също трябваше да спазва диета поради алергия. Много по-строга диета от всяка такава с цел отслабване. Не можеше да яде шоколад, сладолед, бонбони, палачинки, торта, пица, кисело мляко във всичките му разновидности, сладкиши, вафли, бисквити, всичко пакетирано, което някой на плошадката яде, с което те черпят на детския рожден ден или което рекламират по телевизията. Нито едно от тези неща. В продължение на 5 години.
Така че като минала по този път, макар и не с цел отслабване, мога да ти кажа едно. Зарежи хранително-вкусовата страна на въпроса, защото той не е там. Става дума за самоконтрол. Детето може да яде всичко, стига да може да се контролира относно количеството. Да знае кога да спре.
Има една разлика между диетата по здравословни причини и тази за отслабване. Когато става дума за отслабване, човек е много по-слабо мотивиран. А колкото по-слабо е мотивиран, толкова по-трудно му изглежда постигането на целта и на практика често не я и постига.

Самоконтролът се постига, когато на детето от най-ранна възраст му се поставят ограничения. Не става дума да му се забрани изцяло любимата храна, а да се научи да чака, да знае, че ще я хапне, но примерно следобед или утре. Да може да изтърпи този период.

Нужни са само две неща:
1. Да може да отлага във времето.
2. Да има самоконтрол относно количеството.

Така че не се мъчи с разни диетолози, а възпитай у детето чувство за мярка.

Имаме познато дете, на което нищо сладко не му се отказваше и дори не се правеше опит да се отложи във времето. Примерно в 10 вечерта му се дояжда точно еди каква си марка шоколад и някой тича до магазина да му я купи, понеже то я иска точно сега, веднага. Преди обяд му се дояжда пица и веднага се тича да му се купи. В момента ми се налага аз да се грижа за това дете от време на време и съм шокирана как то не може да почака и 5 минути, след като му се дояде нещо.
Излишно е да казвам, че детето е доста пухкаво. В един момент започнаха да се опитват да го ограничават, но като му вменяват вина. "Виж се колко си дебела, не трябва да ядеш повече". И от този сорт. Направо я бутат към хранително разстройство.

За мен въпросът не трябва да бъде каво да кажеш на детето, когато започнат да му се подиграват, че е дебело, а изобщо да не се стига до там. Но не заради подигравките, а заради собственото му здраве.

От спортовете плуването е най-ефективно по отношение на отслабването, а в същото време е най-забавно за децата. Не познавам дете, което да не обича водната гимнастика. С останалите спортове е много относително и винаги има риск детето да не го хареса и да не желае да се занимава.

Mirama, съжалявам, че си направих труда да ти напиша предния пост.
Наистина не искам мнение от хора като теб. Твоя деспотичен начин на отглеждане на деца и контактуване с околните ми е непонятен и много внимателно заобикалям. Айде със здраве всеки по пътя си!

the Дорис, ами всяко дете е различно и различни причини водят до неговото напълняване, затлъстяване и т.н. Няма как да си дрънкаме просто ей така общи приказки. Ако искаш ти конкретно помощ, напиши нещо конкретно.
Ако човек е алергичен и в детството му е било неприятно, че не яде дадено нещо, то след време осъзнава, че това ще му е до живот и толкова.
Евентуално би могло да се работи и с психолог, за да приеме детето по-леко ситуацията.
Дали ще дадеш хормон на детето си ти решаваш....но не виждам причина да не го изследваш, защото можело да ти кажат да даваш нещо.

След като си пуснала темата ще трябва да изтърпиш мненията на всеки.
Деспотичен начин на отглеждане на деца нямам, впечатленията ти са грешни.
Тук не един човек ти каза, че си на погрешен път с отношението си към детето и храненето му....

allana, много хубав пост! Това е и моята гледна точка по въпроса.

Mirama, права си - не те познавам и не знам как отглеждаш децата си, за да знам дали е деспотично.  Нямам право да те упреквам, че си лоша майка. Извинявам се за определението! 

Но не харесвам начина ти на контактуване и налагане на мнение конкретно в тази тема. Нападките  са излишни.

the Дорис, не видях някъде, да налагам нещо....явно е, че си чувствителна по въпроса.
Дадоха се не малко предложения, включително и от моя страна за това какво би могла да направиш.

Точно така е. Най-напред ги хранят обилно с пържено, сладко и мазно, а после се започва с намеците и натрапването. На моята братовчедка така навремето й забраняваха да сяда на вечеря с цялото семейство, защото била много дебела. Дете на 10г. Сервира се любимото й ядене (обилно пържено) и всички, заедно с гостите сядат да вечерят, а на нея й се обяснява, че трябва да чака от страни, защото е дебела.
Направо не знам как въобще им хрумва!

Затова ми се иска поне в такива теми някои родители да се замислят. Тук пишат предимно такива с малки деца, които тъкмо започват да се учат да набиват чипс на площадката и да не могат да седят, без да дъвчат. И като им намекнеш, че не правилно, се вдига олелия до небесата.

Моята дъщеря е на 7 и тежи 34 кг. Висока е около 136см. Пълна е, бузите и корема особено. Направо не знам какво да я правя. Ограничавам сладките и тестата, но тя си ги иска и търси всячески начин да си хапне. Пред един черен хляб рева буквално. Плодове и зеленчуци не иска никакви, гадни били, щеше да повърне от парче домат. С динята - борба, рев, тръшкане, с ябълка - променлив успех. Сурови зеленчуци, салати - абсурд.

Е кажете ми какво да правя? Уморих се от 3 години да гледам всяка хапка, да внимавам какво пазарувам, да давам купища пари за плодове, зеленчуци и т.н. а насреща не и не. И ето я най-веселата част - нямам абсолютно никаква подкрепа от бабите и дядовците. Взимат я за малко и успяват да я натъпчат с какво ли не.

Обяснявам й на нея тя да мисли, тя да преценява кога и какво да яде, а не кой каквото лакомство й е купил. И тя уж разбира и се съгласява (три години говорим) и в следващия момент вече е на трета пържена филия у баба си... Вчера пак се карах с майка ми по този въпрос - малката беше изяла 3 (три) питки у баба ми .. а всеки знае колко ми е трудно да я държа в някакви граници и как се боря да намеря плод на земята, който да й хареса. И никой не й предлага диня, а направо сладолед, че е по-лесно и детето го харесва. Абе думи нямам.

И от днес реших да сменя стратегията (която е по един десерт на ден и силно ограничаване на хляба). От днес спирам с ограниченията. Оставам с впечатлението, че моите ограничения подхранват лакомията й. И в момента в който мен ме няма, лакомията надделява. Ще й кажа да яде каквото и колко сладко си иска (в нас почти никакви сладки неща, не купувам, бабите носят ), но сутрин. Да видим как ще се развият нещата.