работно време

  • 20 475
  • 154
  •   1
Отговори
  • Мнения: 29 792
Темата не е съвсем за тук, на не открих позходящ раздел. newsm78
Та, вече няколко пъти ми се прави забележка, че си тръгвам от работа навреме. Работното ми време е до 17,30 ч. и си тръгвам, за да взема детето от ясла. Много от колегите обаче остават след това. Не знам дали работят или само правят добро впечатление, но шефката ми ми намеква, даже натвърдва, че не можело да си тръгвам в 17,30 ч. Аз се правя на разсеяна, че не съм разбрала намека, но ще дойде момент, в който трябва да реагирам по някакъв начин. Confused newsm78
Доста пъти не излизам обедна почивка, не закъснявам за работа.

# 1
  • Варна
  • Мнения: 7 147
Според мен, най-доброто решение е, да я помолиш да поговорите и съвсем спокойно да си изясните ситуацията.
Попитай я какъв точно е проблема, обясни и спокойно защо държиш да си тръгваш навреме... Може пък да излезе разбрана жена...  newsm78

# 2
  • Мнения: 29 792
Kali_tod , тя знае много добре защо си тръгвам, знае, че си вземам детето от ясла, напълно наясно е със ситуацията.
Според мен леко се дразни, че си тръгвам преди нея....

# 3
  • Варна
  • Мнения: 7 147
Kali_tod , тя знае много добре защо си тръгвам, знае, че си вземам детето от ясла, напълно наясно е със ситуацията.
Според мен леко се дразни, че си тръгвам преди нея....

И така да е - пак поговорете. Попитай я тогава, какво я дразни? Кажи и най-чистосърдечно, че не искаш да си й "трън в очите" и я попитай какво можете да направите по въпроса, за да сте доволни и двете?
Абе, разговор му е майката...

# 4
  • Мнения: 256
Съгласна съм с Кали - даже и да не сработи - винаги е по-добре да се опита първо с добро - с лошото може да се започне по всяко време. Не се дразни - опитай се да подходиш добронамерено - няма значение, че към теб не се подхожда така - все някой трябва да бъде разумен - в случая - ти.
Вариант Б е да водите война - но ако не се налага - не го препоръчвам. Преди детето ти да навърши 3 може да те махне само с разрешение от Инспекция на труда, а те обикновено не дават такива, но пък може да ти вгорчи живота.
Попитай я, доволна ли е от работата ти, дали смята, че това, че си тръгваш навреме оказва влияние на резултатите ти (не знам какво работиш), че не изоставаш от другите и не си оставяш работата несвършена, независимо, че си тръгваш в 5,30 и т.н.

# 5
  • Мнения: 29 792
Разбирам какво ми пишете за разговорите.
Проблемът, е, че тя ще отрече да има нещо. Ще каже - Не съм те спряла да си тръгваш! Ще каже обаче, че се налага от време навреме да се остава. Аз не мога да оставам, защото трябва да си взема детето (все пак това е най-важното!). Наистина в нашата работа има срокове (счетоводител съм), но все пак тя е шефка и тя си следи отчетите, аз съм само оперативен служител.
Не искам да влизам в конфликт, но и не искам да ми се мърмори постоянно, при положение, че работното ми време е до 17,30. Confused

# 6
  • София
  • Мнения: 38 759
А от колко часа си сутрин?
И какво ти пише в договора?

Последна редакция: вт, 09 юли 2013, 13:32 от L'Agent

# 7
  • Мнения: 24 467
При това положение просто се усмихваш, казваш "Приятна вечер, отивам да си вземам детето." в 17.30 и си отиваш, без да се замисляш за нечии погледи и намеци.
Ако шефката ти иска да останеш за нещо конкретно допълнително- да ти каже. Ако просто искат да ти удължат работното време категорчино напомни, че имате еди каква си договорка /ако имате, а имате, както разбирам/ и че няма кой да те смени при вземането на детето /ако наистина няма/.
Не е нужно да сте "лоши" изобщо.
Често съм виждала точно в счетоводни кантори счетоводителите да ги натискат и- колкото и докъдето поддадат. Едни поддават, други- не.

Последна редакция: вт, 09 юли 2013, 13:42 от Judy

# 8
  • София
  • Мнения: 23 110
Същата ситуация, както при моя приятелка. Официално работното й време приключваше в 17,30 ч. и трябваше да си взима детето от градина. На практика обаче шефката изискваше след като приключат с клиентите да се занимават с други неща и спокойно откарваха до 19,00 ч. Моята приятелка тичаше като луда към градината, стигала е в последната минута, а детето стоеше самО и тъжно, госпожата - бясна. В крайна сметка нищо не се промени към добро и тя напусна.

Според мен има такива гадове, които никога няма да ти влязат в положението, въпреки че си в пълното си право.  Peace

# 9
  • Варна
  • Мнения: 7 147
Точно така е - обикновено при този род работа, шефовете гледат да пробват, пък "ако мине", защото когато се гонят срокове, е важно да се намират и будали...
Аз все пак мисля, че в един кратък и спокоен разговор трябва да и кажеш, че си забелязала как се приема твоето тръгване НАВРЕМЕ от работа. Че не ти е приятно да се чустваш като престъпник, без да си направила нищо и че няма как да оставаш (напомнии й го, нищо, че го знае). Кажи й също, че би оставала с удоволствие понякога, ако имаше вариянт и ред такива любезности (без да се мазниш), които понякога гъделичкат самочуствието на Шефовете, карат ги да се чустват важни и значими и променят отношението, само заради едната добра дума!
Е, има и такива разбира се, които няма да се трогнат и ще продължат да се чумерят, но ти си длъжна да пробваш с добро. Пък ако не стане...
При това положение просто се усмихваш, казваш "Приятна вечер, отивам да си вземам детето." в 17.30 и си отиваш, без да се замисляш за нечии погледи и намеци.
Вариянт ли е например да й предложиш, когато е "напечено" да те "помолва" предварително и да ходиш сутрин по-рано? Това би се приело като знак на добра воля от твоя страна...

# 10
  • Мнения: 256
Разбирам какво ми пишете за разговорите.
Проблемът, е, че тя ще отрече да има нещо. Ще каже - Не съм те спряла да си тръгваш! Ще каже обаче, че се налага от време навреме да се остава. Аз не мога да оставам, защото трябва да си взема детето (все пак това е най-важното!). Наистина в нашата работа има срокове (счетоводител съм), но все пак тя е шефка и тя си следи отчетите, аз съм само оперативен служител.
Не искам да влизам в конфликт, но и не искам да ми се мърмори постоянно, при положение, че работното ми време е до 17,30. Confused

В такъв случай, бий си пас и ти. Пускай си го от едното ухо в другото - нека си мърморясва - ти реален проблем в случая нямаш - кучето си лае, кервана си върви - и така докато може. Не е приятно, но важно е, че става твойто - а ти на жената и моралното удовлетворение искаш да отнемеш - да почете малко  Laughing
За мен важен винаги е резултата - тръгваш ли си в 17,30 - тръгваш си. Ама някой мърмори - нека си мърмори, това му е останало. Ама не е прав - голяма работа - по-добре ли е да стоиш до 19 и ти да мърмориш, пък нищо, че си права  Wink

Или да го кажа по друг начин - ако трябва да се избира между реалната и моралната победа - винаги бих избрала реалната - а другата ще оставя за утешителна награда на шефката Simple Smile

# 11
  • Варна
  • Мнения: 7 147
Според мен има такива гадове, които никога няма да ти влязат в положението, въпреки че си в пълното си право.  Peace

Има разбира се!
Бившия ми шеф беше от тях... Работех в един магазин и трябваше от 07.00 до 10.00 да приемам стока, от 10.00 до 15.00 да съм заредила и прибрала останалата стока, от 15.00 до 16.00 да направя заявките за другия ден и в 16.00 да си ходя. Е, това никога не ставаше преди 17.30 - 18.00, защото обема работа беше такъв, че е абсурд сам човек да се справи за това време. Казах му няколко пъти, че не ми е по силите чисто физически, но той си правеше оглушки. Отговора беше: "Ама не мога да те пусна да си ходиш, преди да е свършено всичко!" или "Помоли колегите ти да ти помагат!" (при положение, че те естествено бяха на същия хал). Така изкарах около 2 години (беше точно в началото на кризата, когато мъжа ми остана без работа). В момента в който мъжа ми започна работа, си бих шута!
Някой път наистина не става, но все пак съм пробвала с разговори и то не еднократно!

# 12
  • Мнения: 8 939
При моя колежка съществува уговорката да си тръгва в 17 ч., за да си взима детето от градина, но сутринт да идва 1 час по-рано. И засега работи договорката - никой не й прави проблем.
Опитай се да предложиш такъв вариант, ако положението е съвсем сдухано.

# 13
  • Мнения: 29 792
Благодаря на всички за изказаните мнения.
За съжаление не мога да се договоря за различно раб.време, защото сме голяма фирма и шефът ще каже, че, ако направи компромис за мен, трябва да направи и за другите. А той изобщо не е по компромисите.... Confused
С разговори с шефката не знам какво бих постигнала, най-много да я ядосам... Sad За нея работата трябва да е на първо място. За мен разбира се най-важно е детето ми, всичко мога да зарежа, но не и него.
Обясняваше ми да съм вземела жена да го посреща от яслата. Защо ми е жена, след като мога да стигам навреме, ако си тръгна в 17,30? Първо не искам да му причинявам стесът от това да го взема чужд човек, второ - яслата ни е през 2 квартала, не искам да го влачат по автобусите, трето - свързано е с разходи все пак.
В крайна сметка ще я караме така, докато ме търпят, макар че хич не искам да ми мърмори  Rolling Eyes, защото си върша работата, мисля добре....но както и да е.

# 14
  • София
  • Мнения: 23 110
Класическа гад.  ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт