Ще те търпят, поне още една година няма къде да ходят. 
- Публикувана: 9 юли 2013, 11:24 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2014, 17:41 ч.
работно време
. 
Предишния ми шеф винаги идваше в 17:20 и почваше да ни привиква в кабинета си да види какво сме свършили през деня. Винаги откарвахме до към 19:00, при работно време до 17:30. Но тогава не съм имала дете и е било друго, поне откъм задължения. За шефка ти на първо място може да и е работата, но на теб е детето, каквото иска да си мисли и мрънка. Не го мисли толкова, спазвай си работното време, пък останалите каквото искат да си говорят. Успех!
П.С. А това с неспазване на работното време си е масова практика, но почти всеки работодател злоупотребява и това си е. Не знам дали скоро би се променило нещо.
Успех!П.С. А това с неспазване на работното време си е масова практика, но почти всеки работодател злоупотребява и това си е. Не знам дали скоро би се променило нещо.
Против съм оставането след края на работното време, когато няма работа, за да се прави компания на шефовете, на които не им се прибира примерно. Но ми прави впечатление в темата едно категорично мнение против всякакво оставане, дори инцидентно при нужда. Малко гъвкавост не е излишна и от двете страни
Аз бих останала, ако има нужда. Случвало ми се е. Въртя телефони, измислям кой да прибере детето.
Ама така, да седя, защото на шефката и е кеф, няма да стане.
В една предна работа така беше прието - да се седи до 18 и 10 и 15.
А сутрин идвахме в 8.30.
Пълна идиотщина, според мен.
Ама така, да седя, защото на шефката и е кеф, няма да стане.
В една предна работа така беше прието - да се седи до 18 и 10 и 15.
А сутрин идвахме в 8.30.
Пълна идиотщина, според мен.
Но ми прави впечатление в темата едно категорично мнение против всякакво оставане, дори инцидентно при нужда.
Класика в жанра - жена, която нито някой я чака, нито има какво да прави след работа и за това работа до откат! 
Не е сама тази, много са.
Имах такава, все забележки, че първа ще си хвана чантата да не изпусна края на работния ден. Ми много ясно - искам да изляза с мъжа ми, да се видим, работата ми е свършена, тръгвам си според работното време. Ееее що клепане отнесох където трябва, не се кротна. То накрая аз си бих шута, защото работата не беше за нормални хора.
Работих известно време със свекърва ми, нямахме шефове. Цял ден се мотае, ама се мотае та зане ли се. Стане ли време мъжа ми да мине да ме прибере намираше 10000 неща с краен срок вчера
(и тя е счетоводител, може от това да са дали на късо), но на нея повече й връзвах, все пак за близък човек. Ама осъзнах, че тази работа не е за мен.
Сега работя за мен си, но имам планове да започна и допълнително нещо много интересно, където шефът е мъж на около 35 току виж е от нормалните - така ми се струва за сега
Просто си тръгвай и толкова, хич не се обяснявай, няма да се разберете...
Не е сама тази, много са.Имах такава, все забележки, че първа ще си хвана чантата да не изпусна края на работния ден. Ми много ясно - искам да изляза с мъжа ми, да се видим, работата ми е свършена, тръгвам си според работното време. Ееее що клепане отнесох където трябва, не се кротна. То накрая аз си бих шута, защото работата не беше за нормални хора.
Работих известно време със свекърва ми, нямахме шефове. Цял ден се мотае, ама се мотае та зане ли се. Стане ли време мъжа ми да мине да ме прибере намираше 10000 неща с краен срок вчера
(и тя е счетоводител, може от това да са дали на късо), но на нея повече й връзвах, все пак за близък човек. Ама осъзнах, че тази работа не е за мен.Сега работя за мен си, но имам планове да започна и допълнително нещо много интересно, където шефът е мъж на около 35 току виж е от нормалните - така ми се струва за сега
Просто си тръгвай и толкова, хич не се обяснявай, няма да се разберете...
Но ми прави впечатление в темата едно категорично мнение против всякакво оставане, дори инцидентно при нужда.
Значи - преди да родя оставах след работа поне 10-15 мин, защото не бързах и докато се натуткам, да си измия чашата от кафе, да се оправя и т.н. Не ми правеше впечатление и в никакъв случай не е правено на въпрос. Когато имаше работа съм оставала, колкото е нужно.
Сега ми е невъзможно, защото имам дете за вземане от яслата и, ако не тръгна веднага, няма да стигна навреме. Няколко пъти, когато ме е предупреждавала от предния ден, баща му ходи да го вземе. Но неговата работа е по-натоварена и от моята, има много командировки също. Така че аз съм тази, която взема детето от яслата най-вече.
Не искам да звучи като оправдание. В крайна сметка всеки има някаква работа вечер. Не искам да оставам след работа или да върша нещо, което може да се свърши и на другия ден. Също не е приятно да ми се правят подмятания, защото аз си спазвам раб.време. Ако оставам след работа, нито ми се заплаща, нито ми се дава компенсация. Ако ми се наложи да си тръгна по-рано, няма да ми кажат - абе, ти вчера стоя до 19 ч., ходи си сега, а ми се казва - Напиши си мейл за 1 ч. отпуск. Ама...това е положението.....
Забелязала съм, че някои колеги седят в офиса, примерно час и повече , но не работят, а нещо друго си правят, пушат, гледат в нета и т.н., но правят поведение ...
Интересно, на няколко пъти /вкл. сегашния ми шеф/ точно млади мъже заявяват, че мразят служителите им да седят след края на работния ден!
Аз също не го приемам това, за мен това означава, че е неефективен през работно време и неорганизиран. Да, на всеки му се случва, но вечното оставане след работа ми прави само и единствено лошо впечатление. Но не и в България, където манталитетът е на съвсем друга основа
Тук тачат само цър-цър, гъзоблизачите, подмазвачите и т.н. По-рядко нормалните. Който е попаднал на подобен шеф здраво да се държи за шлифера му! Напиши си мейл за 1 ч. отпуск. Ама...това е положението.....
Забелязала съм, че някои колеги седят в офиса, примерно час и повече , но не работят, а нещо друго си правят, пушат, гледат в нета и т.н., но правят поведение ...
Забелязала съм, че някои колеги седят в офиса, примерно час и повече , но не работят, а нещо друго си правят, пушат, гледат в нета и т.н., но правят поведение ...
Ох, ужас!
Чак пък и мейл за 1 час по-рано!
Много мразя такова фалшиво поведение. От изказванията ти си личи, че явно цялата фирма е така.
Което е много лошо.
Там, някак си, шефът се изживява като човек, който може да си позволи да се бърка и в личния живот на служителите си. Имах за кратко една такава шефка и много бързо смених работата.
Моята шефка пък е жена - досега не съм имала проблеми. Важното е работата да ти е свършена - работното време не чак толкова - може цял ден да не се веснеш в офиса, може да седиш и до 1 през нощта. Досега не съм имала дете и не ми е било проблем, даже много удобно ми беше ... Сега като се върна, сигурно ще е друго - ама никой, никога не ми е казвал пусни си 1 час отпуск - за това седя там вече 6-та година подред 
А и шефката знае, че на врата си ще стъпя, но ще си вляза в сроковете и няма да я изложа, не се скътавам никога, ако трябва стоя след работа, идвам по-рано, но като имам час за зъболекар, за лекар, лична работа (и няма нещо спешно), никога не го прави на въпрос.
А и шефката знае, че на врата си ще стъпя, но ще си вляза в сроковете и няма да я изложа, не се скътавам никога, ако трябва стоя след работа, идвам по-рано, но като имам час за зъболекар, за лекар, лична работа (и няма нещо спешно), никога не го прави на въпрос.
а ако работата ти хронично е повече, отколкото можеш да свършиш за това работно време? Според мен "важното е работата да е свършена" е една от най-големите клопки, в които попада работникът, защото обикновено нито работата е нормирана добре, нито може точно да се измери и подлежи на измерване, а и се включва психически усещането, илюстрирано с поговорката "на този, който дава му е много, а на този, който взема му е малко", т.е. шефът винаги си мисли, че работникът може да свърши И това, И онова, И трето, защото "нали затова му плаща".
Не е само в малките, а и в големите фирми, защото там пък, всеки малък шеф гледа да се докара на големия, а всеки голям шеф натиска по-малкия, който накрая натиска работниците.
Не е само в малките, а и в големите фирми, защото там пък, всеки малък шеф гледа да се докара на големия, а всеки голям шеф натиска по-малкия, който накрая натиска работниците.
Това изобщо не е така .
Никоя уважаваща себе и и законно съществуваща фирма не го прилага това да задържа нерегламентирано служителите си . Не става дума инцидентно да останеш , а за системно и ежедневно оставане след работа .
Аз , например , съм оставала изключително рядко , но за сметка на това винаги съм била компенсирана на по-късен етап .
Дори с ръка на сърцето си признавам , че повече работодателят ми е давал , отколкото аз да съм се жертвала за фирмата .
Задържат хората си фирмите от сивия сектор , викат ги и в събота , работят по празници без да им се плаща и ред други неуредици .
Сериозните фирми спазват стриктно кодекса и не само не налагат , а не разрешават оставане след работно време .
И веднага обяснявам защо - защото ако нещо се случи с някой се води трудова злополука , а никой не желае това .
Никоя уважаваща себе и и законно съществуваща фирма не го прилага това да задържа нерегламентирано служителите си . Не става дума инцидентно да останеш , а за системно и ежедневно оставане след работа .
Аз , например , съм оставала изключително рядко , но за сметка на това винаги съм била компенсирана на по-късен етап .
Дори с ръка на сърцето си признавам , че повече работодателят ми е давал , отколкото аз да съм се жертвала за фирмата .
Задържат хората си фирмите от сивия сектор , викат ги и в събота , работят по празници без да им се плаща и ред други неуредици .
Сериозните фирми спазват стриктно кодекса и не само не налагат , а не разрешават оставане след работно време .
И веднага обяснявам защо - защото ако нещо се случи с някой се води трудова злополука , а никой не желае това .