Леле, како, ако сложим и камера съвсем ще ги филмираме съседите. Ще започнат да се носят легенди за голямото ни имане.
- Публикувана: 13 юли 2013, 12:37 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2013, 16:12 ч.
Въпрос към семействата, живеещи в къщи
Както си го направиш . Не мога да повярвам , че някой би си позволил да влезе в двора ми ... 
Имаме висок зид и метална врата със звънец . Със съседите съм на "Добър ден " и толкова . Не държа да ги виждам , никак даже ...
Всъщност веднъж една съседка опита подобно влизане / беше отключено / и се озова лице в лице с необичащ гости булдог ... та така ...разви скорост на която би завидял световния рекордъор на 100м.
Имаме висок зид и метална врата със звънец . Със съседите съм на "Добър ден " и толкова . Не държа да ги виждам , никак даже ... Всъщност веднъж една съседка опита подобно влизане / беше отключено / и се озова лице в лице с необичащ гости булдог ... та така ...разви скорост на която би завидял световния рекордъор на 100м.
Живея в къща от близо година, след цял живот в панелка. Имаме зид 2.30, порта, която се заключва.
Мъка им беше на комшиите, защото парцела ни граничи с 6 други и имаше "портички" към всяка къща. Вършеенето из чуждите дворове може да им се струва нормално, за мен съвсем не е.
Никой не ми е влязъл неканен. То и никой не смее, че ще бъде най-малкото съборен и облизан
От всички комшии познавам двама и то сме на здравей само. Нямам амбиции да разпростирам познанствата си из махалата.
Иначе на първо четене, хората са много мили и отзивчиви.
Мъка им беше на комшиите, защото парцела ни граничи с 6 други и имаше "портички" към всяка къща. Вършеенето из чуждите дворове може да им се струва нормално, за мен съвсем не е.
Никой не ми е влязъл неканен. То и никой не смее, че ще бъде най-малкото съборен и облизан
От всички комшии познавам двама и то сме на здравей само. Нямам амбиции да разпростирам познанствата си из махалата.
Иначе на първо четене, хората са много мили и отзивчиви.
Леле, како, ако сложим и камера съвсем ще ги филмираме съседите. Ще започнат да се носят легенди за голямото ни имане.
О, не става въпрос за параноя, а за удобство. Ако нямаш пряка видимост към улицата от къщата, ще ти се стъжни животът. Представи си как при всяко влизане в тоалетна, баня, спалня или във всякакъв друг неудобен момент някой ти звъни от улицата и трябва да търчиш навън, за да видиш кой е. И в 99% от случаите да се окаже, че са преминаващи хлапета, скучаещи минувачи, търговски агенти и т.н. Особено, когато се обебиш някой ден...
Ако не камера, поне домофон си поставете, за да си спестите много нерви и излишно разкарване, особено ако улицата е по-оживена. Не е задължително да е скъпо, ако мъжът ти има познания в тази област, може и сам да се справи.
Отраснала съм в къща, след това съм живяла в апартамент и сега пак живея в къща.
Порядките за влизане в нас няма как да ми ги налагат съседите, защото входната врата се заключва.
Е, като си пия кафето на двора съм под наблюдение на съседката, с която ни дели една мрежа, но и тя е така.
Обаче за влизане, е абсурд. Който иска да си държи вратата отключена е негово решение, имам такива съседи, но аз не съм от тях.
Порядките за влизане в нас няма как да ми ги налагат съседите, защото входната врата се заключва.
Е, като си пия кафето на двора съм под наблюдение на съседката, с която ни дели една мрежа, но и тя е така.
Обаче за влизане, е абсурд. Който иска да си държи вратата отключена е негово решение, имам такива съседи, но аз не съм от тях.
С мъжа ми ремонтираме една наша наследствена къща, в която мислим да се пренесем за в бъдеще.
И тъй като не съм живяла в къща през съзнателната част от живота си досега, ми се струва, че не съм много наясно с "етикецията" в такива махали.
В този квартал има основно къщи и с една част от хората се познавам, защото са стари съседи на баба ми и ме помнят от дете. Забелязвам че от една страна са много услужливи и отворени един към друг, и от друга, че нямат особено много задръжки да дават акъли, да влизат неканени в двора, което на мен не ми пречи, но като човек, прекарал 30 години, затворен във блок, сякаш не мога да свикна с тези порядки.
И сигурно нямаше да пусна тази тема, ако днес не се уплаших от един човек, който незабелязано беше влязъл в двора ни. Бях отишла да нахраня котарака ни, и както му се радвах и му говорех, изведнъж видях, че има някой в двора и се оглежда и в първия момент се стреснах.
Не ми се стори познат и търсеше някакъв човек, който уж живеел в махалата, ама дали живеел наистина там, не било много сигурно. Честно казано, малко се притесних от него, защото бях сама и си падам малко параноичка. Не ми се стори редно да влиза без да почука или да извика, а да се промъква така.
Отговорих му, че не познавам такъв човек и явно съм го погледнала доста гневно, защото си тръгна без да ме занимава повече.
Притесних се, че може да му се е сторила безлюдна къщата и да го е привлякла идеята, че може да намери някакви материали. Нямаше особено опрятен вид.
При вас как стоят нещата? Би ли ви притеснило някой да ви влезе в двора без да почука или да се обади или го смятате за нормално?
И тъй като не съм живяла в къща през съзнателната част от живота си досега, ми се струва, че не съм много наясно с "етикецията" в такива махали.
В този квартал има основно къщи и с една част от хората се познавам, защото са стари съседи на баба ми и ме помнят от дете. Забелязвам че от една страна са много услужливи и отворени един към друг, и от друга, че нямат особено много задръжки да дават акъли, да влизат неканени в двора, което на мен не ми пречи, но като човек, прекарал 30 години, затворен във блок, сякаш не мога да свикна с тези порядки.
И сигурно нямаше да пусна тази тема, ако днес не се уплаших от един човек, който незабелязано беше влязъл в двора ни. Бях отишла да нахраня котарака ни, и както му се радвах и му говорех, изведнъж видях, че има някой в двора и се оглежда и в първия момент се стреснах.
Не ми се стори познат и търсеше някакъв човек, който уж живеел в махалата, ама дали живеел наистина там, не било много сигурно. Честно казано, малко се притесних от него, защото бях сама и си падам малко параноичка. Не ми се стори редно да влиза без да почука или да извика, а да се промъква така.
Отговорих му, че не познавам такъв човек и явно съм го погледнала доста гневно, защото си тръгна без да ме занимава повече.
Притесних се, че може да му се е сторила безлюдна къщата и да го е привлякла идеята, че може да намери някакви материали. Нямаше особено опрятен вид.
При вас как стоят нещата? Би ли ви притеснило някой да ви влезе в двора без да почука или да се обади или го смятате за нормално?
Точно в същите условия живеем и ние. Съседите ме познават от дете, поздравяваме се, ама да кажем с близките няколко къщи. Двора ни се заключва уж, но понякога се забравя. За сметка на това входната врата на дома ни винаги е заключена и не виждам разлика с апартамента.
Обаче да живееш в къща с двор - е нещо, което силно ще те впечатли, при положение, че идваш от блок - просто няма база за сравнение
Само дето работата е ужасно много...
Двор нямате ли? 
Дори да имате само етаж - условието, че имате макс още едно семейство съседи - е достатъчно да ти осигури спокойствие. Надявам се скоро ще се нанесете и отново ще пишеш как е
От друга страна отношенията, когато живееш в къща - са много по-ограничени, отколкото в блок - стига от самото начало да го наложиш. Тоест в блока засичаш примерно 40 семейства, а в къщата - няколко съседски. Манталитета на хората не можеш да промениш, но можеш да си имаш твоите правила. При нас няколко съседски къщи са си много близки - все си стоят по дворовете и говорят подпрени на оградите с часове. Е, аз имам такива отношения само с едните съседи, младо семейство, а децата ни играят заедно. С останалите се поздравяваме, разменяме по някоя дума - все едно в асансьора на блока...та не се тревожи, няма особена разлика в отношенията, стига да си имаш правилата...
Дори да имате само етаж - условието, че имате макс още едно семейство съседи - е достатъчно да ти осигури спокойствие. Надявам се скоро ще се нанесете и отново ще пишеш как е
От друга страна отношенията, когато живееш в къща - са много по-ограничени, отколкото в блок - стига от самото начало да го наложиш. Тоест в блока засичаш примерно 40 семейства, а в къщата - няколко съседски. Манталитета на хората не можеш да промениш, но можеш да си имаш твоите правила. При нас няколко съседски къщи са си много близки - все си стоят по дворовете и говорят подпрени на оградите с часове. Е, аз имам такива отношения само с едните съседи, младо семейство, а децата ни играят заедно. С останалите се поздравяваме, разменяме по някоя дума - все едно в асансьора на блока...та не се тревожи, няма особена разлика в отношенията, стига да си имаш правилата...
Вили, има двор, но доста тесничък и циментиран. Оставихме няколко места, на които да позасадим някой-друг храст.
Ще споделя впечатления и размисли като се нанесем, но така като гледам това няма да стане до края на тази година.
Иначе като цяло са дружелюбни и услужливи съседите ни. Само ромските наследници на бабата до нас, която почина наскоро, малко ме притесняват.
Ще споделя впечатления и размисли като се нанесем, но така като гледам това няма да стане до края на тази година.
Иначе като цяло са дружелюбни и услужливи съседите ни. Само ромските наследници на бабата до нас, която почина наскоро, малко ме притесняват.