Пускала съм подобни теми в бебешкия подфорум. Сега детето е по голямо и реших и тук да пиша. На 2г. и 4 месеца е. Буен е, палав. Явно си е характер, а и гени. Ясно ми е, че си е такъв, че не може да стои на едно място, че е любопитен и иска да види и пипне всичко. Вкъщи горе долу се занимава, не прави бели. Има го инатът на 2 годишните. Тръшканията също. И това го разбирам. Навън като сме уж се заиграва с деца, но в един момент нещо му привлича вниманието и зацепва към неизвестна посока. Най - често към улицата. Това, което ме притеснява е че в последно време стана агресивен. Удря деца без причина. Вчера беше намерил една керемида. Аз бях на 5 крачки от него. Умишлено не му казах да я пусне, защото за него пусни означава да метне предмета. Докато се приближа до него той вече беше тръгнал да замеря едно по малко дете с въпросната керемида. Едвам го спрях. Направо сърцето ми изтръпна. Добре, че родителите на детенцето излязоха разбрани хора и не направиха проблем. Вече не знам как да действам. Говоря, обяснявам, че с удрянето причинява болка на другите. Че ако замеря децата ще ги нарани. Когато вече съм извън кожата си започвам да крещя. Употребявам епитети. Често му говоря как трябва да е по послушен. Не го наричам лошо дете. Непослушно малко по така ми се вижда. Какъв е правилния подход според вас за овладяване най вече на агресията му ?
- Публикувана: 20 юли 2013, 15:14 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2013, 15:13 ч.
Какъв е правилния подход към палавото дете ?
Доста често се случва, когато децата минават през така наречения бебешки пубертет, да стават по-агресивни. Дали към родителите си/грижещите се за него, или към децата на площадката-много зависи. Често и хората си мислят, че щом едно дете проявява агресия, значи това вижда вкъщи и го намира за нормално, но това не е вярно. Много деца реално нямат представа, че удряйки някое дете, могат да му причинят болка, или друга травма, просто това е един от инстинктите, който се проявява в този период и много често приключва, когато детето излезне от този пубертет.
Другия вариант е то да преживее това, което причинява на другите деца. Имам предвид, в една хипотетична ситуация, ако удари дете на площадката и то му отвърне, когато го заболи му светка лампичката, че това е нещо лошо. И спира да го прави...
Не мога да дам съвет как точно да се справиш, защото не ти познавам детето, но ти давам предположения, които биха му помогнали сам да се справи. За съжаление, на толкова малко дете, обясненията, че като удря/замеря някой му причинява болка, а така правят само лошите/непослушните деца и това не е хубаво, не помагат особено. Едно дете, докато не се опари, не мирясва. Може мнението ми да звучи много първично, но е факт, че малките деца реагират точно така на ситуации и чувства, които го обземат и доста често не могат да ги контролират.
Другия вариант е то да преживее това, което причинява на другите деца. Имам предвид, в една хипотетична ситуация, ако удари дете на площадката и то му отвърне, когато го заболи му светка лампичката, че това е нещо лошо. И спира да го прави...
Не мога да дам съвет как точно да се справиш, защото не ти познавам детето, но ти давам предположения, които биха му помогнали сам да се справи. За съжаление, на толкова малко дете, обясненията, че като удря/замеря някой му причинява болка, а така правят само лошите/непослушните деца и това не е хубаво, не помагат особено. Едно дете, докато не се опари, не мирясва. Може мнението ми да звучи много първично, но е факт, че малките деца реагират точно така на ситуации и чувства, които го обземат и доста често не могат да ги контролират.
измисли някакви игри с хвърляне: да хвърля топка в баскетболен кош, да хвърля кръгове ей такава игра или нещо такова т.н.
като тръгне да замерва децата, му казваш: щом искаш да замеряш не можеш да стоиш при децата, ще идем да играем еди си какво там ще хвърляш.
като тръгне да замерва децата, му казваш: щом искаш да замеряш не можеш да стоиш при децата, ще идем да играем еди си какво там ще хвърляш.
Много е възможно да минава през така наречения бебешки пубертет. Това минава и заминава, но сега е момента детето да не бъде "изпуснато". Много говорене и обяснения за мен е вариантyт и твърдост в позициите на родителя. Ако му кажеш - щом удряш и се прибираме - изпълняваш твърдо, без компромиси. И стой до него, наблюдавай го непрекъснато дали не посяга и парирай всеки опит. Ще мине време и ще му мине 
kimmy имаш едно напълно нормално дете.
Сина ми е на 3,6 г. и продължава да не го свърта на едно място. Да пипа, да тича да изследва всичко.
В една от книгите за възпитанието на деца...щото и аз четох като луда. Пише, че трябва да се примирим че имаме деца изследователи. Четох много защото на около 2г. моя син го ухапа едно дете в парка...след което моя започна да хапе всички наред. Та и аз се чудех къде съм сбъркала - ами след всичко прочетено се оказа, че никъде.
Естествено - важно е да обясняваш, обясняваш и това постоянно.
Не крещи и не употребявай епитети. Иначе всичко е в рамките на нормалното.
Сина ми е на 3,6 г. и продължава да не го свърта на едно място. Да пипа, да тича да изследва всичко.
В една от книгите за възпитанието на деца...щото и аз четох като луда. Пише, че трябва да се примирим че имаме деца изследователи. Четох много защото на около 2г. моя син го ухапа едно дете в парка...след което моя започна да хапе всички наред. Та и аз се чудех къде съм сбъркала - ами след всичко прочетено се оказа, че никъде.
Естествено - важно е да обясняваш, обясняваш и това постоянно.
Не крещи и не употребявай епитети. Иначе всичко е в рамките на нормалното.
Подкрепям вече казаното - постоянно говорене и обясняване - може и да не го показват, но децата дори и в тази възраст разбират какво им се говори, просто често се правят, че не разбират това, което не им изнася 
И наказанието - прибирам те вкъщи, ако продължаваш да се държиш така, също помага, макар и често само за конкретния случай. Моят е на 2 год. и 8 мес. и е същият като поведение - засега съм се спряла не тези методи за справяне и горе-долу имат ефект. Но той си знае, че ако бие децата или по друг начин се държи лошо с тях, следва задължително прибиране и ако е прекалил повече дори няколко дни не го водя при децата. Избягвам да крещя, защото няма никакъв ефект, само дето започва да плаче неистово и да прави напук.
Изобщо трябват здрави нерви и самоконтрол - да тренираме за истинския пубертет
И наказанието - прибирам те вкъщи, ако продължаваш да се държиш така, също помага, макар и често само за конкретния случай. Моят е на 2 год. и 8 мес. и е същият като поведение - засега съм се спряла не тези методи за справяне и горе-долу имат ефект. Но той си знае, че ако бие децата или по друг начин се държи лошо с тях, следва задължително прибиране и ако е прекалил повече дори няколко дни не го водя при децата. Избягвам да крещя, защото няма никакъв ефект, само дето започва да плаче неистово и да прави напук. Изобщо трябват здрави нерви и самоконтрол - да тренираме за истинския пубертет
Проявата на агресия, особено безпричинно, е знак, че нещо по-дълбоко тревожи детето. Нещо в отношенията между вас, между него и някой от обкръжението му , въобще в обстановката, в която расте, го напряга. Нормално е децата да изразяват емоциите си чрез удряне преди да проговорят, но на неговата възраст е редно да използва думите за това. Можеш да му помогнеш като се опитваш вместо него изразиш нещата, които чувства, да ги назовеш, да му обясниш причините, поради които се чувства така. Само забрана на удрянето/естествено и това/ няма да помогне, детето се опитва да "каже" нещо с действията си, твоята задача е да му посочиш правилния път за това, а не просто да му забраниш да заяви проблема си.
Желая ти успех!
Желая ти успех!
Ваяна ....ха...ха...ха
Май доста книги си чела, но практиката то куца.
Деца на 2,5 да описват емоции...извинявай но нещо не си разбрала.
Хубаво е че в момента тече изследване за стандартизиране на деца от 24-36 м. Децата на тази възраст разпознават емоции на картинка - весел, тъжен, ядосан. Нямат възможност да я описват с думи.
Агресия е нещо коренно различно, от буйно дете.
Удрянето може да е причинено от хиляди неща - любопитство. Като ударя - дали ще заплаче или не...и т.н.
Много психолози се навъдиха в БГ- мама.
Май доста книги си чела, но практиката то куца.
Деца на 2,5 да описват емоции...извинявай но нещо не си разбрала.
Хубаво е че в момента тече изследване за стандартизиране на деца от 24-36 м. Децата на тази възраст разпознават емоции на картинка - весел, тъжен, ядосан. Нямат възможност да я описват с думи.
Агресия е нещо коренно различно, от буйно дете.
Удрянето може да е причинено от хиляди неща - любопитство. Като ударя - дали ще заплаче или не...и т.н.
Много психолози се навъдиха в БГ- мама.
Кими, до колкото съм чела постовете ти по темата за детето ти, проблема е в теб. Забраните, които му налагаш и изпускането на нервите.
Ако детето е по-буйно и любопотно, изследвайте заедно с него света. Не му крещи и не го обиждай, дай му повече свобода вкъщи, води го на интересни места, измисляй разни игри. А най-добре е, ако детето тръгне на градина, а ти на работа. Бабите също е хубаво да се ограничат.
Ако детето е по-буйно и любопотно, изследвайте заедно с него света. Не му крещи и не го обиждай, дай му повече свобода вкъщи, води го на интересни места, измисляй разни игри. А най-добре е, ако детето тръгне на градина, а ти на работа. Бабите също е хубаво да се ограничат.
Hope for Two наистина звучи малко невероятно агресията на децата да се дължи на проблеми и неща, които изживяват без да могат да обяснят. Но аз също бях чела за тази теория и след като в един период детето ми стана прекалено агресивно и почти постоянно изпадаше в истерични състояния, без да помагат никакви познати ми методи, реших да се опитам да разбера дали няма по-сериозен проблем. След като свидетел на една случка, която оказа ужасно влияние върху поведението на сина ми, се сетих за едни неща които бяха казани пред него - които звучат ужасно, ако ги приемеш за истина, а децата на 1-2 години все още не могат да разсъждават така, че да преценяват сами доколко нещо казано е истина. Та обясних му, че ако е разстроен заради чутото, трябва да знае, че то не е истина, а истината е даже обратната, дадох му примери. Не мислех, че ще има ефект, но веднага след това детето се укроти. И сега плаче и понякога удря децата, но не е постоянно както беше преди, а удрянето е по-скоро игра, научена от по-големите /не че не му казвам, че не се играе така/.
Съжалявам за дългия и мъгляв пост, но не ми се изпада в подробности, а исках само да кажа, че децата разбират повече отколкото мислим и това че не могат да се изразяват добре донякъде е причина за проблемното им поведение.
П.п детската ясла повлия много добре на сина ми - има си приятелчета там и е щастлив да се вижда с тях, а и изразходва повече енергия в целодневните игри и занимания.
Съжалявам за дългия и мъгляв пост, но не ми се изпада в подробности, а исках само да кажа, че децата разбират повече отколкото мислим и това че не могат да се изразяват добре донякъде е причина за проблемното им поведение.
П.п детската ясла повлия много добре на сина ми - има си приятелчета там и е щастлив да се вижда с тях, а и изразходва повече енергия в целодневните игри и занимания.
Mamam-am абсолютно си права.
Детето ти е чуло нещо конкретно и го е приело за истина. Децата наистина приемат нещата буквално и за тях нещо което за нас е ок. то е проблем.
В случая ти си забелязала промяна у детето. Естествено е така да реагираш да търсиш причина.
При Кими /поне от поста - не я познавам/, детето е такова. Будно, буйно.
Стана модерно да визуализираме емоциите на децата. Пробвайте у дома вие да визуализирате емоциите на мъжете си а те вашите. За повече от 24 часа, ще се побъркате.
Разбира се всеки си познава детето. Но в описаното от Кими не виждам проблем. Детето й е един изследовател. И ако за него хвърлянето на играчка е изследване - колко далече ще отиде, дали ще се счупи. А майката му разясни - ти си ядосан за това я хвърляш....ситуацията само ще се влоши.
Детето ти е чуло нещо конкретно и го е приело за истина. Децата наистина приемат нещата буквално и за тях нещо което за нас е ок. то е проблем.
В случая ти си забелязала промяна у детето. Естествено е така да реагираш да търсиш причина.
При Кими /поне от поста - не я познавам/, детето е такова. Будно, буйно.
Стана модерно да визуализираме емоциите на децата. Пробвайте у дома вие да визуализирате емоциите на мъжете си а те вашите. За повече от 24 часа, ще се побъркате.
Разбира се всеки си познава детето. Но в описаното от Кими не виждам проблем. Детето й е един изследовател. И ако за него хвърлянето на играчка е изследване - колко далече ще отиде, дали ще се счупи. А майката му разясни - ти си ядосан за това я хвърляш....ситуацията само ще се влоши.
Ваяна ....ха...ха...ха
Май доста книги си чела, но практиката то куца.
Деца на 2,5 да описват емоции...извинявай но нещо не си разбрала.
Хубаво е че в момента тече изследване за стандартизиране на деца от 24-36 м. Децата на тази възраст разпознават емоции на картинка - весел, тъжен, ядосан. Нямат възможност да я описват с думи.
Агресия е нещо коренно различно, от буйно дете.
Удрянето може да е причинено от хиляди неща - любопитство. Като ударя - дали ще заплаче или не...и т.н.
Много психолози се навъдиха в БГ- мама.
Май доста книги си чела, но практиката то куца.
Деца на 2,5 да описват емоции...извинявай но нещо не си разбрала.
Хубаво е че в момента тече изследване за стандартизиране на деца от 24-36 м. Децата на тази възраст разпознават емоции на картинка - весел, тъжен, ядосан. Нямат възможност да я описват с думи.
Агресия е нещо коренно различно, от буйно дете.
Удрянето може да е причинено от хиляди неща - любопитство. Като ударя - дали ще заплаче или не...и т.н.
Много психолози се навъдиха в БГ- мама.
Дъщеря ми е на 2 години и половина, така че имам достатъчно опит. Не я третирам като бебе, считала съм я за способна да ме разбира, много преди да проговори и смятам, че това е причината да е достатъчно зряла емоционално. Назовавам нейните собствени чувства, както и моите, които въобще не е задължително да са само положителни- гняв, тъга, страх, по същия начин тя няма проблем да идентифицира своите и чужди емоции, да ги изразява посредством думи, и то не защото е преждевременно развита, а защото винаги съм се старала да не я подценявам.
Колкото и невероятно да звучи, системата работи. Децата разбират, в пъти повече отколкото на родителите им се струва. И много, много преди да проговорят.
Ваяна не мисля, че е необходимо да споря с теб.
Скоро ще станат ясни официалните изследвания относно развитието /психическо, физическо и емоционално/ на деца на тази възраст.
Просто няма начин дете на възраст 24-36 м. да характеризира емоциите си.
Да и моя казва, че е гневен - но това е заучено поведение. Получено от нашето отношение. Ти плачеш защото си ядосан нали? Че как да отговори детето за което това е немислимо. Страхотно е, че я третираш като възрастен. И аз така правя - докато не научих, че това не е най-правилният подход. Че мозъка им работи доста по-различно от нашият, относно логическите връзки. Да децата разбират преди да проговорят - но кое и как е абсолютно е друга бира. Натрупването на информация е най-важно за развитието на детето. На дали ти всеки ден си гневна, бясна или хората около теб са такива.
Другото е, че децата са различни типове. И ако едно е обяснението към едно интровертно дете, съвсем друго е към екстровертното.
Скоро ще станат ясни официалните изследвания относно развитието /психическо, физическо и емоционално/ на деца на тази възраст.
Просто няма начин дете на възраст 24-36 м. да характеризира емоциите си.
Да и моя казва, че е гневен - но това е заучено поведение. Получено от нашето отношение. Ти плачеш защото си ядосан нали? Че как да отговори детето за което това е немислимо. Страхотно е, че я третираш като възрастен. И аз така правя - докато не научих, че това не е най-правилният подход. Че мозъка им работи доста по-различно от нашият, относно логическите връзки. Да децата разбират преди да проговорят - но кое и как е абсолютно е друга бира. Натрупването на информация е най-важно за развитието на детето. На дали ти всеки ден си гневна, бясна или хората около теб са такива.
Другото е, че децата са различни типове. И ако едно е обяснението към едно интровертно дете, съвсем друго е към екстровертното.
Той разлика между ,, да,, и ,, не,, не може да направи. Питам го ,, Има ли ако ?,, . В отговор едно голямо ,, Неееееееееее,, получавам, а всъщност памперса е пълен.За други неща е същото. Камо ли да назоваваме емоции. Вече от всякъде съм се отчаяла. Днес навън видя една отворена кола и се качи. Аз не мога само за ръчичка да го държа. Оставям му малко пространство да не е залепен за мен. Пак говорихме, че не трябва в коли да се качва. Че това не е нашата кола. Не знам дали ме разбра. От всякъде вече чувам, че за да е толкова палав аз имам вина. Че много неща са му позволени. Различни съвети ми се дават от бой по голо дупе до строги наказания.
Кой се грижи за детето?
От всичко прочетено ми се струва, че то просто има нужда от повече внимание и време, да играете само двамата, да си говорите / колкото можете/.
Не подценявай пълноценно прекараното време с мама, на тази възраст то е по- важно за детето от целодневния контакт с деца.
От всичко прочетено ми се струва, че то просто има нужда от повече внимание и време, да играете само двамата, да си говорите / колкото можете/.
Не подценявай пълноценно прекараното време с мама, на тази възраст то е по- важно за детето от целодневния контакт с деца.
Най - искрено ти препоръчвам тези книги:
http://books.janet45.com/books/670
http://colibri.bg/knigi/435/fransoaz-dolto-osnovni-etapi-na-detstvoto
Възпитанието на детето не е въпрос на мнение, има правилни и неправилни подходи. Мисля, че специалистите знаят най - добре.
Боят е абсолютно недопустим. Той задоволява родителска потребност и не допринася с нищо за развитието на детето.
Желая ти много търпение и сила. Успех!
http://books.janet45.com/books/670
http://colibri.bg/knigi/435/fransoaz-dolto-osnovni-etapi-na-detstvoto
Възпитанието на детето не е въпрос на мнение, има правилни и неправилни подходи. Мисля, че специалистите знаят най - добре.
Боят е абсолютно недопустим. Той задоволява родителска потребност и не допринася с нищо за развитието на детето.
Желая ти много търпение и сила. Успех!
Кой се грижи за детето?
От всичко прочетено ми се струва, че то просто има нужда от повече внимание и време, да играете само двамата, да си говорите / колкото можете/.
Не подценявай пълноценно прекараното време с мама, на тази възраст то е по- важно за детето от целодневния контакт с деца.
От всичко прочетено ми се струва, че то просто има нужда от повече внимание и време, да играете само двамата, да си говорите / колкото можете/.
Не подценявай пълноценно прекараното време с мама, на тази възраст то е по- важно за детето от целодневния контакт с деца.
Аз си се грижа изцяло за него. От есента е на ясла. Вкъщи си играем. Обаче в един момент на него му писва и иска сам да си играе. Навън съм винаги плътно до него. Той даже се ядосва от това и ме бута да се дръпна на страна. Предпочита с децата да си играе.
Един детски психолог изследвал как у малките деца се офрмират пониятия "добро" и "лошо". Всъщност доброто и лошото при възрастните зависят от личнят им опит: работил си добре=получил си бонус. Работил си лошо = изгонили са те от работа и т.н. Но детето няма опит, тогава как да реши за себе си добре ли е , да кажем да рисува по стените?
Оказва се, че децата смятат интерсното за правилно и неинтерсното за неправлино. Тоест за децата интерсното е правилно. Безинтерсното = неприятно =лошо.
Просто трябва да насочим интереса в мирна посока. Трябва да намериш своята методика за детето. Всичките готови формули и норми са несъвършени , защото игнорират индивидуалните особености на детето.
Така че Кимми по добре се настрой на вълната на детето. И не изпадай в паника при всяко негово изследване на света.
Оказва се, че децата смятат интерсното за правилно и неинтерсното за неправлино. Тоест за децата интерсното е правилно. Безинтерсното = неприятно =лошо.
Просто трябва да насочим интереса в мирна посока. Трябва да намериш своята методика за детето. Всичките готови формули и норми са несъвършени , защото игнорират индивидуалните особености на детето.
Така че Кимми по добре се настрой на вълната на детето. И не изпадай в паника при всяко негово изследване на света.
Децата са изследователи, съгласна съм! Но те нямат никакво чувство за самосъхранение и безопасност. Затова ние възрастните трябва да им помагаме , насочваме и контролираме докато изучават света. kimmy нещата, които описваш, не са безобидни, за да изчакаш да отминат. Ако не можеш да се справиш сама потърси помощ.
За мен детето на kimmy си е едно дете с нормално за възрастта си поведение.
Подкрепям твърдението, че просто е много любопитно и просто трябва да се задоволи любопитството му като на опасните за него ситуации се даде алтернатива с по-малко опасни, но подобни неща. Примерно за качването в чужда кола - моят син преди година беше същия - като видеше отворена кола и искаше да се качи в нея - просто му бяха много интересни колите. Вместо да му обяснявам, че не трябва, му позволявах да влиза. Става дума за паркирани пред магазини коли на доставчици - докато шофьора зарежда магазина, ние с малчо изследваме, даже в повечето случаи той оглежда сам вътре, а аз отвън го наблюдавам, да не направи някоя беля. Шофьорите нямаха нищо против, даже се забавляваха, с повечето синът ми даже се сприятели Понеже знаеше, че винаги ще има разрешени за изследване коли, не се е налагало да го пазя да не влиза в такива, които не съм сигурна кога ще тръгнат. Даже отдавна вече не проявява интерес да влиза по колите на хората, пак им се радва, но явно е разбрал, че отвън са по-различни и интересни, отколкото отвътре
Подкрепям твърдението, че просто е много любопитно и просто трябва да се задоволи любопитството му като на опасните за него ситуации се даде алтернатива с по-малко опасни, но подобни неща. Примерно за качването в чужда кола - моят син преди година беше същия - като видеше отворена кола и искаше да се качи в нея - просто му бяха много интересни колите. Вместо да му обяснявам, че не трябва, му позволявах да влиза. Става дума за паркирани пред магазини коли на доставчици - докато шофьора зарежда магазина, ние с малчо изследваме, даже в повечето случаи той оглежда сам вътре, а аз отвън го наблюдавам, да не направи някоя беля. Шофьорите нямаха нищо против, даже се забавляваха, с повечето синът ми даже се сприятели
Понеже знаеше, че винаги ще има разрешени за изследване коли, не се е налагало да го пазя да не влиза в такива, които не съм сигурна кога ще тръгнат. Даже отдавна вече не проявява интерес да влиза по колите на хората, пак им се радва, но явно е разбрал, че отвън са по-различни и интересни, отколкото отвътре
Да, от специалист. Детето е съвсем нормално, но тя не може или не знае как да се справи с него. Би могла да опита и сама, като прочете някоя от посочените книги за възпитанието. Но мен книгите повече са ме обърквали, когато съм решавала да приложа някоя техника или похват. kimmy , никой по-добре от теб не познава детето, навиците, средата му, но щом не можеш да се справиш, няма нищо срамно или не редно да потърсиш съвет от психолог, не психиатър.
Ще изчакам да стане на 3г. Все ме успокояват, че след тази възраст нещата поомеквали. Ако до тогава няма промяна наистина ще видя какво ще правя. Хайде това с агресивността може и като игра да го възприема. Може да поотшуми. Но най големия ми проблем е, че не разбира от думата ,,Не,, и не се подчинява. Сега този и миналия месец боледува често. Не желаеше антибиотиците да си пие въпреки всички увещания. Та ако не се бях наложила със спринцовка да ги давам можеше и по зле да стане. Някой беше писал, че го ограничавам. От нищо не е ограничаван. Но не мога да го оставям на улицата да ходи, да се навира в люлките или пък децата да удря.
От всякъде вече чувам, че за да е толкова палав аз имам вина. Че много неща са му позволени. Различни съвети ми се дават от бой по голо дупе до строги наказания.
Сега ми обясняват, ауу как се е променил, колко добър бил станал....ми колкото предишното е моя заслуга, толкова и това. Минават си през етапи на развитие, различните деца по различен начин.
Разбира се, че ще позволяваш. Как иначе ще се научи кое кога е редно да прави? Има си "бесни" дечурлига. Още си спомням първото посещение у нас на едно съседче (бяхме новодомци), овърша всичко за отрицателно време. Провери във всяка дупка и рафт какво има. Майка му търчеше нон-стоп след него. Точно на 2-3 години е бил.
За моя малкия в детската ми обясняваха колко бил срамежлив и кротък и пр. и не вярваха, че тормози батко си и че той всъщност е бесния...чак в четвърта група си показа рогата.
Бъзикат ме, "айде за трето"...отговорът "само ако някой друг го гледа до третата му година"
kimmy сетих се още нещо - проблема не е в детето, а в теб. Приеми, че ще трябва още дълго да тичаш по него, да стоиш на главата му /но така, че да се намесваш само, когато се налага, а да му даваш и свобода/, да му обясняваш с часове и години... Т.е здрави нерви и положително отношение - и нещата ще ти се сторят по-поносими 
П.с и ако някой ти вменява вина, че не се справяш, не му се връзвай - отстрани нещата винаги са по-лесни
П.п.с - не че те обезкуражавам, но и след 3 не са по-добре нещата, евентуално към 6 години се кротват /но не е сигурно/
П.с и ако някой ти вменява вина, че не се справяш, не му се връзвай - отстрани нещата винаги са по-лесни
П.п.с - не че те обезкуражавам, но и след 3 не са по-добре нещата, евентуално към 6 години се кротват /но не е сигурно/
Как ще позволяваш на детето си да влиза по чуждите коли????!!!!!!!!
Любопитство, любопитство, ама всичко има граници.
За мен има огромен проблем в поведението- удря други деца / с камъни, ако не се лъжа/, изстрелва се на улицата, иска да влиза в чужди коли....
Мерки трябва да се взимат спешно, няма как като стане на 3 и всичко да мине от само себе си.
Никакъв специалист не му трябва на това дете, майката трябва да си промени явно подхода.
Постави ограничения , говори много, бъди уравновесена и спокойна, не крещи, не удряй.
Любопитство, любопитство, ама всичко има граници.
За мен има огромен проблем в поведението- удря други деца / с камъни, ако не се лъжа/, изстрелва се на улицата, иска да влиза в чужди коли....
Мерки трябва да се взимат спешно, няма как като стане на 3 и всичко да мине от само себе си.
Никакъв специалист не му трябва на това дете, майката трябва да си промени явно подхода.
Постави ограничения , говори много, бъди уравновесена и спокойна, не крещи, не удряй.
За мен има огромен проблем в поведението- удря други деца / с камъни, ако не се лъжа/, изстрелва се на улицата, иска да влиза в чужди коли....
Мерки трябва да се взимат спешно, няма как като стане на 3 и всичко да мине от само себе си.
Никакъв специалист не му трябва на това дете, майката трябва да си промени явно подхода.
Постави ограничения , говори много, бъди уравновесена и спокойна, не крещи, не удряй.
Мерки трябва да се взимат спешно, няма как като стане на 3 и всичко да мине от само себе си.
Никакъв специалист не му трябва на това дете, майката трябва да си промени явно подхода.
Постави ограничения , говори много, бъди уравновесена и спокойна, не крещи, не удряй.
Има си "бесни" деца, просто трябва търпение и търчане след тях.
Помня как братовчедка ми хапеше където кой срещне (още си спомням нейното ухапване), просто беше извеждана в моменти, когато няма деца на площадката....израстна "нормална".
Като поведение двамата моите са коренно различни, като реакции в дадена ситуация също. Това всъщност е съвсем нормално.
Не съм Кими...но Елена Ди...майката каза, че детето е влязло в колата. Никъде не видях тя да го е помолила да влезе. И после му е говорила, говорила...
Много често изхождаме от собствените си деца. И ако моето е като пършинг...е вече съм намерила цаката как да ме чуе. То на съседката е най- седящото за мене дете. И ако моето търчи по площадката като отвързано. То нейното не се отлепва от масата на която сме седнали. И ако моя миналата събота мина 9 км. на Седемте рилски езера - за 4 часа в които не си затвори устата за секунда. Нейното на 15 минута го качиха на конче и не обели дума в следващите два часа.
И за някой моето дете е буйно и диво...то за мен нейното е флегматично и заспало.
Та всичко е въпрос на гледна точка.
Много често изхождаме от собствените си деца. И ако моето е като пършинг...е вече съм намерила цаката как да ме чуе. То на съседката е най- седящото за мене дете. И ако моето търчи по площадката като отвързано. То нейното не се отлепва от масата на която сме седнали. И ако моя миналата събота мина 9 км. на Седемте рилски езера - за 4 часа в които не си затвори устата за секунда. Нейното на 15 минута го качиха на конче и не обели дума в следващите два часа.
И за някой моето дете е буйно и диво...то за мен нейното е флегматично и заспало.
Та всичко е въпрос на гледна точка.
Явно трябва някаква промяна в подхода, не знам каква, не съм целодневно с тях , за да дам адекватен съвет, но определено иска друг подход.
Моето дете е палаво, много палаво, от както е проходил до ден днешен на задника си не е седнал, все тича и крещи. Но подобни случки не сме имали. Коствало ми е много време, нерви и сили , но бях нон-стоп до него и говорих ужасно мнооого.
Ще споделя нещо, с което може и да не се съгласите, но случая е съвсем пресен.
Имам приятелка с подобен проблем, детето й е на 2 , води го на лекар. Казаха й, че това поведение се наблюдава при деца, които прекарват почти целия си ден по парковете и сред други деца. Съветът беше да ограничат малко контактите с връстници и да прекарват повече време само двамата.
Моето дете е палаво, много палаво, от както е проходил до ден днешен на задника си не е седнал, все тича и крещи. Но подобни случки не сме имали. Коствало ми е много време, нерви и сили , но бях нон-стоп до него и говорих ужасно мнооого.
Ще споделя нещо, с което може и да не се съгласите, но случая е съвсем пресен.
Имам приятелка с подобен проблем, детето й е на 2 , води го на лекар. Казаха й, че това поведение се наблюдава при деца, които прекарват почти целия си ден по парковете и сред други деца. Съветът беше да ограничат малко контактите с връстници и да прекарват повече време само двамата.
Много често изхождаме от собствените си деца. И ако моето е като пършинг...е вече съм намерила цаката как да ме чуе. То на съседката е най- седящото за мене дете. И ако моето търчи по площадката като отвързано. То нейното не се отлепва от масата на която сме седнали. И ако моя миналата събота мина 9 км. на Седемте рилски езера - за 4 часа в които не си затвори устата за секунда. Нейното на 15 минута го качиха на конче и не обели дума в следващите два часа.
И за някой моето дете е буйно и диво...то за мен нейното е флегматично и заспало.
Та всичко е въпрос на гледна точка.
Убедена съм, че , ако сравним моето с вашите деца, моят е в пъти по- палав, така, че идеално знам какво значи да гледаш палаво дете.
Остави какво си мислят околните, това поведение е опасно за самото дете.
Кими в темата в радел "Бебета" беше описала съвсем нормални неща за възрастта на детето. Беше писала, че й заключват вратите с райбери, шкафовете с тиксо. Ами, нормално е вкъщи детето да прави напук. Забелязала съм, че на моято дете (на 1,10 месеца) бързо му омръзва едно или друго. В началото като отвързан ходеше из стаите, сега вече не, знае какво има в тях и рядко ходи. Същото е и с чекмеджетата и останалите неща вкъщи.
За такива малки деца трябва постоянство, да им се повтаря, обяснява какво може или не може, трябва да има все някой подир тях. Няма как да не се изнерви човек от това.
Кими беше писала, че навиква сина си е едни думи.... Изпуска си нервите, явно има нужда от почивка, която не може да си позволи.
Всяко дете е различно, павало дете не значи агресивно. Повечето агресия в малките деца се поражда от отношението и възпитанието на родителите.
За такива малки деца трябва постоянство, да им се повтаря, обяснява какво може или не може, трябва да има все някой подир тях. Няма как да не се изнерви човек от това.
Кими беше писала, че навиква сина си е едни думи.... Изпуска си нервите, явно има нужда от почивка, която не може да си позволи.
Всяко дете е различно, павало дете не значи агресивно. Повечето агресия в малките деца се поражда от отношението и възпитанието на родителите.
Последно детето за психолог ли е според вас или не ? Това с качването в колите мисля, че го е научил от на майка ми приятеля, защото той му позволява да влиза вътре. Общо взето аз не съм авторитет за детето ми. Забелязвам, че друга майка от площадката като му направи забележка и той горе долу се вслушва.
Според мен имаш два варианта - или да прочетеш какво казват специалистите по въпроса, или да заведеш детето на психолог, който да установи точно къде е проблемът (вероятно е твой, в резултат на това и на детето), да те посъветва как точно да подходиш за решаването му.
Да, децата имат периоди на непослушание, но всичко е въпрос на степен, не считам, че честа проява на агресия и тотално игнориране на родителя са част от нормалното развитие. Можеш да се успокояваш, че нещата ще отшумят след навършване на 3 години, но нормалните кризисни периоди отминават без последствия само ако родителят е реагирал адекватно, в противен случай рискуваш проявите, за които говориш, да се превърнат в характер.
Да, децата имат периоди на непослушание, но всичко е въпрос на степен, не считам, че честа проява на агресия и тотално игнориране на родителя са част от нормалното развитие. Можеш да се успокояваш, че нещата ще отшумят след навършване на 3 години, но нормалните кризисни периоди отминават без последствия само ако родителят е реагирал адекватно, в противен случай рискуваш проявите, за които говориш, да се превърнат в характер.
Детенцето не е за психолог, по-скоро то е психолог. То те познава по-добре отколкото ти го познаваш. Детето знае как ще реагираш и затова си прави каквото поиска. Миличка първо се вгледай в себе си, случвало ли ти се е, след като не ти се подчини, да го овикаш, да го обидиш, то да се разреве и после и ти да се разстроиш и да го гушкаш. Опитай се да го ангажираш с някаква игра между вас, заведи го да види животни - как мама куче възпитава кученцата показвай нагледно как в природата децата слушат майките си. Спри временно да играете на обичайните места. Излизайте сами, само двамата, като за всеки ден измисляш някакво приключение за него. Направи всичко възможно да приковеш вниманието му. В момента в който видиш, че вниманието му отслабва, измисляй игри с физическо натоварване да го измориш. Обърни внимание на храненето изключи от менюто всички снаксове, чипсове и др. които съдържат много Е. Бъди една много усмихната мама, без истерии, викове и заплахи, но не се размеквай и бавно прокарвай правила. Убедена съм, че ще се справиш - децата са наши малки копия.
Детенцето не е за психолог, по-скоро то е психолог. То те познава по-добре отколкото ти го познаваш. Детето знае как ще реагираш и затова си прави каквото поиска. Миличка първо се вгледай в себе си, случвало ли ти се е, след като не ти се подчини, да го овикаш, да го обидиш, то да се разреве и после и ти да се разстроиш и да го гушкаш. Опитай се да го ангажираш с някаква игра между вас, заведи го да види животни - как мама куче възпитава кученцата показвай нагледно как в природата децата слушат майките си. Спри временно да играете на обичайните места. Излизайте сами, само двамата, като за всеки ден измисляш някакво приключение за него. Направи всичко възможно да приковеш вниманието му. В момента в който видиш, че вниманието му отслабва, измисляй игри с физическо натоварване да го измориш. Обърни внимание на храненето изключи от менюто всички снаксове, чипсове и др. които съдържат много Е. Бъди една много усмихната мама, без истерии, викове и заплахи, но не се размеквай и бавно прокарвай правила. Убедена съм, че ще се справиш - децата са наши малки копия.
Мисля, че преди да се прибегне до услугите на психолог, трябва майката сама да се опита да се справи като пробва различни подходи. Децата преминават постоянно през нови етапи- не може цял живот да се ходи по психолози.. Всъщност може, но на мен не ми се нрави много тази идея - за отношенията майка-дете и за светоусещането на детето мисля, че е по добре да има примера на една бореща се и справяща се с проблемите майка, а не търсенето на решение от някой външен човек. Психолога за мен е само за крайни случаи.
Съгласна с Рози Бози...
Ако някой има нужда за разговор с психолог то това си ти, не детето.
Сеса е написла и още неща относно тоава как отглеждаш детето си. Когато в къщи всичко е забранено то естествено да търси други източници на забавление на вън. Сигурно на теб ти идва много , нон стоп да тичаш след него. Но това е етап от развитието. И ако искаш да имаш добре развиващо се интелектуално дете просто го остави да изследва света. Естествено има общоприети норми с които трябва всеки да се съобразява. Говори и пак говори.
За дете на 2г. думата агресия е доста пресилена. Не трябва да удря, то е ясно. Но чак пък агресия. Наистина въоръжи се с търпение и много говорене. Това, че теб не те чува всеки път на тази възраст е абсолютно нормално - детето се съревновава и опитва да се налага на най-близките си хора. Непознатите не са фактор. Щом реагира на забележка на непознат - значи знае за какво става въпрос. Ти трябва да намериш своя подход към него. На тази възраст водещ е темперамента на детето. Това не зависи от нас.. И ако прие единят вид темперамент - детето може да стои на едно място 5 минути при другият няма анчин това да се случи. Така е и с забраните ако при един темперамент забраната с благ тон върши чудеса. То при другият вид трябва една забрана да се повтори три пъти със строг тон. Наблюдавай детето...всяко негово действие трябва да учи теб. Няма формула за справяне с всяка ситуация.
Ако някой има нужда за разговор с психолог то това си ти, не детето.
Сеса е написла и още неща относно тоава как отглеждаш детето си. Когато в къщи всичко е забранено то естествено да търси други източници на забавление на вън. Сигурно на теб ти идва много , нон стоп да тичаш след него. Но това е етап от развитието. И ако искаш да имаш добре развиващо се интелектуално дете просто го остави да изследва света. Естествено има общоприети норми с които трябва всеки да се съобразява. Говори и пак говори.
За дете на 2г. думата агресия е доста пресилена. Не трябва да удря, то е ясно. Но чак пък агресия. Наистина въоръжи се с търпение и много говорене. Това, че теб не те чува всеки път на тази възраст е абсолютно нормално - детето се съревновава и опитва да се налага на най-близките си хора. Непознатите не са фактор. Щом реагира на забележка на непознат - значи знае за какво става въпрос. Ти трябва да намериш своя подход към него. На тази възраст водещ е темперамента на детето. Това не зависи от нас.. И ако прие единят вид темперамент - детето може да стои на едно място 5 минути при другият няма анчин това да се случи. Така е и с забраните ако при един темперамент забраната с благ тон върши чудеса. То при другият вид трябва една забрана да се повтори три пъти със строг тон. Наблюдавай детето...всяко негово действие трябва да учи теб. Няма формула за справяне с всяка ситуация.
kimmy, какво правиш, когато детето ти удари друго дете? Би ли описала?
Имаш ли постоянство в "не"-тата? Малките се объркват, ако веднъж едно нещо е позволено, а друг път забранено.
Имаш ли постоянство в "не"-тата? Малките се объркват, ако веднъж едно нещо е позволено, а друг път забранено.
Веднага отивам при него, дърпам му ръката и започвам да говоря, че не е правилно това, че другото детенце го боли. Покрай темата тези дни много започвам да се вглеждам в поведението му. Това удряне мисля, че не е толкова агресия. Не го прави с някаква злоба, а по скоро си играе така . Понеже той копира всичко, което види щом по телевизията има екшън сцени от типа на бой или стрелби веднага се гаси телевизора.
Всички тук мислят, че налагам ограничения, а всъщност не е така. Ако иска в контакта да бръкне пак ли трябва да му позволя ? Нямам нищо против да тича на воля, но все пак трябва да знае, че има граници. В момента много се изрива от нещо. Според педиатърката е или алергия от някаква трева или алергия в следствие нахапване от насекомо / най вероятно бълха/. При това положение как да го пускам свободно по полянките да припка ?
kimmy съвет: Най ме бива в това 
Ограниченията, че всичко се заключва ги бе написала друга майка..не съм чела другите ти постове.
Вдигни опасните неща на безопасно разстояние и обезопаси контактите. Другото го остави да си играе детето. Аз бях разчистила в кухнята най-долните чекмеджета. Но тенджери и дървени бъркалки бях оставила. Колко пъти моя ги е разнасял не е истина.
За дете на тази възраст тичането не е игра...разбирам притесненията от алергии. Заведи го в някоя затворена градинка и го остави без да му стоиш до главата.
И телевизията няма защо да ти казвам не е възпитателна...екшън даже без сцени на насилие велияе много в/у детските възприятия. Предполагам, че се е случвало детето да се заглежда по реклами...бързо менящи се картини...в неговата глава това е струпване на напрежение. То все някъде избива. Успех.
Ограниченията, че всичко се заключва ги бе написала друга майка..не съм чела другите ти постове.
Вдигни опасните неща на безопасно разстояние и обезопаси контактите. Другото го остави да си играе детето. Аз бях разчистила в кухнята най-долните чекмеджета. Но тенджери и дървени бъркалки бях оставила. Колко пъти моя ги е разнасял не е истина.
За дете на тази възраст тичането не е игра...разбирам притесненията от алергии. Заведи го в някоя затворена градинка и го остави без да му стоиш до главата.
И телевизията няма защо да ти казвам не е възпитателна...екшън даже без сцени на насилие велияе много в/у детските възприятия. Предполагам, че се е случвало детето да се заглежда по реклами...бързо менящи се картини...в неговата глава това е струпване на напрежение. То все някъде избива. Успех.
Подходът и към палаво, и към .... бих определила по-сговоричво дете /защото то може пак да е жизнерадостно, двигателно активно, а не флегматично, както бе описана по-напред противоположността на по-трудното за приемливо социално моделиране / според мен трябва да е един и същ. С тази разлика, че се изисква повече търпение с едни деца, отколкото с други. Т.е на някои се налага да обясниш хиляда пъти, че да се бърка в контакта е опасно, придружено с примери и обяснения на опасно, докато на други е достатъчно само да очертаеш границите и те се спазват. Моите двете деца са различни. Голямото след обяснения, че нещо е опасно на възрастта на брат му, не пипаше, не тичаше по улиците и пр., без обаче да е заспало, достатъчно игриво беше и е При малкото се изисква много повече търпение. В същото време като степен на разбиране, изговаряне на света уж са еднакви- като го слуша човек, говори като дете почти на три години, а в същото време си е на ниво поведенческа зрялост като дете на 1г. 10 м. Това понякога обърква някои от околните и лесно окачествяват поведението му като опит за манипулация или пр. такива възрастни неща. Търпение трябва, много разговори и последователност. Но отчиам, че с някои деца е много по-трудно.
/ според мен трябва да е един и същ. С тази разлика, че се изисква повече търпение с едни деца, отколкото с други. Т.е на някои се налага да обясниш хиляда пъти, че да се бърка в контакта е опасно, придружено с примери и обяснения на опасно, докато на други е достатъчно само да очертаеш границите и те се спазват. Моите двете деца са различни. Голямото след обяснения, че нещо е опасно на възрастта на брат му, не пипаше, не тичаше по улиците и пр., без обаче да е заспало, достатъчно игриво беше и е При малкото се изисква много повече търпение. В същото време като степен на разбиране, изговаряне на света уж са еднакви- като го слуша човек, говори като дете почти на три години, а в същото време си е на ниво поведенческа зрялост като дете на 1г. 10 м. Това понякога обърква някои от околните и лесно окачествяват поведението му като опит за манипулация или пр. такива възрастни неща. Търпение трябва, много разговори и последователност. Но отчиам, че с някои деца е много по-трудно.
kimmy 
За удрянето бих ти предложила следното: на влизане на площадката му казваш, че ако удари друго дете, се прибирате. И изпълняваш. Агресия или не, ударения все си го боли.
Само от обяснение се получава понякога ефект "като направя Х и мама ми обръща още повече внимание". Търпение ти пожелавам, всичко ще се нареди.
За удрянето бих ти предложила следното: на влизане на площадката му казваш, че ако удари друго дете, се прибирате. И изпълняваш. Агресия или не, ударения все си го боли.
Само от обяснение се получава понякога ефект "като направя Х и мама ми обръща още повече внимание". Търпение ти пожелавам, всичко ще се нареди.
kimmy нямам какво да добавя засега по темата, но понеже и моя син е с много чувствителна кожа, ще споделя моя опит в това отношение.
Изриването - ако са много ситни пъпчици може да е от жегата или от слънцето. Можеш да видиш дали е от това като го мажеш известно време при всяко излизане със слънцезащитен крем или лосион /50 + фактор - за по-чувствителна детска кожа/. А срещу жегите - по-често къпане, аз даже сържах на терасата надуваем басейн и при всяка възможност го слагах в него.
За ухапвания - пак при излизане задължително използвай репалент - има си специални за деца. Аз използвам на Бочко и нищо, че е евтин, предпазва добре.
По-добре да намериш начин да преодолеете проблема с алергията, отколкото да ограничаваш тичането навън - едно от най-големите забавления за децата все пак е тичането навън из парковете
Изриването - ако са много ситни пъпчици може да е от жегата или от слънцето. Можеш да видиш дали е от това като го мажеш известно време при всяко излизане със слънцезащитен крем или лосион /50 + фактор - за по-чувствителна детска кожа/. А срещу жегите - по-често къпане, аз даже сържах на терасата надуваем басейн и при всяка възможност го слагах в него.
За ухапвания - пак при излизане задължително използвай репалент - има си специални за деца. Аз използвам на Бочко и нищо, че е евтин, предпазва добре.
По-добре да намериш начин да преодолеете проблема с алергията, отколкото да ограничаваш тичането навън - едно от най-големите забавления за децата все пак е тичането навън из парковете
Децата търсят къде е границата, но те имат нужда от правила и ред. За тях самите е по-добре, ако има забранени неща. Ако всички е позволено или по-лошо - днес а забранено, а утре разрешено, децата се объркват. Често едно дете е нервно, плаче , тръшка се, иска нещо или удря, а всъщност може просто да е уморено, гладно, недоспало. То не знае какво да направи за да се почувства добре, родителят е този, който може и знае. Открих, че режима е много важен, заедно с редуването на активност и почивка. И родителя трябва да има авторитет!
kimmy, бъди твърда и постоянна в нещата , които забраняваш или изискваш и не приемай изблиците и агресията на детето емоционално. Не се ядосвай, не отразявай агресията. Спокойно му обясни и ако продължи, го изведи от мястото (дори насила - вземи го и го прибери). И винаги когато му забраняваш нещо, му показвай друго, позволено. Например - не може да тича по улицата, но щом отидете до алеята в парка, го пусни и му кажи, че може да тича. Не може да пипа печката, но може да рови в някой шкаф. Не може да удря децата, но може да удря с гумен надуваем чук. (на моя агресор му купих такъв:)) Успех!
kimmy, бъди твърда и постоянна в нещата , които забраняваш или изискваш и не приемай изблиците и агресията на детето емоционално. Не се ядосвай, не отразявай агресията. Спокойно му обясни и ако продължи, го изведи от мястото (дори насила - вземи го и го прибери). И винаги когато му забраняваш нещо, му показвай друго, позволено. Например - не може да тича по улицата, но щом отидете до алеята в парка, го пусни и му кажи, че може да тича. Не може да пипа печката, но може да рови в някой шкаф. Не може да удря децата, но може да удря с гумен надуваем чук. (на моя агресор му купих такъв:)) Успех!