Пускала съм подобни теми в бебешкия подфорум. Сега детето е по голямо и реших и тук да пиша. На 2г. и 4 месеца е. Буен е, палав. Явно си е характер, а и гени. Ясно ми е, че си е такъв, че не може да стои на едно място, че е любопитен и иска да види и пипне всичко. Вкъщи горе долу се занимава, не прави бели. Има го инатът на 2 годишните. Тръшканията също. И това го разбирам. Навън като сме уж се заиграва с деца, но в един момент нещо му привлича вниманието и зацепва към неизвестна посока. Най - често към улицата. Това, което ме притеснява е че в последно време стана агресивен. Удря деца без причина. Вчера беше намерил една керемида. Аз бях на 5 крачки от него. Умишлено не му казах да я пусне, защото за него пусни означава да метне предмета. Докато се приближа до него той вече беше тръгнал да замеря едно по малко дете с въпросната керемида. Едвам го спрях. Направо сърцето ми изтръпна. Добре, че родителите на детенцето излязоха разбрани хора и не направиха проблем. Вече не знам как да действам. Говоря, обяснявам, че с удрянето причинява болка на другите. Че ако замеря децата ще ги нарани. Когато вече съм извън кожата си започвам да крещя. Употребявам епитети. Често му говоря как трябва да е по послушен. Не го наричам лошо дете. Непослушно малко по така ми се вижда. Какъв е правилния подход според вас за овладяване най вече на агресията му ?
- Публикувана: 20 юли 2013, 15:14 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2013, 15:13 ч.
Какъв е правилния подход към палавото дете ?
Доста често се случва, когато децата минават през така наречения бебешки пубертет, да стават по-агресивни. Дали към родителите си/грижещите се за него, или към децата на площадката-много зависи. Често и хората си мислят, че щом едно дете проявява агресия, значи това вижда вкъщи и го намира за нормално, но това не е вярно. Много деца реално нямат представа, че удряйки някое дете, могат да му причинят болка, или друга травма, просто това е един от инстинктите, който се проявява в този период и много често приключва, когато детето излезне от този пубертет.
Другия вариант е то да преживее това, което причинява на другите деца. Имам предвид, в една хипотетична ситуация, ако удари дете на площадката и то му отвърне, когато го заболи му светка лампичката, че това е нещо лошо. И спира да го прави...
Не мога да дам съвет как точно да се справиш, защото не ти познавам детето, но ти давам предположения, които биха му помогнали сам да се справи. За съжаление, на толкова малко дете, обясненията, че като удря/замеря някой му причинява болка, а така правят само лошите/непослушните деца и това не е хубаво, не помагат особено. Едно дете, докато не се опари, не мирясва. Може мнението ми да звучи много първично, но е факт, че малките деца реагират точно така на ситуации и чувства, които го обземат и доста често не могат да ги контролират.
Другия вариант е то да преживее това, което причинява на другите деца. Имам предвид, в една хипотетична ситуация, ако удари дете на площадката и то му отвърне, когато го заболи му светка лампичката, че това е нещо лошо. И спира да го прави...
Не мога да дам съвет как точно да се справиш, защото не ти познавам детето, но ти давам предположения, които биха му помогнали сам да се справи. За съжаление, на толкова малко дете, обясненията, че като удря/замеря някой му причинява болка, а така правят само лошите/непослушните деца и това не е хубаво, не помагат особено. Едно дете, докато не се опари, не мирясва. Може мнението ми да звучи много първично, но е факт, че малките деца реагират точно така на ситуации и чувства, които го обземат и доста често не могат да ги контролират.
измисли някакви игри с хвърляне: да хвърля топка в баскетболен кош, да хвърля кръгове ей такава игра или нещо такова т.н.
като тръгне да замерва децата, му казваш: щом искаш да замеряш не можеш да стоиш при децата, ще идем да играем еди си какво там ще хвърляш.
като тръгне да замерва децата, му казваш: щом искаш да замеряш не можеш да стоиш при децата, ще идем да играем еди си какво там ще хвърляш.
Много е възможно да минава през така наречения бебешки пубертет. Това минава и заминава, но сега е момента детето да не бъде "изпуснато". Много говорене и обяснения за мен е вариантyт и твърдост в позициите на родителя. Ако му кажеш - щом удряш и се прибираме - изпълняваш твърдо, без компромиси. И стой до него, наблюдавай го непрекъснато дали не посяга и парирай всеки опит. Ще мине време и ще му мине 
kimmy имаш едно напълно нормално дете.
Сина ми е на 3,6 г. и продължава да не го свърта на едно място. Да пипа, да тича да изследва всичко.
В една от книгите за възпитанието на деца...щото и аз четох като луда. Пише, че трябва да се примирим че имаме деца изследователи. Четох много защото на около 2г. моя син го ухапа едно дете в парка...след което моя започна да хапе всички наред. Та и аз се чудех къде съм сбъркала - ами след всичко прочетено се оказа, че никъде.
Естествено - важно е да обясняваш, обясняваш и това постоянно.
Не крещи и не употребявай епитети. Иначе всичко е в рамките на нормалното.
Сина ми е на 3,6 г. и продължава да не го свърта на едно място. Да пипа, да тича да изследва всичко.
В една от книгите за възпитанието на деца...щото и аз четох като луда. Пише, че трябва да се примирим че имаме деца изследователи. Четох много защото на около 2г. моя син го ухапа едно дете в парка...след което моя започна да хапе всички наред. Та и аз се чудех къде съм сбъркала - ами след всичко прочетено се оказа, че никъде.
Естествено - важно е да обясняваш, обясняваш и това постоянно.
Не крещи и не употребявай епитети. Иначе всичко е в рамките на нормалното.
Подкрепям вече казаното - постоянно говорене и обясняване - може и да не го показват, но децата дори и в тази възраст разбират какво им се говори, просто често се правят, че не разбират това, което не им изнася 
И наказанието - прибирам те вкъщи, ако продължаваш да се държиш така, също помага, макар и често само за конкретния случай. Моят е на 2 год. и 8 мес. и е същият като поведение - засега съм се спряла не тези методи за справяне и горе-долу имат ефект. Но той си знае, че ако бие децата или по друг начин се държи лошо с тях, следва задължително прибиране и ако е прекалил повече дори няколко дни не го водя при децата. Избягвам да крещя, защото няма никакъв ефект, само дето започва да плаче неистово и да прави напук.
Изобщо трябват здрави нерви и самоконтрол - да тренираме за истинския пубертет
И наказанието - прибирам те вкъщи, ако продължаваш да се държиш така, също помага, макар и често само за конкретния случай. Моят е на 2 год. и 8 мес. и е същият като поведение - засега съм се спряла не тези методи за справяне и горе-долу имат ефект. Но той си знае, че ако бие децата или по друг начин се държи лошо с тях, следва задължително прибиране и ако е прекалил повече дори няколко дни не го водя при децата. Избягвам да крещя, защото няма никакъв ефект, само дето започва да плаче неистово и да прави напук. Изобщо трябват здрави нерви и самоконтрол - да тренираме за истинския пубертет
Проявата на агресия, особено безпричинно, е знак, че нещо по-дълбоко тревожи детето. Нещо в отношенията между вас, между него и някой от обкръжението му , въобще в обстановката, в която расте, го напряга. Нормално е децата да изразяват емоциите си чрез удряне преди да проговорят, но на неговата възраст е редно да използва думите за това. Можеш да му помогнеш като се опитваш вместо него изразиш нещата, които чувства, да ги назовеш, да му обясниш причините, поради които се чувства така. Само забрана на удрянето/естествено и това/ няма да помогне, детето се опитва да "каже" нещо с действията си, твоята задача е да му посочиш правилния път за това, а не просто да му забраниш да заяви проблема си.
Желая ти успех!
Желая ти успех!
Ваяна ....ха...ха...ха
Май доста книги си чела, но практиката то куца.
Деца на 2,5 да описват емоции...извинявай но нещо не си разбрала.
Хубаво е че в момента тече изследване за стандартизиране на деца от 24-36 м. Децата на тази възраст разпознават емоции на картинка - весел, тъжен, ядосан. Нямат възможност да я описват с думи.
Агресия е нещо коренно различно, от буйно дете.
Удрянето може да е причинено от хиляди неща - любопитство. Като ударя - дали ще заплаче или не...и т.н.
Много психолози се навъдиха в БГ- мама.
Май доста книги си чела, но практиката то куца.
Деца на 2,5 да описват емоции...извинявай но нещо не си разбрала.
Хубаво е че в момента тече изследване за стандартизиране на деца от 24-36 м. Децата на тази възраст разпознават емоции на картинка - весел, тъжен, ядосан. Нямат възможност да я описват с думи.
Агресия е нещо коренно различно, от буйно дете.
Удрянето може да е причинено от хиляди неща - любопитство. Като ударя - дали ще заплаче или не...и т.н.
Много психолози се навъдиха в БГ- мама.
Кими, до колкото съм чела постовете ти по темата за детето ти, проблема е в теб. Забраните, които му налагаш и изпускането на нервите.
Ако детето е по-буйно и любопотно, изследвайте заедно с него света. Не му крещи и не го обиждай, дай му повече свобода вкъщи, води го на интересни места, измисляй разни игри. А най-добре е, ако детето тръгне на градина, а ти на работа. Бабите също е хубаво да се ограничат.
Ако детето е по-буйно и любопотно, изследвайте заедно с него света. Не му крещи и не го обиждай, дай му повече свобода вкъщи, води го на интересни места, измисляй разни игри. А най-добре е, ако детето тръгне на градина, а ти на работа. Бабите също е хубаво да се ограничат.
Hope for Two наистина звучи малко невероятно агресията на децата да се дължи на проблеми и неща, които изживяват без да могат да обяснят. Но аз също бях чела за тази теория и след като в един период детето ми стана прекалено агресивно и почти постоянно изпадаше в истерични състояния, без да помагат никакви познати ми методи, реших да се опитам да разбера дали няма по-сериозен проблем. След като свидетел на една случка, която оказа ужасно влияние върху поведението на сина ми, се сетих за едни неща които бяха казани пред него - които звучат ужасно, ако ги приемеш за истина, а децата на 1-2 години все още не могат да разсъждават така, че да преценяват сами доколко нещо казано е истина. Та обясних му, че ако е разстроен заради чутото, трябва да знае, че то не е истина, а истината е даже обратната, дадох му примери. Не мислех, че ще има ефект, но веднага след това детето се укроти. И сега плаче и понякога удря децата, но не е постоянно както беше преди, а удрянето е по-скоро игра, научена от по-големите /не че не му казвам, че не се играе така/.
Съжалявам за дългия и мъгляв пост, но не ми се изпада в подробности, а исках само да кажа, че децата разбират повече отколкото мислим и това че не могат да се изразяват добре донякъде е причина за проблемното им поведение.
П.п детската ясла повлия много добре на сина ми - има си приятелчета там и е щастлив да се вижда с тях, а и изразходва повече енергия в целодневните игри и занимания.
Съжалявам за дългия и мъгляв пост, но не ми се изпада в подробности, а исках само да кажа, че децата разбират повече отколкото мислим и това че не могат да се изразяват добре донякъде е причина за проблемното им поведение.
П.п детската ясла повлия много добре на сина ми - има си приятелчета там и е щастлив да се вижда с тях, а и изразходва повече енергия в целодневните игри и занимания.
Mamam-am абсолютно си права.
Детето ти е чуло нещо конкретно и го е приело за истина. Децата наистина приемат нещата буквално и за тях нещо което за нас е ок. то е проблем.
В случая ти си забелязала промяна у детето. Естествено е така да реагираш да търсиш причина.
При Кими /поне от поста - не я познавам/, детето е такова. Будно, буйно.
Стана модерно да визуализираме емоциите на децата. Пробвайте у дома вие да визуализирате емоциите на мъжете си а те вашите. За повече от 24 часа, ще се побъркате.
Разбира се всеки си познава детето. Но в описаното от Кими не виждам проблем. Детето й е един изследовател. И ако за него хвърлянето на играчка е изследване - колко далече ще отиде, дали ще се счупи. А майката му разясни - ти си ядосан за това я хвърляш....ситуацията само ще се влоши.
Детето ти е чуло нещо конкретно и го е приело за истина. Децата наистина приемат нещата буквално и за тях нещо което за нас е ок. то е проблем.
В случая ти си забелязала промяна у детето. Естествено е така да реагираш да търсиш причина.
При Кими /поне от поста - не я познавам/, детето е такова. Будно, буйно.
Стана модерно да визуализираме емоциите на децата. Пробвайте у дома вие да визуализирате емоциите на мъжете си а те вашите. За повече от 24 часа, ще се побъркате.
Разбира се всеки си познава детето. Но в описаното от Кими не виждам проблем. Детето й е един изследовател. И ако за него хвърлянето на играчка е изследване - колко далече ще отиде, дали ще се счупи. А майката му разясни - ти си ядосан за това я хвърляш....ситуацията само ще се влоши.
Ваяна ....ха...ха...ха
Май доста книги си чела, но практиката то куца.
Деца на 2,5 да описват емоции...извинявай но нещо не си разбрала.
Хубаво е че в момента тече изследване за стандартизиране на деца от 24-36 м. Децата на тази възраст разпознават емоции на картинка - весел, тъжен, ядосан. Нямат възможност да я описват с думи.
Агресия е нещо коренно различно, от буйно дете.
Удрянето може да е причинено от хиляди неща - любопитство. Като ударя - дали ще заплаче или не...и т.н.
Много психолози се навъдиха в БГ- мама.
Май доста книги си чела, но практиката то куца.
Деца на 2,5 да описват емоции...извинявай но нещо не си разбрала.
Хубаво е че в момента тече изследване за стандартизиране на деца от 24-36 м. Децата на тази възраст разпознават емоции на картинка - весел, тъжен, ядосан. Нямат възможност да я описват с думи.
Агресия е нещо коренно различно, от буйно дете.
Удрянето може да е причинено от хиляди неща - любопитство. Като ударя - дали ще заплаче или не...и т.н.
Много психолози се навъдиха в БГ- мама.
Дъщеря ми е на 2 години и половина, така че имам достатъчно опит. Не я третирам като бебе, считала съм я за способна да ме разбира, много преди да проговори и смятам, че това е причината да е достатъчно зряла емоционално. Назовавам нейните собствени чувства, както и моите, които въобще не е задължително да са само положителни- гняв, тъга, страх, по същия начин тя няма проблем да идентифицира своите и чужди емоции, да ги изразява посредством думи, и то не защото е преждевременно развита, а защото винаги съм се старала да не я подценявам.
Колкото и невероятно да звучи, системата работи. Децата разбират, в пъти повече отколкото на родителите им се струва. И много, много преди да проговорят.
Ваяна не мисля, че е необходимо да споря с теб.
Скоро ще станат ясни официалните изследвания относно развитието /психическо, физическо и емоционално/ на деца на тази възраст.
Просто няма начин дете на възраст 24-36 м. да характеризира емоциите си.
Да и моя казва, че е гневен - но това е заучено поведение. Получено от нашето отношение. Ти плачеш защото си ядосан нали? Че как да отговори детето за което това е немислимо. Страхотно е, че я третираш като възрастен. И аз така правя - докато не научих, че това не е най-правилният подход. Че мозъка им работи доста по-различно от нашият, относно логическите връзки. Да децата разбират преди да проговорят - но кое и как е абсолютно е друга бира. Натрупването на информация е най-важно за развитието на детето. На дали ти всеки ден си гневна, бясна или хората около теб са такива.
Другото е, че децата са различни типове. И ако едно е обяснението към едно интровертно дете, съвсем друго е към екстровертното.
Скоро ще станат ясни официалните изследвания относно развитието /психическо, физическо и емоционално/ на деца на тази възраст.
Просто няма начин дете на възраст 24-36 м. да характеризира емоциите си.
Да и моя казва, че е гневен - но това е заучено поведение. Получено от нашето отношение. Ти плачеш защото си ядосан нали? Че как да отговори детето за което това е немислимо. Страхотно е, че я третираш като възрастен. И аз така правя - докато не научих, че това не е най-правилният подход. Че мозъка им работи доста по-различно от нашият, относно логическите връзки. Да децата разбират преди да проговорят - но кое и как е абсолютно е друга бира. Натрупването на информация е най-важно за развитието на детето. На дали ти всеки ден си гневна, бясна или хората около теб са такива.
Другото е, че децата са различни типове. И ако едно е обяснението към едно интровертно дете, съвсем друго е към екстровертното.
Той разлика между ,, да,, и ,, не,, не може да направи. Питам го ,, Има ли ако ?,, . В отговор едно голямо ,, Неееееееееее,, получавам, а всъщност памперса е пълен.За други неща е същото. Камо ли да назоваваме емоции. Вече от всякъде съм се отчаяла. Днес навън видя една отворена кола и се качи. Аз не мога само за ръчичка да го държа. Оставям му малко пространство да не е залепен за мен. Пак говорихме, че не трябва в коли да се качва. Че това не е нашата кола. Не знам дали ме разбра. От всякъде вече чувам, че за да е толкова палав аз имам вина. Че много неща са му позволени. Различни съвети ми се дават от бой по голо дупе до строги наказания.
Кой се грижи за детето?
От всичко прочетено ми се струва, че то просто има нужда от повече внимание и време, да играете само двамата, да си говорите / колкото можете/.
Не подценявай пълноценно прекараното време с мама, на тази възраст то е по- важно за детето от целодневния контакт с деца.
От всичко прочетено ми се струва, че то просто има нужда от повече внимание и време, да играете само двамата, да си говорите / колкото можете/.
Не подценявай пълноценно прекараното време с мама, на тази възраст то е по- важно за детето от целодневния контакт с деца.