Публикувана: 20 юли 2013, 15:14 ч.
Последно мнение: 25 юли 2013, 15:13 ч.

Какъв е правилния подход към палавото дете ?

3 137
42
1

# 15 23 юли 2013, 15:12 ч.

Мнения: 402

Най - искрено ти препоръчвам тези книги:

http://books.janet45.com/books/670

http://colibri.bg/knigi/435/fransoaz-dolto-osnovni-etapi-na-detstvoto

Възпитанието на детето не е въпрос на мнение, има правилни и неправилни подходи. Мисля, че специалистите знаят най - добре.

Боят е абсолютно недопустим. Той задоволява родителска потребност и не допринася с нищо за развитието на детето.

Желая ти много търпение и сила. Успех!

# 16 23 юли 2013, 15:21 ч.

Мнения: 1 383

Цитат на: Елена Ди в вт, 23 юли 2013, 15:08

Кой се грижи за детето?
От всичко прочетено ми се струва, че то просто има нужда от повече внимание и време, да играете само двамата, да си говорите / колкото можете/.
Не подценявай пълноценно прекараното време с мама, на тази възраст то е по- важно за детето от целодневния контакт с деца.

Аз си се грижа изцяло за него. От есента е на ясла. Вкъщи си играем. Обаче в един момент на него му писва и иска сам да си играе. Навън съм винаги плътно до него. Той даже се ядосва от това и ме бута да се дръпна на страна. Предпочита с децата да си играе.

# 17 23 юли 2013, 15:23 ч.

Мнения: 8 296

Един детски психолог изследвал как у малките деца се офрмират пониятия "добро" и "лошо". Всъщност доброто и лошото при възрастните зависят от личнят им опит: работил си добре=получил си бонус. Работил си лошо = изгонили са те от работа и т.н. Но детето няма опит, тогава как да реши за себе си добре ли е , да кажем да рисува по стените?
Оказва се, че децата смятат интерсното за правилно и неинтерсното за неправлино. Тоест за децата интерсното е правилно. Безинтерсното = неприятно =лошо.
Просто трябва да насочим интереса в мирна посока. Трябва да намериш своята методика за детето. Всичките готови формули и норми са несъвършени , защото игнорират индивидуалните особености на детето.
Така че Кимми по добре се настрой на вълната на детето. И не изпадай в паника при всяко негово изследване на света.

# 18 23 юли 2013, 15:48 ч.

Мнения: 727

Децата са изследователи, съгласна съм! Но те нямат никакво чувство за самосъхранение и безопасност. Затова ние възрастните трябва да им помагаме , насочваме и контролираме докато изучават света. kimmy нещата, които описваш, не са безобидни, за да изчакаш да отминат. Ако не можеш да се справиш сама потърси помощ.

# 19 23 юли 2013, 15:56 ч.

Мнения: 1 383

Помощ от специалист ли ?

# 20 23 юли 2013, 16:01 ч.

Мнения: 62

За мен детето на kimmy си е едно дете с нормално за възрастта си поведение.
Подкрепям твърдението, че просто е много любопитно и просто трябва да се задоволи любопитството му като на опасните за него ситуации се даде алтернатива с по-малко опасни, но подобни неща. Примерно за качването в чужда кола - моят син преди година беше същия - като видеше отворена кола и искаше да се качи в нея - просто му бяха много интересни колите. Вместо да му обяснявам, че не трябва, му позволявах да влиза. Става дума за паркирани пред магазини коли на доставчици - докато шофьора зарежда магазина, ние с малчо изследваме, даже в повечето случаи той оглежда сам вътре, а аз отвън го наблюдавам, да не направи някоя беля. Шофьорите нямаха нищо против, даже се забавляваха, с повечето синът ми даже се сприятели Laughing

Понеже знаеше, че винаги ще има разрешени за изследване коли, не се е налагало да го пазя да не влиза в такива, които не съм сигурна кога ще тръгнат. Даже отдавна вече не проявява интерес да влиза по колите на хората, пак им се радва, но явно е разбрал, че отвън са по-различни и интересни, отколкото отвътре Laughing

# 21 23 юли 2013, 16:11 ч.

Мнения: 727

Да, от специалист. Детето е съвсем нормално, но тя не може или не знае как да се справи с него. Би могла да опита и сама, като прочете някоя от посочените книги за възпитанието. Но мен книгите повече са ме обърквали, когато съм решавала да приложа някоя техника или похват. kimmy , никой по-добре от теб не познава детето, навиците, средата му, но щом не можеш да се справиш, няма нищо срамно или не редно да потърсиш съвет от психолог, не психиатър. Wink

# 22 23 юли 2013, 16:18 ч.

Мнения: 1 383

Ще изчакам да стане на 3г. Все ме успокояват, че след тази възраст нещата поомеквали. Ако до тогава няма промяна наистина ще видя какво ще правя. Хайде това с агресивността може и като игра да го възприема. Може да поотшуми. Но най големия ми проблем е, че не разбира от думата ,,Не,, и не се подчинява. Сега този и миналия месец боледува често. Не желаеше антибиотиците да си пие въпреки всички увещания. Та ако не се бях наложила със спринцовка да ги давам можеше и по зле да стане. Някой беше писал, че го ограничавам. От нищо не е ограничаван. Но не мога да го оставям на улицата да ходи, да се навира в люлките или пък децата да удря.

# 23 23 юли 2013, 16:18 ч.

sofia
Мнения: 8 943

Цитат на: kimmy в вт, 23 юли 2013, 14:52

От всякъде вече чувам, че за да е толкова палав аз имам вина. Че много неща са му позволени. Различни съвети ми се дават от бой по голо дупе до строги наказания.

Да де и как ще бъде в първи клас, като сега не искал да прави еди какво си (беше на 5), ама такъв бил, онакъв бил...айде сиктер на всички даващи акъл, намаляваш четенето, или игнорираш перфектното дете на перфектната ССФ, на роднините пък съвсем.
Сега ми обясняват, ауу как се е променил, колко добър бил станал....ми колкото предишното е моя заслуга, толкова и това. Минават си през етапи на развитие, различните деца по различен начин.

Разбира се, че ще позволяваш. Как иначе ще се научи кое кога е редно да прави? Има си "бесни" дечурлига. Още си спомням първото посещение у нас на едно съседче (бяхме новодомци), овърша всичко за отрицателно време. Провери във всяка дупка и рафт какво има. Майка му търчеше нон-стоп след него. Точно на 2-3 години е бил.

За моя малкия в детската ми обясняваха колко бил срамежлив и кротък и пр. и не вярваха, че тормози батко си и че той всъщност е бесния...чак в четвърта група си показа рогата.

Бъзикат ме, "айде за трето"...отговорът "само ако някой друг го гледа до третата му година" Mr. Green

# 24 23 юли 2013, 16:20 ч.

Мнения: 62

kimmy сетих се още нещо - проблема не е в детето, а в теб. Приеми, че ще трябва още дълго да тичаш по него, да стоиш на главата му /но така, че да се намесваш само, когато се налага, а да му даваш и свобода/, да му обясняваш с часове и години... Т.е здрави нерви и положително отношение - и нещата ще ти се сторят по-поносими Grinning

П.с и ако някой ти вменява вина, че не се справяш, не му се връзвай - отстрани нещата винаги са по-лесни Naughty

П.п.с - не че те обезкуражавам, но и след 3 не са по-добре нещата, евентуално към 6 години се кротват /но не е сигурно/

# 25 23 юли 2013, 16:25 ч.

Мнения: X

Как ще позволяваш на детето си да влиза по чуждите коли????!!!!!!!!
Любопитство, любопитство, ама всичко има граници.
За мен има огромен проблем в поведението- удря други деца / с камъни, ако не се лъжа/, изстрелва се на улицата, иска да влиза в чужди коли....
Мерки трябва да се взимат спешно, няма как като стане на 3 и всичко да мине от само себе си.
Никакъв специалист не му трябва на това дете, майката трябва да си промени явно подхода.
Постави ограничения , говори много, бъди уравновесена и спокойна, не крещи, не удряй.

# 26 23 юли 2013, 16:35 ч.

sofia
Мнения: 8 943

Цитат на: Елена Ди в вт, 23 юли 2013, 16:25

За мен има огромен проблем в поведението- удря други деца / с камъни, ако не се лъжа/, изстрелва се на улицата, иска да влиза в чужди коли....
Мерки трябва да се взимат спешно, няма как като стане на 3 и всичко да мине от само себе си.
Никакъв специалист не му трябва на това дете, майката трябва да си промени явно подхода.
Постави ограничения , говори много, бъди уравновесена и спокойна, не крещи, не удряй.

Ми тя взима мерки непрекъснато. Може на въженце да го върже.
Има си "бесни" деца, просто трябва търпение и търчане след тях.
Помня как братовчедка ми хапеше където кой срещне (още си спомням нейното ухапване), просто беше извеждана в моменти, когато няма деца на площадката....израстна "нормална".

Като поведение двамата моите са коренно различни, като реакции в дадена ситуация също. Това всъщност е съвсем нормално.

# 27 23 юли 2013, 16:37 ч.

Мнения: 8 296

Не съм Кими...но Елена Ди...майката каза, че детето е влязло в колата. Никъде не видях тя да го е помолила да влезе. И после му е говорила, говорила...
Много често изхождаме от собствените си деца. И ако моето е като пършинг...е вече съм намерила цаката как да ме чуе. То на съседката е най- седящото за мене дете. И ако моето търчи по площадката като отвързано. То нейното не се отлепва от масата на която сме седнали. И ако моя миналата събота мина 9 км. на Седемте рилски езера - за 4 часа в които не си затвори устата за секунда. Нейното на 15 минута го качиха на конче и не обели дума в следващите два часа.
И за някой моето дете е буйно и диво...то за мен нейното е флегматично и заспало.
Та всичко е въпрос на гледна точка.

# 28 23 юли 2013, 16:42 ч.

Мнения: X

Явно трябва някаква промяна в подхода, не знам каква, не съм целодневно с тях , за да дам адекватен съвет, но определено иска друг подход.
Моето дете е палаво, много палаво, от както е проходил до ден днешен на задника си не е седнал, все тича и крещи. Но подобни случки не сме имали. Коствало ми е много време, нерви и сили , но бях нон-стоп до него и говорих ужасно мнооого.
Ще споделя нещо, с което може и да не се съгласите, но случая е съвсем пресен.
Имам приятелка с подобен проблем, детето й е на 2 , води го на лекар. Казаха й, че това поведение се наблюдава при деца, които прекарват почти целия си ден по парковете и сред други деца. Съветът беше да ограничат малко контактите с връстници и да прекарват повече време само двамата.

# 29 23 юли 2013, 16:46 ч.

Мнения: X

Цитат на: Hope for Two в вт, 23 юли 2013, 16:37

Много често изхождаме от собствените си деца. И ако моето е като пършинг...е вече съм намерила цаката как да ме чуе. То на съседката е най- седящото за мене дете. И ако моето търчи по площадката като отвързано. То нейното не се отлепва от масата на която сме седнали. И ако моя миналата събота мина 9 км. на Седемте рилски езера - за 4 часа в които не си затвори устата за секунда. Нейното на 15 минута го качиха на конче и не обели дума в следващите два часа.
И за някой моето дете е буйно и диво...то за мен нейното е флегматично и заспало.
Та всичко е въпрос на гледна точка.

Бъркате понятията- енергично и палаво е едно, агресивно е друго.
Убедена съм, че , ако сравним моето с вашите деца, моят е в пъти по- палав, така, че идеално знам какво значи да гледаш палаво дете.
Остави какво си мислят околните, това поведение е опасно за самото дете.

Препоръчани теми

Много предпазливо дете

Идеи за игри с домашни предмети

Махане на памперс и биберон - 3

Разногласия между родителите във възпитанието на детето

Причина:

Причина: