Публикувана: 20 юли 2013, 15:14 ч.
Последно мнение: 25 юли 2013, 15:13 ч.

Какъв е правилния подход към палавото дете ?

3 135
42
1

# 30 23 юли 2013, 17:12 ч.

Куциндрел
Мнения: 24 542

Кими в темата в радел "Бебета" беше описала съвсем нормални неща за възрастта на детето. Беше писала, че й заключват вратите с райбери, шкафовете с тиксо. Ами, нормално е вкъщи детето да прави напук. Забелязала съм, че на моято дете (на 1,10 месеца) бързо му омръзва едно или друго. В началото като отвързан ходеше из стаите, сега вече не, знае какво има в тях и рядко ходи. Същото е и с чекмеджетата и останалите неща вкъщи.
За такива малки деца трябва постоянство, да им се повтаря, обяснява какво може или не може, трябва да има все някой подир тях. Няма как да не се изнерви човек от това.

Кими беше писала, че навиква сина си е едни думи.... Изпуска си нервите, явно има нужда от почивка, която не може да си позволи.

Всяко дете е различно, павало дете не значи агресивно. Повечето агресия в малките деца се поражда от отношението и възпитанието на родителите.

# 31 23 юли 2013, 21:22 ч.

Мнения: 1 383

Последно детето за психолог ли е според вас или не ? Това с качването в колите мисля, че го е научил от на майка ми приятеля, защото той му позволява да влиза вътре. Общо взето аз не съм авторитет за детето ми. Забелязвам, че друга майка от площадката като му направи забележка и той горе долу се вслушва.

# 32 23 юли 2013, 22:15 ч.

Мнения: 402

Според мен имаш два варианта - или да прочетеш какво казват специалистите по въпроса, или да заведеш детето на психолог, който да установи точно къде е проблемът (вероятно е твой, в резултат на това и на детето), да те посъветва как точно да подходиш за решаването му.
Да, децата имат периоди на непослушание, но всичко е въпрос на степен, не считам, че честа проява на агресия и тотално игнориране на родителя са част от нормалното развитие. Можеш да се успокояваш, че нещата ще отшумят след навършване на 3 години, но нормалните кризисни периоди отминават без последствия само ако родителят е реагирал адекватно, в противен случай рискуваш проявите, за които говориш, да се превърнат в характер.

# 33 23 юли 2013, 22:16 ч.

София
Мнения: 618

Детенцето не е за психолог, по-скоро то е психолог. То те познава по-добре отколкото ти го познаваш. Детето знае как ще реагираш и затова си прави каквото поиска. Миличка първо се вгледай в себе си, случвало ли ти се е, след като не ти се подчини, да го овикаш, да го обидиш, то да се разреве и после и ти да се разстроиш и да го гушкаш. Опитай се да го ангажираш с някаква игра между вас, заведи го да види животни - как мама куче възпитава кученцата показвай нагледно как в природата децата слушат майките си. Спри временно да играете на обичайните места. Излизайте сами, само двамата, като за всеки ден измисляш някакво приключение за него. Направи всичко възможно да приковеш вниманието му. В момента в който видиш, че вниманието му отслабва, измисляй игри с физическо натоварване да го измориш. Обърни внимание на храненето изключи от менюто всички снаксове, чипсове и др. които съдържат много Е. Бъди една много усмихната мама, без истерии, викове и заплахи, но не се размеквай и бавно прокарвай правила. Убедена съм, че ще се справиш - децата са наши малки копия.

# 34 24 юли 2013, 10:07 ч.

Мнения: 62

Цитат на: rozibozi в вт, 23 юли 2013, 22:16

Мисля, че преди да се прибегне до услугите на психолог, трябва майката сама да се опита да се справи като пробва различни подходи. Децата преминават постоянно през нови етапи- не може цял живот да се ходи по психолози.. Всъщност може, но на мен не ми се нрави много тази идея - за отношенията майка-дете и за светоусещането на детето мисля, че е по добре да има примера на една бореща се и справяща се с проблемите майка, а не търсенето на решение от някой външен човек. Психолога за мен е само за крайни случаи.

# 35 24 юли 2013, 10:41 ч.

Мнения: 8 292

Съгласна с Рози Бози...
Ако някой има нужда за разговор с психолог то това си ти, не детето.
Сеса е написла и още неща относно тоава как отглеждаш детето си. Когато в къщи всичко е забранено то естествено да търси други източници на забавление на вън. Сигурно на теб ти идва много , нон стоп да тичаш след него. Но това е етап от развитието. И ако искаш да имаш добре развиващо се интелектуално дете просто го остави да изследва света. Естествено има общоприети норми с които трябва всеки да се съобразява. Говори и пак говори.
За дете на 2г. думата агресия е доста пресилена. Не трябва да удря, то е ясно. Но чак пък агресия. Наистина въоръжи се с търпение и много говорене. Това, че теб не те чува всеки път на тази възраст е абсолютно нормално - детето се съревновава и опитва да се налага на най-близките си хора. Непознатите не са фактор. Щом реагира на забележка на непознат - значи знае за какво става въпрос. Ти трябва да намериш своя подход към него. На тази възраст водещ е темперамента на детето. Това не зависи от нас.. И ако прие единят вид темперамент - детето може да стои на едно място 5 минути при другият няма анчин това да се случи. Така е и с забраните ако при един темперамент забраната с благ тон върши чудеса. То при другият вид трябва една забрана да се повтори три пъти със строг тон. Наблюдавай детето...всяко негово действие трябва да учи теб. Няма формула за справяне с всяка ситуация.

# 36 24 юли 2013, 11:20 ч.

Мнения: 1 793

kimmy, какво правиш, когато детето ти удари друго дете? Би ли описала?

Имаш ли постоянство в "не"-тата? Малките се объркват, ако веднъж едно нещо е позволено, а друг път забранено.

# 37 24 юли 2013, 14:25 ч.

Мнения: 1 383

Цитат на: негативна в ср, 24 юли 2013, 11:20

Веднага отивам при него, дърпам му ръката и започвам да говоря, че не е правилно това, че другото детенце го боли. Покрай темата тези дни много започвам да се вглеждам в поведението му. Това удряне мисля, че не е толкова агресия. Не го прави с някаква злоба, а по скоро си играе така . Понеже той копира всичко, което види щом по телевизията има екшън сцени от типа на бой или стрелби веднага се гаси телевизора.

Всички тук мислят, че налагам ограничения, а всъщност не е така. Ако иска в контакта да бръкне пак ли трябва да му позволя ? Нямам нищо против да тича на воля, но все пак трябва да знае, че има граници. В момента много се изрива от нещо. Според педиатърката е или алергия от някаква трева или алергия в следствие нахапване от насекомо / най вероятно бълха/. При това положение как да го пускам свободно по полянките да припка ?

# 38 24 юли 2013, 14:33 ч.

Мнения: 8 292

kimmy съвет: Най ме бива в това Twisted Evil

Ограниченията, че всичко се заключва ги бе написала друга майка..не съм чела другите ти постове.
Вдигни опасните неща на безопасно разстояние и обезопаси контактите. Другото го остави да си играе детето. Аз бях разчистила в кухнята най-долните чекмеджета. Но тенджери и дървени бъркалки бях оставила. Колко пъти моя ги е разнасял не е истина.
За дете на тази възраст тичането не е игра...разбирам притесненията от алергии. Заведи го в някоя затворена градинка и го остави без да му стоиш до главата.
И телевизията няма защо да ти казвам не е възпитателна...екшън даже без сцени на насилие велияе много в/у детските възприятия. Предполагам, че се е случвало детето да се заглежда по реклами...бързо менящи се картини...в неговата глава това е струпване на напрежение. То все някъде избива. Успех.

# 39 24 юли 2013, 14:38 ч.

Мнения: 5 940

Подходът и към палаво, и към .... бих определила по-сговоричво дете /защото то може пак да е жизнерадостно, двигателно активно, а не флегматично, както бе описана по-напред противоположността на по-трудното за приемливо социално моделиране Laughing

/ според мен трябва да е един и същ. С тази разлика, че се изисква повече търпение с едни деца, отколкото с други. Т.е на някои се налага да обясниш хиляда пъти, че да се бърка в контакта е опасно, придружено с примери и обяснения на опасно, докато на други е достатъчно само да очертаеш границите и те се спазват. Моите двете деца са различни. Голямото след обяснения, че нещо е опасно на възрастта на брат му, не пипаше, не тичаше по улиците и пр., без обаче да е заспало, достатъчно игриво беше и е Laughing

При малкото се изисква много повече търпение. В същото време като степен на разбиране, изговаряне на света уж са еднакви- като го слуша човек, говори като дете почти на три години, а в същото време си е на ниво поведенческа зрялост като дете на 1г. 10 м. Това понякога обърква някои от околните и лесно окачествяват поведението му като опит за манипулация или пр. такива възрастни неща. Търпение трябва, много разговори и последователност. Но отчиам, че с някои деца е много по-трудно.

# 40 24 юли 2013, 15:25 ч.

Мнения: 1 793

kimmy

За удрянето бих ти предложила следното: на влизане на площадката му казваш, че ако удари друго дете, се прибирате. И изпълняваш. Агресия или не, ударения все си го боли. Hug

Само от обяснение се получава понякога ефект "като направя Х и мама ми обръща още повече внимание". Търпение ти пожелавам, всичко ще се нареди.

# 41 24 юли 2013, 16:03 ч.

Мнения: 62

kimmy нямам какво да добавя засега по темата, но понеже и моя син е с много чувствителна кожа, ще споделя моя опит в това отношение.
Изриването - ако са много ситни пъпчици може да е от жегата или от слънцето. Можеш да видиш дали е от това като го мажеш известно време при всяко излизане със слънцезащитен крем или лосион /50 + фактор - за по-чувствителна детска кожа/. А срещу жегите - по-често къпане, аз даже сържах на терасата надуваем басейн и при всяка възможност го слагах в него.
За ухапвания - пак при излизане задължително използвай репалент - има си специални за деца. Аз използвам на Бочко и нищо, че е евтин, предпазва добре.
По-добре да намериш начин да преодолеете проблема с алергията, отколкото да ограничаваш тичането навън - едно от най-големите забавления за децата все пак е тичането навън из парковете Grinning

# 42 25 юли 2013, 15:13 ч.

Мнения: 726

Децата търсят къде е границата, но те имат нужда от правила и ред. За тях самите е по-добре, ако има забранени неща. Ако всички е позволено или по-лошо - днес а забранено, а утре разрешено, децата се объркват. Често едно дете е нервно, плаче , тръшка се, иска нещо или удря, а всъщност може просто да е уморено, гладно, недоспало. То не знае какво да направи за да се почувства добре, родителят е този, който може и знае. Открих, че режима е много важен, заедно с редуването на активност и почивка. И родителя трябва да има авторитет!
kimmy, бъди твърда и постоянна в нещата , които забраняваш или изискваш и не приемай изблиците и агресията на детето емоционално. Не се ядосвай, не отразявай агресията. Спокойно му обясни и ако продължи, го изведи от мястото (дори насила - вземи го и го прибери). И винаги когато му забраняваш нещо, му показвай друго, позволено. Например - не може да тича по улицата, но щом отидете до алеята в парка, го пусни и му кажи, че може да тича. Не може да пипа печката, но може да рови в някой шкаф. Не може да удря децата, но може да удря с гумен надуваем чук. (на моя агресор му купих такъв:)) Успех!

Препоръчани теми

Много предпазливо дете

Разногласия между родителите във възпитанието на детето

Бързи въпроси и отговори деца -6

Идеи за игри с домашни предмети

Причина:

Причина: