Никога не съм се замисляла сериозно за тази завист. Случва се, изпитвам - жегва ме, минава ми после. Или ако не ми мине - то хората ми опротивяват и съответно не поддържам връзка. 
- Публикувана: 30 юли 2013, 22:00 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2013, 16:38 ч.
Завист
Хих, много готина темичка...Имам си и аз едни такива роднини. Какво правя? Ами хваля си се още повече..Не точно хваля ами разказвам като се съберем(не често):ходихме там, правихме ремонт, новата кола, втората магистратура и тн...И чакам да разберат, че не е нужно да се сравняват с нас! Още не им е дошъл момента, но мен нищо не ме гризе!Като се замисля това си е до възпитание. Нашите никога не са се интересували какво има комшията, даже и при социализма.Ние също си подреждаме нашите си неща и си мислим за тях. Хич не ме е еня кой какво и защо...Обаче не мога да не кажа, че ми е страшно гот да дразня 
! Ми така де, като искат повод - нА им!
! Ми така де, като искат повод - нА им! 
Обаче не мога да не кажа, че ми е страшно гот да дразня ! Ми така де, като искат повод - нА им!
! Ми така де, като искат повод - нА им!А те искат ли повод?
Искат и още как...Даже и децата намесват, което ме е най яд(пример - купи ли сме на дъщеря ни нов телефон и си играят, тяхното дете казва"ауу колко е хубав" и майка му - "защо, твоя да не би да ене е ?) Няма нещо, което да направим и да не чуем злостни реплики. А те няма как да не знаят, понеже имаме общ свекър (баща) и човека разказва какво правим ние, както и какво правят те на нас, а това става повод за сравнение. Тъпо е, но факт. Вече 12г. чакам да мине, не става. Ама не се кахъря, и това ми е съвета към всички в такива ситуации! 
Точно пък за материални придобивки не си представям да завиждам. Вещите ни принадлежат за кратко, не са част от нас, пък и винаги ще има някой, който да има повече. И най-вече материалното не е източник щастие, а защо да завиждам на човек, който не е щастлив?! Освен това животът е въртележка и не се знае утре кой ще е отдолу и кой- отгоре.
Това, което най-много ме депресира е, че младостта си отива, а се задава старостта. И може да завидя (но не съм сигурна, че това е точната дума) на някой, че има още много път пред себе си- с много предизвикателства и възможности.
Със завистливи хора не общувам, не ми носи удовлетворение контактът с такива дребни злобни душици.
Това, което най-много ме депресира е, че младостта си отива, а се задава старостта. И може да завидя (но не съм сигурна, че това е точната дума) на някой, че има още много път пред себе си- с много предизвикателства и възможности.
Със завистливи хора не общувам, не ми носи удовлетворение контактът с такива дребни злобни душици.
Точно пък за материални придобивки не си представям да завиждам. Вещите ни принадлежат за кратко, не са част от нас, пък и винаги ще има някой, който да има повече. И най-вече материалното не е източник щастие, а защо да завиждам на човек, който не е щастлив?! Освен това животът е въртележка и не се знае утре кой ще е отдолу и кой- отгоре.
Имах съмнителното удоволствие да разбера по много пряк начин това за въртележката още в ранна детска възраст, та не завиждам, ама грам... Никой не знае какво става в къщата на другите - има хора, които толкова искат да им завиждаш, че не спират да се изтъкват, пък примерно съпругът хойка или пие, или пък здравето не е наред. Всеки си има плюсовете и минусите и всичко върви комплект. Никой няма само от хубавото или само от лошото, представянето пред света е въпрос на личен маркетинг
Бившият ми толкова искаше, бедният, да му завиждат, че лъжеше наред колко е преуспял, а всъщност една работа не можеше да закрепи. Като се прибираше по родните места, задължително сменяше изцяло гардероба си, теглеше много пари, оснавната част от които харчеше, за да черпи приятели, които отдавна не се сещаха, че съществува, белким ги впечатли. И отделно, чуеше ли, че някой негов съученик е успял в нещо си, буквално лягаше болен за дни, да не кажа седмици наред... Веднъж даже прати сестра си да провери на място дали заведението на еди кой си наистина било толкова вървежно и много зле му стана като чу, че да. Намери и за какво да се хване - той
видите ли, в ранна детска възраст (с въпросния познат са ходили на училище в периода - 5-8 клас) бил измислил концепцията и другият на 36 години му я откраднал... Без думи останах, но спокойно си го намрази човека и все редеше какъв мошеник бил и как ако не бил той и бащата на въпросния да го финансира, нищо нямало да направи.
Бившият ми толкова искаше, бедният, да му завиждат, че лъжеше наред колко е преуспял, а всъщност една работа не можеше да закрепи. Като се прибираше по родните места, задължително сменяше изцяло гардероба си, теглеше много пари, оснавната част от които харчеше, за да черпи приятели, които отдавна не се сещаха, че съществува, белким ги впечатли. И отделно, чуеше ли, че някой негов съученик е успял в нещо си, буквално лягаше болен за дни, да не кажа седмици наред... Веднъж даже прати сестра си да провери на място дали заведението на еди кой си наистина било толкова вървежно и много зле му стана като чу, че да. Намери и за какво да се хване - той
видите ли, в ранна детска възраст (с въпросния познат са ходили на училище в периода - 5-8 клас) бил измислил концепцията и другият на 36 години му я откраднал... Без думи останах, но спокойно си го намрази човека и все редеше какъв мошеник бил и как ако не бил той и бащата на въпросния да го финансира, нищо нямало да направи.
Те последно разделиха ли се?
Иначе не виждам дори тук нищо притеснително, с оглед на факта - че много двойки - като станат наистина едно цяло - усещат, че не могат да мелят заедно и се разделят...
Иначе аз съм на мнение, че проблемите трябва да остават именно вкъщи, а вън - не е нужно света да знае какво ти е отвътре. Това си е моя начин просто.
Иначе не виждам дори тук нищо притеснително, с оглед на факта - че много двойки - като станат наистина едно цяло - усещат, че не могат да мелят заедно и се разделят...
Иначе аз съм на мнение, че проблемите трябва да остават именно вкъщи, а вън - не е нужно света да знае какво ти е отвътре. Това си е моя начин просто.
Не е приятно да я чувстваш от околните, но милион пъти по-неприятна е от най-близките хора.
Не мога да си обясня как хората не се усещат колко жалки изглеждат с някои коментари.
Как помагате на най-близките да си овладяват завистта?
Не мога да си обясня как хората не се усещат колко жалки изглеждат с някои коментари.
Как помагате на най-близките да си овладяват завистта?
Не им помагам. Всеки сам е редно да се справи със своите си демони.
X
Реклама