Родителят е повече от реализиран. Но все пак зависи самият той как се чувства и как се възприема. За мен обяснението е както вилико каза - нуждата от контрол, може би. Да си живее с тази отрова.
- Публикувана: 30 юли 2013, 22:00 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2013, 16:38 ч.
Завист
Не мога да го разбера това чувство- завист към дете. Струва ми се невъзможно. Като знам как се радвам на всяко постижение на нашите деца. И всички около мен са така. Само с родителите на едни наши приятели съм забелязала нещо подобно и много ми е било чудно. Като си купеха някаква техника на времето,когато все още нямаше всичко по магазините и беше доста скъпо, родителите на мъжа видимо показваха не радост, а някаква завист и правеха някакви коментари ,че е скъпо и не е необходимо чак пък толкова пари да се дават за скъп телевизор примерно. Но много скоро и те си купуваха същия или дори по-хубав. Та явно хора всякакви.
По-скоро ниска самооценка, не нужда от контрол.
Щом на него не може да му се случи, откъде накъде ще сен случва на децата му?
Абсолютен отказ да приемеш реалността щом тя е хубава, защото хубавото се случва на някои други.
Щом на него не може да му се случи, откъде накъде ще сен случва на децата му?
Абсолютен отказ да приемеш реалността щом тя е хубава, защото хубавото се случва на някои други.
особено потъмненото. 
........... Само с родителите на едни наши приятели съм забелязала нещо подобно и много ми е било чудно. Като си купеха някаква техника на времето,когато все още нямаше всичко по магазините и беше доста скъпо, родителите на мъжа видимо показваха не радост, а някаква завист и правеха някакви коментари ,че е скъпо и не е необходимо чак пък толкова пари да се дават за скъп телевизор примерно. Но много скоро и те си купуваха същия или дори по-хубав. Та явно хора всякакви.
Явно с годините човек помъдрява!
По-скоро ниска самооценка, не нужда от контрол.Щом на него не може да му се случи, откъде накъде ще сен случва на децата му?
Абсолютен отказ да приемеш реалността щом тя е хубава, защото хубавото се случва на някои други.
Абсолютен отказ да приемеш реалността щом тя е хубава, защото хубавото се случва на някои други.
Защо роднинската завист да е трудна, та чак невъзможна за отдалечаване и пресичане?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?
Защото кръвта вода не става.
Не може да се откажеш от родители, братя и сестри, заради това че ти завиждат.
Може и още как. Имам много близък пример до мене с нечуване и невиждане на майка и сестра от 9 години и няма никакви изгледи това да се промени. Същата тази майка не се беше виждала и чувала с баща си повече от 30 години и не отиде на погребението му. Понякога така е най-добре за всички.
За мене да завиждаш и злобееш срещу деца, родители, братя и сестри е извън границите на нормалните личностни отклонения и изобщо не се опитвам да помагам на някого да си ги преодолява. Злото все пак съществува, нали? По-далече и толкова.
Аз не мисля дали някой ми завижда или не. За мен завистта е еднакво лоша, с това да си мислиш, че все някой ти завижда на прекрасността.
Веднъж съм усещала грозна завист(защото може и да има мълчалива, градивна) и по-скоро ми стана мъчно, не съм се нервирала и ядосала.
Мъжът ми има приятел, който е малко неудачник, все не му върви, ама и той не се напъва. Жена му е доста изискваща, мрънкаща и често има разни пози. Няма любов там, само скандали, обвинения, седене уж заради детето, но истинската причина май е мързел и злоба да си вредят един на друг до края.
Усетих неприязън от нейна страна към мен, завист, когато моят мъж на няколко пъти пред тях ме обгрижи съвсем нормално, целуна ме, каза ми мили думи.
Бях като ударена и се почувствах много зле, защото беше изненада за мен.Тя нищо не каза, но видях погледа и и сякаш ме наби с него.
Не харесва истински мъжът ми, по-скоро си мисли за своя и се чувства зле.
Веднъж е направила коментар пред мъжът ми"То е ясно, че Х. не може да е като теб, нито аз като З.(аз)" .
Той също беше доста озадачен, въпреки че повече забелязва кой го гледа, кой го мрази, кой му завижда и кой го харесва.
Тогава само съм го усещала, не беше приятно.От тогава се свих в тяхна компания и не мога да се отпусна, всеки един момент очаквам тя да ме погледне по онзи начин.
Веднъж съм усещала грозна завист(защото може и да има мълчалива, градивна) и по-скоро ми стана мъчно, не съм се нервирала и ядосала.
Мъжът ми има приятел, който е малко неудачник, все не му върви, ама и той не се напъва. Жена му е доста изискваща, мрънкаща и често има разни пози. Няма любов там, само скандали, обвинения, седене уж заради детето, но истинската причина май е мързел и злоба да си вредят един на друг до края.
Усетих неприязън от нейна страна към мен, завист, когато моят мъж на няколко пъти пред тях ме обгрижи съвсем нормално, целуна ме, каза ми мили думи.
Бях като ударена и се почувствах много зле, защото беше изненада за мен.Тя нищо не каза, но видях погледа и и сякаш ме наби с него.
Не харесва истински мъжът ми, по-скоро си мисли за своя и се чувства зле.
Веднъж е направила коментар пред мъжът ми"То е ясно, че Х. не може да е като теб, нито аз като З.(аз)" .
Той също беше доста озадачен, въпреки че повече забелязва кой го гледа, кой го мрази, кой му завижда и кой го харесва.
Тогава само съм го усещала, не беше приятно.От тогава се свих в тяхна компания и не мога да се отпусна, всеки един момент очаквам тя да ме погледне по онзи начин.
Аз не мисля дали някой ми завижда или не. За мен завистта е еднакво лоша, с това да си мислиш, че все някой ти завижда на прекрасността.
От завист хората даже не спят.
Стига де, това ако го разбера за някой познат и много ще му се смея.
А за Столичаните - последно гледах - Лютови събираха подписи за ЮНЕСКО и излъгаха Рангел, че е за подкрепа и той милия не мигна. Та.... може и да има и такива.
Може,аз не съм виждала брат ми от 3 години и на сватбата му не присъствах,разбрах от мой клиент,че скъпия ми брат се жени,виновния е той,щото ме набута да плащам заема на банката аз,е няма да му простя.
Твоят случай не е такъв, а обикновена сръдня.
Аз за пари на брат си не бих се разсърдила или поне не за дълго, но всеки си знае. Има нещо такова. Животът стана труден и хората са озлобели.
Не е въпросът в трудността на живота, имало е времена, когато животът е бил далеч по-труден от сегашния. Да завиждаш и злобееш срещу детето си не е никак нормално. Аз съм го виждала и в по-леки и в много тежки форми. Включително и намразване на собствената дъщеря, защото вторият й баща май я гледал малко особено. Става дума за моя приятелка, майка й буквално я намрази, а то даже няма такова нещо от страна на мъжа.
Това обаче, за което говори Лизет не ми прилича на завист, а на подценяване и неглижиране на личността й от страна на родителите й. Поне от малкото написано така ми изглежда.
Защо роднинската завист да е трудна, та чак невъзможна за отдалечаване и пресичане?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?
Защото кръвта вода не става.
Не може да се откажеш от родители, братя и сестри, заради това че ти завиждат.
Може и още как. Имам много близък пример до мене с нечуване и невиждане на майка и сестра от 9 години и няма никакви изгледи това да се промени. Същата тази майка не се беше виждала и чувала с баща си повече от 30 години и не отиде на погребението му. Понякога така е най-добре за всички.
За мене да завиждаш и злобееш срещу деца, родители, братя и сестри е извън границите на нормалните личностни отклонения и изобщо не се опитвам да помагам на някого да си ги преодолява. Злото все пак съществува, нали? По-далече и толкова.
Злото е в това да скъсаш с роднините си. А завистта си е съвсем нормална човешка слабост. Всички са изпитвали завист в една или друга степен.