Завистта идва от огромните различия, не толкова от трудността на времето ни.
- Публикувана: 30 юли 2013, 22:00 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2013, 16:38 ч.
Завист
Злото е в това да скъсаш с роднините си.
Няма такова нещо. Има ситуации, в които това е най-доброто решение.
Имам някои познати, които много ме натоварват точно с това, затова го написах. Така ме отблъскват и ми стават неприятни.
Непрестанното говорене"Оная пък грозница ми завижда" ,"Тя знае, че не може да се мери с мен и ми завижда". Редовно чувам такива реплики, даже съм ги чела из форума. Имам познати, които се възприемат за слънца и всички обикаляме около тях. Естествено е човек да ги харесва, ако не е така-завиждаш. И са едни безкрайни лекции и разсъждения как им завиждат. А пък в един момент се достига и до това, колко са наранени как някой им завижда, от човешката злоба и лицемерност. Какво да направят като са природно красиви и с късмет в живота.
И просто... започвам да завиждам на птичките в небето, че могат да се отърват от този разговорн
И моят мъж все някой го гледа, мрази, подценява, прави се, че не го вижда, казал нещо лошо.
Натоварващо и досадно е.
От близки роднини не съм усещала завист. Наистина не помня. Но аз всъщност си спомням само, случаят, който разказах.Нито в детски, тиунейджърски години, нито от приятели и роднини.
Явно водя много нещастен и смотан живот.
Със сестра ми сме се карали за по-хубавите флумастери, не знам дали се брои.
Непрестанното говорене"Оная пък грозница ми завижда" ,"Тя знае, че не може да се мери с мен и ми завижда". Редовно чувам такива реплики, даже съм ги чела из форума. Имам познати, които се възприемат за слънца и всички обикаляме около тях. Естествено е човек да ги харесва, ако не е така-завиждаш. И са едни безкрайни лекции и разсъждения как им завиждат. А пък в един момент се достига и до това, колко са наранени как някой им завижда, от човешката злоба и лицемерност. Какво да направят като са природно красиви и с късмет в живота.
И просто... започвам да завиждам на птичките в небето, че могат да се отърват от този разговорн
И моят мъж все някой го гледа, мрази, подценява, прави се, че не го вижда, казал нещо лошо.
Натоварващо и досадно е.
От близки роднини не съм усещала завист. Наистина не помня. Но аз всъщност си спомням само, случаят, който разказах.Нито в детски, тиунейджърски години, нито от приятели и роднини.
Явно водя много нещастен и смотан живот.
Със сестра ми сме се карали за по-хубавите флумастери, не знам дали се брои.
Тези различия не са нещо отделно от сегашното положение. Нормално е да има различия,но в България сега те са доста несправедливи понякога. Но обикновено завист изпитват по-скоро неуспели дребни душици,като беше казано. В темата всъщност става въпрос за родителска завист, което ми е обсолютно непонятно и няма връзка с никакви времена.
Защо роднинската завист да е трудна, та чак невъзможна за отдалечаване и пресичане?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?
Заради тях. Мога да отдалеча близки роднини като избягвам контакт с тях, но не мога да прекъсна радикално всякакви отношения.
Не те, ти си човекът, на когото е във възможностите да отдалечи друг, прекрати отношения или каквото там иска...Не мога да прекратя отношенията с баба ми, примерно.
Цитат
Твоят случай не е такъв, а обикновена сръдня. Аз за пари на брат си не бих се разсърдила или поне не за дълго, но всеки си знае.
Ако ти разкажа всичко няма да мислиш така
Не знам на какво би се дължала родителска завист.Наистина трябва нещо да не им е наред, защото нирмалните родители се радват за децата си, това са чакали цял живот.
Може би има някакво нагнетяване, ако родителят се нуждае много от нещо, а детето пръска пари без да помогне. Но не го виждам като чиста завист.
А и си мисля, че каквото и да е правил един родител, чисто като добър човек, детето би помогнало...дори да не изпитва топли чувства. Аз ако мразех баща си, пак бих му помогнала в здравословен план. Няма да мога да спя като знам, че възрастен човек, при това близък роднина изнемогва и умира бавно, защото няма средства. Но сигурно някои не мислят като мен, в такива случаи разбирам майката да заглежда финансите и постъпките на детето.
Подобна ситуация е при свекърва ми и мъжът ми, но аз го подтиквам да помага, тъй като представата, че мъжът ми може да гледа безучастно отстрани, не ми харесва.
Та майка му прави някои коментари понякога, леко завистливи, колко сме добре финансово и как сме си били много добре.Но го отдавам на болката от това, че е в такова ужасно положение, не истинска завист.
Наистина не мога да си представя типична завист от родител към дете.
Ако сестра ми ме набута та и изплащам заема с години, не знам дали лесно бих и простила.Това си е чиста измама, неуважение и прецакване.
Може би има някакво нагнетяване, ако родителят се нуждае много от нещо, а детето пръска пари без да помогне. Но не го виждам като чиста завист.
А и си мисля, че каквото и да е правил един родител, чисто като добър човек, детето би помогнало...дори да не изпитва топли чувства. Аз ако мразех баща си, пак бих му помогнала в здравословен план. Няма да мога да спя като знам, че възрастен човек, при това близък роднина изнемогва и умира бавно, защото няма средства. Но сигурно някои не мислят като мен, в такива случаи разбирам майката да заглежда финансите и постъпките на детето.
Подобна ситуация е при свекърва ми и мъжът ми, но аз го подтиквам да помага, тъй като представата, че мъжът ми може да гледа безучастно отстрани, не ми харесва.
Та майка му прави някои коментари понякога, леко завистливи, колко сме добре финансово и как сме си били много добре.Но го отдавам на болката от това, че е в такова ужасно положение, не истинска завист.
Наистина не мога да си представя типична завист от родител към дете.
Ако сестра ми ме набута та и изплащам заема с години, не знам дали лесно бих и простила.Това си е чиста измама, неуважение и прецакване.
Имам някои познати, които много ме натоварват точно с това, затова го написах. Така ме отблъскват и ми стават неприятни.
Непрестанното говорене"Оная пък грозница ми завижда" ,"Тя знае, че не може да се мери с мен и ми завижда". Редовно чувам такива реплики, даже съм ги чела из форума. ....
Непрестанното говорене"Оная пък грозница ми завижда" ,"Тя знае, че не може да се мери с мен и ми завижда". Редовно чувам такива реплики, даже съм ги чела из форума. ....
Tова между другото е редовната и първосигнална отбранителна реплика когато изкажеш негативно мнение по някой, или нещо. Например не харесвам едикаква си чалга-певица и после вкупом изпльоскат как си злобен и завиждаш
И, според мене нещата, от които се гордееш, могат да породят завист у някои хора, но в момента, в който започнеш сам да се изтъкваш, започваш да се излагаш. Естествено хората могат да ти завиждат и за неподозирани неща
Аз родителска завист съм забелязва в семейство с 2 деца, едното добре се развива, печели, работи, другото поради една или друга причина е зле финансово, тогава често родителите започват да натякват на по-добре материалното дете, че видиш ли, другия бил зле, семейството му мизерувало и т.н., не може да не ви е правило впечатление подобно отношение, срещнато някъде.
Не мога да прекратя отношенията с баба ми, примерно.
Мисля, че половината писали в темата хабер си нямат от значението на думите, ама ей така за спорта и губи времето да надраскат по нещо...
Мисля, че половината писали в темата хабер си нямат от значението на думите, ама ей така за спорта и губи времето да надраскат по нещо...
Мисля, че половината писали в темата хабер си нямат от значението на думите, ама ей така за спорта и губи времето да надраскат по нещо...
Типично завистливите хора са много чувствителни на тема "хвалене", защото те обикновено няма с какво да се похвалят. Следователно всеки който се хвали е заклеймяван, а постиженията му никога не са постижения.
Има разлика между хвалене и изтъкване. Нормално е човек да се похвали, това е една от радостите, когато постигнеш нещо или се сдобиеш с нещо.
Има някои индивиди, които са толкова сигурни в превъзходството си, че всеки им говори зад гърба, всеки им завижда.
Редовно и във форума се пускат теми от рода"Защо има толкова злобни хора" и после едни фермани как ние сме най-добрите, всички други лъжат, завиждат, лицемерничат, прецакват.
Явно, за да имаш хубав живот, някой трябва да ти завижда.
А родителска завист, трудно мога да открия. Всичко се пречупва при тях през определен морал, норми, семеен дълг. Не те карат да им платиш лекарствата или ремонта на по-малкия ти брат от завист, а защото се смята, че хората от едно семейство трябва(за някои са длъжни) да си помагат.
Завистта я виждам между сестри, братя, братовчеди,между познати, колеги. Но между родител и дете-трудно.
И то ако все пак има, няма да се изразява в "Плати курса на брат си, той няма възможност", а би трябвало да е като останалата завист-лоши погледи, горчилка, яд, желание да вземеш това, което другия има или поне самият ти да го постигнеш.
Има някои индивиди, които са толкова сигурни в превъзходството си, че всеки им говори зад гърба, всеки им завижда.
Редовно и във форума се пускат теми от рода"Защо има толкова злобни хора" и после едни фермани как ние сме най-добрите, всички други лъжат, завиждат, лицемерничат, прецакват.
Явно, за да имаш хубав живот, някой трябва да ти завижда.
А родителска завист, трудно мога да открия. Всичко се пречупва при тях през определен морал, норми, семеен дълг. Не те карат да им платиш лекарствата или ремонта на по-малкия ти брат от завист, а защото се смята, че хората от едно семейство трябва(за някои са длъжни) да си помагат.
Завистта я виждам между сестри, братя, братовчеди,между познати, колеги. Но между родител и дете-трудно.
И то ако все пак има, няма да се изразява в "Плати курса на брат си, той няма възможност", а би трябвало да е като останалата завист-лоши погледи, горчилка, яд, желание да вземеш това, което другия има или поне самият ти да го постигнеш.