И ти си права 
- Публикувана: 13 септ. 2013, 17:23 ч.
- Последно мнение: 11 май 2014, 08:47 ч.
Детето ми е на година и половина и не ходи
и нека най-сетне ви представя малката героиня на темата - първо в количката, непроходила, и от тези дни, в акция:)
а как щъка с тях не е истина, ще я пращам на маратон за надбягване по токчета 
Опитвам се - дори си сложих мой, усмихнат аватар, да си казвам, че така трябва да бъде, просто избор няма. За жалост обаче нещата в личен план са катастрофа и добре, че е детето, иначе досега да съм изгубила почва под краката, макар да я губя често, ако трябва да си призная...Дълго е, много е дълго и обременително. За това нека се радваме на нашите цветенца, дори на малките им успехи, останалото го оставям да се носи по течението, понякога със самата мен...
За тази малка умница ли си се съмнявала, че не разбира и не може?????? 
Слънчице, покажи на мама на какво си способна!!! 
За памперсите ли?? Дано не ти се наложи да имаш толкова дълго търпение, както беше при мен- до 3,9 годишна възраст .... 
Слънчице, покажи на мама на какво си способна!!! Десинка, благодаря ти за прекрасните думи! Не, все още отказвам да чета там 
За говоренето не се притеснявам още сякаш, колкото че още сме на памперс и сега почвам да мисля стратегии за отказването му, ама как да стане, като не ме разбира. Отделно, че сега като е студено, не върви да я държа разсъблечена над куку-то и да я карам да се изходи, а и едва ли ще разбере целта на занятието...
Лошото е, че става все по-злояда ( сега даже се записах в такава тема), преди предугаждах позивите й, понеже като си хапнеше хубаво манджичка или каша свършваше работата, а сега с тази сухоежбина е напълно изневиделица кога и как.
Ще го видя, първо да оздравеем, че от тази гадна настинка ли е, грип ли, ме боли всяко мускулче и костичка и ми се обади пак проклетия кръст, а за 4 мес го бях излекувала без остатък. Хайде, стига с оплакването
За говоренето не се притеснявам още сякаш, колкото че още сме на памперс и сега почвам да мисля стратегии за отказването му, ама как да стане, като не ме разбира. Отделно, че сега като е студено, не върви да я държа разсъблечена над куку-то и да я карам да се изходи, а и едва ли ще разбере целта на занятието...
Лошото е, че става все по-злояда ( сега даже се записах в такава тема), преди предугаждах позивите й, понеже като си хапнеше хубаво манджичка или каша свършваше работата, а сега с тази сухоежбина е напълно изневиделица кога и как.
Ще го видя, първо да оздравеем, че от тази гадна настинка ли е, грип ли, ме боли всяко мускулче и костичка и ми се обади пак проклетия кръст, а за 4 мес го бях излекувала без остатък. Хайде, стига с оплакването
Малиш, както виждаш, самата тема носи заглавие за неходещо дете след година и половина, когато вече имаш основания за притеснение. Преди това е просто въпрос на време и осмеляване от страна на детето.
Моля, дано на никой занапред не му се налага да се разписва в тази тема, но когато бях в ужас и търсех информация, се натъкнах именно на такава, пусната от разтревожена майка, с дете на пределна за прохождане възраст и мненията вътре почти без изключение бяха на майки с деца, непроходили на годинка и месец-два-три....
Разбирам притеснението ви, но често пъти то няма основания, а когато има, нека тази тема бъде точно за това. Отново обаче силно се надявам, никой да не се разписва в нея и да не минава през подобен кошмар.
Моля, дано на никой занапред не му се налага да се разписва в тази тема, но когато бях в ужас и търсех информация, се натъкнах именно на такава, пусната от разтревожена майка, с дете на пределна за прохождане възраст и мненията вътре почти без изключение бяха на майки с деца, непроходили на годинка и месец-два-три....
Разбирам притеснението ви, но често пъти то няма основания, а когато има, нека тази тема бъде точно за това. Отново обаче силно се надявам, никой да не се разписва в нея и да не минава през подобен кошмар.