Детето ми е на година и половина и не ходи

  • 37 248
  • 119
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 199
Пускам тази тема, тъй като досега попадах на късно проходили деца, като под това се разбира възраст до посочената от мен. Моля, ако има родители на деца без диагноза, които са проходили над тази възраст да споделят, тъй като имам нужда от надежда, въпреки посочените от СЗО граници за прохождане. Обиколихме всички специалисти в София, нямаме диагноза. По мебели ходи, за пръст, пълзи, макар и късно - на около година и 2 мес, но хвана ли я за дрешката или за рамената, пада. Прави по няколко крачки, ако застанем един срещу друг с баща й, но те се дължат по-скоро на инерцията; от място не може да направи дори крачка, само се задържа за секунди, преди да падне, а често, пада и веднага. Като цяло и не говори и мисля, че не разбира, казва отделни срички ам-ам, па-па и то след неколкократно повтаряне, не казва мама, тати или други думички, целенасочено, не разбира и команди. Водихме я и на психиатри, но освен да се констатира изоставането, диагноза нямаме. Правен е й скенер, без изменения. Това е в общи линии, ще се радвам, ако някой се включи по въпроса за моята тревога.
Да допълня: имах патологична бременност, но я родих в 38 седмица, с тегло 2750.

# 1
  • София
  • Мнения: 28 705
Синът ми проходи някъде на тази възраст, беше навършил година и половина, но не помня точно на колко беше. Няма здравословен проблем, просто го беше страх да се пусне.

# 2
  • Мнения: 2 211
Джулия, дъщеря ми е на година и един месец. Пълзи като торпедо от 8-мия месец, за ръчичка върви, но явно не я кефи много, защото ходи малко и след това започва да се сурка по дупе. Тя моята щерка е и малко по пухкава де, та явно дупето и тежи  Grinning Тук сме смята нормално детето да проходи до  година и осем месеца, даже до 2 години.
За говоренето - приказва на бебешки, не повтаря обаче никакви думички. Нас ни предупредиха специалистите, че понеже не живеем в БГ, ще е двуезична, затова най-вероятно ще проговори малко по-късно. И моята не казва нищо смислено и целенасочено. Моят братовчед проговори на 3 години, имаха съмнения за аутизъм, но ей го на - жив и здрав е и нищо му няма.
Щом лекарите казват, че и няма нищо, значи най-вероятно нищо и няма. Дай и малко време и не я сравнявай с другите деца, защото ние родителите понякога правим тази грешка. На мен лекарката ми отговори точно така - Ще проходи, когато се почувства готова и когато и дойде времето! Не я насилвай и не се филмирай

# 3
  • Варна
  • Мнения: 10 590
Предварително искам да се извиня, ако се изказвам неподготвена, но консултация с логопед правили ли сте?

Сетих се, като прочетох за дъщеричката ти, как логопедката на сина ми е споменавала, че е работила с новородено бебенце, което не може да гълта изобщо.

На пръв поглед този и Вашият случай нямат нищо общо, но аз се изненадах, че тя като логопед има и такива пациенти.

На мен ми прави впечатление, не толкова, че не говори, а че не разбира и не изпълнява команди.

# 4
  • Мнения: 5 513
Не зная какво имаш предвид че си имала патологична бременност.В предишния град където живеехме имаше майче с епилепсия и множествена склероза/получила е удар през бременноста/.Детето беше проходило на 1,5г.На 3 г казваше единични думи,команди разпознаваше по елементарни,ходеше на масова градина но не се справяше с материала.Казаха че изоставането е свързано със заболяванията на майката.

# 5
  • Мнения: 4 199
Ежедневно я водя именно на логопед за по половин час и там научи да казва тези срички; вкъщи след месечни опити не е пожелавала да каже нищо, само си дърдори на бебешки. И мен ме притеснява не че не говори, а че не разбира. Логопедът каза, че самият факт че е нямала сукателен рефлекс е било знак да се консултираме с логопед, но кой да знае?
Патологичната бременност се изрази в операция от перитонит в 4 мес и последвал силен следоперационен стрес, тъй като не даваха особено шансове за оцеляване на бебето.

# 6
  • Мнения: 5 513
Пробвала ли си рехабилитация.Масажи.Ако има други проблеми още е малка бързо ще навакса.А
може и излишно да се тревожиш

# 7
  • Мнения: 4 199
Водих я и на рехабилитация, казваха че е въпрос на време и така си мина над месец...Сега я водя и на логопед, после може би пак ще почна рехабилитацията.

# 8
  • Мнения: 2 211
А Джулия, знам, че ортопедите отричат, но пробвала ли си с колани? Може би просто я е страх да се пусне сама и иска да е все за ръчичка.

# 9
  • Мнения: 4 199
Малко Оф...но Попи, чудех се от къде си ми позната - заедно пишехме в Лежащи мами Heart Eyes Сложа ли й колан, се чувства като кукла на конци, веднага почва да нервничи и да огъва краката и да се влачи...Много е инатлива и своенравна, от известно време ми пили и нервите с нежеланието си да се храни, набива предимно сухоежбина, преди поне манджи и супи ядеше, сега изпада в дива истерия, виждам се в чудо с какво да й разнообразявам менюто, наред с другите ми притеснения...

# 10
  • Мнения: 2 211
Да, и аз съм "лежанка", аз също те помня. Мисля да я пробвам моята щерка с колани, че скоро, като я гледам, няма да иска да проходи.
Виж, мила, при положение, че няма ортопедичен проблем, детето рано или късно ще проходи, според мен. Дечица с много по-сериозни опорно-двигателни проблеми прохождат. Искрено ти пожелавам да се кахъриш напразно за всичко  Hug Hug Hug

# 11
  • Варна
  • Мнения: 10 590
Искрено ти пожелавам да се кахъриш напразно за всичко  Hug Hug Hug

И аз се присъединявам Peace

# 12
  • Мнения: 4 199
 HugВсе се надявам да е фалшива тревога, но нещичко, вътре в мен си ме гложди, а дните се нижат...

# 13
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Ние проходихме по-късно. Още от годинка ходеха хванати за две ръце, но не пълзяха. На 13 месеца откриха пълзенето и бързото придвижване с него, забравиха за стъпките. Стигаха до където искат, изправяха се и обикаляха държейки се, но сами да се пуснат не искаха. Един ден забелязах ново занимание при Михаела, беше на 1 г. 4 м. Опитваше се да се изправи използвайки за упора пода. След няколко дни се усъвършенства в изправянето и започна да стои права сама ей така в средата на стаята, като опитите от ден на ден ставаха по-дълги. Като се почувства достатъчно сигурна в равновесието направи и първите си крачки сама. Валерия копираше всяко нейно действие, но тя по-смела ли беше или просто различна и по-рано се беше пускала за 2-3  крачки сама по инерция и сякаш и беше по-лесно прохождането. Проходиха заедно на 1 г. 5 м., след месец вече се гонехме, за отрицателно време станаха много стабилни. Не мога да кажа, че не ми е било притеснено заради това по-късно прохождане и не сме посещавали лекари. Но се случи когато децата ми бяха готови за тази крачка в развитието си  Peace Пожелавам ви скоро и на вас да ви се случи  Peace

# 14
  • Мнения: 4 199
Четох за безброй примери на деца, проходили на година и 4-5 месеца. Но за проходили на година и шест-седем-осем информация не намирам. И аз досега бях спокойна, ръководейки се все пак от нормите, които са зададени, те все пак за това са направени. Но един месец за тяхната възраств е огромен период, не случайно възртасните ги наричат ''попивателни'' и физиологически и психически би трябвало да се развиват с дни. Карат ме да правя и генетични изследвания, но при положение, че не мислим да имаме друго дете, не виждам особен смисъл във връзка със състоянието на момичето ми.

# 15
  • Мнения: 2 211
Джулия, аз имам позната в Ирландия, на която момиченцето проходи на година и осем месеца. Друго детенце, с което се срещаме в парка и майката ме гледа, че все я мъча моята госпожица да върви, все ме успокоява, че нейната е проходила почти на две. Тук масово децата прохождат късно, особено 3-ти, 4-ти деца в многодетни семейства /а повечето имат по много/, защото майките нямат време да им отделят толкова много внимание. Счита се за абсолютно нормално.
Имам и близка, на което детето е с луксация, на две години, неоткрита на време от ортопедите. В момента и предстои операция и престой в гипс за около 3-4 месеца. Майката се е побъркала от притеснения. Но детето ходи, клатушка се и така са открили луксацията.
Извода, който съм си направила сама за себе си и съм спряла да го мисля: това, че ходи, не значи, че няма проблем; това, че детенце е по-мързеливо и е решило да проходи по-късно не значи задължително, че е налице здравословен проблем.

# 16
  • Мнения: 4 199
Аз я гледам сама, дори си мислех, че в многодетни семейства дечицата още по-бързо възприемат, гледайки от братчетата и сестричетата си. Убедих се, че за прохождането ''обръщане на внимание'', поне в нашия случай е дори с обратен ефект - още повече се страхува и се инати. А никак не е от устрашимите: без да мисли много пипа студена вода и ред други неща, за които се иска предпазливост. Отделно слабичка е, 10-ина килограма, но аз се притеснявам, че има и друго заради неразбирането й, тестовете категорично показват изоставане в степен дори и от една година, но за съжаление диагноза за психическото й състояние никой не се наема да диагностицира преди навършване на 3 години, освен ако не се касае за някакъв очевиден, клиничен дефицит. Остава да чакаме Tiredи успоредно да я водя на логопед. По-натам ще опитам да я заведа и на специален педагог. Лошото е, че сме без диагноза  и сме ''ничии'' - всички процедури са ми платени и не мога да правя нещата по начина, по който бих желала за оптималното й ангажиране, но поне направихме първите стъпки. Дълго време мислех че е просто до темперамент, но сега предпочитам да почна някакви терапии, а не да се окаже, че безвъзвратно съм закъсняла. Ще държим нещата изкъсо и дано скоро имаме поне някакъв минимален напредък.

# 17
  • Мнения: 2 211
Аз бих казала от нещата както ми ги описваш, че неразбирането е по-обезпокоително. Какви тестове са и правили? В какво изостава
За прохождането - може и да е късно, но ще проходи, според мен. А педиатърът не може ли да даде направление за рехабилитация?

# 18
  • Мнения: 4 199
Правиха й тестове на Денвър и ояе поне 5 теста - изостава по най-различни показатели, най й куца подражанието. В клиниката работят с направления с дечица до година и половина без диагноза, вече нямаме право.

# 19
  • Мнения: 5 513
Това че трябва да чакаш до 3г е направо глупаво.Ти си права че децата напредват с дни.Ако сега
има констатирано изоставане без да се работи с детето изоставането ще расте.
Няма ли как някой да сложи диагноза и да ползвате специалисти.
Ти си смела жена и добра майка вярвам че с малко помощ ще успеете.Детето е малко и помоща ти е
абсолютно на време.

# 20
  • Мнения: 4 199
Вчера буквално отидох в кабинета в центъра по ДЦП  измолих за диагноза; отказаха. Тази седмица ще звъня на Чавдаров, това ми е последната надежда. А относно трите години ми го казаха не един специалист, най-категоричен бе Литвиненко, че поставяне на диагноза, без да имаме категорични индикации - каквито при нас липсват и за аутизъм и за дебилизъм и прочие, било непрофесионално. Просто причината е, че нямаме силно изразени симптоми, които да наклонят везните само към една диагноза. Изоставането на всички нива е факт, но никой не се наема да каже на какво се дължи; за това я водя на логопед, надявам се по-натам и на специален педиатър, то заради неходенето и неразбирането и на градина не биха ни приели, не че се класирахме, де.

# 21
  • Мнения: 2 211
А няма ли някакви отворени центрове за работа с деца?

# 22
  • Мнения: 4 199
В центъра по ДЦП имат Зелена къща, с отворени врати във вторник и петък, както и специализирана детска градина и училище, но за деца САМО  с диагноза. Ще видя какво ще се случи в идните месеци, според мен ако не проходи още 2-3 месеца, може и да се окаже че има някаква лека форма, знам ли вече... Tired

# 23
  • Мнения: 676
Детето на моя позната, родено хипотрофно, но без сериозна патология проходи на 2 години. Напълно здраво дете. Дъщеря ми, недоносена и със сериозни първоначални проблеми проходи на година и 5 месеца.

От прочетеното до тук мисля, че ти като че ли държиш да ви сложат диагноза. Съвсем нормално е при липса на сигурни индикации да ви отказват диагноза. Съветът ми е да продължаваш да се опитваш да я стимулираш по всякакъв начин, да си ходите на логопед, а ако можете и рехабилитация и да се успокоите малко. Правилно си се насочила към Чавдаров, дано той да ви помогне. Наистина изоставате леко от нормите, но както знаеш детския мозък е с изключителни възможности и дори при по-сериозни проблеми успява да компенсира. Така че ти като майка правиш най-доброто за детето си, за да му помогнеш, но трябва и малко да се успокоиш и да се опиташ да уталожиш очакванията си към детето.
От опит ти казвам, че колкото повече аз се фиксирах в прохождането на дъщеря ми, толкова повече тя ме бойкотираше. А аз се фиксирах, защото очаквах, че тя ще има проблеми, заради недоносеността и ортопедичния проблем с едното й краче. Дори бях готова да се обзаложа. Но не стана така. В мига, в който си казах - да става каквото ще и спрях да се вглеждам толкова в това какво тя прави или не прави, тя проходи.

# 24
  • Мнения: 4 199
Пингуи, съжалявам, че звучи така, но е далеч от истината. Не я пресирам, не очаквам нищо...дори ми се скараха, че до година и 4 месеца не съм предприела нищо. Както и да е, диагнозата, споменах, че я слагат масово и формално, за да може децата да се ползват от пътеките и специализираните заведения. Както и да е.

# 25
  • Мнения: 676
Нямах предвид, че наистина държиш на това, а че толкова ти се е свила душичката, че си убедена, че нещо му има на детето.  Hug Дишай! Разбирам добре как се чувстваш, защото дълго време се чувствах като теб. Дори сега, когато е вече на 3 още ми е свита душичката, но страшното мина.

Както казах, наистина мъничко изостава, но бъди сигурна, че с  обич, търпение, постоянство и подходяща работа с детето могат да се постигнат чудеса. Виждала съм деца с наистина много сериозни дефицити, които сега са големи и здрави и всичко е зад гърба им. Най-важното е да намерите специалисти, на които да се доверите и заедно можете да постигнете много, сигурна съм.

# 26
  • Мнения: 4 199
 HugДано! И вие ли сте посещавали центъра на Чавдаров?

# 27
  • Мнения: 5 513
Пингуи и ти си права,но по скоро такива случаи са изключения.Пък и ти както каза си наблюдавала детето изкъсо.Както и трябва да е.Обаче знаеш ли колко случаи на здраво родени в термин деца имат такива отклонения.Около мене има 2.Едната майка е на принципа "когато тогава" и "когато детето е готово".Нейна си работа.А другото хлапе Майката го заведе на частно защото според ЛЛ всичко било о.к. Да ,ама не.Според теб нормално ли е напр./измислям си го примера/ дете на 4 год. да не може да състави сложно изречение и чужди хора да не разбират какво казва.А майката също да гадае от време на време.То и аз съм сигурна че ще проговори ама другите вече ще пишат буквите.А защото е родено по правилата не може да му се случи.Така че няма значение как е родено.
Пък и за изоставане се говори когато имаш повече от една -две индикации.Доколкото знам вървят така :късно обръщане ,после късно сядане ,късно прохождане и започват да се свързват с не говорене,не разбиране на заповед, трудно приучване .....и т.н.
И то детето е малко ама децата са жестоки.Дори и моя син се смее на тези дето не могат да говорят и се напикават в градината.И беше на 3 години.Е тази година е по - толерантен.Обяснявам но това че някой вика не "лекарски кабинат" а " лекарски ПАГИНЕТ" е безумно смешно за 3 год дете.А другото дете неизменно осъзнава проблема и се затваря повече.
Като са малки е лесно ...после.

# 28
  • Мнения: 4 199
Ох, всичко изброено го имаме, Деси... Tired

# 29
  • Мнения: 5 513
Ох, всичко изброено го имаме, Деси... Tired
Ей аз не съм лекар...просто съм чела,защото наистина ми беше страшно за моето хлапе.Следях тези неща при него.Знаеш ли при тебе е успокояващо че лекарите не слагат диагноза.Това е признак че може би бебка е в застой просто и всичко ще се отприщи.Защото на тестовете на които показва изоставане значи и се е справила за да има колебание за диагноза.
В компания с други деца как е?

# 30
  • Мнения: 4 199
Ами, те си играят, тя гледа отстрани, но ако някое дойде при нея и се закача тя се смее, забавно и е. Преди например като по-малка беше по-пасивна, сега се вълнува като гледа как играят на топка, тичат, но не се престрашава да опита и тя, ходи около пейката хваната и наблюдава. Съответно, на другите деца им става скучно с нея....Точно в тази връзка искам да попитам, ако някой знае, дали биха я приели на ясли, след като е на такава възраст, а не ходи. Въпросът ми е чисто хипотетичен, тъй като на държавна не ни приеха, а частна засега е утопична мисъл.

# 31
  • Мнения: 5 513
Да.Но не навсякъде.Аз понеже нямаше как да го гледам след годинката трябваше да го дам на ясла.Като ходих да питам преди това не знах дали ще е проходил и питах за това.В едната ми казаха че нямат персонал да го наблюдава и ще стои повече време в кошара.Но не ми отказаха.В другата нямаше проблем.Е той проходи ,ама колко очакваш да ходи като е проходил 10 дни преди яслата.Там 3 седмици само пълзеше и крачки от порядъка на 3-4.Ама с търпението на персонала след 1,5 месеца беше фурия.И пада там единия път по -лошо.
И тя се държи добре с децата.До две годинки децата не игрят с други деца.Седят на едно място но всяко си играе само.Така че сте о.к.

# 32
  • Мнения: 4 199
Идеята ми е да е сред децата, но ако ще е в кошара на година и шест месеца пак се получава дистанция. Сигурно, в някоя частна ясла е възможно, но...

# 33
  • Мнения: 676
Деси, не разбрах кои случаи са изключение?
Дъщеря ми е на 3 и говори супер неразбираемо за околните, въпреки че ходим на логопед. Разбира всичко, прави изречения, познава буквите, но просто произнася думите по бебешки. Обиколили сме не един логопед, но при нея проблем не е установен. Ходим на логопед по моя преценка и желание. Така че не мога да разбера какво имаш предвид под "Според теб нормално ли е напр./измислям си го примера/ дете на 4 год. да не може да състави сложно изречение и чужди хора да не разбират какво казва.А майката също да гадае от време на време.То и аз съм сигурна че ще проговори ама другите вече ще пишат буквите." Ами да, нормално е - някои деца се развиват с по-бавен темп, с някои просто е въпрос на липса на достатъчно внимание, при други има конкретен проблем и пр. варианти много. Въпросът е да се работи с детето и да се стимулира всячески, не да му се търсят кусури нормално ли е, не е ли нормално.

Колкото до това как и кога е родено детето - напротив, има много голямо значение. Не случайно говорим за рискови групи, защото при родените по-рано или с ниско тегло има редица рискови фактори. Това обаче в никакъв случай не означава, че щом е родено с нормално тегло и в нормална гестационна възраст е застраховано от проблеми.

Джули, аз лично не бих дала на ясла дете, което не ходи. Дори да го вземат бъди сигурна, че ще стои по цял ден "вързано" в някоя кошара и това за него няма да бъде никаква стимулираща среда, а тъкмо напротив - почти затвор.
При Чавдаров аз лично не съм ходила, защото не сме имали неврологична симптоматика, но работя с много майки, които го посещават редовно. Разбира се мненията са противоречиви, но в едно съм напълно убедена - ако има човек, който е компетентен в тази област, това е именно той. Независимо какъв човек е. Пиши какво е казал след като ви е видял. Стискам ви палци! Мисля, че рехабилитацията би ви се отразила доста ползотворно.

# 34
  • Мнения: 5 513
Точно това което си казала ,че няма застраховани.И не трябва да се "успиват" майките че детето е родено в термин и без проблеми.И точно че трябва да се работи по проблема а не да се търсят кусури.Аз водих малкия на логопед заради буквата "Р" и не защото не я казваше а защото едни думи бяха с френско такова а другите с нормално.
Мисля че не сме се разбрали. Hug

# 35
  • Мнения: 4 199
Да, и ние достигнахме до този извод, разговаряйки с познати и със съпруга ми - не е нито за занималня за деца с ДЦП, нито за ''нормална'' ясла - ще я водя на логопед и педагог засега, жалко, че е само половин час на ден...Ако още месец няма промяна и в прохождането, ще отидем и при Чавдаров, и, ако се наложи, да продължим и с рехабилитацията. Когато преди месец я водех на физиотерапия, рехабилитаторката каза, че е въпрос на дни Rolling EyesЧакаме...

# 36
  • Мнения: 676
Това, че детето може да направи няколко крачки, да се изправя, да ходи по мебелите или за ръчичка определено е признак, че дори да има някакъв проблем, той едва ли е голям. А пълзи ли, това не разбрах? Аз също мисля, че ще проходи скоро детето. Но все пак се консултирайте.

Аз и не виждам как може дете на година и половина да се задържи повече от половин час на ден на логопед/педагог. Дори за дете на 2-3 год. е трудно. Това е едно напълно оптимално време. Все пак имай предвид, че на тази възраст децата много трудно задържат вниманието си и това за тях също е натоварване. А ти гледай какво правят по време на този половин час и когато видиш, че детето е в кондиция може да продължиш вкъщи.

Деси  Hug

# 37
  • Мнения: 4 199
Деси, пропълзя, когато я чакахме да проходи: на около година и месец-два; първо буквално се влачеше, после се научи и да пълзи и сега е като светкавица. В началото беше много припряна при специалиста, не си задържаше вниманието, съпротивляваше се, това докато влизах и аз. На някои задачки, които и поставяха, гледаше към мен сякаш да го направя аз или да й помогна. От няколко седмици насам по съвет на логопеда тя е самичка с него и вниманието и концентрацията й се подобриха, ходи с желание. А си мисля, че ако редува педагог и логопед за по половин час, няма да и омръзне, все пак по цял ден гледа само моята муцуна:)

# 38
  • Мнения: 676
Цитат
сега е като светкавица

Така ще проходи, че няма да можеш да я стигнеш съвсем скоро Simple Smile Убедена съм.

# 39
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 404
Тук масово децата прохождат късно, особено 3-ти, 4-ти деца в многодетни семейства /а повечето имат по много/, защото майките нямат време да им отделят толкова много внимание. Счита се за абсолютно нормално.

Извода, който съм си направила сама за себе си и съм спряла да го мисля: това, че ходи, не значи, че няма проблем; това, че детенце е по-мързеливо и е решило да проходи по-късно не значи задължително, че е налице здравословен проблем.

Не съм съгласна, че малкото или повечето внимание на майката са някакъв фактор в прохождането на едно бебе! Децата прохождат, когато им дойде времето.
Не съм съгласна и, че трябва да се успокояваме с мързела/ тежкото дупе и не знам си още какви неща за невъзможността на детето да проходи.
В случая с детето на авторката проблем има и се работи по него- логопеди, рехабилитация, изследвания и т.н. Или не считаш за проблем изброеното от майката- че детето не говори, не разбира и т.н.?

Малката ми дъщеря нямаше опора на краката си, никаква. Отлагах до 6-7 месечна възраст, вярвах, че нещата ще се получат от само себе си, вярвах на разни писания тук- там, на споделени истории и т.н. Но накрая повярвах на инстинкта си- заведох я на невролог, правихме ТФЕ, назначиха рехабилитация и процедури и ТОГАВА нещата се получиха!

Съветът ми е да търсиш отговор, да действаш, събери още лекарски мнения, направете още изследвания, правете пак рехабилитация- всичко, което е по силите ти!

# 40
  • Мнения: 2 211
Тук масово децата прохождат късно, особено 3-ти, 4-ти деца в многодетни семейства /а повечето имат по много/, защото майките нямат време да им отделят толкова много внимание. Счита се за абсолютно нормално.

Извода, който съм си направила сама за себе си и съм спряла да го мисля: това, че ходи, не значи, че няма проблем; това, че детенце е по-мързеливо и е решило да проходи по-късно не значи задължително, че е налице здравословен проблем.

Не съм съгласна, че малкото или повечето внимание на майката са някакъв фактор в прохождането на едно бебе! Децата прохождат, когато им дойде времето.
Не съм съгласна и, че трябва да се успокояваме с мързела/ тежкото дупе и не знам си още какви неща за невъзможността на детето да проходи.
В случая с детето на авторката проблем има и се работи по него- логопеди, рехабилитация, изследвания и т.н. Или не считаш за проблем изброеното от майката- че детето не говори, не разбира и т.н.?



Тарталета, определено, когато детето се държи на столче или в количката през по-голямата част от деня има ефект върху неговото прохождане. Когато имаш да разнесеш 4 деца в 4-ри различни училища нямаш кой знае какъв избор. Това е което наблюдавам масово около мен.
Джулия не беше споменала конкретно за всички проблеми, които има дъщеричката и. Както виждаш, спряла съм да коментирам, защото не съм компетентна. Разбира се, че в случая детето има нужда от специализирана и навременна помощ.
Що се касае до моето дете, смятам, че наистина е въпрос на темперамент.

# 41
  • Мнения: 4 199
Дълго време и аз го отдавах на темперамента, още повече че още като по-малка мненията на специалистите бяха противоречиви, но надделяваха становищата, че ще навакса; е, вече е на възраст, в която неходенето не е нормално състояние, тоест явно е имало някакъв дефицит, който ако беше овладян навреме, нямаше да се стига до тук. От няколко дни поне се пуска свободно да бута количка, което ме обнадеждава. За съжаление с малките деца, освен ако не е силно изразен проблемът, е трудно да се диференцира, то при възрастен човек е трудно ровичкането в психиката, камо ли при довчерашно бебе. Ще се следим изкъсо, ще направя и ЯМР  на 2 години, и генетични в края на годината, каквото са ми казали като съвет - ще гледам да го направя. Не искам да изпускам пак нещата, както се случи, докато беше бебе...

# 42
  • Мнения: 2 211
Джулия, дъщеря ми проходи в неделя, на 15 септември. От известно време обикаляше държейки се за мебелите, но я беше страх и все огъваше коленца. За сметка на това лази отдавна и се катери сама по дивани и по стълби /аз естествено винаги съм зад нея, но винаги съм я оставяла/. В неделя най-неочаквано за мен се пусна и вече прави малки крачки, въпреки че все още ме търси и я е страх. Засега се придвижва само из къщи на малки разстояния, а в парка сме с каиши. Тя е наистина едричка - 82 см и 13 кг на 1 и 1 месец.
Искрено се надявам много скоро да се похвалиш, че твоето детенце е направило първите си стъпки, както и да преодолеете всички проблеми.

# 43
  • Мнения: 4 199
Честити ходещи крачета на малката Мария - като по учебник! Ени е 10 кг и 80 см, фъстъчеста е, което всъщност е още една предпоставка за лесно и ранно прохождане.

# 44
  • Мнения: 5 513
Не съм от честото влизащите но се улавям че сега заради твоята малка принцеса често надничам да видя дали не си писала че е проходила.И ще чакам упорито.Пък дано не чакам много и малката да докаже че туй дето го изприказвахме е било празни приказки.И притеснението ти да е едно по малко..пък след една година да не остане нито едно.

# 45
  • Мнения: 4 199
Много, много мило!

# 46
  • Мнения: 2 211
Джулия, аз също ще подкрепя Деситката в това пожелание и ще добавя, че много добре знам през какво мина, за да се появи малката Ения на бял свят. Не подценявай майчинския си инстинкт, но най-вече не подценявай борбеността на това малко момиченце  Hug Hug Hug

# 47
  • Мнения: 4 199
Така е, през какво ли не минахме! Дано скоро пиша за хубава развръзка!

# 48
  • Мнения: 4 199
Проходи! Проходи! Проходи! Снощи, просто така! Голям товар ми падна от плещите, има още доста какво да се прави, но поне това притеснение отпадна, макар и с цената на огромен страх, несигурност и кошмар! Благодаря за подкрепата на всички включили се в темата! Hug Hug Hug

# 49
  • Варна
  • Мнения: 10 590
Много се радвам!

Наистина!

Да ви е жива и здрава!

# 50
  • Мнения: 2 211
Проходи! Проходи! Проходи! Снощи, просто така! Голям товар ми падна от плещите, има още доста какво да се прави, но поне това притеснение отпадна, макар и с цената на огромен страх, несигурност и кошмар! Благодаря за подкрепата на всички включили се в темата! Hug Hug Hug

Джулия, радвам се толкова много! След 2 седмици ще тича из вас, ние вече луднахме. Пожелавам и здрави крачета, с които да опознава света и да прави пакости навред, защото така растат здрави дечица  Laughing Жива и здрава и всички майчини тревоги да са напразни, мила  Hug Hug Hug

# 51
  • Мнения: 5 513
Проходи! Проходи! Проходи! Снощи, просто така! Голям товар ми падна от плещите, има още доста какво да се прави, но поне това притеснение отпадна, макар и с цената на огромен страх, несигурност и кошмар! Благодаря за подкрепата на всички включили се в темата! Hug Hug Hug
Днес на обяд ще изляза през обедната почивка и ще изям едно парче тортичка ,защото на една приятелка детето проходи.Не може да знаеш колко се радвам за теб.И ще се почерпя от твое име за здравето на детето.Целувам и теб и малката.Казах ти че няма да чакам дълго.

# 52
# 53
  • София
  • Мнения: 16 203
Здравейте, момичета, бих искала да ви попитам нещо, което по-скоро свързано с въпроса "как"...Накратко, на наш роднина детенцето, на година и почти два месеца не ходи, не пълзи, не повтаря думички, никак не е подвижно, но не е пълно...горе-долу това, което описва Julia_21. От една страна смятам, че трябва да се каже на майката и таткото, че нещо трябва да се предприеме (поне прегледи), от друга страна, таткото е малко , ох, не знам как да го кажа без да прозвучи, че му слагам диагнози, да речем по-бавно схваща, иначе е много добър, послушен и изпълнителен. И аз се сега , като относително външен за тях човек, се притеснявам, защото смятам, че някой трябва да им каже - т.е. че ако не им се каже безвъзвратно губят ценно време, хем се чудя ДжиПито толкова ли не го е забелязала, хем ме е страх точно аз ако кажа, да не вземат да се обидят, да казвам на тяхна роднина по-лошо, да не стане като клюкарстване, и не знам какво да правя...Дайте съвет, моля  bouquet. Не искам никого да нараня, а ми е жал за детенцето.

# 54
  • Мнения: 4 199
Точно нашия случай. Аз взех мерки едва на година и три месеца, и преди това ходехме по лекари, но казваха, че възрастта е такава, че може да се развива и скокообразно и е безпочвено на възраст под година и половина да се слагат диагнози, особено на ментално и поведенческо ниво. Моят мъж също до последно се дърпаше и казваше, че детето е просто по-спокоен темперамент, с това се успокоявахме, че прилича на него. Най-малкото, колкото и нескромно да звучи можеш да им предоставиш моята публикация, както и данните на СЗО за прохождане: верно, че широката граница е до година и 6 мес, а при някои дори година и осем, но като цяло, ''адекватната'' граница, ако мога така да се изразя с мой си термин е година и 3, макс 4 мес. Една консултация с невролог не пречи! Дано успееш да ги убедиш да го направят. Доносено ли е детето?

# 55
  • Мнения: 4 199
И моята е щека и пропълзя точно на година и месец-два, когато я чакахме да проходи. А и факта, че е момиче още повече наклони везните в негативен аспект....Седи ли стабилно, поне елементарно подражание прави ли?
За думите дори според мен е рано, стига да разбира.

# 56
  • Мнения: 5 513
Има 2 варианта.Хората не са "много в час" и го приемат това което им кажеш добронамерено и предприемат мерки.В другия вариант/ за който си имам нагледен пример/Майката доказва на цялата рода че нищо му няма на детето и ще те изяде с парцалите че се месиш.Понякога по медицински причини/като заболявания на майката/ майките са предупреждават че съществува риск ако родят децата да имат проблеми.Тази жена роди и сега доказва че лекарите не са били прави и не предприема нищо.Основанията са тези които мъжа на Julia е казвал. Но се оказаха прави...
А ЛЛ в това отношение са си направо голи и боси...

# 57
  • София
  • Мнения: 16 203
Доносено е. Майката имаше миома преди и по време на бременността, но не знам дали там може да се търси причина (или нещо наследствено от таткото). Не е и моя работа да ровя и слагам диагнози, просто се чудех доколко е моя работа аз да им казвам да предприемат поне специализиран преглед.

Джули, не, не стои изобщо изправено, даже и с помощ от родител, веднага подгъва колене, не пълзи, не забелявам и елементарно подражание - но това не е меродавно, аз все пак го виждам детето за по 1 час на няколко мецеса. По време на масаж или раздвижване с външна помощ си личи, че му е приятно, усмихва се, но толкова, не се смее, не участва със собствени движения.

Иначе благодаря много за отговорите, разбрах, да се пробвам да й кажа на майката, пък ако ми се обиди, обиди...

# 58
  • Мнения: 5 513
Ама по отдалеко че ако не се получи и задуха вятъра в лоша посока  да не се натоварваш още повече...

# 59
  • Мнения: 4 199
Имах предвид седи ли на дупе?

# 60
  • София
  • Мнения: 16 203
Ама по отдалеко че ако не се получи и задуха вятъра в лоша посока  да не се натоварваш още повече...
Мерси, ама то в такава ситуация има ли леко...ще се пробвам съвсем тактично, без диагнози и дефиниции...

Аз съм го виждала да седи в количката, не знам дали седи само на стол или легло.

# 61
  • Мнения: 4 199
Да ти кажа, ние сами се усетихме, след като на година и три не беше останало и едно връстниче на нашето положение, нищо чудно скоро и те да достигнат до този извод. Ако поне седи, това е това е хубав знак, виж, ако не стои самичко на тази възраст, не е никак добре.

# 62
  • Мнения: 38
И аз се присъединявам към групата-просто,защото моят син проходи късно-на 1,6год.Сега е на 1,10,но започвам да се притеснявам все повече.Ходи,но не обича да го прави изобщо-по-точно у дома обикаля напред-назад,но когато излезем на разходка прави 10 крачки и вдига ръцете да го взимам.Това страшно ме изнервя.Не тича,просто защото не може.Не иска да говори,изобщо сравнявайки го с наборите му откривам огромни разлики.Вече се притеснявам и не знам какво да правя.

# 63
  • Мнения: 4 199
И ние така...Поне сега ходи та не се спира, инак за разбирането и говора сме на светлинни години.

# 64
  • Мнения: 38
Да ви попитам нещо-във вашия род има ли такива лениви роднини?Например при нас може би(казвам  може би-защото ми се иска да е така) късното прохождане е генетично заложено.Таткото е трудно подвижен от малък(хич не обича да ходи пеша-мързи го много-само с кола се придвижва),неговия баща е същия.Аз също не обичам разходките,предпочитам да си стоя у дома.

# 65
  • Мнения: 2 211


Джулия, ние сме на логопед с Мария следващия месец, защото въпреки че повтаря като папагал всичко, което чуе, все още не прави връзка дума-предмет. Не млъква, но си приказва на бебешки. Казва "мама", но не знае, че аз съм мама.Не посочва и с пръстче предмети, нито казва "чао"  и да маха с ръка. Притеснявам се малко, че поради факта, че чува два езика, може би е малко объркана, та реших да не оставям нищо на случайността и да направим консултация.

Радвам се, че малката не се спира и чакам скоро да се похвалиш и с напредък в проговарянето  Hug , което съм сигурна, че ще стане.

bjovana, надявам се и твоят сладур скоро да тича  Hug

# 66
  • Мнения: 4 199
и нашата така казва две три неща, но не ги облича в смисъл и съдържание. Уж мъжа ми проходил на 2 години, чак не ми се вярва Thinking, но се радвам, че ако не друго поне е станала много общителна, че се бяхме притеснили и за аутизъм - маха на хората, усмихва им се, танцува и т.н.

# 67
  • Мнения: 2 211


Аз мисля, че ще наваксате във всичко. Както ти казах, моят братовчед до 3 години казваше само "еооо", после изведнъж проговори.
но се радвам, че ако не друго поне е станала много общителна, че се бяхме притеснили и за аутизъм - маха на хората, усмихва им се, танцува и т.н.

Това е много добър знак  Hug Hug Hug

Аз съм накупила книжки с големи картинки и повтаряме животните и разни предмети. Надявам се логопедът да ни покаже игри и упражнения, които може да правим у нас. Много деца не говорят на нейната възраст, но нищо не пречи да направим една консултация.

# 68
  • Мнения: 4 199
Какви ли не животни показваме, само патето познава и казва и то пак невинаги. Уж и котето познаваше, вече и него забрави. Та с животните твърдо удряме на камък, но както казваш при вас е друго, в двуезична среда е и не на последно място е и доста по малка от моето дете. Всичко ще е наред Hug

# 69
  • Мнения: 2 211
Аз мисля, че и при вас с малко повече усилия всичко ще е наред. Виж как те изненада с прохождането, дай боже и с проговарянето да е така!

# 70
  • Мнения: 5 513
Какви ли не животни показваме, само патето познава и казва и то пак невинаги. Уж и котето познаваше, вече и него забрави. Та с животните твърдо удряме на камък, но както казваш при вас е друго, в двуезична среда е и не на последно място е и доста по малка от моето дете. Всичко ще е наред Hug
Здравей!
А зоопарк имате ли ,че не виждам откъде си.Или да я водиш на село при домашни животни/кокошка,агънце/ и ако може да ги пипне даже.Моето момче хич не обича да рисува и оцветява.Ама хич.А това в определена възраст 2-4 години е любимо занимание на децата и усвояват доста неща.Е моя и сега в градината е зле с рисунките.На таблото едни хубави рисунки а на моя пълни драскулки.Еми не му е интересно.Имам познато дете момиченце което не играе с кукли.Обича момчешки неща.А е на 4 години.Може животните да не са ви силната страна.Тя може да си ги познава но не проявява интерес да ти "говори" за тях.Замени ги с друга задачка със същия смисъл например плодове,коли , герои от приказки,камиони ....

# 71
  • Мнения: 4 199
Напротив, много ги обича дори, имахме и коте, на кученца много се радва навън, но някакси и още не може да облича формата в съдържание и понятие, както казах. На мен въобще не ми е притеснително че още не може да говори, а че не разбира и че това което уж е научила след време го забравя. Ще ходим регулярно на прегледи и ще видим какво ще ни кажат.....

# 72
  • Мнения: 2 837
Джули, хубаво е, че я водиш на логопед. Но според мен редовната рехабилитация е по-важна. Първият ми син проходи на година и четири, но след много месеци усилена рехабилитация. Иначе и след това не обичаше да ходи и го правеше по необходимост само и съм го носила гюленцето до три години и повече. Чак сега (първи клас е) се пораздвижи - водим го и на спорт, но си е флегматичен. По мои наблюдения масово децата не искат да ходят и след прохождането и вдигат ръце за носене.
По принцип щом пълзи и се движи по мебели и т.н., наистина е въпрос на време, но можеш да помогнеш на процеса.

# 73
  • Мнения: 4 199
Ана, проходихме и не се спира:)

# 74
  • Мнения: 2 837
Опс  Embarassed, как си личи, че не прочетох цялата тема. Много се радвам! Скоро да се похвалиш, че и устата не можеш да й затвориш!

# 75
# 76
  • Мнения: 9 450
Ана, проходихме и не се спира:)

Браво, много се радвам Hug

Чета постовете назад и се чудя- какви са тези съвети за рехабилитатор? ooooh! Детето е на 1г и 6 м. Не намирам нищо притеснително в това, че не е проходило. Още повече, че и лекарите са потвърдили, че е въпрос на време да проходи и че е здраво детенцето.
Едни прохождат по-рано, а дреги по-късно. Няма конкретна възраст за това Peace

# 77
  • Мнения: 2 837
Рехабилитаторът при всички положения може да е само от полза. Крайно време е да престанем да мислим, че при рехабилитатор, логопед и психолог се ходи, когато няма надежда. Напротив, при тях се ходи, когато има съмнения.
Като приятелка на майка, минала през това детето да се окаже с ДЦП, въпреки че част от лекарите са казвали, че на детето нищо му няма и е въпрос на време, съм категоричен привърженик на взимането на мерки при първото съмнение. Времето в тези случаи е много важно - колкото по-рано на рехабилитатор, логопед и т.н., толкова по-малка вероятност проблемът да се окаже неразрешим.
Да, нормата е в широки граници. Приближим ли се до тях обаче, излезем ли, няма защо да се самозалъгваме. И на мен повечето хора ми казват, че е нормално малкият ми син на две години и половина да не говори и че е въпрос на време, но логопедите не казват същото.

# 78
  • Мнения: 5 513
Рехабилитаторът при всички положения може да е само от полза. Крайно време е да престанем да мислим, че при рехабилитатор, логопед и психолог се ходи, когато няма надежда. Напротив, при тях се ходи, когато има съмнения.
Като приятелка на майка, минала през това детето да се окаже с ДЦП, въпреки че част от лекарите са казвали, че на детето нищо му няма и е въпрос на време, съм категоричен привърженик на взимането на мерки при първото съмнение. Времето в тези случаи е много важно - колкото по-рано на рехабилитатор, логопед и т.н., толкова по-малка вероятност проблемът да се окаже неразрешим.
Да, нормата е в широки граници. Приближим ли се до тях обаче, излезем ли, няма защо да се самозалъгваме. И на мен повечето хора ми казват, че е нормално малкият ми син на две години и половина да не говори и че е въпрос на време, но логопедите не казват същото.
Съгласна съм с теб.Като бебета проблемите се размиват и "крият" лесно.Но на 3-4 год. вече не може.
И тогава може да е късно.То ако на едно дете му има нещо е въпрос на време да се докаже/градина ,
училище/.Аз уважам майки които полагат усилия децата им да са пълноценни.И ненавиждам хора
които казват -Аз си го обичам такова.Или-Характер.Жал ми е за децата.И за егоизма на родителите.

# 79
  • Мнения: 676
Аз съм на същото мнение като Ана. Няма нищо лошо, странно и пр. детето да посещава рехабилитатор. Напротив, това може да му е само от полза. А и майката е всеки ден с детето си и най-добре може да усети има ли детето нужда от такъв.

Аз смятам, че не бива да си заравяме главата в пясъка, а когато има дори съмнение за някакъв проблем, да се взимат мерки навреме. Детския мозък е много гъвкав и с огромни възможности за компенсация. Понякога дори сериозни дефицити могат да бъдат компенсирани с подходяща рехабилитация и работа с детето. Нека не забравяме, че ние като родители сме длъжни да осигурим възможност децата ни да развият пълния си потенциал.

Прекаленото фиксиране в проблема не е добре, нито за детето, нито за майката, но в случая според мен авторката реагира абсолютно адекватно. Впрочем Джули, как сте, как се развиват нещата при вас?

# 80
  • Мнения: 4 199
Съгласна съм с последните мнения, предвид, че дълго време и аз отдавах случващото се на характер и темперамент. Може и така да е, но едно презастраховане не коства нищо. Мина над месец откакто проходи - кога мина Crazy и за нула време се научи да подтичва, да ходи с предмети, да се навежда за предмети и дори да се опитва да прави разни джаги и мостове.
С разбирането обаче сме до под кривата круша, не иска ли, забравя ли, инати ли се - за съжаление на тази възраст е трудно да се предполага. Има неща повтаряни до премала и пак гледа с неразбиране какво е, що е. Засега все още се радвам на прохождането, ходим и на логопед, пък след Нова година ще видим накъде....

# 81
  • София
  • Мнения: 1 250
Джулс, много се радвам за напредъка на Палечка Hug
И за проговарянето не се притеснявай, Преси вече е на година и 9 м и чак от 1-2 месеца започна да имитира животните, преди това не й беше интересно, обичаше да си тича навън детето и да щурее по площадките. И пак от скоро ме разбира и почна да казва и няколко думички-примерно като й се спи,като й се яде и т.н. Хич не мисля, че е притеснително и определено смятам, че всяко дете си е индивидуално, не може всички да казват стихчета на година и половина. Освен това четох статия,че децата в днешно време са затрупани с всевъзможна информация, както примерно моето дете много обича бейби тв и знае вече и 3 думи на английски Laughing За справка аз съм проговорила на година и малко, а на година и 6 м съм повтаряла стихчета. Сестра ми е проговорила чак след 2.

# 82
  • Мнения: 4 199
Нимфи, не бързам да проговаря, а да разбира Confused

# 83
  • София
  • Мнения: 1 250
Ще почне и да разбира, Преси много дълго време се правеше на разсеяна или пък наистина не разбираше, но пак отскоро започна. И все пак двигателното и умствено развитие ако приемем,че са свързани, тя сега проходи, тъй че дай й време,ще почне и другите неща Hug

# 84
  • Мнения: 676
Еха, чудесна новина. Много се радвам Hug Hug Hug
Да е жива и здрава малката!

# 85
  • Мнения: 13 292
Прекрасно развитие на нещата!  Hug Радвам се за вас.  Hug Дано всички тревоги останат зад гърба ви!  Praynig

# 86
  • Мнения: 387
Извинявам се, че нахълтвам в темата, но наскоро с моя приятелка коментирахме подобни проблеми. Тя учи за кинезитерапевт и се надява да работи с деца. По-конкретно иска да се занимава с хипотерапия. Та, директно да питам, Джулия, как е детето фината моторика. Ще обясня какво имам предвид - как хваща детето предметите напр. - с цяла длан или с пръстчета. Прекрасно е това, че детето е проходило. Какво ви съветват лекарите за проблемите с разбирането (както ти ги наричаш). Има ли напредък от началото на ходенето при логопед?

И още нещо - поздравления за майките, които не си "крият главата в пясъка". Колкото по-рано се улови проблема, толкова по-голям шанс има за излекуване. Успех на всички!  Hug

# 87
  • Мнения: 4 199
denim123 , и на монтесори я водим. Сега правим месец почивка и после пак с нови сили. Честно казано, не виждам особена промяна, освен че сега кара един безкраен бебешки пубертет с крещене, неядене и правене напук и ми изпива силичките Crazy

# 88
  • Мнения: 387
denim123 , и на монтесори я водим. Сега правим месец почивка и после пак с нови сили. Честно казано, не виждам особена промяна, освен че сега кара един безкраен бебешки пубертет с крещене, неядене и правене напук и ми изпива силичките Crazy

А фината моторика?
Пубертетът ще помине, няма да се плашиш  #Crazy Между другото, ако наистина ти прави напук, явно перфектно схваща за какво й се говори и проблеми нямате в това отношение  Joy

# 89
  • Мнения: 16
PeaceБраво! Тук е мястото да споделя мнението си, че често по време на бременността при възникнали проблеми, се създава траен психологически дисбаланс в майката. Майчета, не диагностицирайте сами децата си! Не настоявайте някой да им постави диагноза, за каквато лекарите отказват да коментират.
Аз имах патологична бременност от самото начало на бременността, знаеше се, че хроничното заболяване, което имам и неговите последствия за всички мои органи, са опасни за плода. И бях с психологическата нагласа, че може всичко да се случи. Това ми помогна, защото бебето се роди в 24 г.с., твърде малко1900 гр . И въпреки, че й поставиха диагноза Синдром на Даун и го ползваха като аргумент да ми пробутат декларация, че я изоставям, аз не го направих. Едва след раждането беше възможно да се направят генетични изследвания, които установиха, че всичко е о.к.
Моето дребосъче ужаси с миниатюрният си вид личната, която заяви, че такова малко бебе не е виждала. Забавих ваксини и захранване, до края на 8-мия месец си носихме дрехите от изписването- толкова беше малка. Много късно започна да плаче- и това не можеше да прави. Беше нещо като мечешко ръмжене. Бавно започна да седи, ходи, говори и пр. От непрекъснатите въпроси на доктора, който следеше бременността в МД, "дали вече седи, ходи и пр.", разбрах, че забавянето се наблюдава при недоносените деца. Опитите да ходи започнаха на 8 месечна възраст и проходи на 1,8 г., проговори трудно на около 2. Но всичко правеше след като се почувства сигурна и със замах. Като проходи, не падна почти нито веднъж, като проговори, направо правеше сложни изречения. Сега е на 11,5 години и е с 11 см. по-висока от мен, умна, но мудна като баща си.
Задайте си въпросът когато тръгнете от специалист на специалист и те ви убеждават, че всичко от е о.к, дали проблемът не е във вас, а не в детето ви!! newsm78
Ана, проходихме и не се спира:)
А, по повод на "разбирането" също си имахме изживявания. Съмнявах се, че има увреден слух. Но разбрах, след като си направих експерименти, че глезаната просто се преструва- така й беше удобно. След като проходи, подканянията да внимава, да не пипа и пр., естествено се увеличиха, а тя не ги удостояваше с никакво внимание. Започнах да си правя ескперименти и установих, че играе бебетеатър и не я заведох на доктор.

Последна редакция: пн, 06 яну 2014, 06:45 от ana_maria

# 90
  • Мнения: 4 199
ana_maria  Shocked браво на теб и малката ти, силна героиня!
Да си призная, не съм чувала досега за оцеляло бебе в 24 седмица, и то с такива килограми. Скоро позната роди в 28-ма бебе 1800 и дори са казали, че е големичко за седмицата, в която се е родило, и явно за това е успяло да се пребори и оцелее. Явно твоето момиченце още от утробата е водило яростна борба за оцеляване, трупало е грамчета и въпреки всичко, както бях кръстила една моя тема, в която разказвах за кошмарното си износване, тя се е родила Heart Eyes

Впечатлена съм, че напук и на силната си недоносеност - 24 седмица я водят аборт! Тя е проходила и проговорила почти в рамките на едно нормално, доносено дете! Твоята история наистина силно ме впечатли! Нека бъде жива и здрава и все така с хъс към живота, от сърце го желая!

При нас нищо ново, сега сме болни с нея, Новата година я почнахме с кашлица, продължава да не говори, ме изпълнява команди, психолога каза, че на 2 год трябва да знае ок 100 думи - да, ама не....

Каквото такова, аз повече ресурс за специалисти и лечение нямам, просто се надявам да навакса и всички притеснения да се окажат безпочвени. Още веднъж, поклон пред теб и невероятното ти дете!

# 91
  • Мнения: 5 513
Julia_21 аз пък се възхищавам на твоето упорство,позитивното мислене,усърдието което полагаш и имам чувството ,че детето ти е страхотно с много положителни качества ,защото има майка като теб.
Има тема за трудно проговарящи деца/може вече да си там де/.Мисля , че може да помагат с опит какво да правите в къщи.Успех.

# 92
  • Мнения: 4 199
Десинка, благодаря ти за прекрасните думи! Не, все още отказвам да чета там Embarassed
За говоренето не се притеснявам още сякаш, колкото че още сме на памперс и сега почвам да мисля стратегии за отказването му, ама как да стане, като не ме разбира. Отделно, че сега като е студено, не върви да я държа разсъблечена над куку-то и да я карам да се изходи, а и едва ли ще разбере целта на занятието...

Лошото е, че става все по-злояда ( сега даже се записах в такава тема), преди предугаждах позивите й, понеже като си хапнеше хубаво манджичка или каша свършваше работата, а сега с тази сухоежбина е напълно изневиделица кога и как.

Ще го видя, първо да оздравеем, че от тази гадна настинка ли е, грип ли, ме боли всяко мускулче и костичка и ми се обади пак проклетия кръст, а за 4 мес го бях излекувала без остатък. Хайде, стига с оплакването Grinning

# 93
  • Мнения: 5 513
Аз започнах отказването на памперса на 1,7 месеца.После се разболя и се отказах.Аз като една патка не помислих ,че е зима/ беше точно по това време на годината/.На вашата възраст /през март/ поднових опитите.Малко преди 2 г вече беше без дневен и нощен памперс.Но като чета из форумите това е рано.Малко са успели.Имаш време.Съвети няма да ти давам ,защото колкото деца има толкова са и начините на отказване от памперса.Аз мисля ,че ако почнеш на 2 г да опитваш ще успееш за няколко месеца.
За храненето, ако питаш мене храни я с това което вие ядете.Децата обичат и сол и подправки /в рамките на нормалното/ и пържено и пици...Мисля че ги отвръщаваме с манията си за здравословно хранене.А аз мисля че мярката е ключа за всичко.А може просто да е период.

# 94
  • Мнения: 2 211
Джулия, не е ли много рано за гърне  newsm78 Аз мисля да я слагам на гърне след като навърши 2 години. Четох, че децата трябва да знаят "ако" и "пиш" и да осъзнават какво правят, преди да свалите памперса.

На наши познати детенцето е спасено в 23 г.с. - абсолютно нормално се развива.

Моята Мария също не е казала още смислена дума, но започна да разнообразява бебешкия си език напоследък с нови звуци  Laughing Понякога много добре ме разбира какво и казвам, в други случаи се прави на приятно разсеяна и вече започнах да се успокоявам, че просто е ината. Накупила съм флаш карти и детски книжки с предмети и се опитвам да и показвам разни предмети и да ги назовавам, но ми се смее и започва да ги дъвче. Скоро не я виждам да проговори...

# 95
  • Мнения: 4 199
Ами явно съм заобиколена от вундеркиндчета - връстничетата й дори говорят смислени прости изречения и болшинството ''вършат работата'', където трябва Rolling Eyes По принцип съм чела, че когато едно детенце проходи, може да се почне с опитите. Друго, което забелязвам е, че забравя или симулира - преди показваше на колко години е, сега гледа с недоумение, имитираше коте и пате, сега на всичко казва баба, тоест ''бау'' и до там.

А храненето ми е супер болна тема- като беше малка ядеше сухо и сурово и това ме окрили, че ще опита зрънчовци, пици и прочие на доста по-осъзната възраст. Та, не трябваше да казвам голяма дума - сега яде предимно солети, сухоежбина, зрънчо и като види Макдоналдс пощръклява Tired Хайде, разбирам да е осъзната, с връстничета и да яде, понеже е ''модерно'', но как може да предпочете тези безвкусни сандвичи пред топла супа например? Гнуси се сякаш й давам пелин. #Cussing out

# 96
  • Мнения: 5 513
Ако ползваш опаковките на тези хранителни вериги, а вътре скриеш това което би желала да и дадеш...няма ли да стане.

# 97
  • Мнения: 2 837
Джули, определено неговоренето е по-голям проблем от гърнето. Ужасно много деца на над две години са с памперс, не е много добре за кожите им, но това не е белег за някакъв проблем. На Явор успях да го махна чак сега (на две и половина), а брат му на година и половина махна памперса.
А 100 думи на две години определено не са норма. Според специалистите, с които съм говорила - най-малко 20 думи на 2 години. Горе-долу толкова докара моят син. И сега не е с много повече. Неговите връстници казват вече стихотворения и разказват приказки. Но това е. Водех го последните месеци на логопед, той ме посъветва да се видим и с детски невролог, при нужда изписвали някакво сиропче за стимулиране на мозъчните центрове, които отговарят за речта. Още не съм решила дали да го направя.
За пакетираните и сухи храни - опитай се да ги ограничиш постепенно. В тях има много сол и натриев глутамат, а той пристрастява. Моят син също не иска много чорби, но просто почти не му предлагам пакетирани храни. Така дори да е суха храна, поне е с ясни съставки - филийка с масло и мед, с масло и кашкавал...

# 98
  • Мнения: 2 211
Джули, моето дете пък не иска да дъвчи. Яде само гладко пюрирана храна. Малко по-едра частица да има и веднага плюе. Онзи ден яде кус-кус, което е голям напредък. На мен пък това ми е голям проблем, защото не иска никакви плодове, никакви сурови зеленчуци освен домати. Иначе е на периоди - понякога яде, понякога кара само на течности /обикновено покрай зъбоникненето/. Не се впрягай толкова. Всички деца са различни

Когато не иска да яде нищо, предлагам т.нар. смутита, плодови напитки, но са по-скоро направени на шейк с фибрите. За зеленчуци - пасирани крем супички. Избутваме някак.

# 99
  • Мнения: 4 199
Не мож' я излъга, нюха като хрътка.

На нас ни бяха изписали прахчета са стимулиране, но спрях да ги давам Rolling Eyes Едни лекари казваха давай, други не давай, и на мен вече ми писна. Ако може да се нарекат думи, казва тати, ало, баба - за куче и ...това е. Понякога казва мама, но ту на мен, ту на баща си...

# 100
  • Мнения: 5 513
Аз честно казано съм нямала проблем с храната.Но го захраних много рано.На 1,6 месеца менюто беше супа,второ/яхния с месо,пиле с месо,зеле..../,салата според сезона или парчета краставица ,парчета домати,и десерт.Чаша сок но когато се нахрани.Та всичко това се слага на масата и само наблюдавам и помагам.Не е задължително да яде всичко.Въпроса е от всичко по- малко.И до сега се храни така.До 2 години и нещо сладко не съм давала/говоря сметана ,шоколад.../.Чипсове ,снаксове ,близалки не яде.Близалка сега ближе ,но една не може да изяде.Царевички опитва но не яде.Но като стане въпрос за плодове сякаш вижда най -голямото богатство.Зимата купувам на 4 лв.грозде,праскови на 6 лв и т.н.
Не насилвай детето.Просто предлагай.

# 101
  • Мнения: 4 199
И тя така, до годинка и половина хапваше си всичко, плюс задължително мляко сутрин и вечер, сега и от него я изпие 100 мл, я не. Мъжа ми и той се втурнал да чете, и сега е решил,  че карала бебешки пубертет. Според мен ината ни е за седмина, ама ще видим.

# 102
  • Мнения: 16
ana_maria  Shocked браво на теб и малката ти, силна героиня!
Да си призная, не съм чувала досега за оцеляло бебе в 24 седмица, и то с такива килограми. Скоро позната роди в 28-ма бебе 1800 и дори са казали, че е големичко за седмицата, в която се е родило, и явно за това е успяло да се пребори и оцелее. Явно твоето момиченце още от утробата е водило яростна борба за оцеляване, трупало е грамчета и въпреки всичко, както бях кръстила една моя тема, в която разказвах за кошмарното си износване, тя се е родила Heart Eyes

Впечатлена съм, че напук и на силната си недоносеност - 24 седмица я водят аборт! Тя е проходила и проговорила почти в рамките на едно нормално, доносено дете! Твоята история наистина силно ме впечатли! Нека бъде жива и здрава и все така с хъс към живота, от сърце го желая!

При нас нищо ново, сега сме болни с нея, Новата година я почнахме с кашлица, продължава да не
говори, ме изпълнява команди, психолога каза, че на 2 год трябва да знае ок 100 думи - да, ама не....

Каквото такова, аз повече ресурс за специалисти и лечение нямам, просто се надявам да навакса и всички притеснения да се окажат безпочвени. Още веднъж, поклон пред теб и невероятното ти дете!

Благодаря ти, но заслугите за това, че издържах психически беше на предварителната психологическа подготовка, която ми направиха в МД, а не моя.
За настинката сега- стискам ви палци и ви желая скорошно оздравяване. Тазгодишният грип и не само той, наистина причинява сериозна и дълготрайна кашлица. Трудно отхрачва, нали? И ние бяхме така. Знаеш ли, колко пъти съм благодаряла на случайността. Когато Мария беше на около година, при израстването на зъбите кашляше със спазми, до задушаване. Опитахме от всички хомео и не само такива сиропи, бабини чайчета- и не спираше. Един ден, пазарувайки в магазина за зеленчуци, една жена я чу как кашля и ми даде рецепта, която изпълних веднага и резултатът беше потресающ. А тя е една черна ряпа, измивам добре и издълбавам. Изрязвам горната и долната част, като отделям капачетата. Целта на горното капаче е оттам да дълбая ряпата, а в долното правя дупка. Пълня я с мед. Слагам я в съд- удобно е паничка. Сокът, който се стича се пие по 3-4 пъти на ден, като за детето давах по 1 ч.л., а за възрастен по 1 с.л. Опитай,ако желаеш. До тук винаги ни е помагало. Казвам го на всеки, който се оплаче, че има такъв проблем.

# 103
  • Мнения: 4 199
Благодаря ти, чувала съм за този лек и наистина върши чудеса Peace

# 104
  • Мнения: 5 513
И тя така, до годинка и половина хапваше си всичко, плюс задължително мляко сутрин и вечер, сега и от него я изпие 100 мл, я не. Мъжа ми и той се втурнал да чете, и сега е решил,  че карала бебешки пубертет. Според мен ината ни е за седмина, ама ще видим.
А че тя майка му на детето да не е по -малко упорита жена. Laughing PeaceИ аз мисля ,че е бебешки пубертет.

# 105
  • Мнения: 4 199
И ти си права Laughing

# 106
  • Мнения: 4 199
и нека най-сетне ви представя малката героиня на темата - първо в количката, непроходила, и от тези дни, в акция:)


 Simple Smile

# 107
  • Мнения: 5 513
 newsm51
Наистина е проходила изненадващо и се е наложило да и дадеш едни от твоите обувки на заем. Heart Eyes

# 108
  • Мнения: 4 199
 smile3521 а как щъка с тях не е истина, ще я пращам на маратон за надбягване по токчета Wink

# 109
  • Мнения: 5 513
..... с препятствия..

# 110
  • Мнения: 5 513
Въпрос към теб Джул- не почна ли да виждаш малко по - цветно .Поне един цвят... Blush

# 111
  • Мнения: 4 199
Опитвам се - дори си сложих мой, усмихнат аватар, да си казвам, че така трябва да бъде, просто избор няма. За жалост обаче нещата в личен план са катастрофа и добре, че е детето, иначе досега да съм изгубила почва под краката, макар да я губя често, ако трябва да си призная...Дълго е, много е дълго и обременително. За това нека се радваме на нашите цветенца, дори на малките им успехи, останалото го оставям да се носи по течението, понякога със самата мен...

# 112
  • Мнения: 5 513
Е и това си е вид решение...Докато дойде по -добро.

# 113
  • Мнения: 16
За тази малка умница ли си се съмнявала, че не разбира и не може?????? newsm78 Joy Слънчице, покажи на мама на какво си способна!!! Hug

Десинка, благодаря ти за прекрасните думи! Не, все още отказвам да чета там Embarassed
За говоренето не се притеснявам още сякаш, колкото че още сме на памперс и сега почвам да мисля стратегии за отказването му, ама как да стане, като не ме разбира. Отделно, че сега като е студено, не върви да я държа разсъблечена над куку-то и да я карам да се изходи, а и едва ли ще разбере целта на занятието...

Лошото е, че става все по-злояда ( сега даже се записах в такава тема), преди предугаждах позивите й, понеже като си хапнеше хубаво манджичка или каша свършваше работата, а сега с тази сухоежбина е напълно изневиделица кога и как.

Ще го видя, първо да оздравеем, че от тази гадна настинка ли е, грип ли, ме боли всяко мускулче и костичка и ми се обади пак проклетия кръст, а за 4 мес го бях излекувала без остатък. Хайде, стига с оплакването Grinning
За памперсите ли?? Дано не ти се наложи да имаш толкова дълго търпение, както беше при мен- до 3,9 годишна възраст .... Blush

Последна редакция: чт, 09 яну 2014, 13:43 от AnMary

# 114
  • Мнения: 4 199
Кой знае“ Rolling Eyes

# 115
  • Мнения: 2 211
Джулия, тази малка прекрасница ми изглежда такава хитруша  Grinning Да ти е жива и здрава, но мисля, че притесненията ти ще са напразни.

# 116
  • Мнения: 4 199

Благодаря момичета, хайде за лека нощ една петозъба усмивка от лятото  bouquet

# 117
  • Мнения: X
Здравейте мами,
На 1 год и 3 месеца сме. Родени сме 2 дни преди термин при рискова бременност след 2 спонтанни аборта.
И проблема ми е следният: не смеем да се пуснем. Като я държа ходи. С проходилката почна да се движи около 9 месец. Пропълзя около годинката

# 118
  • Мнения: 2 211
Малиш, ще се престраши. Не я насилвай. Психологически момент е. И моето дете беше така, беше супер стабилна, а не се пускаше. Един ден просто ме изненада.

# 119
  • Мнения: 4 199
Малиш, както виждаш, самата тема носи заглавие за неходещо дете след година и половина, когато вече имаш основания за притеснение. Преди това е просто въпрос на време и осмеляване от страна на детето.

Моля, дано на никой занапред не му се налага да се разписва в тази тема, но когато бях в ужас и търсех информация, се натъкнах именно на такава, пусната от разтревожена майка, с дете на пределна за прохождане възраст и мненията вътре почти без изключение бяха на майки с деца, непроходили на годинка и месец-два-три....

Разбирам притеснението ви, но често пъти то няма основания, а когато има, нека тази тема бъде точно за това. Отново обаче силно се надявам, никой да не се разписва в нея и да не минава през подобен кошмар.

Общи условия

Активация на акаунт