Детето ми е на година и половина и не ходи

  • 37 163
  • 119
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 199
Пускам тази тема, тъй като досега попадах на късно проходили деца, като под това се разбира възраст до посочената от мен. Моля, ако има родители на деца без диагноза, които са проходили над тази възраст да споделят, тъй като имам нужда от надежда, въпреки посочените от СЗО граници за прохождане. Обиколихме всички специалисти в София, нямаме диагноза. По мебели ходи, за пръст, пълзи, макар и късно - на около година и 2 мес, но хвана ли я за дрешката или за рамената, пада. Прави по няколко крачки, ако застанем един срещу друг с баща й, но те се дължат по-скоро на инерцията; от място не може да направи дори крачка, само се задържа за секунди, преди да падне, а често, пада и веднага. Като цяло и не говори и мисля, че не разбира, казва отделни срички ам-ам, па-па и то след неколкократно повтаряне, не казва мама, тати или други думички, целенасочено, не разбира и команди. Водихме я и на психиатри, но освен да се констатира изоставането, диагноза нямаме. Правен е й скенер, без изменения. Това е в общи линии, ще се радвам, ако някой се включи по въпроса за моята тревога.
Да допълня: имах патологична бременност, но я родих в 38 седмица, с тегло 2750.

# 1
  • София
  • Мнения: 28 571
Синът ми проходи някъде на тази възраст, беше навършил година и половина, но не помня точно на колко беше. Няма здравословен проблем, просто го беше страх да се пусне.

# 2
  • Мнения: 2 211
Джулия, дъщеря ми е на година и един месец. Пълзи като торпедо от 8-мия месец, за ръчичка върви, но явно не я кефи много, защото ходи малко и след това започва да се сурка по дупе. Тя моята щерка е и малко по пухкава де, та явно дупето и тежи  Grinning Тук сме смята нормално детето да проходи до  година и осем месеца, даже до 2 години.
За говоренето - приказва на бебешки, не повтаря обаче никакви думички. Нас ни предупредиха специалистите, че понеже не живеем в БГ, ще е двуезична, затова най-вероятно ще проговори малко по-късно. И моята не казва нищо смислено и целенасочено. Моят братовчед проговори на 3 години, имаха съмнения за аутизъм, но ей го на - жив и здрав е и нищо му няма.
Щом лекарите казват, че и няма нищо, значи най-вероятно нищо и няма. Дай и малко време и не я сравнявай с другите деца, защото ние родителите понякога правим тази грешка. На мен лекарката ми отговори точно така - Ще проходи, когато се почувства готова и когато и дойде времето! Не я насилвай и не се филмирай

# 3
  • Варна
  • Мнения: 10 553
Предварително искам да се извиня, ако се изказвам неподготвена, но консултация с логопед правили ли сте?

Сетих се, като прочетох за дъщеричката ти, как логопедката на сина ми е споменавала, че е работила с новородено бебенце, което не може да гълта изобщо.

На пръв поглед този и Вашият случай нямат нищо общо, но аз се изненадах, че тя като логопед има и такива пациенти.

На мен ми прави впечатление, не толкова, че не говори, а че не разбира и не изпълнява команди.

# 4
  • Мнения: 5 513
Не зная какво имаш предвид че си имала патологична бременност.В предишния град където живеехме имаше майче с епилепсия и множествена склероза/получила е удар през бременноста/.Детето беше проходило на 1,5г.На 3 г казваше единични думи,команди разпознаваше по елементарни,ходеше на масова градина но не се справяше с материала.Казаха че изоставането е свързано със заболяванията на майката.

# 5
  • Мнения: 4 199
Ежедневно я водя именно на логопед за по половин час и там научи да казва тези срички; вкъщи след месечни опити не е пожелавала да каже нищо, само си дърдори на бебешки. И мен ме притеснява не че не говори, а че не разбира. Логопедът каза, че самият факт че е нямала сукателен рефлекс е било знак да се консултираме с логопед, но кой да знае?
Патологичната бременност се изрази в операция от перитонит в 4 мес и последвал силен следоперационен стрес, тъй като не даваха особено шансове за оцеляване на бебето.

# 6
  • Мнения: 5 513
Пробвала ли си рехабилитация.Масажи.Ако има други проблеми още е малка бързо ще навакса.А
може и излишно да се тревожиш

# 7
  • Мнения: 4 199
Водих я и на рехабилитация, казваха че е въпрос на време и така си мина над месец...Сега я водя и на логопед, после може би пак ще почна рехабилитацията.

# 8
  • Мнения: 2 211
А Джулия, знам, че ортопедите отричат, но пробвала ли си с колани? Може би просто я е страх да се пусне сама и иска да е все за ръчичка.

# 9
  • Мнения: 4 199
Малко Оф...но Попи, чудех се от къде си ми позната - заедно пишехме в Лежащи мами Heart Eyes Сложа ли й колан, се чувства като кукла на конци, веднага почва да нервничи и да огъва краката и да се влачи...Много е инатлива и своенравна, от известно време ми пили и нервите с нежеланието си да се храни, набива предимно сухоежбина, преди поне манджи и супи ядеше, сега изпада в дива истерия, виждам се в чудо с какво да й разнообразявам менюто, наред с другите ми притеснения...

# 10
  • Мнения: 2 211
Да, и аз съм "лежанка", аз също те помня. Мисля да я пробвам моята щерка с колани, че скоро, като я гледам, няма да иска да проходи.
Виж, мила, при положение, че няма ортопедичен проблем, детето рано или късно ще проходи, според мен. Дечица с много по-сериозни опорно-двигателни проблеми прохождат. Искрено ти пожелавам да се кахъриш напразно за всичко  Hug Hug Hug

# 11
  • Варна
  • Мнения: 10 553
Искрено ти пожелавам да се кахъриш напразно за всичко  Hug Hug Hug

И аз се присъединявам Peace

# 12
  • Мнения: 4 199
 HugВсе се надявам да е фалшива тревога, но нещичко, вътре в мен си ме гложди, а дните се нижат...

# 13
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Ние проходихме по-късно. Още от годинка ходеха хванати за две ръце, но не пълзяха. На 13 месеца откриха пълзенето и бързото придвижване с него, забравиха за стъпките. Стигаха до където искат, изправяха се и обикаляха държейки се, но сами да се пуснат не искаха. Един ден забелязах ново занимание при Михаела, беше на 1 г. 4 м. Опитваше се да се изправи използвайки за упора пода. След няколко дни се усъвършенства в изправянето и започна да стои права сама ей така в средата на стаята, като опитите от ден на ден ставаха по-дълги. Като се почувства достатъчно сигурна в равновесието направи и първите си крачки сама. Валерия копираше всяко нейно действие, но тя по-смела ли беше или просто различна и по-рано се беше пускала за 2-3  крачки сама по инерция и сякаш и беше по-лесно прохождането. Проходиха заедно на 1 г. 5 м., след месец вече се гонехме, за отрицателно време станаха много стабилни. Не мога да кажа, че не ми е било притеснено заради това по-късно прохождане и не сме посещавали лекари. Но се случи когато децата ми бяха готови за тази крачка в развитието си  Peace Пожелавам ви скоро и на вас да ви се случи  Peace

# 14
  • Мнения: 4 199
Четох за безброй примери на деца, проходили на година и 4-5 месеца. Но за проходили на година и шест-седем-осем информация не намирам. И аз досега бях спокойна, ръководейки се все пак от нормите, които са зададени, те все пак за това са направени. Но един месец за тяхната възраств е огромен период, не случайно възртасните ги наричат ''попивателни'' и физиологически и психически би трябвало да се развиват с дни. Карат ме да правя и генетични изследвания, но при положение, че не мислим да имаме друго дете, не виждам особен смисъл във връзка със състоянието на момичето ми.

Общи условия

Активация на акаунт