Случвало ли се е по някаква причина отношенията с половинката ви да стигнат до дъното, до точка в която считате, че е немислимо и невъзможно и да продължите да бъдете семейство за в бъдеще? Не визирам случаите в които става въпрос за ежедневните битови компромиси и спорове, а за разочарование и огорчение, трупано в продължение на дълго време, което в някакъв момент, поради някаква конкретна случка най-сетне ескалира и надделява над всички останали емоции. За тогава, когато вече не успявате да преодолявате себе си и всичко, което е било съзнателно потискано изведнъж излезе на повърхността? За тогава, когато и двамата души в една връзка осъзнават, че са преминати граници, които не е трябвало да бъдат пресичани и че нещата никога няма да са същите като преди? За тогава, когато твърде късно си дадеш сметка, че другият, любовта и семейството не са даденост, която никога не можеш да изгубиш?
Интересува ме има ли хора преживели описаното, как са минали през това и каква а е била развръзката? Дали това е началото на края или е пък е възможен катарзис?
Предпочитам истински истории, а не теоретични и принципни разсъждения.
Интересува ме има ли хора преживели описаното, как са минали през това и каква а е била развръзката? Дали това е началото на края или е пък е възможен катарзис?
Предпочитам истински истории, а не теоретични и принципни разсъждения.
два пъти съм си събирала багажа бях при нашите две седмица , той ми ревеше по телефона , на вратата и много се промени от тогава , стана какъвто беше когато се запознахме , не знам какво му беше станало , че стана един противен чак в държанието си.втория път си бях виновна аз , просто се изнервих нещо и си бих шута сама , ама този път нямаше кой да ми реве , защото мъжо не се чувстваше виновен 
и така после след 4-5 дни ни лук яла ни лук мирисала се върнах все едно нищо не е станало.не знам колко е тънък леда , по който ходиш дали е края или може да се оправи , ако искаш сподели повече какъв е точно проблема 
