- Публикувана: 25 окт. 2013, 18:12 ч.
- Последно мнение: 26 дек. 2013, 00:06 ч.
Склонни ли сте да признаете, че грешите?
Простичък въпрос.
Когато осъзнаете, че сте сбъркали, че защитавате грешна теза, че сте причинили вреда- склонни ли сте да признаете грешката? Отнема ли ви време и усилия да биете отбой, да признаете правотата на опонента и, по-трудното, да се извините? Виждате ли полза от подобен тип честност?
Слагам и анкета, за по-голяма яснота.
Когато осъзнаете, че сте сбъркали, че защитавате грешна теза, че сте причинили вреда- склонни ли сте да признаете грешката? Отнема ли ви време и усилия да биете отбой, да признаете правотата на опонента и, по-трудното, да се извините? Виждате ли полза от подобен тип честност?
Слагам и анкета, за по-голяма яснота.
Абсолютно винаги. Не ми е трудно да се извиня или да призная грешката си и много пъти съм го правел. Това не е срамно за мен, нито смятам, че ще ми падне фасона. Аз мисля, че съм обективен човек и не мога на бялото да казвам черно, не мога да си кривя душата, нещо като е очевидно - е не мога да кажа, че е иначе. Обаче за мен цялата работа се крие тук
Може и никога да не осъзнаеш и да си убеден в правотата си, а отсреща да са убедени пък, че грешиш. Всеки със своята истина както се казва, обаче има и неща и ситуации, които не подлежат на интерпретация. Казвам, че понякога истината има и само една страна.
Когато осъзнаете
Може и никога да не осъзнаеш и да си убеден в правотата си, а отсреща да са убедени пък, че грешиш. Всеки със своята истина както се казва, обаче има и неща и ситуации, които не подлежат на интерпретация. Казвам, че понякога истината има и само една страна.
Много хубав въпрос. Аз имам много критично (и самокритично) мислене. Но след спорове с близък човек, често се случва, като поразмислим малко, всеки да мине на тезата на другия. И пак се почва. 
Но ако греша си признавам веднага или след време, когато се усетя. Едно е грешката, съвсем друго - войнстващо невежество.
Но ако греша си признавам веднага или след време, когато се усетя. Едно е грешката, съвсем друго - войнстващо невежество.
Абсолютно винаги. Не ми е трудно да се извиня или да призная грешката си и много пъти съм го правел. Това не е срамно за мен, нито смятам, че ще ми падне фасона. Аз мисля, че съм обективен човек и не мога на бялото да казвам черно, не мога да си кривя душата, нещо като е очевидно - е не мога да кажа, че е иначе. Обаче за мен цялата работа се крие тук
Може и никога да не осъзнаеш и да си убеден в правотата си, а отсреща да са убедени пък, че грешиш. Всеки със своята истина както се казва, обаче има и неща и ситуации, които не подлежат на интерпретация. Казвам, че понякога истината има и само една страна.
Когато осъзнаете
Може и никога да не осъзнаеш и да си убеден в правотата си, а отсреща да са убедени пък, че грешиш. Всеки със своята истина както се казва, обаче има и неща и ситуации, които не подлежат на интерпретация. Казвам, че понякога истината има и само една страна.
+ 1
+ 1, но после ми е много трудно на мен самата. Преживявам го дълго.