Склонни ли сте да признаете, че грешите?

  • 5 135
  • 93
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 7 171

Значи и аз съм богиня. Безгрешна съм.  bowuu

Скрит текст:
с времето се научих все повече и повече да си признавам грешките, но истината е, не винаги ги признавам. Има ситуации, в които е по-добре да се премълчи.

# 31
  • Мнения: 17 411
Простичък въпрос.
Когато осъзнаете, че сте сбъркали, че защитавате грешна теза, че сте причинили вреда- склонни ли сте да признаете грешката? Отнема ли ви време и усилия да биете отбой, да признаете правотата на опонента и, по-трудното, да се извините? Виждате ли полза от подобен тип честност?

Слагам и анкета, за по-голяма яснота.


Не съм склонна, правя го. Не бия отбой, не ми струва усилия, нито намирам това за особен тип честност, нормално е да е така, според мен. Отвратена съм от факта, че се намирам в среда, където възрастни индивиди се държат по-инфантилно от деца, общувайки в стил: "ти ли ше ми кажеш на мене, ве?!"

# 32
  • Мнения: 3 242
Какви грешки, какви 5 лева Simple Smile Винаги прехвърлям вината на някой друг  Mr. Green Joy

# 33
  • Мнения: 14 478
Какви грешки, какви 5 лева Simple Smile Винаги прехвърлям вината на някой друг  Mr. Green Joy
Народа си го е казал: "г....з глава затрива"

# 34
  • Мнения: 3 242
Като гледам ти нямаш нито гъз, нито глава  Mr. Green За разлика от теб съм безгрешна  Joy

# 35
  • Мнения: 14 478
Като гледам ти нямаш нито гъз, нито глава  Mr. Green За разлика от теб съм безгрешна  Joy
Е ,за да си признаеш грешката ти трябва глава, не мислиш ли?
Иначе г...вете са безгрешни така е Grinning
Аз също на моменти мисля с г...за. Laughing

# 36
  • Мнения: 672
Ех, лесно е да си признаеш, че грешиш и да се извиниш. На мен, обаче, тези дни ми се случи да се извиня без да имам вина, само и само отсрещната страна да се почувства по-добре. Спокоен разговор не помогна да се изясни кой - крив, кой - прав, а човекът ми е важен. Мир да има  Peace

# 37
  • Мнения: 1 040
Аз си признавам,обаче мъжа ми -НЕ и много се кефя
да му го натякна,като не е прав   Mr. Green

# 38
  • Пловдив
  • Мнения: 14 783
Да, разбира се, ама че въпрос. Работата е да се убедиш, че грешиш.

# 39
  • София
  • Мнения: 1 340
Тъкмо се чудех, защо Джой е пуснала такава тема. Едва ли има някой, който да не е признавал, че е сгрешил. И останах доста учудена.
Ама пък като видях кой се мисли за безгрешен и разбрах. Просто не бях се сетила

# 40
  • Мнения: 3 242
Не знам колко трябва да си глупава, за да решиш че тази тема е сериозна... Joy

# 41
  • Мнения: 6 365
Когато живееш между минало и бъдеще, може да се наложи
да си посипваш главата с пепел.

Но аз живея в настоящето, а който живее така, не може да
прави грешки. Природен закон.

# 42
  • София
  • Мнения: 23 124
Признавам си грешките и се извинявам. Ако не съм се извинила, а съм си замълчала, ми става гузно и съвестно.
Преди няколко дни се развиках на мъжа ми, понагрубих го, казах му някои неща... На следващия ден извинението ми беше гарнирано и със сълзи, защото ми стана много мъчно.

Като ученичка и студентка бях бая темерутка. С възрастта съм "омекнала" леко.  Grinning

# 43
  • Мнения: X
Нямам проблеми с признанията и извиненията.

Много са ми неприятни хората, които никога не признават грешка, обикновено са същите, които "за нищо не съжаляват".
+1

# 44
  • Мнения: 12 473
Нямам проблеми с признанията и извиненията.

Много са ми неприятни хората, които никога не признават грешка, обикновено са същите, които "за нищо не съжаляват".

 Peace

Общи условия

Активация на акаунт