- Публикувана: 25 окт. 2013, 18:12 ч.
- Последно мнение: 26 дек. 2013, 00:06 ч.
Склонни ли сте да признаете, че грешите?
При мен е според ситуяцията и най-вече човекът отсреща.
В работата първо се опитвам да замажа нещата, ако се разбере, чак тогава казвам нещо.Но много рядко казвам, че съм сгрешила, просто извъртам ситуацията и действията си.
С родителите ми...много рядко признавам грешка.С майка ми такива спорове нямам, но с баща ми бутаме перките докрай(защото рибите нямат рога
). Пред него се запъвам и не може да ме накара да се предам, ако ще после да си патя. Не знам защо ми предизвиква ината така, но много лесно ме нервира и ме кара да съм дзвер.
С любовта...последно време се извинявам, но по-скоро го правя, за да му се мазня и да му предизвикам съвестта.Той никога не се извинява, май веднъж е било. Та се опитвам да му давам пример.
С непознатите е както дойде.Ако са ми приятни се извинявам, ако не - ще си прегриза вените, но нямя да се извиня, да се поправя и да кажа, че съм сгрешила.
В работата първо се опитвам да замажа нещата, ако се разбере, чак тогава казвам нещо.Но много рядко казвам, че съм сгрешила, просто извъртам ситуацията и действията си.
С родителите ми...много рядко признавам грешка.С майка ми такива спорове нямам, но с баща ми бутаме перките докрай(защото рибите нямат рога
). Пред него се запъвам и не може да ме накара да се предам, ако ще после да си патя. Не знам защо ми предизвиква ината така, но много лесно ме нервира и ме кара да съм дзвер. С любовта...последно време се извинявам, но по-скоро го правя, за да му се мазня и да му предизвикам съвестта.Той никога не се извинява, май веднъж е било. Та се опитвам да му давам пример.
С непознатите е както дойде.Ако са ми приятни се извинявам, ако не - ще си прегриза вените, но нямя да се извиня, да се поправя и да кажа, че съм сгрешила.
Не знам колко трябва да си глупава, за да решиш че тази тема е сериозна... 
Явно съм глупава, защото смятам, че е сериозна.
Колко ли трябва да си подтиснат, за да показваш такава нападателност и вулгарност във форум...
Простичък въпрос.
Когато осъзнаете, че сте сбъркали, че защитавате грешна теза, че сте причинили вреда- склонни ли сте да признаете грешката? Отнема ли ви време и усилия да биете отбой, да признаете правотата на опонента и, по-трудното, да се извините? Виждате ли полза от подобен тип честност?
Слагам и анкета, за по-голяма яснота.
Когато осъзнаете, че сте сбъркали, че защитавате грешна теза, че сте причинили вреда- склонни ли сте да признаете грешката? Отнема ли ви време и усилия да биете отбой, да признаете правотата на опонента и, по-трудното, да се извините? Виждате ли полза от подобен тип честност?
Слагам и анкета, за по-голяма яснота.
Зависи предимно от опонента ми.
Има хора, с който мога люто да споря на дадена тема без това на наранява чувствата на нито една страна и ако успее да ми убеди в правотата си, дори да не е прав, тогава признавам.
Ако споря с някого, който не ми е приятен и не успея да го убедя в МОЯТА правота, просто зарязвам спора. Не мога да приема чуждата гледна точка на човек, когото не уважавам.
Не знам колко трябва да си глупава, за да решиш че тази тема е сериозна...
Явно съм глупава, защото смятам, че е сериозна.
Колко ли трябва да си подтиснат, за да показваш такава нападателност и вулгарност във форум...
И това го казва човек с такъв ник ?? хахахахха за вулгарността няма коментирам, защото май не ти е ясно значението на думите .
При мен е според ситуяцията и най-вече човекът отсреща.
Подкрепям
Изключително много зависи от човека, с когото спориш. Доколко добре го познаваш, колко близки сте, дали сте попадали в конфликтни ситуации преди. Като цяло не обичам да се извинявам (вероятно от зодията), тъй като имам чувството, че правя нещо против достойнството си, но има моменти, в които е по-правилно да подадеш ръка и да кажеш: Сгреших, въпреки това усещане. Така е човешко 
Но винаги много внимавам кой иска от мен да призная, че греша.
Защото има различни видове мотивация. Ако го прави, за да ми покаже,
че мога да бъда по-добра: признавам. Ако иска да ме извиси.
Но ако иска да ме натисне, да ми покаже, че за нищо не ставам, да докаже
тезата "аз нали ти казах"- не мога да призная, че греша. Защото не греша, ами
може би съм настъпила някого по мазола и сега търси по-лекото оправдание,
а именно- аз съм черната, той е невинна жертва.
Сори, не работят така нещата...
Защото има различни видове мотивация. Ако го прави, за да ми покаже,
че мога да бъда по-добра: признавам. Ако иска да ме извиси.
Но ако иска да ме натисне, да ми покаже, че за нищо не ставам, да докаже
тезата "аз нали ти казах"- не мога да призная, че греша. Защото не греша, ами
може би съм настъпила някого по мазола и сега търси по-лекото оправдание,
а именно- аз съм черната, той е невинна жертва.
Сори, не работят така нещата...
ако успее да ми убеди в правотата си, дори да не е прав, тогава признавам.
Това... какво означава?
Също така никога няма да призная, че не съм права, ако споря
с човек, провъзгласил се за обективист.
Единственият случай, в който е по-добре да признаеш грешката:
ако имаш съмнения, че НАИСТИНА проблемът са зомбитата.
Тогава няма смисъл да защитаваш теории. Има зомбита и това си е,
сбърках, сега давайте да ги стреляме...
с човек, провъзгласил се за обективист.
Единственият случай, в който е по-добре да признаеш грешката:
ако имаш съмнения, че НАИСТИНА проблемът са зомбитата.
Тогава няма смисъл да защитаваш теории. Има зомбита и това си е,
сбърках, сега давайте да ги стреляме...
Имам огромно чувство за справедливост, и заради това признавам грешките си без проблем и без срам, и също така се извинявам. Случвало ми се е да изнервя, някой с поведението си след години обаче да видя абсолютно същото поведение от трети лица и да разбера, че преди 3 години или три месеца или преди година и половина съм се държала по- същия начин и че това е гадно и грозно тогава също съм се извинявала. Миналата година проумях, че в гимназията съм се държала ужасно с една моя съученичка и реших и намерих начин да и се извиня. Извиних се поговорихме си и тази година януари месец за съжаление тя си отиде от този свят...... Което ме накара още повече да се замисля, темата ви е страхотна! 
Ако днес ми се обади някое от момичетата- вече жени, които са ме
тормозили, едва ли ще се трогна. Защото не стига, че едно време са
си правили кефа, ами сега трябва и да раздавам безплатна психотерапия
и хем да са били готини, нахакани и нахални, хем да излязат чисти и
оневинени.
Някои грешки не се оправят с признаване, защото е лицемерно. Не може
ей така да си свалиш отговорността.
тормозили, едва ли ще се трогна. Защото не стига, че едно време са
си правили кефа, ами сега трябва и да раздавам безплатна психотерапия
и хем да са били готини, нахакани и нахални, хем да излязат чисти и
оневинени.
Някои грешки не се оправят с признаване, защото е лицемерно. Не може
ей така да си свалиш отговорността.
X
Реклама